Определение № 42 от 23.02.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42 гр. Велико Търново, 23.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно частно търговско дело № 20264001000019 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Драматично - куклен театър „Иван Радоев“ – Плевен, против определение № 600/23.12.2025 г. по търг. д.

№ 168 /2025 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което е оставено без уважение, искането му, като ищец но насрещния иск, предявен по реда на чл.

211 ГПК, за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по предявения насрещен иск в производството по делото.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно и се иска неговата отмяна и освобождаване на Драматично - куклен театър „Иван Радоев“ - Плевен от заплащане на държавна такса по насрещния иск, на основание чл. 84, т. 1 ГПК. Изложените аргументи са, че ДКТ „Иван Радоев“Плевен е държавен културен институт, създаден по силата на Закона за закрила и развитие на културата и Закона за държавните културни институти, като второстепенен разпоредител с бюджетни средства към Министерство на културата. Навеждат се доводи, че предмет на насрещния иск е защита и възстановяване на публични бюджетни средства, представляващи приходи от билети и субсидиране, които подлежали на задължително отчитане по реда на Закона за публичните финанси. Релевантен за приложението на чл. 84, т. 1 1

ГПК бил характерът на средствата, а не формата на правоотношението. В случая средствата били: първо - публични по произход; второ - включени в бюджетната рамка на държавен културен институт; трето - подлежащи на контрол по Закона за публичните финанси. Тези обстоятелства изключвали частноправния характер на спора. Съгласно чл. 3, ал. 2 и чл. 11 ЗПФ приходите и разходите на второстепенните разпоредители били част от консолидираната фискална програма, поради което защитата им представлява защита на държавния бюджет.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „МЕЛПОМЕНА ГРУП“ ЕООД, с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба, с аргументи, че търсената защита по насрещния иск не била за публично държавно вземане, а произтичала от двустранен търговски договор.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, и е редовна и допустима.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите на страните, материалите по делото и като извърши проверка на обжалваното определение съгласно разрешенията, дадени в ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. дело № 6 /2017г. на ОСГТК на ВКС, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от „МЕЛПОМЕНА ГРУП“ ЕООД против Драматично куклен театър „Иван Радоев“ – Плевен. В същата са изложени обстоятелства, че между страните били сключени договори за преотстъпване на права за ползване, както и за разпространение и реклама на постановки със заглавия „Баща ми се казва Мария“, „Кучки“, „Вражалец“, „Жена ми се казва Борис“ (договори от 22.08.2022г.), „Благородният испанец“ (договор от 28.09.2022г.), „Съкровището на Силвестър“ (договор от 18.03.2024г.) и „Баща ми се казва Мария - на село“ (договор от 06.01.2025г.). В продължение на повече от две години „МЕЛПОМЕНА ГРУП“ ЕООД осъществявало представяне и разпространение на постановките в страната, като дружеството предоставяло на ответника отчети за осъществените продажби на билети и реализираните представления. Твърди се, че ответникът е в неизпълнение на договорно поети задължения. Искането до съда е за осъждане на ответника да заплати на 2 ищеца: сумата от 730 120,98 лева - дължим остатък от договорно възнаграждение по договори за авторски права, организация, разпространение и реклама на постановките „Благородният испанец“, „Баща ми се казва Мария“, „Кучки“, „Вражалец“, „Жена ми се казва Борис“, „Съкровището на Силвестър“ и „Баща ми се казва Мария - на село“ за периода 01.01.2025 04.08.2025, след извършено прихващане на договорно задържана сума от 1 259 443,05 лева за същия период (представляваща цените от реализираните продажби на билети до месец юли 2025г. вкл.), сумата от 18 234,40 лева, представляваща дължима комисионна по договор от 28.02.2025г. за продажба на билети чрез платформа „Прайслестикст.бг“ и сумата от 13 400 лева – платена сума от името и за сметка на ДКТ „Иван Радоев“ на актьора Любомир Нейков по силата на споразумение от 04.03.2025г., сумата от 25 000 лева, представляваща частично претендирано обезщетение съгласно чл.16, т.3 (идентичен за всички договори) от договорите за предоставяне на изключителни авторски права, по 5 000 лева за всеки от тях, от пълния дължим размер на обезщетението от 500 000 лева - по 100 000 лева за всеки договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК е подадена насрещна искова молба по реда на чл. 211 ГПК от Драматично - куклен театър „Иван Радоев“ – Плевен против „МЕЛПОМЕНА ГРУП“ ЕООД, в която се оспорва извършеното извънсъдебно прихващане и се твърди, че търговското дружество дължи на театъра стойността на продадените билети за представленията в общ размер на 1 259 443,05 лева, която сума била незаконосъобразно задържана и неотчетена на ДКТ „Иван Радоев“ – Плевен.

Въпреки, че насрещната искова молба страда от нередовности - чл. 127, ал.1, т. 4 и т. 5 (непълна обстоятелствена част и непрецизен петитум), от изложеното в нея, може да бъде направен извод, че първоинстанционният съд е сезиран с иск за заплащане на сумата от 1 259 443,05 лева, представляваща цените на продадени билети за постановките, посочени по – горе, за периода 01.01.2025г. - 04.08.2025г., които цени по силата на сключените между страните договори е следвало да бъдат отчетени от търговското дружество на ДКТ „Иван Радоев“ – Плевен, Формулиран е неясен петитум за законна лихва и за „евентуален иск“ за признаване за установено, „че сумите по извършеното прихващане не са дължими“.

3

С насрещната искова молба ДКТ „Иван Радоев“ – Плевен е направил искане за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по насрещния иск за заплащане на сумата от 1 259 443,05 лева, предвид това, че тази сума представлявала публично държавно вземане, позовавайки се на разпоредбата на чл. 84, т.1 ГПК.

Преди да отстрани нередовностите на насрещната искова молба по чл.

127, ал.1, т. 4 и т. 5 ГПК, първоинстанционният съд се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство определение, с което е отказал освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по насрещния иск, с мотиви, че не са налице основанията на чл. 84, т.1 ГПК, тъй като се касае за частноправен спор и вземането произтича от продажба на билети, което не е публичноправно. Изложил е и допълнителен довод за това, че не е налице непреодолимо препятствие за достъпа до съд, несъвместимо с принципа на ефективната съдебна защита, закрепен в чл.47 ХОПЕС (определение № 518 от 18.02.2025 г. на ВКС по ч.т.д. № 2422/2024 г., II т. о.), без страната да се позовава на такова обстоятелство.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Съгласно чл. 84, т. 1 ГПК освобождават се от заплащане на държавна такса, но не и от съдебни разноски, държавата и държавните учреждения, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи - частна държавна собственост.

Съобразно разрешенията, дадени в мотивната част на т.10 от ТР № 6/ 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС , текстът на разпоредбата на чл. 84, т. 1 ГПК урежда изключение, при което с цел защита на публичен интерес, се дава по-широка възможност за реализиране правата на държавата, респективно на учрежденията, които защитават тези права, като носители на ограниченото им ползване. В този смисъл и освобождаването от държавна такса в хипотезата на чл. 84, т. 1 ГПК се определя не от субективния обхват на нормата, а е поставено изцяло в зависимост от характера на правото, чиято защита се реализира в исковия процес. Публичните държавни и общински вземания са изброени изчерпателно в чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), в чиято ал. 4 се определят чрез законова дефиниция частните държавни вземания, като такива извън тези по ал. 2 от разпоредбата.

4

Следователно от значение за освобождаване от заплащане на държавни такси се явява характерът на правото, чиято защита се търси, а не преимуществено публичното качество на правния субект и осъществяваната от него дейност.

Спорното материално право е предмет на правния спор. То се въвежда в процеса като негов предмет чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. Исковата молба трябва да съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на фактите, от които се твърди, че произтича претендираното право /основанието на иска/, в какво се състои претендираното право и вида на търсената защита /петитума на иска/, носителите на правоотношението /страните в процеса/.

По делото не е спорно, че Драматично-куклен театър „Иван Радоев” Плевен е държавен културен институт, юридическо лице на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни средства.

Предвид горното и като изходи от това, че правният спор, предмет на първоинстанционното производство, е свързан с неизпълнението на насрещни договорни задължения, като въпреки посочените по – горе нередовности на насрещната искова молба, може да се направи извод, че е предявен насрещен иск, с който се претендира осъждане на ответника по него „МЕЛПОМЕНА ГРУП“ ЕООД да заплати на ищеца ДКТ „Иван Радоев“ – Плевен сумата от 1 259 443,05 лева, представляваща цените на продадени билети за постановки, които по силата на сключените между тях договори е следвало да бъдат отчетени от търговското дружество на театъра, то настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че в случая не е осъществена хипотезата на чл. 84, т.1 ГПК.

Вземанията на театъра за цените на билетите от постановките са частноправни вземания, независимо, че от тези приходи (и не само) зависят средствата от държавния бюджет, които ще бъдат предоставени на държавния културен институт (чл. 23а ЗЗРК). Те на практика произтичат от договор за предоставяне на услуга, като в случая тяхното събиране и отчитане е било възложено на едно търговско дружество по силата на двустранно подписани договори между страните по делото, с твърдение, че „МЕЛПОМЕНА ГРУП“ ЕООД не е изпълнило това си задължение, а е задържало сумите и е извършило прихващане с тях. Така че неоснователни са възраженията на 5 частния жалбоподател за противното и обвързването на характера на вземането и спорното правоотношението с това, че същите представлявали приходи в държавния бюджет и били публични средства.

Драматично - куклен театър „Иван Радоев“ – Плевен не се позовава, нито пред първоинстанционния съд, нито пред въззивния съд, за финансова невъзможност за заплащане на държавна такса и съответно за непреодолимо препятствие за достъп до съд, които да бъде разгледани през призмата на съдебната практика на ЕСПЧ и на СЕС по прилагането на чл.47 ХОПЕС.

Предвид гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно.

Водим от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 600/23.12.2025 г. по търг. д. № 168/2025 г. по описа на Окръжен съд – Плевен.

Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страните, при предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6