Решение № 14 от 15.01.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Варна, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20253001000259 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 2129/01.04.2025г. на Й. В. Й., ЕГН **********, с адрес:

*****, подадена чрез процесуалния представител адв. Я. Д., и въззивна жалба вх. № 2494/17.04.2025г. на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД- гр. София, ЕИК 040638060, представлявано по пълномощие от адв. Л. М. от АК- София, срещу решение № 50/14.03.2025г., постановено по гр. д. № 190/2024г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което ЗАД „Алианц България“ АД е осъдено да заплати на въззивницата сумата от 62 816.52лв., от които 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, и 2 816.52 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, на получените от нея травматични увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 11.09.2023г., виновно причинено от водача на л. а. марка „Тойота“, модел „Версо“ с рег. № *****, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.11.2023г. до окончателното изплащане на задълженията, като са отхвърлени исковете за горницата над уважения размер за обезщетяване на неимуществени вреди 60 000 лв. до претендирания размер 1 от 150 000лв., и над уважения размер на обезщетението за имуществени вреди 2 816.52 лв. до претендираните 5 633.04 лв., като неоснователни.

Въззивницата Й. В. Й., която е с качеството на ищец в първоинстанционното производство, обжалва решението в неговата отхвърлителна част или за сумата 90 000 лв., съставляваща горницата над уважения размер от 60 000 лв. до претендираните 150 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 2 816.52 лв.- горницата над присъдените 2 816.52 лв. до претендираните 5 633.04лв. за обезщетяване на имуществени вреди- разходи за лечение, ведно с акцесорните претенции за законната лихва, считано от 13.11.2023г. Решението в тази част намира за неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Според страната, съдът е приложил неправилно нормата на чл. 52 ЗЗД, като е определил обезщетение в занижен размер, който не отговаря на принципа за справедливост. Твърди се, че при определяне размера на обезщетението съдът не е отчел в достатъчна степен всички относими факти и обстоятелства, установени по делото, както и вида и обема на доказаните неимуществени вреди, а също и лимитите на застрахователните покрития, социално-икономическите условия и съдебната практика по сходни казуси. Твърди се също недоказаност на възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице и неправилно приложение на нормата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД от първоинстанционния съд.

Позовава се на относима съдебна практика на ВКС по повод разликата между липса на опит при наличие на СУМПС и поради липсата на СУМПС. Излага се, че в настоящия случай съпричиняване не е налице и обезщетението следва да се присъди в пълния определен от съда размер, без редуциране на осн. чл.

51, ал. 2 ЗЗД. В условията на евентуалност, в случай, че въззивният съд също направи извод за наличие на съпричиняващо поведение от страна на пострадалата, се сочи, че установените факти и обстоятелства не обуславят определяне на принос повече от 10%, респ. определеният от окръжния съд принос от 50 % се явява значително завишен и несъответстващ на установените по делото обстоятелства. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в отхвърлителната му част и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло, като се присъди допълнително сумата 90 000 лв.– неимуществени вреди, и сумата 2 816.52 лв.– имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите считано от 13.11.2023г. до 2 окончателното им изплащане. Според изхода на спора пред тази инстанция се претендират съдебно- деловодни разноски за две инстанции.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника ЗАД „Алианц България“ АД, в който се излагат подробни доводи и съображения за неоснователност на въззивната жалба на ищцата. Представителят на застрахователя счита, че определеното от съда обезщетение не е занижено и намира за правилна възприетата от окръжния съд квота от 50 % на принос за вредоносния резултат от страна на пострадалата.

Въззивникът- ответник ЗАД „Алианц България“ АД обжалва решението в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Й. В. Й. сумата 60 000 лв.– обезщетение за неимуществени вреди, съставящи болки и страдания от получени телесни увреждания, и 2 816.52 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на получените травматични увреждания, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 13.11.2023г. до окончателното им изплащане. Намира решението в тази част за неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Исковете счита за недоказани и неоснователни, а в условията на евентуалност, се твърди, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди се явява завишено. Основното оплакване е за неправилно възприет от съда механизъм на настъпване на процесното ПТП.

Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отказ да събере поискани от ответната страна гласни доказателства за обосноваване възражението на страната сторено с отговора на исковата молба за допуснато нарушение от ищцата на правилата за движение по пътищата, заложени в нормата на чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗДвП. Счита, че ищцата с поведението си е станала единствена причина за настъпване на произшествието. Твърди се също, че недопускането на доказателствените искания на ответника е довело до лишаване на страната от възможността да докаже различен механизъм за настъпване на ПТП, в т. ч., че настъпилото ПТП се дължи единствено на виновното и противоправно поведение на ищцата, а не на застрахования при ответното застрахователно дружество водач. Излага се, че неправилно съдът не е взел предвид дадените от двамата водачи, в хода на досъдебното производство, показания, които не са противоречиви, а са в една посока, даваща основание да се счете, че 3 механизмът на настъпване на ПТП може да е различен от приетия с обжалваното решение, а именно че ПТП е причинено единствено поради противоправното поведението на ищцата, тъй като М. К. М. не е имал обективната възможност да предотврати ПТП и не е отговорен за настъпването му предвид липсата на виновно нарушение на правилата за движение от негова страна. В тази връзка са направени искания за събиране на доказателства във въззивното производство.

Застрахователят намира за правилни изводите в първоинстанционното решение касателно определената степен на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата по см. на чл. 51, ал. 2 ГПК. По отношение претенцията за имуществените вреди се излагат съображения за нейната частична неоснователност, а именно, че претендираните разходи за избор на медицински екип в размер на 917.40лв., неподлежащи на обезщетяване като такива извън обхвата на обичайните разходи. Според страната, при извод за доказване на исковете по основание съдът е следвало да определи обезщетението за неимуществени вреди в размер на 2 322.82 лв., отчитайки възприетата степен на съпричиняване. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в осъдителната му част и постановяване на друго, с което предявените от Й. В. Й. искове да бъдат отхвърлени изцяло като недоказани по основание, а в условията на евентуалност, да се намалят присъдените суми за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени и имуществени вреди. Претендира се присъждане на разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната страна Й. В. Й., в който се излагат подробни доводи и съображения за неоснователност на въззивната жалба на застрахователното дружество, респ. за правилност и законосъобразност на решението в обжалваната от дружеството част, с подробно изложени съображения за това. Относно доказателственото искане за разпит на водача на другото МПС намира същото за преклудирано. Изразено е категорично несъгласие с извода на въззивното дружество, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за сумата 120 000 лв. е прекомерен с оглед обема от претърпените от нея болки и страдания. Моли за оставяне на въззивната жалба на ЗАД „Алианц България" АД без уважение и потвърждаване на 4 решението в осъдителната му част. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивното производство, чл. 38, ал. 2, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и се преценяват като допустими.

В проведеното открито съдебно заседание в тази инстанция процесуалните представители на страните поддържат жалбите и отговорите.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Шуменският окръжен съд е бил валидно сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени от Й. В. Й. срещу ЗАД „Алианц България“ АД- гр. София, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000лв. (след допуснато увеличение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК) и обезщетение за имуществени вреди в размер на 5633.04 лв., претърпени от ищцата вследствие на ПТП, настъпило на 11.09.2023 г. в с. Ивански, ул. „Свобода“ до дом № 10, в посока към с.

Кълново, по вина на М. К. М. като водач на л. а. марка „Тойота“, модел „Версо“ с рег. № *****, застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към момента на застрахователното събитие. Претендира се и законна лихва върху сумите, считано от 13.11.2023г. /датата на подаване на извънсъдебна претенцията до застрахователя/, до окончателното изплащане на задълженията.

Решението на ОС– гр. Шумен, с което осъдителните искове са уважени частично, ведно с акцесорните претенции за законна лихва, е валидно по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо- налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че на 13.11.2023г. от 5 името на ищцата, чрез пълномощник, е предявена пред застрахователя извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователни обезщетения а неимуществени и имуществени вреди. Ответното дружество е отказало изплащане на застрахователни обезщетения, като отказът е обективиран в писмо от 25.01.2024 г.

Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

Релевантните въпроси във връзка с процесния деликт относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования лек автомобил, не са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, с присъда или друг акт на наказателния съд по Глави 28 и 29 НПК. Пострадалата Й. В. Й. е поискала прекратяване на ДП № 875/2023 г. по описа на РУ – Шумен, преписка вх. № 3849/2023 г. по описа на РП-Шумен, образувано по повод процесното ПТП, за това, че на 11.09.2023 г. на ул.