Решение № 854 от 23.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 854 гр. София, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20221000502545 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 91 от 25.05.2022 г по гр. д. № 240/2021 г. Окръжен съд - Кюстендил, е признал за установено по иск на Л. И. Г. против „Обединена българска банка“ АД на основание чл.

439, ал. 1 от ГПК, че ищецът не дължи сума в размер на 3893,44 лв. - договорна лихва за периода от 25.11.2005 г. до 27.04.2006 г., по договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 05.11.2005 г., сключен между страните, 21,66 лв. – наказателна лихва за периода от 25.11.2005 г. до 27.04.2006 г., както и законна лихва върху главница от 71 146,31 лв., начислена за периода от 28.04.2006 г. до 05.12.2015 г., за които суми е издаден изпълнителен лист /ИЛ/ от 11.05.2006 г. по гр. д. № 2702/2006 г на РСПерник, по който е образувано изп. д. № 20197450400269/19 г. по описа на ЧСИ Н. С., рег.

№ ***, с район на действие ОС - Кюстендил.

Със същото решение съдът е отхвърлил като неоснователни исковете на Л. И. Г. за установяване, че не дължи на банката на същото основание сумата от 71 146,33 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 2594,84 лв. – разноски по гр. д. № 2702/2006 г. по описа на РС – Перник.

Решението на ОС - Кюстендил е предмет на въззивно обжалване, но само в отхвърлителната му част от ищеца Л. И. Г., представлявана от адв. С. И.. Поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът е направил погрешен извод, че 1 погасителната давност не е изтекла, тъй като дължимите суми са признати от жалбоподателката, като е подписала споразумение между страните по делото, който подпис е оспорен по надлежния ред в производството. Поддържа, че съдът е допуснал нарушения на процесуалния закон, като не е допуснал повторна или тройна съдебно-почеркова/графична експертиза, поради което неправилно е приложил материалния закон. Моли на основание чл. 266, ал. 3 ГПК да се допусне повторна или тройна съдебно-почеркова/графична експертиза. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове за установяване на недължимост на суми, предмет на принудително събиране от ищеца да бъдат уважени.

Ответникът по жалбата „Обединена българска банка“ АД депозира писмен отговор, с които оспорва въззивната жалба

В о. с. з. въззивникът не се представлява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна „Обединена българска банка“ АД се представляват в съдебно заседание от адв. И.. Депозира писмени бележки, като развива съображения за отхвърляне на въззивната жалба, като неоснователна и недоказана. Не се претендират разноски.

С определение № 3107 от 07.12.2022 г. по настоящото дело, САС е допуснал повторна съдебно-графологична експертиза в троен състав, съдържащи се в молба - уточнение от въззивника Л. И. Г., относно допускането пред настоящата инстанция на изслушване на заключение по повторна съдебно-почеркова експертиза по поставени в молбата - уточнение въпроси.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013 г по т. д. № 1/2013 г на ОСГТК- т. 1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Решението е правилно като краен резултат, не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и не е постановено в противоречие с императивни материално правни разпоредби.

Предявен е иск за установяване на недължимост на вземания на банката въз основа на факти, настъпили след постановяване на съдебно решение, с което е установено вземането на настоящия ответник от настоящия ищец, имащи значение за съществуването на процесното вземане – иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

Установява се по делото от представените доказателства и не е спорно между страните, че 2 ищецът е длъжник, по договори за банков кредит, сключени с „Обединена българска банка“ АД. Установява се, че банката е образувала производство по чл. 242 ГПК /отм./ и във вр. с чл. 237 ГПК /отм./ пред Районен съд – Перник - гр. д. № 2702/2006 г., по което е издаден ИЛ от 11.05.2006 г в полза на дружеството, с който ищецът е осъден да заплати процесните суми. Установява се, че ИЛ срещу ищеца в полза на банката е издаден на 11.05.2006 г., като до представянето на банката-кредитор на издадения изпълнителен лист с молба на 18.10.2006 г. пред ЧСИ и образуването на изпълнително дело № 250/2006 г. по описа на ЧСИ Н. С., с район на действие ОС - гр. Кюстендил, са изтекли 5 м. и 7 дни от срока на давността.

С постановление от 19.09.2019 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното дело на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. ИЛ е върнат на взискателя с отбелязване, че по изпълнителното дело не са събрани суми. Правилно първоинстанционния съд е обсъдил, че в случая се установява, че за периода от 11.05.2011 г. до 30.07.2014 г. взискателят по изпълнителното дело не е поискал извършването на изпълнителни действия и тъй като прекратяването на изпълнителното производство става по силата на закона, то изпълнителното производство се е прекратило по право още на 11.05.2013 г., като в случая е ирелевантно обстоятелството, че съдебният изпълнител не е постановил изричен акт за това.

В разглеждания случай, съгласно даденото с ППВС № 3/80 г. тълкуване, образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, като по време на изпълнителното производство давност не тече, което означава, че от 12.05.2013 г, спрялата да тече давност за вземанията е продължила да тече, без да бъде прекъсвана, като е изтекла на 05.12.2015 г., след като се прибавят още 2 г., 6 м. и 23 дни, към вече изтеклите 5 м. и 7 дни от срока на давността.

На 21.10.2019 г. по молба на „Обединена българска банка“ АД е образувано ново изпълнително дело № 269/2019 г. по описа на ЧСИ Н. С., срещу Л. Г., въз основа на върнатия изпълнителен лист. В последствие изпълнителното дело е спряно, като обезпечение, допуснато в рамките на настоящото исково производство.

Предвид изложеното правилно първоинстанционния съд е стигнал до извода за основателност на предявения иск, относно вземанията погасени с кратката 3-годишна давност изразяващи се в вземания в размер на 3893,44 лв. - договорна лихва за периода от 25.11.2005 г. до 27.04.2006 г., 21,66 лв. – наказателна лихва за периода от 25.11.2005 г. до 27.04.2006 г., както и законна лихва върху главница от 71 146,31 лв., начислена за периода от 28.04.2006 г. до 05.12.2015 г.

За вземанията за главница и за присъдени разноски, давностният погасителен срок от 5 години е изтичал на 05.12.2017 г., след като се отчете прекратяване на изпълнителното дело № 250/2006 г. на 11.05.2013 г. и остатъка от 5-годишната давност от 4 г., 6 м. и 23 дни.

Пред първоинстанционния съд е представено и прието по делото Споразумение от 12.04.2017 г., към процесния договор за кредит, от което е видно, че жалбоподателката-ищца 3 по делото е признала тези задължения.

В първоинстанционното производство във връзка с оспорване от ищцата на истинността на споразумението, е допусната съдебно-графическа експертиза. От приетото по делото заключение на експертизата се установява, че както подписите върху документа, така и текста изписващ имената на ищцата, са били изпълнени от самата нея.

Пред настоящата инстанция САС е допуснал повторна съдебно-графологична експертиза в троен състав, със задачи поставени в молба - уточнение от въззивника Л. И. Г.. От заключението на приетата и неоспорена експертиза, се установява, че подписите на първа и втора страница, както и на последната страница подпис и три имена за „длъжник“ в Споразумение от 12.04.2017 г. към договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от 05.11.2004 г. сключен между ОББ АД и Л. И. Г., са положени от Л. И. Г..

Съдът счита за установено по делото, че споразумението от 12.04.2017 г. с ответника е подписано собственоръчно от ищцата Л. Г., поради което е признала задълженията си към кредитора ОББ АД за процесните суми. Съгласно чл. 116, буква „а“ ЗЗД, това представлява признаване на вземанията от страна на ищцата и е довело до прекъсване на течението на давността, като от момента 12.04.2017 г. е започнала да тече нова 5-годишна давност, която е била прекъсвана с предприемането на определени изпълнителни действия по образуваното по молба на взискателя на 21.10.2019 г. изпълнително дело № 269/2019 г. по описа на ЧСИ Н. С. срещу Л. Г. въз основа на върнатия изпълнителен лист.

С оглед изложеното следва да се приеме, в най-благоприятния за ищцата случай, че давността погасяваща вземанията на банката ответник е започнала да тече на 12.04.2017 г. въпреки, че както беше отбелязано, след посочената дата има поискани действия, прекъсващи давността. Дори и да не беше прекъсвана давността, то настоящето производство е образувано по искова молба, депозирана на 07.06.2021 г., с което, според настоящият състав, давностният срок погасяващ вземанията на ответника спира да тече – чл.

115, буква „ж“ ЗЗД. Активността на длъжника да предяви отрицателният иск за недължимост на вземане, за което е образувано изпълнително производство, поради изтекла давност е всъщност правен спор за това дали той дължи търсеното в рамките на изпълнителното производство. В същото време, така предявеният иск представлява пречка за кредитора да търси изпълнение, при спряно изпълнително производство, а няма процесуален ред за получаване на искова защита, тъй като или искът му би бил недопустим или вземането му е установено по окончателен начин /както е в настоящия случай/. Ето защо, следва да се приеме, че до постановяване на решение по настоящото дело, давност, погасяваща вземанията на ответника ОББ АД не тече - на основание чл. 116, б. "б" и чл. 115, б. "ж" ЗЗД.

Ето защо, съдът приема извода, че вземанията на ОББ АД, предмет на принудително събиране по изпълнително дело № 269/2019 г. по описа на ЧСИ Н. С. не са погасени по давност. Предявеният иск за установяване на недължимост на сумите представляващи главница по договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 4

05.11.2004 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по гр. д. № 2702/2006 г. по описа на РС - Перник от ищцата, събирани по посоченото изпълнително дело, поради изтекла погасителна давност се явява неоснователен.

Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има въззивамата страна. Същата не претендира и не доказва направени по делото пред въззивната инстанция разноски, като това се излага и от процесуалния представител – адвокат на въззиваемото лице.

Предвид изложените съображения, Апелативен съд – София,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 91 от 25.05.2022 г по гр. д. № 240/2021 г по описа на Окръжен съд - Кюстендил в обжалваната част.