Решение № 20 от 28.05.2026, Районен съд - Кула
- Съд
- Районен съд - Кула
- Дело
- Административно наказателно дело 19/2026
- Вид
- Решение № 20
- Подписан
- 28.05.2026
- В сила
- 25.06.2026
- Състав
- Петър Валентинов Живков
Цитирани разпоредби
- чл.140 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143 ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл.175 ал.3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 20 гр. Кула, 28.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседА.е на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петър В. Живков при участието на секретаря Нели Г. Йончева като разгледа докладваното от Петър В. Живков Административно наказателно дело № 20261330200019 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказА.я (ЗАНН).
Постъпила е жалба от А. М. А. с ЕГН **********, с адрес град Б., ул.
......, против Наказателно постановление №25-4518-000028 от 10.02.2026 г. на Началника на ГрА.чно полицейско управление Брегово към РДГП Драгоман, с което на жалбоподателя е наложено административно наказА.е глоба от 255,65 евро и лишаване от право на управление за 6 месеца по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за това, че на 01.11.2025 г., в 10:30ч в общ Кула на ГКПП Връшка чука управлява лек автомобил Ситроен Ц3 ПЛЮРИЕЛ с рег. № ......, който не е бил регистриран по надлежния ред (с прекратена регистрация по чл. 143 ал.10 от ЗДвП от 30.09.2025 г), нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се излага, че в НП и АУАН са допуснати съществени процесуални нарушение, жалбоподателя не е извършил нарушението, не е собственик на автомобила и не е бил уведомен за прекратената регистрация.
Моли да се отмени постановлението и да се присъдят разноски.
Административнонаказващия орган е оспорил жалбата с доводите, че от обективна страна нарушението е осъществено. Твърди, че от субективна страна наказаното лице, като водач на МПС е бил длъжен да се увери, че всичко е наред с автомобила, включително и с регистрацията. Собственика 1 като не е сключил застраховка Гражданска отговорност за автомобила е проявил небрежност, а това обосновяава вината му. Небрежността е форма на вината при непредпазливост.
Моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят разноски в полза на дирекцията.
Прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.
Съдът, като съобрази доводите на стрА.те и след преценка на събрА.те доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
От фактическа страна:
На 30.09.2025 г регистрацията на лек автомобил Ситроен Ц3 ПЛЮРИЕЛ с рег. № ...... е прекратена служебно от МВР след уведомяване от Гаранционния фонд за липса на сключена застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите в продължение на повече от два месеца на основА.е чл.143 ал.10 от ЗДвП.
Собственик на автомобила е Милена Младенова Й.а.
На 01.11.2025 г., в 10:30ч в общ. Кула на ГКПП Връшка чука се явил за излизане от страната въпросният лек автомобил, управляван от жалбоподателя. Свидетелката М. К., служителка на ГПУ Брегово към РДГП Драгоман, извършила проверка на документите на водача и автомобила и установила, че автомобила е с прекратена регистрация, поради това че Застраховката Гражданска отговорност за автомобила била изтекла повече от два месеца. Уведомила свидетеля Р. Й. Е., който също извършил проверка и установил същото, че автомобила е с прекратена регистрация. За установеното Е. съставил АУАН против жалбоподателя за управление на нерегистриран автомобил. Била образувана преписка, която е докладвана на прокурор. С постановление от 05.02.2026г прокурорът отказал да образува досъдебно производство, поради това, че извършителя не е знаел за прекратената регистрация и липсва вина. Прокурора изпратил преписката на началника на ГПУ Брегово за сведение.
Началника постановление. на
ГПУ
Брегово издал обжалваното наказателно
Фактическата обстановка се установи от показА.ята на свидетелите К. и 2
Е., които установили, че автомобила се управлява от жалбоподателя и че автомобила е с прекратена регистрация, като прекратената регистрация се потвърждава и от прокурорското постановление и прокурорската преписка, където има справка за прекратената регистрация от сектор Пътна Полиция Видин. От справка от МВР се установява, че собственик на автомобила е Милена Младенова Й.а и че не е уведомявана за прекратената регистрация.
Не е доказано жалбоподателят да е уведомен за прекратяването на регистрацията на автомобила.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира следното:
От правна страна:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни оргА. и в законовите срокове. При издаването им не са допуснати процесуални нарушения.
Съгласно чл.175 ал.3 от ЗДвП, наказва се с глоба от 500 лева и с лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели.
Съгласно чл.18б ал.1 т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г за регистриране, отчет, спиране и пускане от движение, временно отнемане, прекратяване и преустановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрирА.те ППС, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства по чл.143 ал.1 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. В ал.2 от тази разпоредба е предвидено, че в случаите на т.8 от ал.1 се уведомява собственика, посочен в регистъра.
По делото е доказано, че на 01.11.2025г процесния автомобил не е бил регистриран, тъй като регистрацията на този автомобил е била служебно прекратена на 30.09.2025г на основА.е чл. 143 ал.10 от ЗДвП. Доказано е също, че на 01.11.2025г жалбоподателят е управлявал този автомобил с прекратена регистрация. Не е доказано, че жалбоподателя е бил уведомен за прекратената регистрация, респ. че е знаел за това прекратяване, съгласно изискването на чл.18б ал.2 във вр с ал.1 т.8 от цитираната по-горе Наредба № 3
I-45 от 24.03.2000г на МВР. Автомобила е собственост на трето лице, което също не е уведомено за прекратената регистрация на автомобила.
След като жалбоподателят не е знаел, че управлявА.я от него автомобил е с прекратена регистрация липсва вина за извършеното нарушение. Това е прието и от прокурора.
След като липсва един от субективните признаци на нарушението – вина, деянието не съставлява административно нарушение, тъй като съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние, което е извършено виновно и е обявено за наказуемо.
Наказващия орган не е направил правилна оценка на доказателствата и е достигнал до грешни правни изводи, че е осъществено нарушение от субективна страна, с което е постановил незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да се отмени.
Като цяло доводите на наказващия орган за съставомерност от обективна страна са правилни.
Но неоснователни са доводите на наказващия орган относно наличието на субективния елемент на нарушението. Най-напред жалбоподателят не е собственик, за да се изисква да следи за регистрацията на автомобила. Но дори и от собственика не може да се изисква да следи дали автомобила му не е с прекратена регистрация, при положение, че той знае, че съгласно Наредбата ако се прекрати регистрацията ще бъде уведомен. В крайна сметка в тежест на наказващия орган е да докаже субективният елемент от състава на нарушението, за което издава наказателното постановление, а именно че нарушителят е знаел за прекратената регистрация. Производството е наказателно по своя характер и нарушителят се счита за невинен до доказване на противното. Именно обвинението трябва да се докаже по категоричен и несъмнен начин, нещо което наказващия орган не е сторил.
На жалбоподателя следва да се присъдят разноски с оглед уважаване на жалбата.
Същият е направил разноски за адвокат в размер на 300 евро.
От наказващия орган е направено възражение за прекомерност на тези разноски и моли за намаляване в минималния размер.
Минималните адвокатски възнаграждения
4 по административно-наказателни дела са уредени в чл.18 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
В чл.18 ал.4 от Наредбата е посочено, че когато има процесуално представителство, възнаграждението е 500 лева равно на 255,66 евро. По делото е осъществено процесуално представителство, но заплатеното адвокатското възнаграждение надвишава определения минимален размер.
Съдът намира, че това превишение е незначително и не може да се изисква от адвокатите да получават само минимални възнаграждения. Все пак размера на това минимално адвокатско възнаграждение е определено преди повече от 20 години.
Възнаграждението не е прекомерно.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-4518-000028 от 10.02.2026 г. на Началника на ГрА.чно полицейско управление Брегово към РДГП Драгоман.
ОТХВЪРЛЯ молбата на Началника на ГрА.чно полицейско управление Брегово към РДГП Драгоман за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Регионална дирекция ГрА.чна полиция Драгоман да заплати на А. М. А. с ЕГН **********, с адрес град Б., ул. ...... разноските по делото в размер на 300 евро за адвокат, като ОТХВЪРЛЯ искането на Началника на ГрА.чно полицейско управление Брегово към РДГП Драгоман за намаляване на това възнаграждение, поради прекомерност.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд Видин в 14 дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________ 5