Решение № 2974 от 03.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2974 гр. София, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря СВЕТЛА Г. ДАНЧЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20261110207450 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от „***“ ЕООД срещу Наказателно постановление (НП) № 23-2600079/17.04.2026 г., издаденo от Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 800,00 евро на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ и за административно нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.

В подадената жалба са изложени оплаквания, че НП е незаконосъобразно, неправилно и издадено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че отговорността е лична и виновна, както и че дружеството е в състояние на пълна обективна невъзможност за изпълни задълженията си по изплащане на трудовите възнаграждения в срок поради блокиране на сметките заради наложени запори от НАП за публични задължения.

Посоченото било непреодолима пречка, която не зависела от волята на работодателя. Направено е искане за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН поради икономическата неликвидност и блокиране на средствата на дружеството, като в случая санцкионирането на същото само задълбочило финансовата му криза. Твърди се нарушаване на принципа на съразмерност и 1 прекомерност, доколкото били издадени общо 31 броя наказателни постановления, санкциите по които водели до фалит на дружеството, а не до „възпитаване“. Твърди се нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, доколкото наказващият орган игнорирал писменото възражение на жалбоподателя, ведно с представените с него доказателства за невъзможност за плащане. Санкцията не била съобразена с имотното състояние на жалбоподателя. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт, а при условията на алтернативност – за изменението му, като случаят се преквалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не е бил представляван.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна и административнонаказващ орган – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, е бил представляван от упълномощен юрисконсулт.

На етап съдебни прения е направено искане за потвърждаване на обжалвания акт и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че дружеството е имало към някакъв момент ресурси за поне частично изпълнение на задълженията си, като при възражения срещу срока за изпълнение е можело да обжалва принудителната административна мярка (ПАМ), определяща го. Твърди се невъзможност за квалифициране на случая като маловажен, доколкото не били изпълнени кумулативните предпоставки на разпоредбата на чл. 415в от КТ.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С250022022-0137042/18.11.2025 г. на жалбоподателя бил наложен запор върху наличните и постъпващи суми по банковите сметки в две банки в размер на 47497,59 лева. С постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С250022-022-0008105/02.02.2026 г. на жалбоподателя бил наложен запор върху наличните и постъпващи суми по банковите сметки в две банки в размер на 5150,36 евро.

На 25.11.2025 г. инспектори в администрацията на въззиваемата страна извършили проверка на дружеството-жалбоподател. По време на проверката 2 било констатирано, че лицето Д. С. Ш., работещ при жалбоподателя на длъжност „електромонтъор“, има начислено трудово възнаграждение за месец септември 2025 г., но същото не било заплатено в пълен размер. Съобразно представени Вътрешни правила за работна заплата и трудов договор № 887/01.11.2019 г. срокът за заплащане на възнаграждението за отработения месец е бил до 10-то число на следващия месец. Неизпълнението на задължението било отразено под т. 13 в Протокол № ПР 2545436/25.11.2025 г.

Със същия бил даден срок за заплащане на възнаграждението в пълен размер на 637,52 лева до 22.12.2025 г. На 26.11.2025 г. препис от протокола бил връчен на жалбоподателя чрез упълномощен лице (л. 38), като липсват данни за ревизиране на постановеното в него.

С призовка № ПР2604016 дружеството било поканено за явяване на представител на 18.02.2026 г. за представяне на доказателства за изпълнение на задълженията по съставения протокол, връчена на 18.02.2026 г. съобразно разписка с вх. № 26012178/18.02.2026 г.

На 18.02.2026 г. свидетелката Д. Н. Н. извършила нова проверка на дружеството с оглед изпълнение на дадените при предходната такава предписания и било констатирано, че предписанието под № 13 не е било изпълнено в дадения срок, като липсвали писмени доказателства за извършено плащане от дружеството в полза на служителя. С оглед констатациите си и в хода на изпълнение на правомощията си свидетелката съставила АУАН № 23-2600079/18.02.2026 г. за това, че в предписания срок до 22.12.2025 г. дружеството не заплатило на служителя Ш. трудово възнаграждение за месец септември 2025 г. в размер на 637,52 лева, с което на 23.12.2025 г. извършило нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ. На 18.02.2026 г. дата актът бил връчен на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател (л. 38).

В срок постъпили възражения от жалбоподателя с доводи, сходни на тези в жалбата.

На 17.04.2026 г. при сходни изводи от правна и фактическа страна Директорът на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ издал обжалваното НП, с което на дружеството било наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 800,00 евро. Актът бил връчен на 29.04.2026 г. на дружеството.

3

Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени доказателства, на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 и чл. 284 от НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото: постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С250022-022-0137042/18.11.2025 г., постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С250022-0220008105/02.02.2026 г., справка за задължения (л. 12 – л. 16), възражение с вх.

№ 26023751/20.02.2026 г., известие за доставяне (л. 26), призовка № ПР2604016, идентификационна карта, протокол за извършена проверка № ПР 2545436/25.11.2025 г., Вътрешни правила за работна заплата, трудов договор № 887/01.11.2019 г., пълномощно (л. 38-39), разписка с вх. № 26012178/18.02.2026 г., неподписан платежен фиш, заповед № ЧР – 42/24.01.2024 г., длъжностна характеристика на длъжност „инспектор“, заповед № 11155/02.10.2025 г., длъжностна характеристика на длъжност „директор“ при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“.

Съдът намира приложените по делото доказателства за непротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка. В синхрон с писмените доказателства се явяват и гласните такива, събрани чрез разпит на свидетеля Н.. Предвид подробността и логичността в показанията, съдът счита, че не е налице съмнение за тенденциозност на свидетеля, въпреки изпълняваната от него длъжност към момента на проверката. От показанията се установява завареното положение на място в деня на проверката от месец ноември 2025 г., впоследствие събраните данни във връзка със същата за неизпълнение на задълженията по предписанието, както и проведената процедурата по съставяне на приложения по делото АУАН. Съдът не счита за съществен пропуск в спомена на свидетелката това, че същата посочва, че неизплатеното възнаграждение на служителя касаело месец ноември 2025 г., предвид еднопосочността на писмени доказателства в насока за неизплащане на възнаграждение за месец септември, изминалия период от време и констатираните неизплатени месечни възнаграждение за различни месеци, отразени в протокола от 25.11.2025 г. Що се отнася до протокола, находящ се на л. 33-34, доколкото същият касае проверка от 18.02.2026 г. за друг служител, съдът го счита за неотносим към делото. По делото не се представя протокол за проведената по документи проверка от 18.02.2026 г., но тази 4 празнота в доказателствената маса се запълва от гласните показанията на разпитания инспектор, участвал в тази проверка.

По аргумент от противното от чл. 305, ал. 3 изр. 2 от НПК, съдът намира, че не се налага допълнително обсъждане на всеки от събраните доказателствени източници.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд е инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

След служебно извършена проверка съдът счита, че АУАН и НП са съставени от оправомощени лица по смисъла на чл. 416, ал. 1 и ал. 5 от КТ и са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. И двата процесуални акта са издадени в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по издаването на актовете и връчването им на жалбоподателя. Нарушението е описано достатъчно ясно, конкретно и подробно, така че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. С оглед възраженията в жалбата, следва да се посочи, че необсъждането на възражението и доказателствата към него в НП не съставлява съществен пропуск, още повече че видно от съдържанието на л. 3 от НП възражението е било взето отразено.

С оглед събраните писмени и гласни доказателства съдът счита, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ. Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган, като формата на изпълнителното деяние - действие или бездействие, се извежда от естеството на предписанието. В случая нарушението е констатирано в хода на последваща проверка по документи.

Касае се за бездействие, тъй като не е изпълнено задължително предписание, 5 дадено с протокол за извършена проверка № ПР 2545436/25.11.2025 г. под № 13 в указания срок до 22.12.2025 г. Поради неизпълнението на това предписание в предоставения срок, правилно е прието, че е извършено нарушението на 23.12.2025 г. и е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството.

Предвид факта, че отговорността на юридическите лица е обективна (безвиновна), субективната съставомерност на деянието не следва да бъде обсъждана.

Несъстоятелни са възраженията на жалбоподателя за наличието обективна невъзможност за изпълнение на задължението му в срок, а още помалко – за квалифициране като непреодолима пречка. Касае се за задължение за изплащане на месечно възнаграждение за месец септември 2025 г., което според вътрешните правила на дружеството е следвало да бъде изплатено до 10-то октомври 2025 г., а запорите са били наложени по-късно. Независимо, че на дружеството са били наложени запори, това обстоятелство не го освобождава от задълженията, които имало като работодател към работниците и служители в същото, още повече че дружеството освен налични парични средства е могло да разполага и с други активи, което да осребри, за да му бъдат отменени запорите, респ. да заплати трудовите възнаграждение. В този смисъл неоснователни са твърденията за непреодолимост на пречката. На последно място следва да се отбележи, че по партида на дружеството в ТРРЮЛНЦ, представляваща публично известни данни, няма отбелязване за открито производство по несъстоятелност, за да се приеме някакво продължаващо влошено финансово статукво.