Определение № 42 от 18.01.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42 гр. Варна, 15.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско дело № 20233000500370 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба на процесуалния представител на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), за изменение на решение № 205/04.12.2023 г. постановено по в. гр. д. № 370/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна в частта за разноските, на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК. В молбата се сочи, че в частите му, с които исковете срещу С. Х. М. са отхвърлени, първоинстанционното решение е влязло в сила, а участието на М. в производството пред ВАпС е единствено като подател на частна жалба против определение № 260123/21.07.2023 г. по гр.д. № 1966/2017 г. на ВОС. Наведени са съображения за цената на исковете, обосноваващи извод за дължимо по-ниско от присъденото от въззивния съд адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Ш. Н. и Е.

С..

В подаден писмен отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК адв. Т. Ч. от АК – Бургас и адв. С. К. от АК – Бургас е изразено становище за допустимост, но неоснователност на молбата по изложените в същият съображения.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е частично основателна.

Предмет на инстанционен контрол във въззивното производство е решение № 260009/19.06.2023 г. по гр. д. № 1966/2017 г., по описа на Окръжен съд – Варна в частите, с които са отхвърлени исковете на КОНПИ за отнемане в полза на държавата 1) на осн. чл. 142, ал. 2, т. 5 вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ от Ш. А. Н. на самостоятелен обект в сграда, представляващ 1 жилище № 3 с идентификатор ***, ведно с таван № 3; 2) на недвижим имот, представляващ УПИ № VII, с кадастрален № 128 по плана на с. Кардам, общ. Попово, заедно с построените в него жилищна сграда, второстепенна сграда и навес без оградни стени; 3) на осн. чл. 151 вр. чл. 142, ал. 2, т. 5 вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ от Ш. Н. на сумата от 4 300 лева – пазарна стойност към датата на отчуждаване на л. а. марка „Пежо“, модел „307“; 4) на осн. чл. 142, ал. 2, т. 3 вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ от Е. Х. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. С посоченият съдебен акт въззивната инстанция се е произнесла и по частна жалба подадена от С. М., Ш. Н. и Е. Х. против определение № 260123/21.07.2023 г. по гр. д. № 1966/2017 г. по описа на ВОС, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молба на проверяваните лица за изменение на решение № 260009/19.06.2023 г. на ВОС в частта за разноските. Атакуваните съдебни актове са потвърдени от Апелативен съд – Варна.

Предвид обстоятелството, че определение № 260123/21.07.2023 г., с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК на адв. С. К. е потвърдено от ВАпС, не следва да бъде присъждано възнаграждение на адв.С.

К. за оказана безплатна адвокатска помощ, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.

Предвид цените на предявените искове /66 000 лева по т.1; 7 200 лв. по т.2; 4 300 лв. по т.3 и 91 400 лева по т.4/, при съобразяване на правилата по чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че минималното дължимо адвокатско възнаграждение за адв. Ч. с оглед чл.78, ал.3 ГПК е в размер на 5 930 лв. - за претенцията по т.1; 1 020 лв. - за претенцията по т.2; 830 лв. - за претенцията по т. 3; 7 962 лв. - за претенцията по т. 4. Общият размер на така определените възнаграждения е 15 742 лв. Вземайки предвид, че претендираното възнаграждение за предоставена адвокатска помощ пред въззивната инстанция в размер на 12 000 лева, съдът намира, че същото не е прекомерно, съответно оплакването на КОНПИ в този смисъл е неоснователно.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 205/04.12.2023 г. по в. гр. д. № 370/2023 г. на Апелативен съд – Варна в частта за разноските, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. С. К. от АК – Бургас, като пълномощник на С.

М., за заплащане на сумата от 12 000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. чл. 78, ал. 3 ГПК.

2

Определението подлежи на обжалване в едномесечен срок пред Върховния касационен съд на Република България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3