Акт от 20.07.2009, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 206/2009
- Подписан
- 20.07.2009
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл. 370 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 258- 269 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 258- 269 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 258- 269 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 258- 269 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 258- 269 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 258- 269 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 258- 269 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 258- 269 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 258- 269 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 258- 269 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 258- 269 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 258- 269 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 3, т. 1 · Закон за подземните богатства
- чл. 309 · Търговски закон
Решение № 55
Номер
55
Година
17.03.2010 г.
Град
Кърджали
Окръжен Съд - Кърджали
На
02.17
Година
2010
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Тонка Гогова Балтова
Секретар:
Красимира Вълчева Тодорова
Прокурор: като разгледа докладваното от
Тонка Гогова Балтова
Гражданско I инстанция дело номер
20095100100337 по описа за
2009 година
Предявен е частичен иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД с цена 97791.50 лв.
Ищецът твърди в исковата молба, че ответното дружество на 27.05.2005 г. сключило договор за концесия с Министъра на регионалното развитие и благоустройството- с предоставяне право на ползване на подземни богатства- строителни материали. На 18.01.2008 г. ищецът и ответникът подписали Договор за възлагане на добив на строителни материали, по силата на който „М." О. възложил на „Д. и КО" О., гр. Пловдив да извърши добив и преработка на подземни богатства- строителни материали- андезити, от находище „Асара", община К., обл. Кърджали при условията и в срока на договора за концесия от 27.05.2005 г., срещу което като възнаграждение ищецът трябвало да получава собствеността на 90% от добитите строителни материали. В изпълнение на чл. 2.2 от договора в срок до 30.05.2008 г., ответното дружество било длъжно да предостави на МРРБ цялостен проект за добив. Съгласно чл. 8.2.1 от договора, ответникът се задължил да реализира правата си по концесионния договор, като извърши проучвания с оглед разширяването на дейността си като получи право на добив на достатъчно голям терен и/или обем на материали в находище „Асара" в срок от 12 месеца от подписване на договора, което сÕ удостоверявало с влязъл в сила на акт, разрешаващ разширяване на дейността. Ответникът не изпълнил задълженията си. Ищецът изпълнил задълженията си по чл. 8.1 от договора от 18.01.2008 г. и подписал договори лизинг на оборудване (машини и съоръжения) и по искане на ответника, то било транспортирано до терена, предмет на концесията в периода от 21.03.2008 г. до 23.05.2008 г. Оборудването било настроено и подготвено за работа, но поради неизпълнение на задълженията на ответника, същото престоявало на обекта без да се използва за добив на материали. Ответникът бил длъжен да осигури пълно покриване на капацитета на машините, но и това задължение не било изпълнено и машините не работили. Поради неизпълнението на задълженията на ответното дружество, ищецът бил в невъзможност да осъществи правата си по договора, с което понесъл значителни материални вреди. Ищецът заплащал лизинговите вноски на престояващите машини. С покана изх. № 327/19.05.2009 г. и покана изх. № 223/16.03.2009 г. поканил ответника да изпълни договорните си задължения, но ответникът не предприел никакви действия. На основание чл. 9.3 от договора, при неизпълнение на задължението по чл. 8.2 от договора в уговорения срок, ответникът дължал неустойка в размер на 100000 евро за всеки месец забава до изпълнение на задължението си, но не- повече от 1000000 евро. Срокът за изпълнение на задълженията по чл. 8.2 от договора изтекъл на 18.01.2009 г., а безпеналния срок- на 18.07.2009 г., поради което ответникът дължал неустойка за забава в размер на 1000000 евро, възлизащи на 1955830 лв. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати исковата сума от 97791.50 лв., представляващи левовата равностойност на 50000 евро, представляващи част от дължимата неустойка за забава по чл. 9.3 от Договор за възлагане на добив на строителни материали подписан на 18.01.2008 г., за периода от 18.01.2009 г. до 18.10.2009 г., в общ размер на 1000000 евро. Претендира законната лихва върху исковата сума за периода от завеждане на искова молбата до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. В писмена защита адвокатът Борис Д.- процесуален представител на ищеца „Д. и КО" О., гр. Пловдив, излага подробни съображения за основателността на иска и твърди, че безспорно били установени твърдяните в исковата молба обстоятелства. Излага съображения за неоснователност на възраженията на ответника, че той не бил поискал машините да се доставят, както и възраженията за нищожност на клаузата за неустойка.
Ответникът „М." О., със седалище и адрес на управление с. Ч., община К., обл. Кърджали, представлявано от управителя З.М.А.не е представил отговор на исковата молба по чл. 370 от ГПК- респ. не е взел становище, не е направил възражения, не е оспорил истинността на представен документ, не е посочил доказателства и не е представил писмени доказателства, без да поддържа, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В съдебно заседание ответното дружество се представлява от управителя З.А. и адвокатът- пълномощник Васил Киров. Молят да се постанови решение, с което се отхвърли предявения частичен иск, който считат за неоснователен и недоказан. В писмена защита адвокатът- пълномощник излага подробни съображения. Искът за частично заплащане на неустойка, уговорена в договор за възлагане на добив на строителни материали, сключен между страните на 18.01.2008 г., бил неоснователен, поради нищожност на клаузата на чл. 9.3. от посочения договор. Била налице хипотезата на чл. 26, ал. 1. предл. 3 от ЗЗД- договорка, която била в противоречие с добрите нрави. Неустойката давала облекчението за недоказване на точния размер на вредите, но тя не можела да бъде абстрактно понятие, откъснато от своето основание и следвало да се държи сметка за съдържанието на насрещното задължение, с оглед на което можело да бъде направена и преценката за наличие на противоречие с добрите нрави. Ищецът изтъкнал в исковата молба претенции за няколко неизпълнени задължения, но не е конкретизирал за кое именно от тях търсел обезвреда. Чл. 8.2.2. от договора, на който се е позовал ищецът, определял единствено срок за изпълнение на самостоятелното задължение, което всъщност било формулирано в предходния текст- чл. 8.2.1. и уреждал задължение на концесионера /ответника/, за разширяване на дейността. Това задължение обаче, по своето естество било напълно неопределяемо, лишено от конкретни съдържание и обем, тъй като изпълнението му зависело от случаен фактор- разширение на дейността би могло да има само ако природните дадености позволявали обективно това да се случи- т.е. ако имало допълнителни залежи. По този начин задължението по т. 8.2.1. се явявало бъдещо несигурно събитие, чието настъпване не зависело от волята на страните. Поради това счита, че уговарянето на санкционна клауза за неопределено като съдържание задължение, представлявало противоречие с добрите нрави и правело същата нищожна. Поддържа се алтернативно, ако тези съображения не бъдат приети, че иска е недоказан, тъй като липсвали предпоставките за възникване на отговорност, респ. заплащане на уговорена неустойка. Не било установено, че процесният договор е влязъл в сила и като такъв- подлежи на изпълнение. Ищецът не доказал настъпването на уговорените в чл. 3.5. предпоставки. Изискуемост не била доказана и в аспекта на чл. 8.1. от договора, съгласно който ищецът е следвало да обезпечи машини, с които евентуално да се осъществява бъдещия добив, но имало уговорка, доставката да се извърши само след изрично искане от страна на ответника, за каквото нямало представени данни. Липсата на изрично искане /покана/ от ответника да бъдат доставени машините, предполагало, че това транспортиране е било или самоволно действие на „Д. и Ко" О. или в изпълнение на някакъв друг договор. Чл. 9.3. определял като предпоставка за възникване на правото на неустойка неизпълнение на уговореното в разпоредбата на чл. 8.2. Систематическото тълкуване на договора водело до извода, че чл. 8.2. е напълно самостоятелена хипотеза на задължение, състояща се в неосигуряване на пълно покритие на капацитета на наетите машини. Следващите два текста- чл. 8.2.1. и чл. 8.2.2., въпреки номерацията си, не представлявали част от чл. 8.2. Моли да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, заедно със законовите последици. Претендира разноски. Управителят на ответното дружество в съдебно заседание не отрича, че между страните е подписан договора за добив на строителни материали, както и това, че „Д. и КО” О. докарал машини на обекта. Това не било по негово нареждане, а по договор. Обяснява, че нямали отреден терен, където да се сложат машините. Не отрича, че „4- 5 месеца стояла тази техника там и „Д. и КО” О. си прибрали техниката”. Обяснява, че по договора имал за изпълнение някакви неща, което отнемало време. Твърди, че не искали от „Д. и КО” О. да не работят, както и това, че многократно търсили по телефона Т. си изяснят нещата, но те се отдръпнали и започнали да ги атакуват с искове.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На 18.01.2008 г. в гр. Пловдив, между ответното држество „М." О., със седалище и адрес на управление с. Ч. община К., обл. Кърджали, представлявано от управителя З.М.А. от една страна като първа страна/възложител, и от друга- ищцовото дружество "Д. и ко” О.- гр. Пловдив, представлявано от управителя К.Й.Т., наричано за краткост втора страна/изпълнител, на основание чл. 9 и чл. 258- 269 от Закона за задълженията и договорите, бил сключен договор за възлагане на добив на строителни материали. Първата страна /ответникът по иска/, сключила Договор на 27.05.2005 г. с министъра на регионалното развитие и благоустройството, за концесия- предоставяне на особено право на ползване върху подземни богатства- строителни материали- андезити, във връзка с техния добив от находище „Асара", обл. Кърджали, в рамките на концесионната площ, както била определена с Решение № 312/26.04.2005 г. на Министерския съвет на Република България. Срокът на концесията бил 10 години от влизането на договора в сила. Първата страна, чрез управителя си, декларирала, че Договор от 27.05.2005 г. бил действащ към момента на подписване на този договор, т.е. че не съществуват абсолютно никакви пречки от фактически и юридически характер, които да възпрепятстват изпълнението на този договор, в срока му на действие. Декларирала също, че към момента на подписване на този договор, били внесени в Комисията по земята при МЗП всички необходими документи за промяната на предназначението на терена, предоставен за концесия от земеделски/горски терен, на терен за добив на подземни богатства. С оглед изпълнението на договора, първата страна се задължавала в срок до 3005.2008 г. да финализира процедурата по промяна на статуса на терена, предмет на концесията. Задължавала се също да предостави на Министерството на регионалното развитие и благоустройството цялостен проект за добив по чл. 6, ал. 2 от Договора за концесия, което било задължително условие за начало на добивните работи, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 5 от същия договор. Съгласно договора първата страна възлагала на втората страна да извърши добив и преработка на подземни богатства- строителни материали- андезити, от находище „Асара", община К., обл. Кърджали, като дейността по т. 3.1. следвало да се осъществява при условията на договора и договора за концесия от 27.05.2005 г. Действието на договора започвало от по- късната от двете дати: от влизане в сила на акта за промяна на статуса на терена, /т. е. 30.05.2008 г./ предмет на концесионния договор, или от предоставянето от първата страна на МРРБ на цялостен проект за добив по чл. 6, ал. 2 от Договора за концесия т. е. в срок до осем месеца, считано от датата на подписване на договора за концесия между ответника по иска и Р България, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, което било задължително условие за начало на добивните работи, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 5 от същия договор. Първата страна се задължавала в срок от 3 месеца от влизането в сила на този договор да изготви цялостен работен проект за добив и първична преработка на подземните богатства, и за осъществяване на свързаните с концесията дейности; да изготви, а при необходимост и да актуализира проект за рекултивация на концесионната площ, съгласуван от компетентните органи; да изпраща не по- късно от 31.01. на съответната година, годишен работен проект за добив и първична преработка на подземните богатства, които документи ставали неразделна част от концесионния договор; да изпълни предварителните условия по изпълнението на договора в определените в т. 2 срокове; задължавала се да изпълнява всички задължения на Концесионера по сключения Договор за концесия, в т.ч. да заплаща изцяло и в срок концесионното възнаграждение. Втората страна съгласно условията за извършване на дейността, трябвало да извършва възложената работа, съгласно изискванията по т. 3.2. с грижата на добър търговец, със средства, механизация и работна ръка на втората страна, при спазването на ангажиментите, които първата страна поела по Договора за концесия. Втората страна се задължавала да спазва Работната програма за добив, изработена съгласно чл. 51, ал. 3, т. 1 от ЗПБ и представляваща неразделна част от Договора за концесия; да събира необходимата информация и при поискване да я предоставя на Първата страна, с оглед изпълнението на задълженията й по Договора за концесия. Видно от договора, страните се договорили, вместо заплащане на цена за извършената работа, Втората страна да получава собствеността на 90 % от добитите строителни материали, а останалите 10 % оставали собственост на Първата страна. Страните, ежемесечно трябвало да извършват отчитане на количеството на добития материал. Било уговорено, че никоя от страните не дължи обезщетение за неизпълнение, ако неизпълнението е в резултат на обстоятелства, за които не носи отговорност, в т. ч. с характер на непреодолима сила и/или случайно събитие като страната, която искала да се позове на освобождаващо от отговорност събитие, трябвало да уведоми другата страна в седмодневен срок, в какво се състои събитието и възможните последици от него за изпълнението на договора. Било предвидено, че прекратяването на този договор се осъществява с изтичане на срока му като страните имат право да прекратят действието му по взаимно съгласие, оформено като допълнително споразумение (прекратителен протокол). В чл. 8.1. било предвидено, че за осъществяване на възложената дейност, „Д. и ко" О. закупува на лизинг машини и съоръжения, подробно описани в договора. Новото оборудване трябвало да се транспортира до терена, предмет на концесията в срок от седем дни от искането на първата страна, но не по- рано от 15.05.2008 г. Първата страна, в качеството си на титуляр на концесионния договор, поемала задължението да осигури пълно покриване на капацитета на наетите машини, поради липса на суровина. Съгласно чл. 8.2. с оглед изпълнението на задължението на Първата страна, същата следвало да реализира правата си по концесионния договор, при което да извърши проучвания, с оглед разширяването на дейността си, респ. концесионера да получи право на добив на достатъчно голям терен и/или на обем на материали в находище „Асара". Съгласно чл. 8.2.1. задължението на Първата страна трябвало да се реализира в срок от 12 месеца от влизането в сила на този договор, и се удостоверявало с влизане в сила на акт, разрешаващ разширяване на дейността на Първата страна в находище „Асара". А съгласно чл. 8.2.3. от момента на влизане в сила на акта, разрешаващ азширяване на дейността на Първата страна в находище „Асара", Втората страна извършвала добив и преработка и в разширения участък или обем, в срока на разрешението. В раздела за санкции, в чл. 9.3. при неизпълнение на задълженията на Първата страна по т. 8.2. в договорения срок, същата дължала на Втората страна неустойка в размер на 100000 евро на месец за всеки месец забава, до изпълнението на задълженията си, но не повече от левовата равностойност на 1000000 евро, при действието на шестмесечен безпенален срок. При просрочие и на безпеналния срок, неустойката се начислявала от момента на действителната забава. Договорът влизал в сила от датата на подписването му.
Разпечатката съдържа 27 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3f6b0b1f-ff6a-4290-9160-4a95112f5c7c