Решение № 4214 от 01.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4214 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100511458 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 14086 от 17.07.2024 г. по гр.д. № 55611/2022 г. Софийски районен съд, 72 състав отхвърлил предявения от „В и К“ ООД, ЕИК 000225011, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, бул.

„България“ № 88, срещу „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД, ЕИК 201325372, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 118, иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 500 лв., частичен иск от 48 600 лв., представляваща неустойка за едностранно предсрочно прекратяване на договор № 8/08.03.2021 г. за доставка на нетна активна електрическа енергия. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 350 лв. - разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „В и К“ ООД Кърджали, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се възпроизвежда фактическата обстановка по спора и се твърди необоснованост на извода на районния съд, че договорът не е бил прекратен едностранно от ответника. Районният съд правилно приел, че ищецът е изправна страна, че не 1 е била налице обективна невъзможност за изпълнение и не са налице предпоставките за приложение на чл. 307 ТЗ, тъй като ответникът не е упражнил правото си да предяви конститутивен иск за изменение на договора.

Правилно също приел, че не е налице непреодолима сила и не са налице предпоставките за разваляне на договора по право. Съдът правилно констатирал и че ответникът е преустановил доставката на ел. енергия едностранно, поради което е бил в неизпълнение на договора, но в противоречие с изложените мотиви отхвърлил иска. По делото се установило безспорно, че договорът бил прекратен едностранно от ответното дружество, без дори да спази срока по чл. 20, ал. 1, т. 4 от договора, поради което следвало да бъде ангажирана неговата отговорност съгласно чл. 17, ал. 3 от договора чрез заплащане на обезщетение в размер на 4.5 % от общата прогнозна стойност на договора в размер на 1 080 000 лв. с ДДС. Приложението на тази клауза не било поставено в зависимост от сбъдването на някакви условия, както и не било договорено между страните, че при настъпване на форсмажорни обстоятелства след подписване на договора клаузата няма да бъде приложена. Клаузата действала при едностранно прекратяване на договора от която и да е страна по договора, което се доказало, че е осъществено от страна на изпълнителя. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи предявения частичен иск. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД не е депозирала отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание на 21.05.2025 г. чрез процесуален представител оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя 2 от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на

ОСГТК на

ВКС.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че решението не е постановено в нарушение на императивни материалноправни норми, то е правилно и следва да бъде потвърдено, като въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл.

272 ГПК, а предвид разпоредбите на чл. 269, изр. 2 и чл. 272 ГПК намира жалбата за неоснователна и по следните съображения:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявен като частичен за сумата 1 500 лв. от общо 48 600 лв., представляваща неустойка по чл. 17, ал. 3 от договор № 8/08.03.2021 г. за доставка на нетна активна електрическа енергия, дължима поради едностранно прекратяване на договора от страна на ответника – изпълнител.

От фактическа страна между страните не е било спорно, че след проведена процедура по ЗОП, на 08.03.2021 г. са сключили договор № 8 за доставка на нетна активна електрическа енергия, по силата на който ответникът, като изпълнител, се задължил да доставя до обекти на ищеца, като възложител, нетни количества активна електрическа енергия. Съгласно чл. 2, ал. 1 срокът на действие на договора е 12 месеца, като същият започва да тече от първо число на месеца, следващ сключването му. Съгласно чл. 13, ал. 1 възложителят заплаща на изпълнителя реално потребеното количество ел. енергия на цена от 98.73 лв. за MWh без ДДС; С ал. 4 на чл. 13 прогнозната стойност на договора се определя ориентировъчно в размер на 900 000 лв. без ДДС; С ал. 6 на чл. 13 страните се съгласили, че цената е фиксирана за срока на действие на договора, но може да бъде коригирана при постигане на споразумение между страните при условията на чл. 19, ал. 1 от договора вр. чл. 116 ЗОП.

С чл. 19, ал. 1 страните се съгласили, че при промяна на средноаритметичната стойност на среднодневната цена на Българската независима енергийна борса с повече от 5 % увеличение в рамките на два последователни месеца от изпълнението по договора, изпълнителят може да поиска увеличение на цената с по 1 % за всеки 2 % увеличение, но не повече 3 от 10 %. Съгласно чл. 20, ал. 1 договорът се прекратява по взаимно съгласие на страните, изразено писмено (т. 1); с изтичане на срока (т. 2); при настъпване на събитие, съставляващо непреодолима сила (т. 3), и едностранно с тримесечно писмено предизвестие (т. 4). Според чл. 17, ал. 3, при прекратяване на договора на основание чл. 20, ал. 1, т. 4 иницииращата прекратяването страна дължи на другата страна обезщетение в размер на 4.5 % от общата прогнозна стойност на договора по чл. 13, ал. 4.

От приетата кореспонденция между страните се установява: С писмо от 24.06.2021 г. ответникът уведомил ищеца, че за него е абсолютно невъзможно да доставя електрическа енергия на цена от 98.73 лв. за MWh поради изменение на цените на борсовия пазар, откъдето единствено закупува ел. енергия, поради което поискал страните да изменят договора, като цената, дължима от купувача, считано от 01.06.2021 г. се повиши на 166.50 лв. за MWh. С писмо от 25.06.2021 г. възложителят изразил несъгласие за подписване на допълнително споразумение, представено му от изпълнителя.

С писмо от 23.07.2021 г. ответникът отново поискал изменение на договора чрез увеличаване на цената на 108.60 лв. за MWh, считано от 01.05.2021 г. С писмо от 27.07.2021 г. ищецът изразил готовност за подписване на допълнително споразумение, но считано от 01.06.2021 г., а не 01.05.2021 г.

С писмо от 27.07.2021 г. изпълнителят уведомил възложителя, че считано от 01.05.2021 г. ще прилага цена на доставената ел. енергия от 108.60 лв. без ДДС, а считано от 01.07.2021 г. – от 119.46 лв. без ДДС. С писмо от 12.08.2021 г. възложителят изразил становище, че дружеството-изпълнител неоснователно е издало фактури на по-висока стойност по цена, за която страните не са постигнали споразумение. С писмо от 12.08.2021 г., получено от ищеца на 15.08.2021 г., ответникът обосновал предложението си за изменение на цената по договора, като предоставил тридневен срок за изпълнение, при изтичането на който договорът ще се счита за развален, в случай че купувачът не приеме изменението на цената. С писмо изх. № МЕ7388/18.08.2021 г. ответникът уведомил ищеца, че с оглед липсата на съгласие за изменение на цената по договора, счита договорът за развален по право поради обективна невъзможност за изпълнение, позовавайки се на разпоредбата на чл. 89 ЗЗД, считано от 16.08.2021 г.

Не се спори, че от 16.08.2021 г. ответното дружество е преустановило 4 доставката на ел. енергия до обекти на ищеца.

С оглед така установеното от фактическа страна, предявеният иск е неоснователен.

Неустойката представлява предварително уговорено между страните задължение на неизправната страна да заплати на изправната обезщетение за вреди, без да е необходимо те да се доказват. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да стане вземането за неустойка изискуемо, включва следните предпоставки, които следва да са налице кумулативно: наличие на валидно договорно задължение, уговорена валидна неустоечна клауза, неизпълнение на задължението, за което е уговорена неустойката.

Страните са тези, които уговарят кое главно задължение се обезпечава с неустойка. Няма пречка да се уговори неустойка и за предсрочно прекратяване на срочен договор.

Единственият спорен въпрос пред настоящата инстанция е прекратен ли е бил едностранно от ответника-изпълнител процесният договор, което от своя страна е предпоставка за възникване на правото на възложителя на уговорената в чл. 17, ал. 3 неустойка.

В правилно приложение на материалния закон районният съд е приел, че въпреки драстичното повишаване на борсовите цени на електрическата енергия, не е била налице обективна невъзможност за изпълнение по смисъла на чл. 89 ЗЗД, поради което и изявлението на ответника с писмото от 18.08.2021 г. не е породило правно действие, респ. процесният договор не е бил развален по право по реда на чл. 89 ЗЗД. Същевременно ответникът не е упражнил и потестативното си право да иска изменение на договора по реда на чл. 307 ТЗ, което право може да бъде упражнено само с иск, но не и с възражение. Съгласно уговорките в чл. 13, ал. 6 от договора и чл. 116 ЗОП, възложителят не е имал задължение да сключи допълнително споразумение за изменение на цената, поради което същият не е бил неизправна страна по договора, респ. ответникът не е могъл да развали договора и по реда на чл. 87 ЗЗД. Ето защо договорът е продължил да действа и валидно да обвързва страните по него до изтичане на срока му със съдържанието, което страните са уговорили. Безспорно е по делото, че от 16.08.2021 г. ответникът е преустановил доставката на ел. енергия, което съставлява виновно неизпълнение на задълженията му по процесния договор. Неизпълнението на 5 договорни задължения обаче не означава прекратяване на договорната връзка.

Претендираната неустойка не е за неизпълнение на задължението на изпълнителя да доставя ел. енергия, а за предсрочно прекратяване на договора, каквото не се установи да е извършено от ответника.

Поради това предявеният като частичен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 17, ал. 3 от договора от 08.03.2021 г. е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход и изричната претенция, на въззиваемия следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14086 от 17.07.2024 г., постановено по гр.д. № 55611/2022 г. на Софийски районен съд, 72 състав.

ОСЪЖДА „В и К“ ООД, ЕИК 000225011, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, бул. „България“ № 88, да заплати на „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД, ЕИК 201325372, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България“ № 118, на основание чл. 78 ГПК сумата 500 лв., представляваща разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.