Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4961 от 28.09.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5378/2022
Вид
Решение № 4961
Подписан
28.09.2023
Състав
Рени Коджабашева, Анелия Стефанова Янева, БЕТИНА БОГДАНОВА БОШНАКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4961 гр. София, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20221100505378 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 06.12.2021 г. на ответника Л. В. Е. срещу решение № 20200001/18.10.2021 г., постановено по гражданско дело № 81549/2018 г. на Софийски районен съд, 28 състав, с което жалбоподателят е осъден на осн. чл. 48, ал. 3 ЗУЕС да заплати на собствениците в етажна собственост на сграда „У.“ с адрес гр. София, ул. ****, сумата от 22 420 лева /частична от претенция в общ размер от 44 420 лева/, представляваща дължими разходи за извършване на ремонтни дейности по общите части на сградата съгласно решение на ОС на ЕС от 30.12.2015 г. в качеството му на собственик на апартамент 3.1 с площ 113,70 кв.м, апартамент 3.2 с площ 147,80 кв.м, апартамент 3.3 с площ 100,50 кв.м, и апартамент 3.4 с площ 82,20 кв.м в сградата, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят е осъден да заплати и сумата 896,80 лева, представляваща разноски в исковото производство и сумата 40 лева, представляваща разноски в производство за обезпечение на иска по гр. д. № 74570/2018 г. на СРС, 56 състав.

1

Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд било неправилно, тъй като било постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По делото нямало доказателства решението на ОС от 30.12.2015 г., от което ищците черпели претендираното право, да е влязло в сила. Бил предявен иск за отмяната му, делото по който било висящо. След постановяване на обжалвания акт задълженията били погасени. Моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

Въззиваемата страна – етажните собственици, не са подали отговор, а в първото открито заседание оспорват жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Решението е неправилно поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 41 ЗС вр. чл. 48, ал. 3 ЗУЕС.

Ищците - собственици в на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, твърдят, че ответникът бил собственик на 4 самостоятелни обекта в сграда „У." - апартамент 3.1 с площ 113,70 кв.м, апартамент 3.2 с площ 147,80 кв.м, апартамент 3.3 с площ 100,50 кв.м и апартамент 3.4 с площ 82,20 кв.м. На 18.12.2015 г. било проведено общо събрание на Сдружение на собствениците „П." в сграда „У.", на което било 2 взето решение за събиране на средства от собствениците на самостоятелни обекти в сградата в размер на 100 лева на кв.м застроена площ на самостоятелните обекти без общите части, които да бъдат внесени до 01.06.2016 г. и да бъдат разходвани за извършване на ремонти по общите части. Ответникът следвало да заплати 44420 лева. Това решение било прието от Общото събрание на собствениците с решение от 30.12.2015 г., с което за ответника възникнало задължение да заплати посочената сума, от която се претендират 22 420 лева, заедно със законната лихва от предявяване на иска до погасяване.

Съгласно чл. 48, ал. 3 ЗУЕС разходите за ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата.

За основателността на иска в тежест на ищците е да докажат в кумулативност следните предпоставки: ответникът да е собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, наличие на взето решение на общото събрание за извършване на ремонт на общите части, от което е за ответника е възникнало задължение да заплати разходи в претендирания размер.

Ищците основават претенцията си на решение на общо събрание от 30.12.2015 г., по т. 1 от дневния ред, според което: в срок до 01.06.2016 г. всеки собственик на самостоятелен обект в сградата да заплати по 100 лева на кв.м застроена площ /без общите части/ за извършване на следните ремонтни дейности: ремонти на общите части по фасадата на сградата, фасада от окачен клинкер, еталбонд, мазилки, боядисване и други; за отводняване на събраната в сутерена на сградата вода, заедно с всички съпътстващи мероприятия, и ремонт на отводнителната инсталация, ремонт на настилките, стени и тавани, ел. инсталация по общите части на жилищните входове, стълбищата и етажни коридори, също на вход юг на сградата, осветлението по тези части, както и отстраняване на всички други скрити повреди на общите части и належащи мероприятия, установени по време на тези дейности.

С оглед основното възражение на жалбоподателя – че е налице висящ процес по предявен от него иск по чл. 40 ЗУЕС, и след извършена служебна 3 справка, въззивният съд установи, че с решение № 4091/20.7.2023 г. , влязло в сила на същата дата като необжалваемо, постановено по въззивно гражданско дело № 12472/2021 г. на Софийски градски въз, ВО, II-В състав, е отменено по предявения иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС от Л. В. Е. срещу етажните собственици в сграда „У.“ решение по т. 1 от дневния ред на Общото събрание на етажната собственост, проведено на 30.12.2015 г., както следва: Приема взетите решения от Сдружение на собствениците – Етажна собственост „П.“ за събиране на средства от собствениците на самостоятелни обекти в сградата в размер на 100 лева на кв. м застроена площ на самостоятелните обекти без общите части, които да бъдат внесени до 01.06.2016 г., като е посочено предназначението на средствата и дължимите от всеки етажен собственик суми.

Влязлото в сила съдебно решение, с което е уважен конститутивният иск по чл. 40 ЗУЕС /служебно известно на настоящия състав на въззивния съд/ има задължителна сила /чл. 297 ГПК/, поради което и следва да бъде съобразено кнституивното действие на последното. В постоянната и непротиворечива практика на ВС и ВКС /определение № 233/14.04.2014 г. по гр. д. № 1047/2014 г. ВКС, определение № 232/14.04.2014 г. по гр. д. № 865/2014 г. на ВКС/ се приема, че: „Както при действието на ПУРНЕС /отм./, така и при сега действащия закон, който урежда управлението на общите части в етажната собственост, се приема, че отмяната на решение на общо събрание на етажната собственост води до отпадане с обратна сила на породените от решението правни последици.“. В същия смисъл е дадено разрешение на въпроса и в правната теория. Според В., Л. Българско вещно право. С: 1995 г. „Съдебното решение, с което искът за отмяна е уважен, се постановява от окръжния съд. То има две основни действия: а) установява и осъществява правото на ищеца да иска и да издейства отмяната, въпреки противопоставянето на останалите собственици и наематели и б) обезсилва и заличава с обратна сила правните последици на атакуваното противозаконно решение на общото събрание в ЕС. Ако междувременно по силата на предварителната изпълняемост на атакуваното решение отделните собственици и наематели в ЕС са платили доброволно или са били заставени по реда на чл. 10 ал. 1 ПравЕС да платят определени суми на управителя, тия плащания остават без правно основание и подлежат на връщане." Настоящият състав на въззивния съд споделя така приетото разрешение 4 на въпроса. Предвид отмяната на решението на ОС от 30.12.2015 г., фактическият състав на процесната претенция не е налице, поради което същата е неоснователна, като ненужно е да бъдат обсъждани останалите доводи във въззивната жалба.

От гореизложеното следва, че поради настъпилото в хода на процеса обстоятелство – отмяна на решението на ОС, от което ищците черпят правата си, решението на първоинстанционния съд е неправилно и като такова следва да бъде изцяло отменено. Следва да бъде постановено решение, с което искът да бъде изцяло отхвърлен.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 20200001/18.10.2021 г., постановено по гражданско дело № 81549/2018 г. на Софийски районен съд, 28 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Етажните собственици на самостоятелни обекти в сграда „У.“, с адрес гр. София, ул. ****, срещу Л. В. Е. иск по чл. 41 ЗС вр. чл. 48, ал. 3 ЗУЕС за сумата 22420,00 лева, като частична претенция от задължение в общ размер от 44420,00 лева, представляваща задължение за плащане на разходи за извършване на ремонтни дейности в общите части на сградата съгласно решение по т. 1 от дневния ред, взето на общо събрание на етажните собственици от 30.12.2015 г.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчване на препис на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5