Решение № 49 от 20.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Пловдив, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Велина Ем. Антонова

Михаела Хр. Буюклиева при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Николай Ст. Божилов като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600332 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда рег. № 32 от 25.04.2025 г. по НОХД № 20235300201214/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд подсъдимият А. Г. Г. е бил признат за виновен за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал.

1 от НК, за което му е било наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК – една година и шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното на подс. А. Г. Г. наказание е било отложено с изпитателен срок от три години, след влизане на присъдата в сила.

Със съдебния си акт първият съд е уважил и гражданско-правната претенция на министъра на финансите в качеството му на представляващ Държавата, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на деянието ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на присъдената сума от 51 702,47 лева, като до 1 пълния претендиран размер от 53 012,77 лева гражданският иск е бил отхвърлен като недоказан по размер.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК първият съд е възложил за заплащане в тежест на подсъдимия и направените по делото разноски.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от адв. Г.

К. – защитник на подсъдимия А. Г. Г. ведно с допълнения към същата.

Релевират се доводи за превратното тълкуване на доказателствената маса.

Отправят се и критики към процесуалната дейност на съда, довела до съществено нарушение на процесуалните правила. При условията на алтернативност, от въззивния съд се иска да отмени присъдата на първата инстанция и да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение и да отхвърли предявения граждански иск или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Постъпило е и възражение срещу горепосочената жалба и допълнението към същата, изготвено от процесуалния представител на гражданския ищец. В същото се застъпва становище, че присъдата на окръжния съд е правилна, законосъобразна и съответства на събраните по делото материали, поради което молят да се потвърди.

В хода на съдебните прения пред настоящия съд, адв. К., в качеството си на защитник на подсъдимия, релевира доводи за неправилно приложение на материалния закон при осъждането на подсъдимия. Излагат се оплаквания за противоречия между мотиви и присъда, без да се ангажират конкретни доводи в подкрепа на това. Според защитата повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение не е доказано и следва да се постанови оправдателна присъда.

Навежда се оплакване и за приемане за съвместно разглеждане на граждански иск след изтичане на съответния давностен срок.

Подсъдимият поддържа доводите на своя защитник.

В последната си дума моли да бъде оправдан.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд прокурорът моли да се остави без уважение подадената жалба, като намира, че присъдата на окръжния съд следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. че

Юрк. К. в качеството си на представител на гражданския ищец намира, постановената от първата инстанция присъда е правилна и 2 законосъобразна, респективно и в частта, в която е бил уважен гражданския иск, като мотиви за това са били изложени в подаденото писмено възражение.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, проверявайки законосъобразността и обосноваността на първоинстанционната присъда, във връзка с направените оплаквания и съобразно изискванията на чл. 313 и чл.

314 от НПК, намира за установено следното:

Подсъдимият А. Г. Г. бил съдружник във фирма „**“ ООД, с ЕИК ***.

Дружество било писано в Търговския регистър към Агенция по вписванията на 31.07.2012 г. Съдружници при създаването му били подс. А. Г. Г. и А. П. А..

След 16.08.2012 г. подс. А. Г. Г. бил заличен като съдружник и на негово място бил вписан Н. А. В.. На 01.11.2012 г. подс. А. Г. отново бил вписан като съдружник, а Н. В. бил заличен като такъв. На 26.08.2013 г. на мястото на А.

А. като съдружник бил вписан Г. Г., за което нямало промяна до 02.03.2016 г. В периода 31.07.2012 г. - 26.08.2013 г. управител на дружеството била А. П. А., а считано от 26.08.2013 г., като управител бил вписан подс. А. Г. Г., който осъществявал тази функция. Седалището и адреса на управление на дружеството през инкриминирания период се намирали в П., ул. "*" № *.

Дружеството било с предмет търговия с горива и петролни продукти, вътрешен и международен транспорт, покупка и производство на стоки с цел продажба в първоначален, преработен и обработен вид, вътрешно и външнотърговска дейности, земеделско производство, както и всички други дейности и услуги, освен забранените от закона. Дейността се осъществявала в 5 обекта под наем: -Бензиностанция/газстанция – гр. П. с договор за наем от 01.08.2012 г., с дата на започване на дейност – 14.09.2012 г. Бензиностанция/газстанция – с. К. с договор за наем от 16.01.2013 г., с дата на започване на дейност -28.12.2012 г. -Бензиностанция/газстанция – с. В. с договор за наем от 16.01.2013 г., с дата на започване на дейност – 28.12.2012 г.

-Бензиностанция/газстанция- с. Ч. с договор за наем от 15.02.2015 г., с дата на започване на дейност- 09.02.2015 г. -Бензиностанция/газстанция – гр. С. с договор за наем от дата 04.04.2014 г., дата на започване на дейност – 05.03.2014 г. Подсъдимият А. Г. Г. се занимавал с цялостната организация и дейност на дружеството, като еднолично управлявал същото от момента на вписването му като управител, включително и по време на инкриминирания период. Лично той намирал и контактувал с контрагентите на дружеството 3

(доставчици и клиенти). Сам договарял с доставчиците, организирал транспортирането и заплащането, приемала извършените доставки на „**“ ЕООД, по които дружеството се явявало получател. Под негово ръководството се осъществявали и доставките, извършвани от управляваното ЕООД, по които „Б.“ ООД се явявало доставчик. Подсъдимият извършвал всякакви правни и фактически действия от името на дружеството и сключвал договорите във връзка с търговската дейност. По Данъчно осигурителен процесуален кодекс /ДОПК / дружеството е било регистрирано в Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - П. /ТД – НАП – Пловдив/ веднага след създаването му, а считано от 27.08.2012 г. било регистрирано и по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Като регистрирано по ЗДДС лице, за „**“ ООД съществувало задължение по смисъла на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, за всеки данъчен период, който съгласно чл.

87 ал. 2 от Закона е едномесечен и съвпада с календарния месец, да подава справка - декларация, съставена въз основа на съответните отчетни регистри – дневник за покупките и дневник за продажбите (явяващи се задължителни регистри съгласно изискванията на чл. 124 ал. 1 от ЗДДС), които следвало да съдържат информация за всички издадени и получени данъчни документи и отчети (чл. 113 ал. 1 от ППЗДДС). В съответствие с чл. 125 ал. 5 от ЗДДС въпросните документи следвало да бъдат подавани до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Според чл. 116, ал.1 от ППЗДДС – регистрираното лице по ЗДДС е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка – декларация по чл. 125, ал. 1 от закона по образец. Д. задължения и ангажименти за дружеството, следвало да осъществяват от неговия управител – подс. Г. или упълномощено от него лице. Подсъдимият Г., в качеството му на управител и представляващ „**“ ООД, което се явявало регистрирано по ЗДДС лице, следвало да води счетоводството на търговеца съгласно изискванията на Закона за счетоводството – отменен (редакция от 30.11.2012 г.): чл. 2 - Предприятията осъществяват счетоводното записване на стопанските операции в хронологичен ред, съответстващ на извършването им. чл. 3, ал. 1 - Първичните счетоводни документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове. чл. 4, ал. 1 - Счетоводството се осъществява и финансовите отчети се съставят в съответствие с изискванията на този закон при съобразяването със следните основни счетоводни принципи: т. 1. текущо начисляване - приходите и разходите, произтичащи от сделки и 4 събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят; т. 2. действащо предприятие - приема се, че предприятието е действащо и ще остане такова в предвидимо бъдеще; предприятието няма нито намерение, нито необходимост да ликвидира или значително да намали обема на своята дейност - в противен случай при изготвянето на финансовите отчети следва да се приложи ликвидационна или друга подобна счетоводна база; т. 3. предпазливост - оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат; т. 4. съпоставимост между приходите и разходите - разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване; т.5. предимство на съдържанието пред формата сделките и събитията се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма; т. 6. запазване при възможност на счетоводната политика от предходния отчетен период - постигане съпоставимост на счетоводните данни и показатели през различните отчетни периоди; 7. независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс - всеки отчетен период се третира счетоводно сам за себе си независимо от обективната му връзка с предходния и със следващия отчетен период, като данните на финансовия отчет в началото на текущия отчетен период трябва да съвпадат с данните в края на предходния отчетен период. чл. 4, ал. 3 - Предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. чл. 6, ал. 1- Счетоводният документ е хартиен или технически носител на счетоводна информация, класифициран като първичен, вторичен и регистър: т. 1. първичният документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция; т. 2. вторичният документ е носител на преобразувана (обобщена или диференцирана) информация, получена от първичните счетоводни документи; т. 3. регистърът е носител на 5 хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични и/или вторични счетоводни документи. чл. 6, ал. 2 - Счетоводният документ може да е електронен документ, когато са спазени изискванията на този закон и на Закона за електронния документ и електронния подпис.

Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на аналитични отчетни регистри дневник за покупките и дневник за продажбите в дружеството. По силата на чл. 124, ал. 1 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1 от ППЗДДС – регистрираните лица по този закон водят задължително регистри – дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона или този правилник.

С договор от 01.12.2012 г., счетоводното обслужване на „**“ ООД, било възложено на „СК Г. К.“ ЕООД, с. с. Б., ул. "*" № **, със собственик и управител Г. Н. П.. Оперативното счетоводство се осъществявало от счетоводителя Г. П., в счетоводна кантора в гр. П., обл. П., ул. "Д." № *. П. се занимавала с обработването и осчетоводяването на документите, касаещи търговските операции на дружеството. Тя въвеждала данните от предоставените и от управителя на дружеството – подс. Г. първични счетоводни документи - фактури, в изискуемите вторични счетоводни документи, като съставяла проекти на счетоводни и данъчни документи, включително и справки-декларации по ЗДДС и месечни дневници за покупките и продажбите по ЗДДС. След оформянето на справката-декларация по ЗДДС за съответния данъчен период и месечните дневници за покупките и продажбите по ЗДДС, П. докладвала на Г. тяхното съдържание и получилия се данъчен резултат, като след одобрение и липса на корекции от негова страна, я подавала от името на „**” ООД, пред органите на ТД на НАП-гр. Пловдив, заедно с дневниците за покупки и продажби за периода, по електронен път със своя универсален електронен подпис, за което имала издадено пълномощно, подписано от подсъдимия, за представителство пред ТД на НАП - П.. Самата П. не познавала и не контактувала с клиентите и с доставчиците на стоки на „**“ ООД, като информация за параметрите на осчетоводяваните от нея сделки черпела единствено от съдържанието на предоставяните от подсъдимия фактури. Поради тази причина П. не била запозната с това, дали предоставените и от подсъдимия първични счетоводни документи – фактури отразяват реални стопански операции или не. През втората половина на 2013 6 г., подсъдимият Г. констатирал, че вследствие на извършваните реални доставки от „**“ ООД, за които по силата на закона се начислявало и внасяло всеки месец ДДС, за дружеството се формирали данъчни задължения за ДДС в значителен размер. Подсъдимият Г. решил да намали размера на дължимото ДДС и по този начин да избегне установяването и плащането на данъчни задължения за управляваното и представляваното от него дружество, като се сдобие с фиктивни данъчни фактури, симулиращи извършени доставки на дружеството, които да бъдат осчетоводени и включени в дневниците за покупките, а стойността на данъчната им основа и ДДС с право на пълен данъчен кредит, в подаваните справки - декларации по ЗДДС. Ролята на тези документи била чрез имитирането на облагаеми доставки, реализирани от друг данъчнозадължен по ЗДДС търговец, да се ползва неправомерно данъчен кредит по смисъла на чл. 68 ал. 1 от ЗДДС, а именно - да се приспадне сумата на начисления данък по повод доставката от размера на данъчните задължения на „**“ ООД. В крайна сметка по този начин щял да се преобразува финансовият резултат на дружеството за съответния данъчен период, като за сметка на изчисления по тези симулативни сделки данъчен кредит се намали размера на дължимия данък върху добавената стойност (ДДС), който следвало да се декларира и внесе за посочения период от процесното ООД. Един от декларираните доставчици на „**“ ООД бил „А. * - А. Г.“ ЕООД, с. Б., обл. П., с ЕИК ****, с вписан управител и едноличен собственик на капитала - А. А. Г.