Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5361 от 21.11.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 2516/2025
Вид
Определение № 5361
Подписан
21.11.2025
В сила
21.11.2025
Състав
Светлана Калинова, Гълъбина Генчева, Наталия Неделчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 287, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 167, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • § 7, т. 4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.2, ал.1,т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.31 · Закон за пътищата
  • чл. 6, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 200 · Кодекс на труда

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5361 гр. София, 21.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20258002102516 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 4072 от 14.05.2025г., подадена от Д. Л. П., чрез процесуалния представител адвокат М. М. от АК- П., срещу решение № 64 от 14.04.2025г. по в.гр.д. № 19/2025г. на Пловдивския апелативен съд, в частта, с която като е отменено първоинстанционното решение № 1179/15.10.2024г. по гр.д. № 3107/2023г. на Пловдивския окръжен съд, са отхвърлени предявените от касатора против [община] осъдителни искове, с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД, за осъждането на ответника да му заплати: обезщетение за неимуществени вреди от следните травматични увреждания „неразместено счупване на главичката на лявата лъчева кост, охлузване на лявото коляно и контузии на лявата ръка и стъпало“, произтекли на 28.08.2023г. вследствие на падането му на необезопасения тротоар на [улица] [населено място] поради наличието на безразборно и случайно струпани на него бетонови бордюри и препъването на П. в тях, за разликата над присъдената сумата от 10 000 лв., до сумата от 18 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, от датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане и обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие получени от ищеца травматични увреждания - „неразместено счупване на главичката на лявата лъчева кост, охлузване на лявото коляно и контузии на лявата ръка и стъпало“, произтекли на 28.08.2023г. вследствие на падането му на необезопасения тротоар на [улица] [населено място] поради наличието на безразборно и случайно струпани на него бетонови бордюри и препъването на П. в тях, които имуществени вреди представляват сборът от разлики над изплатени на ищеца обезщетения за ползван отпуск поради временна неработоспособност за времето от 30.08.2023г. до 12.10.2023г. вкл., до пълния общ размер на дължимите му се брутни трудови възнаграждения за посочения период, за разликата над сумата от 9224,26 лв., до пълния 1 предявен от 11 105.04 лв., в това число: за м. август 2023г. - за разликата над сумата от 182,08 лв., до уважения размер от 267.67 лв.; за месец септември 2023г. - за разликата над сумата от 6387,53 лв., до уважения размер от 7 749.40 лв. и за месец октомври 2023г. - за разликата над сумата от 2654,65 лв, до уважения размер 3 087.97 лв. и са присъдени разноски по делото.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени, до присъдените от първата инстанция размери, със законните последици.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите:

1.Какви обстоятелства следва да бъдат отчетени при определянето на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост и законосъобразно ли е определен размерът, ако някои от тези обстоятелства изобщо не са взети предвид от съда; По въпроса се поддържа противоречие на приетото от въззивния съд с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/68г.; решение № 99/08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 17 от 16.01.2025г. по т. д. № 1808/2023г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 31 от 27.01.2025г. по гр. д, № 4926/2023г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 39 от 29.01.2025г. по гр. д. № 3546/2022г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 17/27.02.2013г, по т.д. № 266/2012г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 144/01.10.2012г. по т.д. № 196/2012г. на ВКС, ІІ т.о.; решение №12/25.03.2016г. по т.д.

№1018/2015г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 70/28.07.2015г. по т.д, №707/2014г. на ВКС, ІІ т.о и др.

2.При определяне па обезщетението за неимуществени вреди, съдът освен да вземе предвид всички относими факти и обстоятелства, длъжен ли е да формулира ясни мотиви относно това, по какъв начин всяко едно от тези обстоятелства се отразява върху размера на дължимото обезщетение; Касаторът счита, че приетото от съда противоречи на практиката на ВКС, обективирана с ППВС 4/1968г.; решение №31 от 27.01.2025г. по гр. д. № 4926/2023г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение по гр.д. № 3564/2022г. на ВКС, ІV г.о.

3.При определяне на обезщетението за неимуществен и вреди длъжен ли е съдът да съобрази определените от съдилищата размери при други аналогични случаи и ако не е направил това, нарушил ли е принципа за справедливо определяне на обезщетението, формулиран с разпоредбата на чл.52 ЗЗД; По въпроса се твърди, че въззивното решение противоречи на практиката на съдилищата, както и на практиката на ВКС, обективирана в ППВС 4/68г. и решение № 39 от 29.01.2025г. по гр. д. № 3546/2022г. на ВКС, ІV г.о.

4.Обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваното преди инцидента трудово възнаграждение и изплатеното обезщетение за временна нетрудоспособност, дали следва да се определи съобразно брутното трудово възнаграждение или съобразно нетното такова; По въпроса се сочи противоречие на приетото от съда с практиката на ВКС, обективирана в решение № 335/10.01.2012г. по гр.дело 1230/2010г. на 2

ВКС, ІV г.о.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба [община], чрез процесуалния представител главен юрисконсулт И. К., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, за осъждане на [община] да заплати на Д. Л. П. обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени вследствие падане на 28.08.2023г., около 22.00 ч., в [населено място], на тротоара на [улица], до №17, настъпило поради спъване в струпани в този участък на тротоара бетонни блокчета и липса на каквото и да е обезопасяване и сигнализиране, че там се извършват строително-монтажни работи, както и при неработещо в този участък улично осветление, при което ищецът паднал върху лявата част на тялото си, удряйки левите си ръка, коляно и рамо, вследствие което получил счупване на горния край на лявата лъчева кост и охлузване на лявото коляно.

Посочено е, че ищецът поддържа, че в резултат на настъпилия инцидент и произтеклите от него телесни повреди, ежедневието му се променило в негативен аспект, което му се отразило изключително отрицателно не само физически, но и емоционално, и психически.

Бил поставен в обективна невъзможност да организира и изпълнява ежедневните задачи, да полага труд и да помага на семейството си. Бил препятстван и/или затруднен да задоволява ежедневните си нужди като готвене, почистване на дома, къпане, подготовка на личен тоалет и др., не можел да полага грижи за 11-месечното си бебе, което следвало да се наблюдава денонощно поради установен рефлукс, не можел да шофира и да носи тежко, да оказва помощ на съпругата си и при по-често налагащите се медицински прегледи на бебето, извършването на ежедневни покупки за дома, при поддръжката на домакинството. Бил лишен от социални контакти и от динамичното си ежедневие, с което бил свикнал.

Ищецът заявил, че претърпените вреди са вследствие бездействието на общината, чрез нейни служители или наети от нея лица, относно изпълнението на задълженията й по чл.31 от Закона за пътищата да изгражда, поддържа и ремонтира общинските пътища в границите на нейната територия, в това число и да извършва, съблюдава и контролира ремонта на тротоара, обезопасяването на местата, на които се извършват ремонтни дейности, както и изправността на уличното осветление.

Констатирано е, че в срока по чл. 131 ГПК ответникът [община] е оспорила предявените искове, изложила е твърдения, че нито районната, нито общинската администрация на [населено място] е възлагала и/или разрешавала извършване на СМР на [улица] към 28.08.2023г. Считала за невярно твърдението за неработещо улично осветление на [улица].

Поддържала, че твърдяното травматично увреждане не се потвърждава от приложените към 3 исковата молба писмени документи. Заявила, че ако се докаже, че описаният в исковата молба инцидент е настъпил на посочените в исковата молба дата и място, то същият не е резултат от неизпълнение на задължения на [община], респективно на нейни служители.

Твърдяла, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Възразила, че представените фишове за заплата не доказват наличие на трудово правоотношение, а размерът на максималния осигурителен доход е нормативно установен. Заявила, че претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на характера и степента на твърдените увреждания, възстановителния период и на приноса на ищеца, като същият е необосновано висок и не съответства на критерия за справедливост.

Оспорила също, че твърдяните неимуществени вреди не представляват пряка и непосредствена последица от преживения инцидент и че не са ангажирани доказателства, че болките и страданията са действително настъпили.

При съвкупната преценката на писмените и гласни доказателства, съдът е приел, че на 28.08.2023г., вечерта около 22.00 часа, в [населено място], на [улица], срещу №17 е настъпил процесният инцидент, при който ищецът се е спънал в бетонни блокчета, разположени свободно на част от тротоара, която не е била обезопасена и сигнализирана като опасна или забранена за преминаване поради извършване на СМР, с неработещо в този участък улично осветление, загубил е равновесие и е паднал върху лявата част на тялото си, удряйки левите си ръка, коляно и рамо, вследствие на което е получил счупване на горния край на лявата лъчева кост и охлузване на лявото коляно.

Посочено е, че съгласно § 6, т.6 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата, тротоарът е част от пътя като инцидентът е настъпил на територията на [населено място], на тротоара на [улица], а на основание § 7, т. 4 ЗМСМА, посочената улица и тротоарът, са собственост на [община]. Прието е, че като собственик на пътя, на основание чл.31 ЗП, както и на основание на чл.3, ал.1 ЗДП, общината е длъжна го поддържа изправен, с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организира движението по него, така че да се осигури условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Според чл. 167, ал. 1 ЗДП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.

Прието е, че наличието на безразборно разположени на тротоара бетонови блокчета, плочки и павета към датата на инцидента, е създало опасност за движещите се по него пешеходци и в частност за ищеца, като участник в движението по смисъла на § 6, т. 28 ДР ЗДП, като представляват препятствия на тротоара, част от общинския път, сигнализирането и отстраняването на които в най-кратки срокове е вменено в задължение на общината, като собственик на пътя, без значение дали в деня на инцидента, служители на общината или трети лица са извършвали по възлагане от [община] ремонтни дейности на този участък от пътя, тъй като в изпълнение на горепосочените си задължения като собственик на пътя, общината следва да съблюдава ежедневно за безопасността на същия, респ. на тротоарите към него и ако са налице такива препятствия или неизправности, опасни за ползването му по 4 предназначение, да извърши чрез съответните свои служители или трети лица, на които е възложила с договор изпълнение на тези дейности, необходимите действия по сигнализиране и обезопасяване на съответния участък от пътя и отстраняване на препятствията в най-кратки срокове.