Акт от 20.12.2016, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 3937

Гр. Пловдив, 20.12.2016 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XV граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Районен съдия: Кирил Петров при участието на секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1191 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял първи на ГПК:

Предявен е иск от Е.Г.М., ЕГН **********, чрез адв. А.П., против Л.М.С., ЕГН ********** и С.Б.С., ЕГН **********, с който се иска да бъде развален до 1/4 идеална част договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № ***, том ***, нот. дело № *****/***** г., с който ищцата Е.Г.М., съпругът й М.Д.М. и майката на съпруга й Р.Х.Б., са прехвърлили на приобретателите - Л.М.С. и на С.Б.С. следния недвижим имот: Дворно място от 1950 кв.м и парцел, представляващо имот № ***, за който са отредени парцел *******, състоящ се от 770 кв.м, в който е построена стопанска постройка с площ 56 кв.м и парцел ******, състоящ се от 1180 кв.м, в който с построена едноетажна паянтова жилищна сгР. с площ 73 кв.м и стопанска постройка с площ 55 кв.м, намиращ се в кв. *** по плана на с. Б., ***** област, при граници за имота: на Т.С., Ж.Ж., Н.П., А.Б. и улица.

В исковата молба се твърди, че с нотариален акт за собственост по давностно владение № ***, том ***, нот. дело № ****/**** г., Р.Х.Б и М.Д.М., са признати за собственици на описания по-горе недвижим имот. Към дата на съставяне на нотариалния акт покойният М.М. е бил в брак с ищцата, следователно той е придобил ½ ид. ч. от имотите в режим на СИО. Твърди се, че с нотариален акт за покупко-продажба № ***, том ***, д. №*****/**** г. недвижимият имот бил прехвърлен на ответниците Л.М.С. и С.Б.С. срещу задължението за издръжка и гледaне. Ищцата запазила правото на ползване върху имота до края на живота си. Твърди се също, че към датата на прехвърлянето на недвижимия имот ответницата Л.С. се е намирала в граждански брак с другия ответник. След прехвърлянето на имота с процесния нотариален акт и до момента ответниците не изпълнявали задължението си да гледат ищцата. Ищцата получавала пенсия в размер на 328 лв. Също така стР.ла от хипертония, захарен диабет, което налагало ежемесечно закупуване на лекарства. Освен това се сочи, че стР. от първична гонортроза, двустранна на дясната колянна става, което също налагало закупуването на други медикаменти и посещения на лекар-специалист. Твърди си, че пенсията на ищцата била крайно недостатъчна за покриване на нуждите й и за осигуряването на нормален и спокоен живот. Сочи се, че двамата ответници реализирали доходи, от които можело да се издържат и съответно да поемат издръжката на ищцата. Л. и С.Б. живеели в собствено жилище и имали недвижими имоти с търговско предназначение, от който получавали наеми. Освен това децата им били пълнолетни и съпрузите нямали задължение за издръжка спрямо тях. Проведени били многократно разговори между ищцата и ответниците, за това, че същата имала нужда от финансова и морална помощ, но такава и била отказана.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска да бъде развален договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № ****, том ***, нот. Дело № *****/**** г. на РС Пловдив, до притежаваната 1/4 идеална част от този имот от ответниците. Претендират се разноски.

Ответницата Л.С. е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който признава изцяло фактите, изнесени в исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да се уважи изцяло, като основателен предявения иск за разваляне на алеаторен договор, обективиран в нотариален акт ***, том ***, нот.

Дело № *****/**** г. на РС Пловдив.

Ответникът С.Б.С. също ангажира становище на исковата молба в законоустановения срок, оспорва иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, като неоснователен.

Оспорва собствеността на ищцата върху процесния имот. Твърди, че задълженията поети от него и бившата му съпруга, в настоящото производство ответница, били изпълнявани в пълнота, както спрямо ищцата, така и спрямо другите прехвърлители Р.Б. и М.М.. Оспорва като неверни фактическите твърдения в мотивната част на исковата молба, с изключение на факта, че е сключен алеаторен договор с посочения нотариален акт. Сочи, че издържали и изпълнявали всички желания на ищцата. Редовно я посещавали и полагали необходимите грижи за нея, осигурявали й издръжка. Дори след развода, съпругата му продължила да изпълнява задълженията си по договора. Твърди, че той обективно бил възпрепятстван, т. к. се разболял, инвалидизиран бил 78 % инвалидност, а и след развода не бил допускан до с. Б.. Заявява, че Е.М., не се е обръщала към него с искане на пари, помощ и грижи, напротив, твърдяла, че е благодарна за това, което правили за нея.

Прави възражения по чл. 87, ал. 1 ЗЗД и по чл. 87, ал. 4 ЗЗД - при условие на евентуалност, ако се приеме, че има неизпълнение. Твърди, че през м.януари 2016г. предявил иск срещу ответницата Л.С., с правно основание по чл. 21 и чл. 29, ал. 3 СК, по който било образувано гр. д. № 131/2016 г. по описа на РС Асеновград. В същия претендирал, съдът да установи значително по-големия му принос в придобиването на имущество в режим на СИО, поради което счита, че причината за предявяване на настоящия иск срещу него е именно този факт, а не неизпълнението на задълженията по алеаторния договор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

Правата на прехвърлителя по договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за грижи и издръжка се основават на прехвърленото право на собственост, а правата на приобретателя по такъв договор - на изпълнението на задълженията за издръжка и гледане, затова в тежест на приобретеля е да докаже, какво е изпълнил по договора.

С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № ***, том ***, нот. дело № ****/**** г., ищцата Е.Г.М., съпругът й М.Д.М. и майката на съпруга й Р.Х.Б., са прехвърлили на приобретателите - Л.М.С. и на С.Б.С. следния недвижим имот - дворно място от 1950 кв. м и парцел, представляващо имот

№ ***, за който са отредени парцел *****, състоящ се от 770 кв. м, в който е построена стопанска постройка с площ 56 кв. м и парцел *****, състоящ се от 1180 кв. м, в който с построена едноетажна паянтова жилищна сгР. с площ 73 кв. м и стопанска постройка с площ 55 кв. м, намиращ се в кв. *** по плана на с. Б., ****** област, при граници за имота: на Т.С., Ж.Ж., Н.П., А.Б. и улица.

По възражението, с което се оспорва собствеността на ищцата върху процесния недвижим имот:

Представен и приет е по делото нотариален акт за собственост, придобит по обстоятелствена проверка № ***, том ***, нот. дело № *****/**** г., с който Р.Х.Б и М.Д.М., са признати за собственици по давностно владение и наследство на процесния недвижим имот. Представено е и е прието и удостоверение за факти и обстоятелства по ЗУТ, издадено от общинска администрация в гр. Б., в което е отразено, че след справка в разписна книга с. Б. , изготвена м. август 1987 г. за имот пл. № ***, парцели **** и **** в кв. *** по действащия план на с. Б., се установявало, че като собственици на имота са записани наследници на Д.М.Б.. Според св. П. И. П., съсед на Е.Г.М.,*** е бил на двама братя – д. М. и д. Т., които с течение на годините направили братска делба и си разделили имота, като всеки си построил къща за живеене. Д. М. бил свекър на Е. М. и баща на М.М.. Св. знаел за тази делба от своя баща. Представени са удостоверение за наследници на Р.Х.Б., М.Д.М. и М.М.Б..

От удостоверението за наследници на М.Б. е видно, че същият е починал 1978 г., като е оставил следните наследници по закон: Р.Х.Б – съпруга, И.Д.Н. – дъщеря и М.Д.М. – син. Прието е по делото и удостоверение за сключен граждански брак между М.Д.М. и Е.Г.А. (след брака М.), от което става ясно, че бракът е сключен през 1959 г.

При така приетата фактическа обстановка, възражението на ответника С.С. във връзка с оспорване на собствеността на ищцата до ¼ идеални части от имота е частично основателно:

Придобивният способ, с който Р.Х.Б и М.Д.М., са признати за собственици на процесния недвижим имот, е давностно владение и наследство. От събраните по делото доказателства се установява, че преди това собственик на имота е бил Д.

(М.) М.Б. (съпруг на Р. и баща на М.). Съдът приема и, че Д. Б. е придобил процесния имот по наследство, доколкото от св. показания се установява, че първоначално имотът е бил по-голям, като е бил поделен доброволно от двамата братя д. М. и д. Т.. Д. Б. е починал 1978 г. като е имал трима наследници по закон - Р.Б., М.М. и И.Н.. В този смисъл съдът приеме, че с констативния нотариален акт Р.Х.Б и М.Д.М. са удостоверили правото си на собственост на 1/3 ид. ч. за всеки от процесния имот по наследство, както и са придобили по 1/6 ид. ч. от имота по давностно владение (частта, която е била в наследствен дял на И.Н.). В този смисъл и показанията на св. П. И. П., които като логични, последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото, съдът кредитира. Според него М.М. и Е.М. са правили подобрения в процесния имот в с. Б. И.Н. много рядко идвала, като нямало никакви претенции между М.М. и И.Н. за този имот.

Имотът става имуществена общност на съпрузите, когато давност е започнала и е изтекла през време на брака и, когато само единият от съпрузите е започнал сам да владее като свой собствен недвижим имот още от преди сключването на брака, а придобиваната давност изтече през време на брака - и в двете хипотези важен е моментът на придобиването на имота. Без значение е основанието, на което съпругът е започнал да владее имота - по силата на предварителен договор или като сънаследствен. При завладяване на сънаследствен на единия съпруг имот, неговата наследствена част си остава индивидуална собственост - спрямо нея другият съпруг не придобива права по давност /виж т.

2 на ПП-8-80-ВС/. В случая давността е започнала и изтекла по време на брака – бракът е сключен 1959 г., а наследодателят е починал 1978 г.

Следва да се отбележи и друго, че нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК /чл. 483 ГПК отм./, има обвързващо и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост /виж ТР №

11/21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС/. Признатото с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № ***, том ***, нот. дело № ****/**** г. право на собственост, не е оспорена в преклузивните за това срокове от ответниците по производството. Ответникът С.С. единствено навежда доводи, че няма доказателства Е.М. да е собственичка на процесния имот и придобивната давност да е изтекла по време на брака, но не и спрямо удостовереното в посочения нотариален акт по обстоятелствена проверка. Ето защо и удостовереното в него обвързва съда с легитимиращото си действие.

При това положение настоящия съдебен състав намира, че собственици на процесния недвижим имот са били Р.Х.Б (1/3 ид. ч. по наследство и 1/6 ид. ч. по давностно владение), М.Д.М. (1/3 ид. ч. по наследство и 1/6 ид. ч. по давностно владение, като тази 1/6 ид. ч. е придобита е режим на СИО), поради което и след смъртта на М.М. през 2003 г. ищцата е придобила лична собственост върху 1/12 ид. ч. от процесния имот.

Тук е мястото да се посочи, че съдът е обвързан от диспозитивното начало и рамките на процеса се определят от ищеца. В случая Е.М. е поискала разваляне процесния договор само до ¼ ид. ч., която ид. ч. е придобита в режим на СИО по време на брака й с М.М.. Липсва сезиране и искане до съда за разваляне досежно придобити наследствени права по процесния договор след смъртта на М.М..