Решение № 5686 от 25.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5686 гр. София, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ОЛ. ПОПОВА при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ ОЛ. ПОПОВА Гражданско дело № 20251110124881 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба с правно основание чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН за защита от 02.05.2025 г., уточнена с молба от 13.05.2025 г. от Б. М. срещу Е. Е. Чернопопски с твърдения, че същият е първи братовчед на молителката и с твърдения за осъществени актове на домашно насилие на 25.04.2025 г., около 23:00 часа в къща находяща се на адрес гр. Перник, кв. Ралица, ***, ответникът е отправил следните думи и изрази "Писнало ми е да ви търпя. Нищо ваше няма да седи по стълбите!", след което изблъскал молителката към вратата на стаята й и в следващия момент започнал да разхвърля съдържанието на етажерките пред вратата й, хвърлял и чупел самите етажерки, викал „Ей и това няма да седи тук!". Молителката твърди че повикала органите на реда и след пристигането им за втори път същата вече, отправил закана: „Ма кво като ме арестуваш, ма кво като ме предупредиш! След 24 часа, като излеза пак ше я очиста!", полицаят го попитал „ Какво ще направите?", а той отговорил „След 24 часа като ме пуснеш ще я убия!". Твърди се, че след като бил задържан и докато бил извеждан от полицията, ответникът казал към семейството си „Нищо няма да правите докато не се върна! След 24 часа като изляза аз ще се разправям с тях и ще ги приключа!".

Ответникът по молбата за защита оспорва същата. Потвърждава, че с молителката са първи братовчеди.

Софийският районен съд, като взе предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, установи следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на молбата за защита:

Соченият акт за домашно насилие се твърди да са осъществени в тримесечния преклузивен срок по чл. 10 ЗЗДН, доколкото молбата за защита е депозирана на 02.05.2025 г.

Страните са първи братовчеди, което обстоятелство е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в първото по делото съдебно заседание, поради което се явяват активно и съответно пасивно процесуално легитимиран по чл. 3, т. 6 ЗЗДН.

1

По изложените съображения молбата за защита се явява допустима.

По основателността на молбата за защита:

Установява се от събраните писмени доказателства, а именно докладна записка, изготвена от полицейски служител С. и изготвен протокол за предупреждение, че същият заедно с мл. инспектор Иванов на 25.04.2025 г. около 23:55 часа са отишли за проверка на сигнал на ул. Ком 1, където установили Б. М. и Е. Ч.. В докладната записка се сочи, че Ч. е бил употребил алкохол, но не бил агресивен, който заявил, че се подпрял на шкафа и той паднал, като заявил, че всичко в къщата е негово и не били разделили двете семейства имота. На Ч. бил съставен протокол за предупреждение от 26.04.2025 г., 00:50 часа, препис от който е приложен по делото, след което полицейският екип си тръгнал.

От приетите постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 23.10.2025 г. на прокурор при РП-гр. Перник и от 17.09.2025 г. на прокурор при РП-гр.

Перник, последното отменено с постановление от 14.10.2025 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Перник се установяват образувани преписки по подадени сигнали от молителката М. с твърдения за неспазване на издадена заповед за незабавна защита и за извършване на ремонтни дейности при неспазване на условията за безопасност.

От пр.пр.№1451/2025 г. по опис на РП-гр. Перник се установява, че производството е образувано за отправена закана с убийство срещу Б. Монахелси с думите „Ще те очистя, ще те довърша“ на 25.04.2025 г. в гр. Перник, *** – престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК. В хода на производството са разпитани свидетели и са приобщени писмени доказателства. Видно от справка то Дирекция „Национална система 112“ на 25.04.2025 г. е подаден сигнал от телефон ********** в 23:47 часа от лице, което се представя като Б. М. и съобщава за семеен скандал с братовчед й, който е употребил алкохол; както и че на 26.04.2025 г. е подаден сигнал от телефон ********** в 01:10 часа от лице, което се представя като Б. М., която съобщава, че лицето продължава да буйства, моли отново за полицейски екип, а в 01:26 часа е получено поредно обаждане със запитване за екип на полиция. Видно от протоколите за разпит на полицейските служители Пепи Борисов и Кристиян Владимиров те двамата си били изпратени на 26.01.2025 г. за проверка на втория подаден от молителката М. сигнал, като на място установили, че ответникът е в пияни състояние, казал „ще е утепам тая, майка й ще й еба“, поради което бил задържан, а молителката викала и крещяла срещу него.

По делото е приет договор за разпределение ползването на недвижим имот, находящ се в гр. Перник, *** между Н. К. и Людмила Николова.

По делото са приети множество медицински документи относно здравословното състояние на молителката, от които се установява здравословен проблем, датиращ преди процесните актове на домашно насилие и пресистиращ след това.

В хода на производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите И. И. Й. – сина на молителката, Н. Д.

Кръстева – майка на ответника, и И. С. полицейски служител.

Показанията на свидетеля Й. преценени по реда на чл. 172 ГПК съдът кредитира частично. Съпоставени с писмените доказателства, а именно справката то Дикреция „Национална система 112“, се опровергават относно посочения от него час, когато са се развили процесните събития. Съдът не кредитира показанията му относно проведен разговор с полицейски служител на процесната дата, доколкото нито един от двамата полицейски служители Борисов и Владимиров не е заявил въобще, че на място са установили сина на молителката М.. Съдът кредитира показанията му, че е отправена закана с убийство, както и относно твърденията за влошени отношения между страните по делото, свързани с чести спорове за съжителстване, в която част показанията му намират подкрепа в останалия доказателствен материал.

2

Показанията на свидетелката Кръстева, преценени по реда на чл. 172 ГПК съдът кредитира частично. Свидетелката заявява, че е присъствала при пристигане на полицейския екип по подадения втори сигнал, което кореспондира със протокола за разпита на полицейския служител Борисов, който потвърждава, че са установили майката на ответника.

Показанията й, че молителката е викала, докато полицаите били на място кореспондира със заявеното от тях. Относно твърдението, че ответникът не е отправял каквито и да е било думи и изрази, се опровергават и не се кредитират от настоящия съдебен състав.

Свидетелката Кръстева също потвърждава за влошени отношения между страните.

Като свидетел е разпитан и полицейският служител И. С., който няма конкретни и ясни спомени относно процесните събития, заявява, че не е задържал ответника по реда на ЗМВР и потвърждава това, което е описал в съставената от него докладна записка.

Допустимостта на позоваването на данните от протоколите за разпит на свидетели почива на нормата на чл.13, ал.2, т.1 ЗЗДН, която се отнася до средствата за доказване на акта на домашно насилие, но по аналогия следва да намери приложение и по отношение на останалите факти относно основателността на молбата по чл.8 ЗЗДН при наличната празнота на закона (чл. 46, ал. 2 ЗНА). Приобщаването им следва разпоредбата на чл.14, ал.1 ЗЗДН. /В този смисъл Решение № 6823/12.11.2025 г. по в.гр.д. № 11640/2025 г. по описа на СГС, III въззивен брачен състав/.

По делото е представена декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която са индивидуализирани актовете на домашно насилие по начина, по който същите са описани в сезиралата районния съд молба за защита, но при съпоставка с останалите доказателства доказателствената й стойност относно дата, на която е описан да е осъществена заканата с убийство, е опровергана.

От така събрания доказателствен материал съдът намира, че не се доказват твърденията на молителя, че на дата 25.04.2025 г., около 23:00 часа, ответникът се е заканил с убийство - : „ Ма кво като ме арестуваш, ма кво като ме предупредиш! След 24 часа, като излеза пак ше я очиста!", „След 24 часа като ме пуснеш ще я убия!". От съвкупния анализ на писмените доказателства се установява, че молителката е подала два сигнала до тел. 112 – единият на 25.04.2025 г. в 23:47 часа, а вторият на 26.04.2025 г. в 01:10 часа. При проверка на първия сигнал полицейският екип не е задържал ответника по реда на ЗМВР, а единствено е съставен протокол за предупреждение, които факти се установяват, както от разпита на свидетеля С., който отрича да е задържал ответника, така и от изготвената от него и приета като писмено доказателство по делото докладна записка за посетен сигнал на ***, гр. Перник. За проверка на втория сигнал адресът е посетен от друг полицейски патрул и именно той е задържал ответника по реда на ЗМВР. Тази проверка и задържането е осъществено на дата 26.04.2025 г. и именно пред тези полицейски служители ответникът е отправил закана с убийство единствено с думите „ще е утепам тая, майка й ще й еба“, а не както се сочи в молбата за защита. Следователно установява се дата, на която са отправени тези думи, различна от посочената в сезиращата молба за защита. Дата на осъществяване на акта на насилие е част от основното съдържание на молбата за защита съгласно чл. 9, ал. 1, т.

4 ЗЗДН, въз основа на която съдът прави преценка за допустимост на производството с оглед разпоредбата на чл. 10 ЗЗДН, от една страна, а от друга страна – същата определя предмета на доказване в производството и обуславя параметрите, срещу които и спрямо които ответникът организира своята защита. В случая се установява, че ответникът е отправил заканите не на 25.04.2025 г., както се твърди от молителя, а на 26.04.2025 г..

На следващо място, описаното от молителката за конфликт с ответника на посочената дата 25.04.2025 г. и блъскане на шкаф съдът намира, че не може да бъде субсумирано под нормата на чл. 2 от ЗЗДН. Така описаното от молителката представлява битов конфликт между страните, които видно от доказателствата по делото често имат спорове относно ползването на имота. Недопустимо е имуществено спорове и спорове за ползване на общ 3 имот да се разрешават по реда на Закон за защита от домашното насилие.

По изложените съображения съдът намира молбата за защита за неоснователна.

Предвид недоказаност на твърденията за осъществен акт на домашно насилие съдът не намира за необходимо да обсъжда наведените доводи на молителката за нарушение за издадената заповед за незабавна защита, доколкото подобно поведение би имало значение с оглед определяне на мерките по чл. 5 ЗЗДН.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има ответникът, който е претендирал такива съгласно списък по чл. 80 ГПК. Претендирани са разноски за адвокатско възнаграждение. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, който обаче няма характер на разписка, тъй като в същия нито е договорен начин на плащане на хонорара, нито е записано, че сумата е платена по какъвто и да е било начин. Ето защо, същият не представлява доказателство за действително направен разход, каквито единствено подлежат на възстановяване от насрещната страна. По изложените съображения искането в тази част е неоснователно. Касателно искането за възстановяване на сума за заплатен депозит за призоваване на свидетел искането е основателно, като по делото е представено платежно нареждане за заплащане на сумата от 50 лева, т.е. 25,56 евро, поради което същата следва да бъде възложена в тежест на молителката.

Съгласно чл. 11, ал. 3 ЗЗДН държавната такса следва да се възложи в тежест на молителката.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молба за защита с вх. № 154906/02.05.2025 г. по чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, подадена от Б. Б. М., ЕГН **********, срещу Е. Е. Ч., ЕГН **********, с твърдения за осъществен акт на домашно насилие на 25.04.2025 г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.