Определение № 189 от 03.09.2021, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 189 гр. Габрово , 03.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в закрито заседание на трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Павел Неделчев

Полина Пенкова

Галина Косева като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно дело № 20214200600204 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК. Образувано е по частен протест на Районна прокуратура - Габрово и частна жалба от адв. Иван Скорчев от АК – Габрово, в качеството на защитник на обвиняемия Х. Н. С. от гр. Габрово, против определение № 70 от 30.06.2021 г. по ЧНД № 446/2021 г. по описа на Районен съд – Габрово за отмяна на Постановление от 20.05.2021 г., с което прокурор от Районна прокуратура – Габрово е прекратил, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, наказателното производство по следствено дело № 38/2019 г. по описа на ОСлО при ОП - Габрово, водено за престъпление по чл. 206, ал. 3 предл. 1, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и делото е върнато на прокурора.

В частния протест се излагат съображения, в подкрепа на виждането на прокурора за необоснованост на акта на съда. Прокурорът посочва, че за да се приеме, че едно лице извършва престъпление в качеството си на длъжностно лице, освен другите законови предпоставки е необходимо дейността му да е свързана с пазене и управление на чуждо имущество, а от събраните по делото доказателства е установено, че при учредяването на „Реборн ПСП“ ООД обвиняемият С. влиза с дялово участие (машини и материали, нужни при производствената дейност), като само формално (което не се спорело от страните) за съдружник е вписан неговият баща. Счита, че реалното участие в собствеността на дружеството е пречка да се приеме, че обвиняемият се разпорежда в свой или чужд интерес с чуждо имущество, тъй като се явява съдружник на същото. В протеста се обосновава начина на определяне на сумата на липсата в размер на 37 593 лева. Посочва се, че заключителното мнение на 1 следователя няма задължителен характер за прокурора. Претендира се за отмяна на определението на районния съд.

В частната жалба от адв. Скорчев се излага, че обвиняемият е научил за постъпилата жалба от страна на пострадалия против постановлението за прекратяване на наказателното производство едва след получаване на съобщение за изготвеното определение на районния съд. Счита, че по този начин правата му са нарушени, тъй като той не бил информиран за жалбата от пострадалия и е лишен от възможността да изрази своето становище по нея. На следващо място, счита, че със съжденията си в атакуваното определение за липса на яснота досежно основни елементи, свързани с инкриминирания период, субекта на престъплението и предмета на престъпното присвояване, съдът на практика е подкрепил тезата на прокурора за недоказаност на обвинението. В жалбата се посочва още, че чрез изразеното несъгласие с повдигнатото обвинение, начинът на неговото формулиране, инкриминиран период и квалификация, съдът е излязъл извън рамките на своята компетентност и е иззел функциите на обвинението. Посочва се, че обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и съдът е следвало да прецени налице ли са действително доказателства за обсебване, каквито счита, че не са събрани. Претендира се за връщане на делото на районния съд, заради допуснато отстранимо процесуално нарушение, а в случай, че такова не е налице – да се отмени определението на първоинстанционния съд, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Частният протест и частната жалба от обвиняемия, чрез неговия защитник, са подадени в срок и от легитимирани страни, поради което са процесуално допустими.

Доколкото в частната жалба се излага съображение за допуснато съществено процесуално нарушение от районния съд, настоящият състав първо следва да вземе отношение по този въпрос, тъй като при установяване на съществен процесуален порок произнасянето по съществото на спора става безпредметно.

Съдебното производство по чл. 243 от НПК има за основен предмет контрол за обоснованост и законосъобразност на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Доколкото наказателният процес се развива в своята досъдебна фаза следва, че не се касае до „същинско“ съдебно производство, в което подсъдимият и защитникът изрично са определени за страни (чл. 253 от НПК) и на които задължително следва да бъдат връчвани жалбите, депозирани от другите страни в съдебното производство. Регламентът, разписан в нормата на чл. 243, ал. 4 от НПК, определя на кои лица следва да се връчи препис от постановлението на прокурора и срока за депозиране на жалбата, която е основание за сезиране на съответния първоинстанционен съд. В посочената правна уредба не е предвидено задължение за 2 прокурора или за съда да връчи препис от жалбата на другите лица, които имат право на жалба. Настоящият съд намира, че не е налице основание за прилагане по аналогия на правилата за връчване на преписи, които важат за съдебното производство, тъй като процесът е в досъдебна фаза и уредбата в чл. 243 от НПК е изчерпателна. По тези съображения въззивният съд счита за напълно неоснователно възражението в частната жалба от адв. Скорчев за допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените. Първоинстанционният съд не е имал задължение да връчи препис от жалбата на пострадалия Т.Н. на обвиняемия Х.С. и на практика не е възможно да стори това в определения от законодателя срок за произнасяне.

Настоящият въззивен съдебен състав, след като прецени събраните на досъдебното производство доказателства и взе под внимание съображенията за прекратяване на наказателното производство, изложени в постановлението на РП – Габрово, както и като съобрази мотивите по протестираното определение, доводите на прокурора по частния протест и оплакванията от частната жалба, намира следното:

Частният протест и частната жалба са неоснователни.

Досъдебното производство е образувано на 27.05.2019 г. за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

С постановление на следовател от 29.01.2021 г. Х. Н. С. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че през периода 18.01.2018 г. – 31.12.2018 г., при условията на продължавано престъпление, на неустановени дати, като управител на „РЕБОРН ПСБ” ЕООД и от 15.02.2018 г., като управител на „РЕБОРН ПДБ” ООД, противозаконно присвоил чужди движими вещи – сума в размер на 37 593 лева, които владеел и пазел, собственост на Т. Т. Н., от предоставените му по банкова сметка на дружеството суми в размер на 90 000 лева и предоставени, чрез М. Д. Н. суми в размер на 94 000 лева, с петнадесет броя разписки за получена сума в брой, като всички парични средства в размер на 184 000 лева са били дадени в заем на „РЕБОРН ПСБ” ООД за развиване на дейността на дружеството, като обсебването е в големи размери престъпление по чл. 206, ал. 3 предл. първо, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

При описаната в постановлението за прекратяване фактическа обстановка, прокурорът е достигнал до извода, че обвинението не е доказано. Приел е, че предметът на престъплението следва да е поверен на дееца, което в случая било изпълнено. Средствата били превеждани на „Реборн ПСБ“ ООД, а управител на същото бил обвиняемият С.. На следващо място, нужно било да се установи, че обвиняемият е извършил с парите акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане в свой или чужд интерес, като това да е направено умишлено и с окончателно намерение да се разпореди със средствата, а в хода на разследването не били установени такива действия, а само липсата на сумата от 37 593 лева. Фактът на 3 липса на средства не водел до автоматичния извод, че те са обсебени и с тези си действия обвиняемият е осъществил състава на обвинението, за което е привлечен.

Постановлението за прекратяване на производството е отменено с обжалваното определение. Първоинстанционният съд е намерил, че доказателствената съвкупност не е анализирана, а направените изводи не съответстват на събраните доказателства; липсва яснота относно основни елементи, свързани с инкриминиран период, субект на престъплението, както и предмет на престъпно присвояване; посочените в постановлението за прекратяване суми са без яснота за какъв период се отнасят, извършвани са приспадания, които не кореспондират със заключението на счетоводната експертиза и е въведена неяснота по предмета на доказване. На прокурора е указано да прецизира периода на извършване на деянието, ясно да се очертае предмета на престъплението, правната квалификация на извършеното и едва след пълен анализ да извърши преценка за наличието или липсата на престъпление от общ характер.

Въззивният съд се солидаризира със заключението на контролираната инстанция за това, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е необосновано и незаконосъобразно. Преди всичко е необходимо да се напомни, че производството по съдебен контрол върху актовете на прокурора за прекратяване на наказателното производство не е ревизионно. Това следва и от разпоредбата на чл. 243, ал. 5 от НПК, която стеснява правомощията по контрол до проверка за обоснованост и законосъобразност на прокурорския акт. Съдът не може да замести прокурора при извеждане на фактическите и правните изводи, защото това означава да изземе функциите му, което е недопустимо. В тази връзка напълно резонни са констатациите в атакуваното определение за фактическа необоснованост на постановлението. Факт е, че посочената от прокурора сума в размер на 37 593 лева, която е дефинирана от него като „липса“, не кореспондира със счетоводната експертизата и е въпрос на предположение по какъв начин е получена. Недопустимо е тази непълнота да се запълва чрез съждения, които за първи път се излагат едва в частния протест.

Правилна е констатацията на районния съд, че е неясно защо сумата в размер на 45 530 лева, която е следвало да бъде налична в касата към 31.05.2019 г., е взета предвид и от нея са извършвани приспадания, при положение че е инкриминирана сумата от 184 000 лева, постъпила през 2018 г., както и защото тази сума е остатъчна и е формирана и от други приходи и разходи през 2019 г. Настоящият съд следва да посочи, че констатира и противоречие в постановлението, тъй като в него се приема, че към месец май 2019 г. дружеството е следвало да има налични 54 077.75 лева, от които 45 530.59 лева в брой и 5 150 лева по банковите си сметки. Математическият сбор на последно посочените две суми обаче не прави 54 077.75 лева. Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че е налице смесване на постъпили суми, разходвани суми, периоди на 4 постъпване и разходване, поради което сумата посочена като липсваща е неосъответна.

Неясно е какво е отношението на обвинението за сумата от 29 833.77 лева, за която вещото лице по счетоводната експертиза е посочило, че отразените в хронологичния регистър разходи с основание „материали по изграждане на производствен…” не отговорят на посоченото функционално предназначение, а представляват друг вид разход за дейността.

Настоящият съдебен състав намира, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е необосновано и по други съображения, които са засегнати, но не са развити в пълнота в акта на първоинстанционния съд.

Според събраните на този етап доказателства по делото, през периода месец януари 2018 г. до месец април 2019 г. свидетелят Т.Н. е превел по банков път по сметка на „Реборн ПСБ“ ЕООД общо сумата от 93 000 лв., а чрез майка си – свидетелката М.

Д. Н., предал на обвиняемия сумата от общо 94 000 лв., за което С. подписал разписки.

Според счетоводната експертиза посочените суми са били осчетоводени като приход на дружеството. Съгласно твърденията в постановлението за привличане на обвиняем, С. противозаконно е присвоил чужди движими вещи – сума в размер на 37 593 лв., които владеел и пазел, собственост на Т. Т. Н., от предоставените му по банкова сметка на дружеството суми и от предоставените му от свидетелката Н. суми, които били дадени в заем на „Реборн ПСБ“ ООД за разкриване на дейността на дружеството.