Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 25974 от 17.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 54740/2025
Вид
Определение № 25974
Подписан
17.07.2026
В сила
17.07.2026
Състав
СЛАВЕНА ГАЛИНОВА КОЙЧЕВА-ПЕЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25974 гр. С*, 17.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110154740 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по предявен иск от М. Д. Ц. срещу „С* К* К* Груп“ АД, който отговаря на процесуалните изисквания за редовност и допустимост.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът по първоначалния иск е предявил насрещен иск.

Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за допускането им.

Доказателственото искане на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените въпроси в исковата молба, следва да бъде отхвърлено като ненеобходимо.

Спорът попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, но на основание чл. 140а, ал.

3, т. 7 ГПК предвид процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, съдът намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора между тях.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените към исковата молба и насрещната искова молба писмени доказателства.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на поставените въпроси в исковата молба.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 07.10.2026г. от 11:20 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца по насрещния иск „срещу „С* К* К* Груп“ АД – препис от отговора на исковата молба с вх.

№156710/18.05.2026г.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:

1

Съдът е сезиран с обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски микрокредит от разстояние от 08.04.2024г., сключен между страните по спора; евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ, трето, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на §7 от договор за потребителски микрокредит от разстояние от 08.04.2024г.;

Ищецът твърди, че на 08.04.2024г. сключил с ответното дружество договор за потребителски микрокредит от разстояние при следните условия: размер на предоставената главница – 2 000 лева; годишен лихвен процент – 52,68%; годишен процент на разходите – 67,46 %, срок на договора – 18 месеца. В клаузата на §6 от договора страните предвидили задължение за кредитополучателя заа предоставяне на договорно обезпечение – поръчителство, а в клаузата на §7 - задължение за неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в размер на 2 030,94 лева, платима на 18 равни вноски от по 112,83 лева, заедно със съответната погасителна вноска на посочените в договора и погасителния план падежи. Ищецът оспорва като недействителен процесния договор за кредит, като посочва, че предвиденият ГПР в договора от 67,46 %, не съответствал на реално приложимия ГПР, т. к. при формиране на действителния ГПР се включвала и дължимата неустойка по §7 от договора. Задължението за заплащане на неустойката било уговорено при сключване на договора и дължимите вноски за погасяването му били включени в погасителния план. При тълкуване на клаузата на §6 предоставянето на обезпечение, съответстващо на договорно предвидените изисквания към поръчителите, било реално неизпълняемо. От тук ищецът извежда доводи за отклонение на неустойката от присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции, както и че същата и представлявала способ за акумулиране на допълнителна печалба за кредитодателя извън общите разходи по кредита. Така предвидената неустойка в действителност представлявала общ разход по кредита и следвало да бъде включена при формиране на приложимия ГПР. На следващо място ищецът посочва, че предвидената договорна лихва била уговорена при накърняване на добрите нрави, т. к. надхвърляла трикратния размер на законната лихва.

Посредством уговорената неустойка се постигало заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като при включването й в общите разходи по кредита приложимият ГПР надвишавал максимално допустимия лимит. Излага доводи за неприложимост на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Така описаните нарушения съставлявали основание по смисъла на чл. 22, вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване на договора за недействителен. На следващо място посочва, че размерът на предвидената договорна лихва не съответствал на действително приложимия, доколкото уговорената и дължима неустойка съставлявала добавък към договорната лихва по кредита, с което било допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

Оспорва като нищожна клаузата на §7 от договора поради противоречието й с добрите нрави, заобикаляне на закона и неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП по подробно изложени аргумент в исковата молба. Въз основа на изложените фактически твърдения и правни доводи моли за прогласяване на договор за потребителски микрокредит от разстояние от 08.04.2024г., сключен между страните по спора, за нищожен на основание чл.

26, ал. 1, предложение първо ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. В условията на евентуалност претендира за прогласяване на нищожността на клаузата на §7 от договора поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона и неравноправен характер.

Претендира за сторените съдебни разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който заявява, че признава иска като основателен и моли претендираните разноски от ищеца да не бъдат присъждани в негова тежест, респективно да бъдат редуцирани като прекомерни.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е предявил насрещен иск срещу ищеца М. Д. Ц.. Посочва, че заемната сума по процесния договор за кредит е предоставена на кредитополучателя чрез заплащане на каса на дружеството „Изипей“ АД. Твърди се, че след сключване на договора ответникът е заплатила по договора погасителни вноски в общ размер от 1 450 лева. Ищецът по насрещния иск мотивира извод за дължимост на незаплатената остатъчна част от чиста стойност на кредита – падежирала и неиздължена главница по договора в размер на 281,21 евро /равностойност на 550 лева/. Въз основа на така изложеното предявява иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо, вр. чл. 23 ЗПК 2 за осъждане на ответника да заплати сумата от 281,21 евро /равностойност на 550 лева/, представляваща неизплатената чиста стойност на кредита, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното плащане. Претендира за присъждане на сторените съдебни разноски. Претендира разноски.

По делото е постъпил отговора на насрещния иск по реда на чл. 131 ГПК, в който ответницата М. Д. Ц. заявява, че оспорва насрещния иск и се позовава на фактически твърдения и правни доводи, изложени в исковата молба. Моли за отхвърляне на насрещния иск поради недействителност на процесния договор за кредит и претендира разноски.

Права и обстоятелства, които се признават от страните и не се нуждаят от доказване

С оглед становището на страните съдът намира, че към настоящия момент безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства:

1. Наличие на възникнало договорно правоотношение между М. Д. Ц. и „С* К* К редит Груп“ АД по силата на сключен договор за потребителски микрокредит от разстояние от 08.04.2024г. с посоченото съдържание.

2. Факта на усвояване на предоставената заемна сума в размер от 2 000 лева от кредитополучателя М. Д. Ц. по договор за потребителски микрокредит от разстояние от 08.04.2024г.

3. Факта, че за погасяване на задълженията си по договора за кредит М. Д. Ц. е заплатила на „С* К* Кредит Груп“ АД сумата от 1 450 лева и че остатъкът от дължимата главница възлиза на 281,21 евро /равностойност на 550 лева/.

Разпределение на доказателствената тежест:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и евентуалните искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ, трето, вр. чл. 143 ЗЗП.

Ищецът носи доказателствена тежест да установи сключването на договор за потребителски микрокредит от разстояние от 08.04.2024г. и съдържанието на оспорените договорни клаузи.

Ответникът носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава въведените възражения срещу основателността на иска, включително предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите, както и че оспорените като недействителни договорни клаузи са индивидуално уговорени.

По насрещния иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК.

В тежест на ищеца е да докаже размера на чистата стойност на кредита.

В доказателствена тежест на ответника М. Д. Ц. е да докаже изпълнение на договорните задължения за плащане.

УКАЗВА на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, че ще извърши служебна проверка за наличието на неравноправни договорни клаузи в съдържанието на потребителски договор, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички 3 съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4