Решение № 279 от 22.01.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. София, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Г. Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20211100515040 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20172693 от 16.08.2021 г. по гр.д. № 71735/2018 г.

Софийски районен съд, 25 състав отхвърлил искове с правно основание чл.

108 ЗС, предявени от „П.М.“ ООД, ЕИК ****, срещу С. К. Х., ЕГН **********, и Г. Х. Х., ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на ответниците, че „П.М.“ ООД е собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр. София, район Панчарево, с. Казичене, а именно: СГРАДА (бивша баня) с УПИ IX, кв. 13, с. Казичене, ул. „Васил Левски“ и ул. „Кръстьо Пастухов“, състояща се от: чакалня, каса, две съблекални, две бани, пет коридора, три тоалетни, склад, котелно; помещение към котелното, двуетажно тяло със стълбищна клетка с разгъната застроена площ от 363.50 кв. м и с граници: югоизток - УПИ XIII-431, северозапад - ул.

„Кръстьо Пастухов“, североизток - УПИ VIII-433 и трафопост, югозапад - ул.

„Васил Левски“, ЗАЕДНО С УПИ IX с площ от 1 500 кв. м и с граници: югоизток - УПИ XIII-431, северозапад - ул. „Кръстьо Пастухов“, североизток - УПИ VIII-433, югозапад - ул. „Васил Левски“, както и за осъждане на ответниците да предадат владението върху посочения недвижим имот на 1 ищцовото дружество. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на всеки от ответниците разноски по делото в размер на по 500 лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „П.М.“ ООД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Районният съд неправилно приел, че Столична община не е придобила правото на собственост върху имота. Искането на С. Х. през 1993 г. за отмяна на отчуждаването било отхвърлено, а с влязло в сила решение по гр.д. № 24899/2007 г. на СРС, 26 състав били отхвърлен исковете по чл. 108 ЗС, предявени от С. Х. и други наследници срещу Столична община на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. И понастоящем нямало надлежен акт, с който отчуждаването на процесните имоти да е отменено и собствеността да е възстановена, поради което от 1960 г. имотът бил държавна собственост. С АЧОС № 1790/11.04.2002 г. имотът бил актуван като общински на основание чл. 2, ал. 1 ЗОС, и към 29.09.2008 г., когато бил продаден на ищеца, Столична община била собственик на процесния имот. Поради това неправилен бил изводът на СРС, че общината не е могла да прехвърли собствеността с договора от 29.09.2008 г.

Необоснован бил и изводът на СРС по евентуалния иск, че ищцовото дружество не е установило упражняването на фактическа власт върху имота за период, годен да го направи собственик на оригинерно придобивно основание – придобивна давност. Фактът на осъществявана фактическа власт до отнемането на владението от ответниците през 2015 г. се установявал при анализ на доказателствената съвкупност по делото, вкл. от показанията на св.

А. и И.. Неправилно и безкритично районният съд кредитирал показанията на свидетелите на ответниците, без да отчете, че тези показания противоречат на целия доказателствен материал, вкл. на заключението на СТЕ и на снимковия материал към констативен протокол за наличие на незаконно построена ограда в имота, от които било видно, че едва през м. 10.2014 г. в имота има засадени фиданки, завързани към колчета, но нямало стари овощни дървета, както твърдели свидетелите на ответниците. Именно в периода 2013 – 2014 г. започнали и противоправните действия на ответниците, като във връзка с издадената заповед за премахване на незаконно построената ограда с влязло в сила решение по адм.д. № 969/2015 г. на АССГ жалбата на Г. Х. била оставена без уважение. Недоказано останало и възражението на ответницата Х. да е 2 придобила имота по давност, като изводът, че същата не е владяла имота от сочения от нея начален момент се потвърждавал и от предявения срещу Столична община през 2007 г. иск по чл. 108 ЗС. Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи исковата претенция на въззивника – ищец. Претендира разноски за двете инстанции съгласно списъци по чл. 80 ГПК.

Въззиваемите страни С. К. Х. и Г. Х. Х. с отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорват жалбата, като поддържат наведените в първата инстанция възражения в отговорите им по чл. 131 ГПК. Молят съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Правят евентуални възражения за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Въззиваемият Х. претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице помагач на ищеца – СТОЛИЧНА ОБЩИНА, не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 108 ЗС, предявени при условията на обективно евентуално и субективно пасивно съединяване.

Ищецът твърди в исковата молба, уточнена във въззивното производство с молба от 06.06.2022 г., че е собственик на недвижим имот - СГРАДА (бивша баня) в УПИ IX-430 от кв. 13 по плана на с. Казичене, ул. „Васил Левски“ и ул. „Кръстьо Пастухов“, състояща се от: чакалня, каса, две съблекални, две бани, пет коридора, три тоалетни, склад, котелно; помещение към котелното, двуетажно тяло със стълбищна клетка с разгърната застроена площ от 363.50 кв. м и с граници: югоизток - УПИ XIII-431, северозапад - ул. „Кръстьо Пастухов“, североизток - УПИ VIII-433 и трафопост, югозапад - ул. „Васил Левски“, която сграда по действащите КККР, одобрени със заповед № РД-1877/21.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК е с идентификатор ***, със застроена площ от 292 кв. м и с административен адрес:

3 с. Казичане, район Панчарево, ул. ****, ЗАЕДНО С УПИ IX-430, с площ от 1 500 кв. м и с граници: югоизток - УПИ XIII-431, северозапад - ул. „Кръстьо Пастухов“, североизток - УПИ VIII-433, югозапад - ул. „Васил Левски“, който по действащите КККР, одобрени със заповед № РД-18-77/21.12.2010 г., последно изменение от 13.07.2017 г., на изпълнителния директор на АГКК, представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с площ от 1 475 кв. м и с административен адрес: с. Казичане, район Панчарево, ул.

****. Твърди, че придобил собствеността върху имота на основание договор за продажба на общински нежилищен имот чрез публичен търг с явно наддаване № 112-07 от 29.09.2008 г., а в условията на евентуалност – по силата на давностно владение, продължило в периода от 21.11.2008 г., когато бил въведен във владение, до 14.10.2015 г., като прибавял и изтеклата в полза на праводателя му Столична община придобивна давност, считано от 01.06.1996 г. Твърди, че от 2013 г. ответниците смутили владението му, като поставили ограда от телена мрежа, без обаче да го лишават от достъп до имота. По подадена от ищеца жалба била издадена заповед за премахване от Г. Х. на незаконно изградената ограда, а жалбата на Х. срещу заповедта била оставена без уважение с влязло в сила решение по адм.д. № 969/2015 г. на АССГ. Оградата обаче не била премахната, а при посещение на имота на 14.10.2015 г. ищецът констатирал, че на оградата е поставена и врата с катинар и в имота е паркиран автомобилът на Г. Х.. Искал е от съда да признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик на имота на основание договора, евентуално – на основание давностно владение, и да ги осъди да му предадат владението.

С отговорите на исковата молба ответниците са оспорили предявените искове с редица възражения: Столична община не била собственик на имота и не могла да прехвърли на ищеца собствеността с договора от 29.09.2008 г., който бил и нищожен поради нарушение на чл. 1, ал. 2, т. 3 ЗПСПК в относимата му редакция, както и поради нарушение на чл. 35, ал. 1 ЗОС;

Оспорили са ищецът да е владял имота, както и че оградата била построена през 2013 г. – твърдят да била построена през 2007 г.; Ответникът Х. е възразил, че построил оградата по възлагане от ответницата Х., но не владеел имота и искът срещу него подлежал на отхвърляне и на това основание;

Ответницата Х. е релевирала възражение за придобиване на имота по силата на давностно владение, установено през 2007 г., като към завеждане на 4 исковата молба в съда на 08.11.2018 г. 10-годишният срок по чл. 79 ЗС бил изтекъл. Искали са от съда да отхвърли исковете.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно, но въззивният съд го намира за частично недопустимо и частично неправилно по следните съображения:

Основателността на иска по чл. 108 ЗС е обусловена от кумулативното наличие на три предпоставки: 1. Ищецът да е собственик на имота на соченото придобивно основание; 2. Вещта да се владее или държи от ответника; 3. Вещта да се владее или държи от ответника без основание. В тежест на ищеца е да докаже първите две предпоставки, след доказването на които в тежест на ответника е да докаже възражението си, че владее или държи имота основателно.

В случая от съвкупната преценка на събраните по делото писмени, гласни и веществени (снимков материал) доказателства и заключение на СТЕ се установява, че процесният имот е включвал в себе си имоти с пл. № № 923 и 924 от кв. 13 по плана на с. Казичене. С разделителни протоколи от 06.06.1956 г., 01.08.1956 г. и 20.09.1959 г. (приложени в изисканото и прието адм.д. № 350/1994 г. на СГС) наследниците на И.С.М. са извършвали доброволни делби, вкл. на процесните имоти с пл. №№ 923 и 924. Имот с пл.

№ 924 с построените в него едноетажна постройка и две паянтови приземни къщи е отчужден по реда на ЗПИНМ (отм.) по рег. пр. № 272/1960 г., видно от АДС № 3207/17.10.1962 г., а с АДС № 3239/19.04.1965 г. е актуван като държавен и имот № 923, описан като стар общински имот - дворно място с площ 1 288 кв. м, отреден за строеж на баня, като е предоставен за стопанисване на СНС – Казичане. Мероприятието, за което са отредени имотите – за баня–пералня в с. Казичене, е реализирано, като сградата е построена през 1966 г. и приета на 22.05.1968 г.

По подадено от С. Х. и Е. И.а искане на 31.03.1993 г. е постановен отказ на кмета на СГО № РД-54-27/05.01.1994 г. за отмяна на отчуждаването на 5 имоти с пл. № 923 и 924 от кв. 13 по плана на с. Казичене на основание чл. 1, ал. 1 и ал. 2 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. В жалбата срещу отказа, въз основа на която е образувано адм.д. № 350/1994 г. на СГС се съдържат твърдения и признания на С. Х., че и двата имота с пл. № № 923 и 924 от кв.

13 са били отчуждени, като собствениците били обезщетени само за сградите, но не и за земята.

През 2007 г. наследниците на И.С.М., между които и С. Х., са предявили срещу Столична община искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС при твърдения, че са реституирани собственици на процесните имоти на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Исковете са отхвърлени с влязло в сила на 03.01.2012 г. решение по гр.д. № 24899/2007 г. на СРС, 26 състав.

Междувременно, след надлежно взето решение от СОС и проведен търг с явно наддаване (видно от приетата преписка) с договор № 112-07 от 29.09.2008 г. Столична община продала на ищцовото дружество процесната сграда ведно с УПИ. След плащане на цената и съобразно чл. 7, ал. 3 от договора, на 21.11.2008 г. ищецът е въведен във владение на имота, за което е съставен протокол от същата дата.