Решение № 18303 от 30.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18303 гр. София, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110110643 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от [фирма], с ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], чрез адв. П. В., срещу Б. Б. М., с ЕГН **********, адрес:

[адрес], с която са предявени искове за следното:

Да се признае за установено по отношение на ответника Б. М., че дължи на ищеца *** следните суми: 10 022, 80 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит от 30.05.2012 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от 21.11.2014 г. до изплащане на вземането; сумата от 466,06 лв., представляваща договорна лихва за периода от 13.07.2013 г. до 20.11.2014 г.; сумата от 1 183,58 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 13.07.2013 г. до 20.11.2014 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 04.08.2016 г. по ч. гр. д. № 64291/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 30 състав.

Ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията й и е депозирал отговор, чрез адв. И. Г..

Предявените обективно кумулативно съединени положителни установителни искове са по реда на чл. 422 от ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за посочените суми, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 04.08.2016 г. по ч. гр. д. № 64291/2014 г. по описа на СРС, 30 състав.

В исковата молба се твърди, че на 30. 05. 2012 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 10 845 лв., която сума е преведена по банковата му сметка. С предоставянето на парите на кредитополучателя кредиторът е изпълнил основното си задължение по договора за 1 потребителски кредит. Ответникът от своя страна се е задължил да върне получената сума, ведно с уговорена възнаградителна лихва, на 120 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 133,93 лв., платима на 13-то число, считано от 13.06.2012 г. Поради изпадане на кредитополучателя в забава за плащане на погасителните вноски, кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем. На адреса на ответника, посочен в договора за кредит, било изпратено уведомление за обявяване на цялата кредитна експозиция за предсрочно изискуема с препоръчано писмо с обратна разписка. Адресът бил посетен на 20.10.2014 г., на която дата било установено, че ответникът е променил адреса си, без да уведоми банката за това, поради което ищецът счита, че ответникът е бил редовно уведомен за предсрочната изискуемост на кредита. За вземанията си ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, което било уважено и била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 04.08.2016 г. по ч. гр. д. № 64291/2014 г. по описа на СРС, 30 - ти състав. Длъжникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове. Претендират се разноски.

Ответникът Б. М. е подал отговор на исковата молба, чрез адв. И. Г., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че на 30.05.2012 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит за сумата от 10 845 лв. със срок на погасяване от 120 месеца, както и че на 20.10.2014 г. до ответника е изпратено уведомление за предсрочна изискуемост на кредита. Твърди, че договора е нищожен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.

1, т. 9, т. 9а и т. 11 от ЗПК, тъй като в него не били ясно посочени условията и методиката за едностранната промяна на лихвения процент от страна на банката; не е бил предоставен и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. На следващо място, прави възражение за погасяване по давност на претендираните вземания. В тази връзка твърди, че от датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 20.10.2014 г. до настоящия момент, от страна на кредитора не били извършвани действия, прекъсващи погасителната давност. Твърди, че издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. 64291/2014г., 30 с-в на СРС не е действие, което прекъсва погасителната давност. По образуваното изп. дело № 1169/2016г. по описа на ЧСИ Б. Я., изпълнителни действия не били извършвани, а поканата за доброволно изпълнение била изпратена едва през 2024 г. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът установи следното във фактическо отношение:

На 30. 05. 2012 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ответника Б. Б. М. е отпуснат кредит в размер на 10 845 лв., която сума е усвоена еднократно по сметка IBAN *** на 31.05.2012 г. Лихвата към датата на сключване на договора е 8%; общо дължима сума е 17 658, 58 лв.; срок на кредита е 120 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 133, 93 лв. Първата вноска е с падеж 13.06.2012г., 2 последна вноска по кредита е на 13.05.2022г.; падежната дата е 13 - то число. С договора е сключена застраховка „Живот“, чиято цена, платима от ответника длъжник е в размер на 13, 23 лв. месечно, като тази сума се внася заедно с главницата и договорната лихва, поради което окончателната месечна вноска по кредита е в размер на 147, 16 лв. След усвояване на кредита, Б. М. е правел известно време плащания, след което е преустановил погасяването на дължимите вноски и кредита е станал предсрочно изискуем на 13. 08. 2013г. (поради неплащане на 2 погасителни вноски с падеж 13.07.2013г. и 13.08.2013г.) Към 21.11.2014г. дата на заявление по чл. 417 ГПК, Б. Б. М. има задължения по процесния договор за потребителски кредит в размер на 11 672, 44 лв., в т.ч.: 10 022,80 лв. – главница; 466,06 лв. – договорна лихва, изчислена за периода от 13.07.2013 г. до 20.11.2014 г., по чл. 4 от договора за кредит; 1 183, 58 лв. – наказателна лихва, изчислена за периода от 13.07.2013 г. до 20.11.2014 г., по чл. 7 от договора за кредит. Плащанията са извършвани в периода 13. 06.

2012 г. – 13. 07. 2013 г. Последната вноска по кредита в размер на 14. 59 лв. е извършена на 13. 07. 2013 г., с която кредиторът частично е погасил договорна лихва по вноска 14 с падеж 13. 07. 2013 г. След тази дата са преустановени всички плащания по договора за потребителски кредит. Изпълнената и приета като доказателство по делото съдебно – счетоводна експертиза е дала заключение, че до 21. 11. 2014 г. – дата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК, по процесния договор за кредит са направени плащания от Б. Б.

М. в общ размер на 1 741.43 лв., с които са погасени: главница в размер на 822.20 лв., договорна лихва в размер на 933.48 лв. и наказателна лихва в размер на 0.34 лв.

На 04. 08. 2016 г. по ч. гр. д. № 64291/2014 г. по описа на СРС, 30 - ти състав са издадени заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за процесните вземания. Въз основа на изпълнителния лист и нарочна молба за събиране на вземането е образувано изпълнително дело № 201685704001169 по описа на ЧСИ Б. Я., производството по което не е приключило. В хода на същото на 31.01.2018 г. с договор за цесия, сключен между *** като цедент и [фирма] като цесионер процесното вземане на банката е прехвърлено на [фирма] и прехвърлянето е съобщено на длъжника Б. М.. Понастоящем всички вноски по процесния договор са с настъпил падеж и са изискуеми.

При установеното във фактическо отношение, съдът счита предявените искове за основателни само в частта за част от търсената главница, като този иск следва да се уважи в размер на 9103, 57 лв., понастоящем в равностойност на 4654, 58 евро, поради следното:

Исковете са допустими, ищецът е активно процесуално легитимиран да ги предяви, по които обстоятелства ответникът не спори.

[фирма] доказа наличието на валидно договорно правоотношение между нея и ответника Б. М., възникнало по силата на договор за потребителски кредит от 30.05.2012 г., което е съществувало през процесния период. Ответникът е усвоил договорената сума в пълен размер. Срока на договора е изтекъл и понастоящем задължението по него за заплащане на получената главница е изискуемо.

Договорът е недействителен. Към същия не е изготвен и на длъжника не е представен 3 погасителен план съдържащ информация за размера, вкл. начина по който е формиран този размер, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Начина на формиране на размера на погасителната вноска е важен и с оглед на обстоятелството, че в нея е включена и вноската за сключената във връзка с договора за кредит застраховка „Живот“.

Липсата на погасителен план в разглеждания казус води до недействителност на договора.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК той е задължителен реквизит на договора за потребителски кредит, а представената структурна разбивка на погасителните вноски по кредита, размерите, периодите, броят им и всички елементи на погасителния план съгласно посочената правна норма следва да са посочени в договора. В процесния договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 30.05.2012 г., раздел III, т. 10 и т.

11 е налице минимална по обем информация относно общия размер на вноската, но това не е достатъчно. Налице е пояснение за промяна на размера й при плащане на вноска при застраховка „Живот“, но няма информация за това как определения лихвен процент и другите включени разходи се са отразени в размера й.

Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 11 договорът се сключва на разбираем език и трябва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, което в разглеждания договор за потребителски кредит не е направено и той няма в пълнота това съдържание.

Отделно от това, е налице основание да се приеме, че макар и преценени в съвкупност, клаузите на т. 10 и т. 11 от раздел III от процесния договор са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, според който неравноправна е клаузата, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Изискването за това кредитополучателят изначално при сключването на договора да е наясно с размера на задълженията които е поел, не е изпълнено. Така например Директива 2008/48/ЕО, тълкувана с решение по дело С42/15 на СЕС, предвижда възможността задължителната информация по чл. 10, пар. 2 да не е изписана в самия подписан документ /договор/, а да се намира в приложен към него друг документ, но само ако този документ е изрично упоменат в договора, предоставен е на потребителя преди сключването му и съдържа ясни и обективни критерии относно задължението. В разглежданият случай нито в договора, нито в допълнителен документ от рода на погасителните планове е посочена детайлна информация относно поетите задължения – разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата, изчислена на база лихвения процент и когато е приложило допълнителните разходи, сроковете за изплащането им, размера на 4 платеното задължение и остатъка му във всеки момент от действието на договора и прочее, съгласно чл. 10, т. 2, б. „и“ от посочената директива.