Решение № 180 от 07.11.2023, Районен съд - Девня

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Девня, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря И. ИЛ. В. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20233120100766 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 49 ал. 1 от СК от Д. Г. А., ЕГН: ********** срещу Х. Д. А., ЕГН: ********** с искане да бъде прекратен сключения между страните на 07.09.2022 г. граждански брак, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

Ищцата твърди в исковата молба, че страните са сключили граждански брак на 07.09.2022 г., за което е съставен акт № 67 от 07.09.2022 г. издаден от Община Вълчи дол, обл. Варна. Излага, че след сключване на гражданският брак страните заживели постоянно в гр. О., Г., където и двамата работели. От бракът си нямали родени деца. По време на бракът си закупили недвижим имот в гр. В*********, представляващ дворно място с площ от 839 кв.м с идентификатор *** заедно с построените в имота жилищна сграда с идентификатор ***, друг вид сграда за обитаване *** и Гараж с идентификатор ***. Впоследствие ответникът прехвърлил притежаваните от него 1/2 ид. части от описания имот на Г. И., ЕГН: **********, родена на ****** г. в А.– дъщеря на ищцата, с което ликвидирал семейната съпружеска общност. Сочи, че през последните четири месеца съпрузите непрекъснато се разделяли и събирали, като на 15.06.2023 г. се разделили окончателно. Тогава ищцата напуснала общата им квартира в Г. и се прибрала в България с детето си, на което ответникът не 1 е баща. Ищцата сочи, че не може да живее повече със съпруга си и не желае да споделя живота си с него, тъй като семейните им отношения са силно влошени, помежду им липсва взаимност на чувствата и интересите. Различни са разбиранията им и за живота, по въпроси касаещи съвместното ни съжителство - работа, почивка, ежедневни задължения, грижи за дома.

Излага, че бракът на страните е изпразнен от съдържание и не могат да съществуват като семейство, поради което предлага бракът на страните да бъде прекратен с развод, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

Желае след прекратяване на брака възстанови предбрачното си фамилно име И., а ползването на семейното жилище, находящо се в гр. В******** да се предостави на нея и детето й.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба, в който излага, че искът е допустим и основателен. Не оспорва изложеното в исковата молба и също счита, че брака му с ищцата е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което желае той да бъде прекратен с развод, без съдът да се произнася по въпроса з авината. Не се противопоставя ползването на семейното жилище да се предостави на ищцата, както и след брака тя да носи предбрачното си фамилно име.

В с.з. ищцата се явява лично и с процесуален представител и поддържа иска.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява, представя писмено становище, в което поддържа изложеното в писмения отговор.

След преценка на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно между страните и ненуждаещ се от доказване факта, че те са сключили граждански брак на 07.09.2022 г., за което е съставен акт № 67 от 07.09.2022 г. издаден от Община Вълчи дол, обл. Варна и че от 15.06.2023 г. са във фактическа раздяла.

Разпитаните по делото свидетели потвърждават факта, че страните са се разделили от тази дата, като от тогава не живеят заедно и не поддържат никакви отношения помежду си. Заявяват, че ищцата се е върнала в България с дъщеря си и двете живеят в семейното жилище в гр. В*********, а ответникът живее и работи в Германия. Твърдят, че причината за раздялата им били чести конфликти и неразбирателство помежду им, за които страните са им споделяли. След раздялата съпрузите не са правили опити да се съберат и заживеят отново заедно като семейство.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, които не са роднини 2 на страните и дават безпротиворечиви сведения за фактите, изложени в исковата молба и неоспорвани от ответника.

Видно то представените заверени преписи от нотариални актове и акт за раждане е, че по време на брака страните са придобили недвижим имот в гр. Вълчи дол, като впоследствие ответникът е прехвърлил чрез покупко – продажба своята ид. част от имота на дъщерята на ищцата. Същия имот е бил и семейно жилище на страните докато са живели заедно в РБългария, преди заминаването им в РГермания.

Други доказателства от значение за делото страните не представят.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е за развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачната връзка с правна клалификация чл. 49 от СК. Като главно основание за разстройството на брака се сочат чести конфликти и неразбирателство между страните, довели до трайната им фактическа раздяла. Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че брачната връзка между съпрузите е изпразнена от съдържание, което налага нейното прекратяване. Страните живеят разделени от месеци, като нямат никакви контакти помежду си. Никой от тях няма желание за въстановяване на съвместното им съжителство и отношения на взаимност, подкрепа и уважение. При това състояние на брачната връзка, същата трудно би била заздравена. В отношенията между страните липсва разбирателство и обща грижа за семейството. Изложеното дава основание на съда да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага прекратяването му.

Съгласно чл. 53 от СК, съпругът може да възстанови фамилното си име от преди брака. Правото на иск принадлежи на съпруга, който е променил името си при сключване на брака и носи това име. В настоящото производство ищцата е направила искане, след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Иванова. С разпоредбата на чл. 53 от СК законодателят е предоставил възможността на съпруга, който при сключването на гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг както да възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си фамилия, като в случая съгласието или противопоставянето на другия съпруг е ирелевантно. Доколкото възстановяването на предбрачната фамилия е субективно право на съпруга, който при сключването на брака е приел новата фамилия, съдът намира искането на ищцата в тази насока за основателно, поради което и следва да бъде постановено на основание чл. 53 от СК жената след прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно 3 име Иванова.

По отношение ползването на семейното жилище съдът като съобрази становищата на страните, както и че ищцата живее заедно с малолетната си дъщеря в семейното жилище, находящо се в гр.

В***********, което е и нейна собственост, следва да се предостави за ползване на съпругата.

Съгласно чл. 6 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК при решаване на делото за развод се събира държавна такса в размер до 50 лева, но не по – малко от 20 лева. Съдът определя по настоящото дело държавна такса в размер на 40 лева, която да бъде заплатена от страните поравно съгласно чл. 329 ал. 1 изр. 2 от ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД гражданския брак, сключен между Д. Г.

А., ЕГН: ********** и Х. Д. А., ЕГН: **********, за който е съставен е съставен акт за граждански брак № 67 от 07.09.2022 г. от длъжностно лице по гражданското състояние при Община Вълчи дол, обл. Варна, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без да се произнася по въпроса за вината, на основание чл. 49 ал.1 от СК.

ПОСТАНОВЯВА след развода Д. Г. А., ЕГН: ********** да носи предбрачното си фамилно име И., на основание чл. 53 от СК.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. В********** на Д. Г. А., ЕГН: **********, на основание чл. 56 ал. 1 от СК.

ОСЪЖДА Х. Д. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. В********* ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Девня сумата от 20 лева /двадесет лв., 00 ст/, представляваща държавна такса при решаване на делото, на основание чл. 6 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА Д. Г. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. В*********ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Девня сумата от 20 лева /двадесет лв., 00 ст/, представляваща държавна такса при 4 решаване на делото, на основание чл. 6 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 5