Решение № 110 от 15.04.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Разлог, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20211240101387 по описа за 2021 година

Делото е образувано по депозирана ИМ от К.Б.Б., ЕГН*, с адрес: г.Я., у.„Е.Й.“№18, чрез адв.

П.Т., съд. адрес: г.С., р.„С.“, б.„Ц.ш.“№9, е.1, а.2, против М.Г.Б., ЕГН*, с адрес: г.Я., у.

„Е.Й.“№18 и „К.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Я., у.„С.М.“№8.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че през 1988-1989 г. в УПИ XII, пл. №366, кв.35 по плана на г.Я, М.Г.Б. и съпругът й – покойния Б.Г.Б. започнали строителството на двуетажна жил. сграда в югозападния край на парцела. М. и Г. притежавали друга къща в същия парцел, разположена в дъното му, където живеели. Със съгласието на родителите строящата се къща била предназначена за синовете им, като за ищеца К.Б. бил предназначен първи етаж, а за брат му Г.Б. – втори етаж. За двамата братя били предназначени и два гаража разположени в двата края на къщата – за К. десния гараж, а за Г. – левия. Твърди се, че след завършването на строежа К.Б. приел владението върху първи жил. етаж. Още с нанасянето си в имота го привел в състояние годен за ползване. В ИМ са описани извършените в имота СМР. Въпреки, че ищецът ползвал собственият си етаж, гараж и мазе от къщата и поддържал и владеел същата непрекъснато и необезпокоявано повече от 25 години, през 2012 г. имотът – цялата къща били ипотекирани за кредитополучателя „Е..“ООД и солидарните длъжници Г.Б. и съпругата му М.Б.. Изпълнението на имота е насочено през 2018 г. с налагане на възбрана на 03.07.2018 г., а през 2021 г. имотът е изнесен на публична продан с период на провещане от 12.07.2021 г. до 12.08.2021 г., като на търга на 13.08.2021 г., взискателя по делото „К.“ЕООД, като участник в публичната продан печели търга за къщата, за което е изготвено Разпределение от 23.09.2021 г. по чл.495 от ГПК, по ИД №383/2018 г. по описа на ЧСИ Г.Ц. В обстоятелствената част на ИМ са изложени съображения досежно допустимостта на предявения основен иск с правно основание чл.440 от ГПК и правата на ищеца като трето лице намиращо се във владение на вещта, върху която е насочено изпълнението. Сочи се, че ищеца е придобил имота на основание давностно владение в продължение на 10 години, съгласно чл.79, ал.1 от ЗС найкъсно през 2006 г. Относно началото на давностно владение отбелязва, че то е предено през 1996 г. по съглашение с предишните собственици – М.Б. и Б.Б.. Изложени са съображения относно елементите от фактическия състав на придобивната давност.

При условията на евентуалност ищеца предявява иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, който да бъде разгледан в случай, че производството по основания иск по чл.440 от 1

ГПК, бъде прекратено. Сочи, че ищецът е придобил имота на основание придобивна давност.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на ИМ фактически твърдения, се иска съдът да постанови решение, по силата на което да установи по основния иск, че ответникът М.Г.Б., ЕГН*, с адрес: г.Я., у.„Е.Й.“№18, не е собственик на недвижимите имоти - предмет на съдебно изпълнение, а именно: Първи жил. етаж, югоизточен гараж и източно мазе, находящи се в масивна двуетажна сграда, построена в УПИ XII, пл. №366, кв.35 по плана на г.Я., с площ от 344 кв.м., с адрес: г.Я., у.„Е.Й.“№16-18.

Ако настъпят предпоставките за прекратяване на основания иск по чл.440 от ГПК, моли съдът да разгледа евентуалния иск по чл.124, ал.1 от ГПК, като отсъди че ищецът К.Б.Б., ЕГН*, е собственик на 1-ви жил. етаж, югоизточен гараж и източно мазе, находящи се в масивна двуетажна сграда, построена в УПИ XII, пл. №366, кв.35 по плана на г.Я., с площ от 344 кв.м., с адрес: г.Я., у.„Е.Й.“№16-18.

С разпореждане №1647 от 12.12.2022 г., съдът е дал ход на ИМ, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявеният иск, като същевременно е изпратил на ответниците препис от същата, ведно с приложените към нея писмени доказателства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК, въпреки предоставената от съда възможност от страна на ответницата М.Г.Б., ЕГН*, с адрес: г.Я., у.„Е.Й.“№18, не е депозиран писмен отговор на ИМ.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК, е депозиран писмен отговор от ответника „К.“ЕООД, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни.

Позовавайки се на ТР №3/2015 г. от 10.07.2017 г. по т. д. №3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, се сочи че предпоставка за допустимост на иска е вещта върху която е насочено изпълнението на парично вземане да не принадлежи на длъжника. Когато при предявен иск по чл.440 от ГПК, принудителното изпълнение по отношение на процесния имот приключи или изпълнителното производство бъде прекратено, отпада и правния интерес от иска и същия става процесуално недопустим, образуваното по него дело следва да бъде прекратено. В тази вр. се сочи, че в процесния случай на 13.03.2008 г. между съделителите М.Б., Г.Б. и К.Б. е сключен договор за доброволна делба на недвижим имот по описа на Нотариус К.М..

Предмет на делбата е УПИ XII, пл. №366, кв.35 по плана на г.Я., с площ от 344 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна масивна къща. По силата на цитирания договор М.Б. става единствен и изключителен собственик на имотите, а синовете й Г.Б. и К.Б. получават в общ дял парично уравнение от 9`300.00 лв., напълно изплатени към датата на сключване на договора. На 17.03.2011 г., М.Б. като единствен собственик на имотите е учредила ипотека върху същите. Поради неизпълнение на парично задължение по договор за банков кредит е образувано ИД №383/2018 г. по описа на ЧСИ-Г.Ц., по което М.Б. е конституирана като длъжник, а „К.“ЕООД като взискател и кредитор, съгласно Договор за цесия. По цитираното ИД имотите са изнесени на публична продан, и с Постановление за възлагане №6462/28.04.2022 г., влязло в сила на 09.06.2022 г., са възложени на взискателя „К.“ЕООД.

Дружеството е въведено във владение на имотите на 11.08.2022 г., съгласно протокол за въвод във владение на недвижим имот, подписан от длъжника М.Б.. Сочи се, че видно от протокола за въвод във владение е, че М.Б. и М.Б. са отстранени от имотите, тъй като само те са ги обитавали и владеели. Ищецът К.Б. не е собственик, ползвател, държател или владелец на процесните имоти. Видно от изложеното принудителното изпълнение по отношение на процесния имот е приключило, поради което правния интерес от иска на К.Б. е отпаднал и същия е процесуално недопустим и подлежи на прекратяване.

По отношения предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, се сочи че дори и да се приеме, че ищецът е придобил по давностно владение имотите, упражнено в периода 1996-2006 г., то същия се е разпоредил със собствеността върху имота с договор за доброволна делба, сключен на 13.03.2008 г. Предвид посоченото, 2 счита че за ищеца не е налице правен интерес от водене на положителен установителен иск за собственост. Следващ аргумент за недопустимост на иска, е наличието на друг нормативен ред за защита на правата на ищеца, което изключва допустимостта на предявения положителен установителен иск.

В случай, че съдът приеме предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК за допустим, са изложени съображения за неоснователност на същия. Сочи, че извършването на доброволна делба през 2008 г. доказва отсъствието на субективния елемент на владението на ищеца. Предвид посоченото, смята, че ищеца не следва да бъде признат за собственик на процесния имот на основание чл.79, ал.1 от ЗС, на основание чл.79 от ЗС за периода 1996 г. – 2006 г. Не следва да бъде признат за собственик на основание чл.79 от ЗС и за периода след сключване на договора за доброволна делба, защото с разпореждането си с процесния имот е манифестирал отказа си да държи вещта като своя. Ако след 13.03.2008 г. е продължил да обитава етажа от къщата, е държал вещта без намерение да я свои.

В проведените по делото ОСЗ ищецът се явява лично като поддържа предявените искове.

Ангажира писмени и гласни доказателства в подкрепа на твърденията си.

В проведените по делото открити съдебни заседания, ответникът М.Г.Б. не се явява и не изразява становище по депозираната ИМ.

Ответникът „К.“ЕООД се представлява от упълномощен представител, който оспорва предявения главен иск като недопустим, а предявения при условията на евентуалност иск като неоснователен. Излага подробни съображения в писмена защита.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът К.Б. и ответницата М.Б., са н-ци на Б.Г.Б., починал на *, като ищецът е негов син, а ответницата негова съпруга и майка на ищеца. Също така като наследник към момента на откриване на наследството на Б.Б. се е явявал и синът му Г.Б.Б., починал на 09.02.2017 г.

След смъртта на общия на страните наследодател Б.Г.Б., описаните по-горе н-ци сключили Договор за доброволна делба на недвижим имот от 13.03.2008 г. с нотариална заверка на подписите по описа на Нотариус К.М., с район на действие РС-Рг., по силата на който в дял на М.Г.Б. е възложен УПИ XII, пл. №366 в кв.35 по плана на г.Я., площ от 344 кв. м., при съседни на имота – М.П., Т.П., братя Й., К.Ф. и улица, ведно с построената на това място двуетажна масивна къща. В общ дял на Г.Б.Б. и К.Б.Б. е предоставена сумата от 9`300.00 лв., напълно изплатени от М.Г.Б. в брой преди подписване на договора за доброволна делба.

Видно от приложените материали по ИД №383/2018 г. по описа на ЧСИ Ц. е, че върху описаните по-горе имоти УПИ XII, пл. №366 в кв.35 по плана на г.Я., площ от 344 кв. м., при съседни на имота – М.П., Т.П., братя Й., К.Ф. и улица, ведно с построената на това място двуетажна масивна къща е учредена договорна ипотека с Нот. акт за учредяване на договорна ипотека №61, том I, рег. №625, дело №48 от 2011 г. по описа на Нотариус Н.М., с район на действие РС-Рг. като обезпечение на договор за банков револвиращ кредит от 120`000.00 лв. с кредитополучател „Е..“ООД, ЕИК*, Г.Б.Б., лично като солидарен длъжник, М.Г.Б. – лично като солидарен длъжник и ипотекарен длъжник и в качеството си представляващ „Е..“ООД – кредитополучател, и в качеството си на представляващ ЕТ„Б.Г.Е. – М.Б., като солидарен длъжник, М.Н.Б., в качеството си на солидарен длъжник в полза на кредитора „У.К.Б.“АД.

Поради неизпълнение на задълженията по договора за банков кредит и въз основа на издадени Заповед за изпълнение на парично задължение и ИЛ по ч. гр. д. №321/2018 г. по описа на РС-Рг по молба на кредитора „УКБ“АД е образувано ИД №383/2018 г. по описа на ЧСИ-Ц..

С договори за цесия вземанията, за които е образувано изпълнителното производство е цедирано на „АПС-Б.Б.“ЕООД, а впоследствие на ответника „К.“ЕООД /вж. Договор за цесия от 28.08.2020 г. – л.59 от делото и л.627, л.631 и л.741 от ИД/.

В хода на образуваното ИД по молба на взискателя „УКБ“АД, изпълнението е насочено 3 срещу ипотекираните с описания по-горе нот. акт недвижим имоти. Извършен е опис и на 13.08.2021 г. е проведена публична продан върху имотите, обективирано в Протокол за публична продан на недвижими имоти от 13.08.2021 г. /л.923 от ИД/. На основание чл.492, ал.1 от ГПК, е обявен за купувач взискателя „К.“ЕООД, за сумата от 93`700.00 лв.

С постановление за възлагане на недвижим имот от 28.04.2022 г. /л.65 от делото и л.1091 и л.1116 от ИД/ процесните УПИ XII, пл. №366 в кв.35 по плана на г.Я., площ от 344 квм., при съседни на имота – М.П., Т.П., братя Й., К.Ф. и улица, ведно с построената на това място двуетажна масивна къща, са възложени на взискателя „К.“ЕООД. Цитираното постановление е влязло в сила на 09.06.2022 г.

С протокол за въвод във владение на недвижим имот от 11.08.2022 г. „К.“ЕООД е въведен във владение върху описаните имоти.

По делото е разпитана като свидетел Б.Б. – дъщеря на ищеца, която в показанията си твърди, че баща й е живял в г.Я., на у.„Е.Й.“№18. Къщата е триетажна с двор, като баща й живял на 1-ви етаж. Баща й подържал жилището и го обзавеждал. Отношенията на баща й с баба й и дядо й били добри. Сочи, че не е сигурна в годината, но може би до 2009 г.-2010 г. живели в къщата цялото семейство. Когато дядо й починал била на 4 или 5 години. Твърди, че не знае след смъртта на дядо й да е правена сделка, с която да са уредили собствеността върху къщата. Баба й живеела в отделна къща, която била в същия двор. Стринка й М. живеела на 2-ри етаж от къщата. Посочва, че на 1-ви етаж от къщата в момента не живее никой. Не е сигурна до кога баща й е живял там. Също така посочва, че не и е известно да са водени ИД за този имот и да е идвал ЧСИ. Официално родителите й се разделили през 2013 г., а неофициално не си спомня през коя година. След раздялата между родителите й, свидетелката живеела с майка си. Посочва, че е посещавала баща си след раздялата на родителите й в къщата в г.Я.. Сега баща й живее в С.. Може би от 2 години, но не сигурна.