Решение № 41 от 04.03.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Елин Пелин, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20241820100967 по описа за 2024 година

Твърди се с исковата молба, че е подписан Договор за кредит „Бяла карта" от 16.05.2023 г. /Договора/ между ищцата и „Аксес Файнанс" АД , по силата на който на С. Н. предоставени заемни средства в размер на 700 лева, при фиксиран ГЛП – 43.20 % и ГПР – 46.18%.

Твърди се, че с чл.20, ал.1 от Договора е предвидено дължаща се от кредитополучателя неустойка в размер на 10 % от усвоената непогасена главница по Договора. Поддържа се с ИМ , че клаузата за дължима неустойка е неравноправна, респ. нищожна, противоречаща на добрите нрави и прекомерна. Предвидената неустойка била лишена от присъщата й обезщетителна функция и се явявала предпоставка за неоснователно обогатяване на заемодател за сметка на потребителя, като с ИМ са изложени подробни съображения в тази насока.

Иска се съдът да постанови решение, с което да прогласи за нищожна клаузата на чл.20, ал.1 от Договора, предвиждаща заплащане на неустойка по Договора от 16.05.2023г., като противоречаща на добрите нрави, неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП и прекомерна.

Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез пълномощника си е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло твърденията и претенцията на ищеца, като излага подробни съображения с отговора си.

По същество прави искане за отхвърляне на предявената от ищцата искова претенция като неоснователна и недоказана.

Претендират се направени по настоящото производство разноски.

Прави възражения по претенцията на ищцовата страна за разноски, дължими при предпоставките по чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв, като излага с отговора съображенията си за това.

1

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.143, т.5 ЗЗП, вр. с чл.146, ал.1 ЗЗП, за прогласяване нищожност на клаузата на чл.20, вр. с чл.15 от Договор за кредит „Бяла карта“ от 15.05.2023 г. / Договора/, сключен между С. Д. Н. от с. ...., с ЕГН ********** и „Аксес Файнанс“ АД-София, с ЕИК .....

От представен с ИМ Договор за кредит „Бяла карта“ е видно, че на 15.05.2023 г. ответникът е предоставил на ищцата револвиращ кредит в размер на 700.00 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта/чл.2 от Договора/, при фиксиран ГЛП - 43,2 %. ГПР – 46.18%, при нелимитиран срок на кредита / чл.4 от Договора/.

Съгласно чл. 15, ал. 1 от договора, в срок до 5 дни от датата на активиране на предоставения платежен инструмент кредитополучателят да предостави на кредитодателя обезпечение: “банкова гаранция с бенефициер- кредитодателя за сумата от 1 067.01 лева , със срок на валидност -2 години от датата на сключване на договора … “ или едно физическо лице - поръчител който да отговаря на изискванията посочени в чл.15 , т.2 от Договора.

Съгласно чл. 20 ал.1 от Договора в случай, че кредитополучателят не предостави обезпечението в посочения срок по чл.15 от Договора , ще дължи на кредитодателя неустойка в размер , определен в таблица към чл.20, ал.2 от Договора, или неустойка в размер на 10 % от усвоения и непогасен размер на кредитния лимит към последно число на предходния календарен месец.

Не е спорно по делото, че ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на 3 от ЗКИ, а ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК и §13, т.1 от ДР на ЗЗП, като в този смисъл по отношение на процесния Договор приложими са разпоредбите на ЗПК и ЗЗП .

По делото е допусната, изслушана и приета, като компетентно дадена и неоспорена от страните ССчЕ от 12.11.2025г., изготвена от в.л.А. Б.. От заключението по експертизата е видно, че вещото лице е установило оскъпяване на предоставения кредит с уговорената в процесния Договор неустойка, като след включване на реалните плащания за неустойка, лихва за забава и такси по събиране, изчисленият ефективен ГПР възлиза на 309.11%, което съществено надхворля посочения в Договора ГПР от 46.18 %.

С оглед изложените съображения съдът намира за нищожни клаузите на чл. 20 , вр. с чл.15 от процесния договор, като неравноправни по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП и чл. 143, ал.2, т. 5 от ЗЗП. Разпоредбите на чл.20, вр. с чл.15 от Договора противоречат и на добрите нрави, като неустойката има харатер на допълнително скрито възнаграждение за кредитодателя, а не представлява такава за неизпълнение. С така договорената неустойка се накърняват и добрите нрави, като със същата ответникът е преследвал обезпечаване на неизпълнение на насрещно задължение на потребителя, което не е свързано пряко с претърпени вреди. Съгласно т.3 от ТР-1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС на РБ, нищожни са поради накърняване на добрите нрави клаузите за неустойка, уговорени извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

При горните съображения съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен.

2

По разноските

В представения по делото ДПрЗС от 24.07.2024г., подписан от ищцата и адв. Иванова, не е отразено, по кое конкретно дело следва да се осъществява правна защита и съдействие от упълномощения адвока. В тази връзка служебно известно е на съда наличието на множество инициирани от С. Н. съдебни производства пред РС Елин Пелин, по които е представен ДПрЗС идентичен с приложения по настоящото . В този смисъл наличния по настоящото дело ДПрЗС от 24.07.2024 г. не доказва между щцата и ЕАД ...... да е договорено безплатно процесуално представителство на осн. чл.38, ал.1,т.3 ЗАдв. именно по гр.д. № 967/24г. по описа на РС Елин Пелин.

На следващо място нормата на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. урежда множество от хипотези на предоставяне на безплатна правна помощ, а именно:на роднина, на близък на адвоката или на друг юрист. За да бъде уважено искането за присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ / основаваща се на чл.38, ал.1, т.3 от ЗаАДв. /, то следва да бъде скрепено с конкретното качество на клиента съобразно сочените с чл.38, ал.1, т.т. 1-3 от ЗАДв..Такава конкретика липсва в приложения по настоящото дело ДПрЗС от 24.07.2024 година. Извод за качеството на клиента по ДПрЗС от 24.07.24г. не може да бъде изведен и от приложеното по делото пълномощно от 24.07.2025г.. Ето защо, с оглед въведеното с отговора на исковата молба възражение по искането на ищцовата страна за присъждане на разноски, основано на чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв. съдът приема, че това искане следва да бъде оставено без уважение.

При този изход на спора по делото следва ответното дружество да бъде осъдено да заплати в полза на държавата по сметка на РС Елин Пелин разноски по настоящото производство в общ размер на 204.51 евро, от които държавна такса в размер на 25.56 евро и 178.95 евро - изплатно възнаграждение на в.л. А. Б. по допусната и приета по делото ССчЕ от 12.11.25 година.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.143, т.5 ЗЗП, вр. с чл.146, ал.1 ЗЗП клаузата на чл.20, вр. с чл.15 от Договор за кредит „Бяла карта“ от 15.05.2023 г., сключен между „Аксес Файнанс“ АД-София, с ЕИК .... и С. Д. Н. от с....., с ЕГН **********.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за присъждане на адвокатско възнаграждение на ЕАД ...... , с ЕК ..... основана на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв..

ОСЪЖДА „Аксес Файнанс“ АД-София, с ЕИК ...., да заплати в полза на държавата по сметка на РС Елин Пелин разноски по гр.д. № 967/24г. по описа на РС Елин Пелин в общ размер на 204.51 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

3

Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________

4