Решение № 34 от 04.02.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. ХАСКОВО, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА ВЛ. ПЕТКОВА при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20245600100816 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ****** чрез адв. М. Ц., АС Димитров и съдружници, срещу Р. В.

С. с ЕГН: **********, адрес: *****.

По реда на чл. 422 ГПК, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени специални установителни искове, основани на твърдение за договорно неизпълнение по договор за потребителски кредит № FL1290167 от 07.06.2022 година, сключен с ответника, в качеството му на кредитополучател. Предявените искове са с правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 23.01.2023 г. кредитополучателят преустановил плащане на дължимите вноски за главница и за лихва, като изпаднал в забава. Било допуснато просрочие на дължимите по кредита вноски за главница и за лихва, считано от датата на изпадане в забава - 23.01.2023 г. С оглед на формираното просрочие, банката направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 23.10.2023 г., с връчена покана до длъжника. С поканата бил даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита, което не последвало.

1

Твърди се, че по ч.гр.д. № 1579/2023 година по описа на РС Димитровград било развито заповедно производство и на основание документ по чл. 417 от ГПК кредитополучателят бил осъден да заплати на банката невърнатата сума по кредита. Тъй като тази заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заповедният съд указал на банката-ищец да предяви иск за вземането си.

Към датата на входиране на Заявлението по чл. 417 ГПК задължението по кредита било в общ размер на 33 550.20 лева, от които: 30 429.94 лева дължима главница за периода от 23.01.2023 г. до 14.11.2023 г.; 2 061.32 лева дължима възнаградителна лихва за периода от 23.01.2023 г. до 23.10.2023 г.;

1058.94 лева - дължима мораторна лихва за периода от 23.01.2023 г. до 14.11.2023 г.

С тези и останалите доводи, изложени в исковата молба, ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, както следва: 30 429.94 лева - главница за периода от 23.01.2023 г. до 14.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на заявлението до пълното погасяване; 2 061.32 лева - дължима възнаградителна лихва за периода от 23.01.2023 г. до 23.10.2023 г.; 1058.94 лева - дължима мораторна лихва за периода от 23.01.2023 г. до 14.11.2023 г., както и направените в заповедното производство разноски, от които 671 лв. заплатена държавна такса и 2291,71 лева с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение. Претендират се и деловодни разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение за първоинстанционното исково производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначен особен представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК адв. В. Д., оспорва исковете по основание и размер. Въвежда оплакване за наличие на неравноправни клаузи в договора и претендира обявяването им за нищожни. В същото време претендира нищожността на целия договор и счита, че кредитополучателят следва да възстанови само чистата стойност по кредита, от която да бъдат приспаднати всички заплатени от ответника суми по договорни лихви, застраховки, такси и комисионни. Оспорва и основанията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Твърди, че в договора за кредит е посочено, че годишният процент на разходите (ГПР) по отпуснатият кредит е 9,04 %, а общата сума дължима по 2 кредита, изчислена към датата на сключване на договора е 44 387,67 лева.

Имало несъответствие между посочената в договора обща дължима сума в размер на 44 387,67 лева и посочената общо дължима сума в погасителният план в размер на 43 471, 59 лева. Не ставало ясно на какво се дължи разликата от 916,08 лева. При определяне и посочване на ГПР по договора не била включена сумата по застраховката в размер на 2 382,71 лева, поради което било налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, което обуславяло извода за недействителност на процесния договор на основание чл. 22 от ЗПК. Клаузите на чл. 3, ал. 2 и ал. 4 от договора били неравноправни, тъй като в договора не били посочени нито факторите, нито компонентите, които формират референтният лихвен процент ПРАЙМ по кредита. С тези и останалите доводи и възражения, въведени с отговора на особения представител на ответника, се прави искане за отхвърляне на предявените искове изцяло.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, че процесният договор за кредит по своя характер е потребителски договор, като страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗПК (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ЗПК. В договора изрично е посочено, че е потребителски, поради което за него са приложими Закона за потребителския кредит, Закона за защита на потребителите, както и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Видно от представения и приет като доказателство по делото Договор за потребителски кредит от 07.06.2022 г., "Юробанк България" АД е предоставила на Р. В. С. потребителски кредит в размер на сумата 32 000 лева за срок от 96 месеца. Кредитът е предоставен по разплащателна сметка на кредитополучателя и усвоен в пълен размер, по което обстоятелство не се спори.

Съгласно чл. 3 от Договора за кредит, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва, за целия срок на издължаване на кредита, изчислена при прилагане на променлив годишен 3 лихвен процент, който представлява сбор от референтен лихвен процент, плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 6.2 %. За референтен лихвен процент по договора се ползва референтният лихвен процент „ПРАЙМ“ на „Юробанк България“ АД за необезпечени кредити, в съответната валута лева или евро, приложим за съответния период на начисляване на лихвата.

Референтният лихвен процент „ПРАЙМ“ на банката за необезпечени кредити се определя от Комитета по управление на активите и пасивите - ALCO /Assets and Liability Committee/, съгласно Методологията на Банката за определяне на референтен лихвен процент „ПРАЙМ“ по потребителски и жилищноипотечни кредити, публикувана на интернет страницата на Банката и представляваща Приложение № 1 към настоящия договор за кредит, който подлежи на преразглеждане на тримесечна база, при спазване на условията, описани в Методологията. В случай, че в срока на договора, съгласно Методологията, е налице основание за промяна на стойността на „ПРАЙМ“, новата му актуална стойност, както и датата, на която тя е публикувана, се обявяват на интернет страницата на Банката.

Съгласно ал. 9 и ал. 10 на чл. 3 от Договора за кредит, годишният процент на разходите (ГПР) по отпуснатия кредит е 9.04 %, а общата сума, дължима от кредитополучателя - 44 387.67 лева, изчислени към момента на сключване на договора. Посочената стойност на ГПР е изчислена при допускания, че Договорът за потребителски кредит ще е валиден за срока, за който е бил сключен и банката и кредитополучателят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора; Лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора; Плащанията се извършват съобразно датите и условията, изисквани от Банката.

По делото е представено и прието като доказателство уведомление от 09.10.2023 г./л.44/ на ЧСИ Самуил Пеев, от което следва, че банката-кредитор е упражнила своето потестативно право и в изпълнение на изискванията на чл.

60, ал. 2 от ЗКИ е обявила кредита за предсрочно изискуем, като е обективирала едностранното си изявление в отправеното до длъжника уведомление, връчено чрез ЧСИ Самуил Пеев, по реда на чл. 47, ал. 2 от ГПК.

По този начин, считано от 23.10.2023 г. банката едностранно е изменила правоотношенията по договора, което е довело до предсрочна изискуемост на целия неизплатен остатък от задължението.

4

Видно от материалите на приложеното ч. гр. д. № 1579/2023 година по описа на РС-Димитровград, е било развито заповедно производство. На основание Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.

417 от ГПК, подадено от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, Районен съд Димитровград е издал заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу ответника Р. С. за суми, идентични с предявените от ищеца и в настоящото производство.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че кредитът е бил усвоен в пълен размер. Вещото лице е установило, че съгласно погасителния план към Договора за кредит ( на л. 17-21 в делото) непогасените-просрочени месечни вноски до датата на предсрочна изискуемост на кредита-23.10.2023 г. са в размер на главница - 2727,11лв., възнаградителна лихва в размер на 1509,39 лв. и неплатена застраховка в размер на 247,70 лв. В исковата молба, обаче, стойността на неиздължената договорна лихва е посочена в размер на 2061,32 лв. за периода 23.01.2023г. до 23.10.2023г. Според вещото лице, това се дължи на увеличение на лихвения процент едностранно от банката, но нов погасителен план за новата стойност на начислените договорни лихви, считано към падежа на вноска № 13 – 22.07.2023 г., няма приложен по делото и не се представи на експертизата при поискване. В погасителния план, приложен по делото (генериран на 07.06.2022г.) няма отразено какъв е годишният лихвен процент /ГПЛ/ за изчисляване на лихвите и формиране на месечните вноски. Няма отразена и стойността на годишния процент на разходите /ГПР/, който включва освен ГЛП и всички други разходи. За да провери дали всички тези разходи са включени в определения в договора за кредит ГПР от 9,04%, вещото лице е съставило погасителен план с параметрите на кредита, който показва ГЛП на олихвяване в размер на 6,2% и изчислена стойност на годишния процент на разходи -ГПР 8,6476% ; лихви в размер 8670,21 лева; такси за 2713,92 лева. Констатира се несъответствие с клаузите в договора и съставения погасителен план, идентичен с погасителния план по договора за кредит, а именно разлика в лихвите и таксите, произлизащи от стойностите при първата падежна вноска на 22.07.2022г., но тези суми не влияят съществено на размера на ГПР. След установяване на тези несъответствия между показателите в договора за кредит и погасителния 5 план, приложен към него като неразделна част, експертизата е поискала от представителите на банката лихвения лист и обяснения относно констатираното. Представеният лихвен лист от банката удостоверява, че за периода от 07.06.2022г. до 21.06.2023г. процесният кредит е олихвяван с ГЛП 6,2%, а след 22.06.2023г. с 11,90% . Обясненията от страна на банката са, че кредитополучателят е ползвал преференция по някаква пакетна програма, преференция за превод на P3 и преференциална отстъпка за застраховката, чиито размери към момента не могат да уточнят. От движението по кредитната сметка се установява, че таксата от 3,50 лв., която фигурира в погасителния план, не е удържана. В ал. 12 към същия чл.3 е записано,че преференциалните лихвени условия по ал. 11 са съответно отразени по приложимата годишна лихва по чл.3 ал.1 от договора, а там е указано, че лихвата е 6,2 % фиксирана надбавка плюс референтния лихвен процент „Прайм". От страна на банката не се изяснява базата, на която е начисляван ГЛП 6,2% за процесния кредит, а не договорения размер по чл.3 ал.1 от договора за кредит. Разликата между общата дължима сума, записана в договора за кредит и изчислената такава, в приложения към него погасителен план е 916,08 лева, като експертизата не се ангажира с конкретен отговор от какво се формира тази разлика. За нея липсва и конкретно обяснение от страна на банката. От формулата, по която се изчислява стойността на прилагания по договора за кредит „ПРАЙМ“ в представената по делото Методология на банката за определяне на референтен лихвен процент и съдържащите се в нея компоненти, вещото лице заявява, че изчисленията се правят на база на специализиран софтуер (разработен от програмисти, статистици и математици по показателити във формулата, данните за който се получават от статистически отчети на БНБ, НСИ и МФ), поради което кредитополучателите не са в състояние да правят изчисления за стойността, нито за неговото периодично актуализиране.