Решение № 117 от 05.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

М О Т И В И към Решение №117/05.05.2022г. по ВНАХД № 4 33/2022г. по описа на Окръжен съд-П.

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК. Образувано е по въззивна жалба на обвиняемата Д. К. М. чрез защитника й адв.Х.Р. срещу Решение № 177 от 20.01.2022 г. по АНД № 8251/2021г. на Районен съд-П., 6 н.с., с което обвиняемата М. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 227б, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че на 21.09.2020 г. в гр. П., в качеството си на *** и *** на търговското дружество „Л.Г." ЕООД, с ЕИК ***, в 30-дневния срок от спиране на плащанията, считано от 20.08.2020г. до 20.09.2020 г. по изискуеми публичноправни задължения в размер на 111 270,15 лева към ТД на НАП - П., установени по изпълнително дело № 160074760/2016 г. по описа на ТД на НАП П. не е поискала от Окръжен съд - П., да открие производство по несъстоятелност, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободена от наказателна отговорност на основание чл.78а като й е наложено наказание глоба в размер на 1000 лева.

Със същото решение ПРС се е произнесъл и по разноските по делото в размер н а 312,00 лв. /триста и дванадесет/ лева, които е възложил в тежест на обвиняемата.

В жалбата се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон, поради некоректно изчисляване на законовия срок по чл.227б, ал.2 от НК, в който деецът правомерно е могъл да депозира искане за откриване производство по несъстоятелност, което е рефлектирало върху определяне датата на престъпното бездействие. Така според защитата процесната дата е погрешно инкриминирана, доколкото към въпросния момент 30-дневният срок, предвиден в разпоредбата на чл.227б, ал.2 от НК, все още не е бил изтекъл, поради което и престъпното бездействие не е било осъществено. В този смисъл се формулира претенция за отмяна на обжалваното решение, като се постанови ново, с което да се оправдае обвиняемата по повдигнатото й обвинение.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд прокурорът се солидаризира изцяло с аргументите, изложени в депозираната жалба, като изразява становище в подкрепа на същата.

Защитникът на обвиняемата, която не се явява, редовно призована, пледира за оправдаването й по повдигнатото обвинение, поддържайки възраженията, изложените във въззивната жалба.

П.ският окръжен съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства, прецени направеното оплакване, становищата на страните и служебно извърши проверка на законосъобразността и обосноваността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намери за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е 1 процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество се явява и

ОСНОВАТЕЛНА.

Видно от мотивите на обжалваното решение, районният съд е приел следната фактическа обстановка:

Обвиняемата Д. К. М. *****

Обв.Д.М. била едноличен собственик и *** на търговското дружество „Л.Г." ЕООД, вписано в Tърговския регистър на 19.11.2013г. със седалище и адрес на управление в гр. П., Район Северен, ул.“Б.ш. №149. Предметът на дейност на юридическото лице бил производство и търговия на едро и дребно с облекла, конфекция и текстилни изделия, покупка на стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид, кафетерия и ресторантьорство, рекламна, туроператорска и туристическа, външнотърговска, посредническа и консултантска дейност, сделки с недвижими имоти и вещни права върху тях, както и всяка друга дейност, която не е забранена изрично от закона. Размерът на вписания капитал възлизал на 2000 лева, а от 01.04.2015г. дружеството било регистрирано по ЗДДС, като основно се заминавало с онлайн търговия на дрехи и за целта бил използван международен интернет сайт.

Счетоводното обслужване на дружеството било осъществявано от свидетелката С.Ч., чиито ангажименти се изразявали в ежемесечно осчетоводяване на представените й от обвиняемата фактури, като плащанията по направени поръчки до фирмата се извършвали само по банков път. Тъй като било необходимо инвестирането на средства за реклама, за да може интернет сайтът на фирмата да е разпознаваем на международния пазар, обв.М. започнала да извършва плащания за тази цел на „Фейсбук", като това правела посредством банкова карта на нейно име, но титуляр на банковата сметка било дружеството й „Л.Г." ЕООД.

До 2018 г. юридическото лице осъществявало дейност и реализирало съответните обороти, като свидетелката Ч. многократно уведомявала обв.М. за задълженията на дружеството за осигурителни вноски, начислено ДДС, корпоративен данък, и др. дължими плащания. Въпреки това обв.М. не представяла документи за направените плащания ежемесечно. При извършваните проверки в системата на НАП счетоводителката Ч. установявала, че били налице налични задължения на дружеството, а за определени периоди имало извършени плащания от страна на обв.М., които обаче не били регулярно осъществявани, което предполагало начисляване на значителни лихви за забава.

През 2018г. обв.М. решила да спре дейността на фирмата, свързана с международния сайт, като прекратила и рекламата си. През същата година обвиняемата решила да продължи онлайн търговия с български сайт и да работи изцяло на българския пазар. Впоследствие започнала да участва на българския пазар за онлайн търговия чрез друго, регистрирано от нея дружество, поради което решила да спре дейността на „Л.Г." ЕООД изцяло.

2

За целта свидетелката Ч. подала към НАП необходимите документи за прекратяване на дейността, като реално процесното дружество „Л.Г." ЕООД спряло да генерира приходи и разходи, нямало назначени работници и служители, заявявали се нулеви справки-декларации по ДДС с оглед спазване на законовите изисквания. През първото шестмесечие на 2019 г. започнала данъчна проверка, която във второто шестмесечие на същата година прераснала в ревизия, поводът за която била постъпила в НАП информация от куриерските фирми, чиито услуги били ползвани от „Л.Г." ЕООД.

С Уведомление изх.№С200016-178-0024826/25.09.2020г. на ТД на НАП – П. срещу „Л.Г." ЕООД било образувано изпълнително дело №160074760/2016г. от 26.11.2016г. за публични задължения в общ размер на 111 270,17лв.-за неплатени данъчни задължения за предходни данъчни периоди. Било издадено съобщение за доброволно изпълнение с изх.№ С160016-048-0057258/05.12.2016г. за образуваното изпълнително дело, като съобщението било връчено чрез лицензиран пощенски оператор. По образуваното изпълнително дело били издадени постановление за налагане на обезпечителни мерки №С170016-022-0076886/30.11.2017 г., с което бил наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки в Първа Инвестиционна Банка. С постановление за налагане на обезпечителни мерки №С200016-022-0021924/13.04.2020г. било изпратено запорно съобщение до Централен депозитар, който отговорил че „Л.Г." ЕООД не притежава безналични ценни книжа, поради което не може ди бъде наложен запор. Във връзка с образуваното ревизионно производство и искане за налагане на предварителни обезпечителни мерки били издадени съответно: постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК изх. №С200016-023-0000845/10.03.2020г., а на 13.04.2020г. и постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал. 6 от ДОПК изх.

№С200016-139-0000731/13.04.2020г. Постановленията били връчени чрез лицензиран пощенски оператор на декларирания от дружеството адрес.

Във връзка с наложените запори на банковите сметки на дружеството били изпратени разпореждания за изпълнение до Първа Инвестиционна Банка изх.№С170016-029-0027889/30.11.2017г. и

№С200016-0290023687/29.07.2020г. От изпълнението върху банковата сметка постъпила една сума на 14.08.2020г. в размер на 170лв. По изпълнителното дело, образувано за публични задължения на „Л.Г." ЕООД по Декларация по ЗДДС, Декларации обр. 6 и Ревизионен акт №Р16001619006102-091-001/02.04.2020г. влязъл в законна сила на 21.04.2020г./, постъпили общо четири суми: на 18.06.2020 г.–200,00лв.– доброволно платени; на 14.08.2020г.–170,00лв.–от наложен запор от банкова сметка в ПИБ; на 20.08.2020г.-200,00лв.– доброволно платени и на 27.10.2020г.–200,00лв.–от наложен запор от банкова сметка в ПИБ. Междувременно било извършено пълно проучване активите на „Л.Г.“ЕООД, като от получените отговори било установено, че дружеството не притежава активи, които да могат да послужат за 3 обезпечаване на публичните задължения и да бъдат обект на продажба по реда на ДОПК. Констатирано било също, че към момента на проведената ревизия дружеството не разполагало с ликвидни и изискуеми вземания от трети лица. При справка в Търговския регистър за притежавани дялове, ИКАР и ИА „Морска администрация" относно дружеството не било установено отразяване на данни.

Предвид предмета на делото, в хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, според чието заключение срещу „Л.Г." ЕООД било образувано изпълнително дело № 160074760/2016г. от 26.11.2016 г. за публични задължения в общ размер на 111 270,17лв., представляващи неплатени данъчни задължения по ЗДДС за периодите м.08.2015, м.09.2015, м.10.2015, м.11.20215г., м.03.2016г.,м.05.2016г., м.06.2016, м.07.2016, м.09.2016г., м.10.2016г., м.11.2016г., м. 12.2016г., дължими осигурителни вноски за ДОО, както и УПФ и ДДФЛ. Въпросните задължения били констатирани с Ревизионен акт №Р-16001619006102-091-001/02.04.2020г., връчен електронно на 03.04.2020г. по реда на чл.32 от ДОПК. Вещото лице уточнява, че срещу дружеството било образувано изпълнително производство, по което били наложени обезпечителни мерки. Така по ИД № 160074760/2016г. постъпили следните суми от длъжника „Л.Г." ЕООД: 18.06.2020г.-в размер на 200 лв. /доброволно платени/, на 14.08.2020г.-в размер на 170 лв. /от наложен запор от банкова сметка в ПИБ/, на 20.08.2020г.-в размер на 200 лева. /доброволно платени/ , на 27.10.2020г.-в размер на 200 лв. /от наложен запор от банкова сметка в ПИБ/. В заключението е отчетено, че съгласно писмо изх.№ 58 от 12.01.2021г. на Агенция по вписванията към търговско дружество „Л.Г." ЕООД няма регистрирани актове за периода от 08.07.1991г. до 04.01.2021г., а според писмо с изх.№ 0094 от 08.01.2021 г. на Камара на частните съдебни изпълнители срещу въпросното дружество нямало регистрирани висящи изпълнителни дела от съконтрагенти. В обобщение на изследваната информация относно икономическото състояние на процесното юридическо лице, вещото лице е приело, че изискуемите публични задължения на дружеството към месец август 2020 г. били в размер на 111 270,15 лв.

Коректно първостепенният съд е ползвал като способ за подпомагане на дейността му надлежно приобщеното по делото експертно заключение, изготвено обективно и професионално с необходимите знания и опит в съответната научна област.

Така изложената фактическа обстановка на основание чл.378, ал.2 от НПК първоинстанционният съд е приел за установена на базата на събраните в хода на досъдебното производство доказателства /а именно показанията на свидетелите С.Ч. и Д.П., както и приложените по делото множество писмени доказателства/, приобщени, проверени, анализирани и оценени принципно правилно /с известно изключение/, поради което се споделя частично от този съдебен състав. Налага се обаче съществена корекция в приетата за установена от районния съд фактическа обстановка, която формално 4 възпроизвежда тази, изложена в обстоятелствената част на прокурорското постановление, в изпълнение указаното от разпоредбата на чл.378, ал.3, изр. 1 от НПК /въпросната норма рамкира дейността на съда в производство по Глава 28 от НПК именно с фактическите положения, посочени в постановлението на прокуратурата/. В конкретния случай, след като е установено по делото по категоричен начин, че последното плащане от страна на дружеството на задълженията към фиска било на 20.08.2020г., то след тази дата-т.е. на следващия ден, който в случая е 21.08.20г. е осъществено именно спирането на плащанията. Оттам насетне е следвало да се изчисли и отрази коректно в обстоятелствената част на постановлението /а оттам и в мотивите на ПРС/ датата, на която е било осъществено инкриминираното престъпление. Последната, съгласно законовата регламентация на чл.227б, ал.2 от НК, е датата, на която е осъществено съставомерното престъпно бездействие, изразило се в несезиране /от страна на управляващия и представляващ дружеството/ на съда /в случая Окръжен съд-П./ с искане за откриване на производство по несъстоятелност, което следва да бъде осъществено правомерно в максимален срок от 30 дни, считано от спиране на плащанията. В конкретния случай, след като последното доброволно плащане от търговеца длъжник е осъществено на 20.08.2020г., то спирането на плащанията е реализирано на следващия ден 21.08.20г., откогато насетне за ***я на дружеството-обвиняемата М. е възникнало задължение да подаде в съда молба за откриване на производство по несъстоятелност, което е следвало да направи до изтичане на 30 дни от спиране на плащанията-т.е. до 20.09.2020г., което е било почивен ден-неделя, следователно законовият срок е изтекъл на следващия работен ден /съгласно нормативната уредба за изчисляване на срокове-чл.183, ал.4 от НПК/, а именно 21.09.20г.-понеделник.