Определение № 690 от 18.05.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 690 гр. Стара Загора, 18.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20235500500358 по описа за 2023 година Производството е по чл. 419, ал. 1 Г ПК.

Постъпила е частна жалба от И. Ж. К., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „И. -74 – И. К.“ и др., против разпореждане за незабавно изпълнение на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.3 ГПК.

Частните жалбоподатели твърдят, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на молбата за издаване на изпълнителен лист и разпореждане за незабавно изпълнение, поради което иска то да бъде отменено. Твърди, че представеният по делото договор за заем не доказва възникването на претендираните въз основа на него вземания, защото не било удостоверено, че заемателят е предоставил на заемополучателя обещания заем, а само е обещал да бъде преведена сумата поетапно, вкл. по собствената си сметка за погасяване на предходен заем на длъжниците. Твърди, че договорът за заем е реален, поради което не било достатъчно само съгласието на страните за сключването му, а и реалното предаване на сумата, а представените от заявителя преписи от неподписани фактури, справки и банкови извлечения не удостоверяват това, защото са частни свидетелстващи документи, издадени от заявителя и от трето лице, които не носят подписите им, поради което не доказват, че изявленията са направени от тях. Освен това тези документи не били част от договора за заем, а с други документи извън този договор, с които заявителят не можел да доказва възникване на процесното вземане. Счита, че представеният договор не представлява годен документ по чл.417, т.3 ГПК.

На второ място, частният жалбоподател твърди, че по същия договор с клиентски номер 6516 от 06.10.2020 г. и анекса към него въз основа на предходно заявление е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2473/2022 г. и по образуваното изпълнително дело твърдят да са погасили общо 26 210 лв.

1

Плащано било и в брой, но не ставало ясно как са били отнасяни тези суми по сметката на заявителя. След изплащане на всички суми не била направена отметка на оригинала на договора. Това също било довод за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение, тъй като договорът за бизнес кредит не бил годен документ по чл.417, т.3 ГПК, тъй като от него не можело да се установи възникването на процесните вземания.

На трето място, частният жалбоподател твърди, че субектът, договарял и получил сумата в заем, е физическото лице И. Ж. К., а не същият в качеството му на едноличен търговец. В договора било уговорено сумата да се преведе за погасяване на задължението на физическото лице във връзка с договори за заем от 10.05.2018 г., 30.10.2018 г. и 06.03.2019 г. Банковата сметка, по която следвало да се преведе остатъкът от сума, също била на физическото лице. В представените по частното гражданско дело документи нямало никакви данни за търговската цел на заема. Твърди, че процесният договор попада в обхвата на ЗКНИП, който съдържа неравноправни клаузи, а именно неустойката и обезщетението за забава.

Ответникът по частната жалба „Л.“ АД оспорва жалбата. Счита, че са били налице всички законови предпоставки за уважаване на молбата за постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист.

Договорът имал качеството на документ по смисъла на чл.417, т.3 ГПК – имал нотариална заверка на подписите и съдържал задължение за плащане на паричните суми, за които е поискано издаването на заповедта. Съдържанието му пряко и непосредствено установявало възникването на задълженията на длъжниците, тъй като за разлика от обикновения договор за заем, договорът за кредит, в т.ч. и потребителски, бил консенсуален, а не реален и за действителността му било достатъчно постигането на съгласие между страните. В случая задължението за плащане на паричните суми произтичало от самия договор, който е редовен от външна страна, удостоверява наличието на изискуемо парично задължение, поради което подлежи на незабавно изпълнение. Въпреки че договорът е консенсуален, пред заповедния съд били представени всички платежни нареждания и фактури, удостоверяващи отпускането и усвояването на сумата, както и доказателства за предсрочната изискуемост на кредита.

На следващо място се твърди, че заповед № 246 от 31.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ са издадени за предсрочно изискуемите главница и договорна лихва по договора за заем № 6516 от 06.10.2020 г. По отношение на падежиралите вземания по същия договор дружеството се е снабдило със заповед за изпълнение и изпълнителен лист в производството по ч.гр.д. № 2473/2022 г., срещу която длъжниците на били възразявали. Затова било недопустимо документът за вземанията по един и същ договор, макар и дължими за различен период, в един случай да е редовен от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.417-418 ГПК и да отразява подлежащи на изпълнение вземания, а в друг да се твърди, че е нередовен. Твърди, че липсата на отбелязване за издаването на първия 2 изпълнителен лист е пропуск на съдебния състав, който не прави документа нередовен.

На трето място ответникът по частната жалба (заявител в заповедното производство) твърди, че изложеното в т.2 от частната жалба не съответства на обективната действителност. Изпълнителното дело № 2066/2022 г. на ЧСИ Г.И. било образувано въз основа на два изпълнителни листа, издадени въз основа на заповед за изпълнение. Срещу тях длъжниците не били подали възражения и не били оспорили по друг начин дължимостта на посочените суми. Твърди, че не е налице дублиране с вече платените от длъжниците суми по това изпълнително дело.

Заявителят оспорва и твърденията относно наличието на неравноправни клаузи и искането за прилагане на ЗКНИП. Процесният договор бил търговска сделка. Кредитът бил получен от едноличния търговец за оборотни средства. Той не бил потребител. Възраженията за нищожност на клаузите, уреждащи неустойката за забава и таксата за предсрочно погасяване били неотносими. Длъжниците следвало да оспорват в хода на исково производство.

Частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице, поради което е допустима. Разгледана по същество обаче е неоснователна:

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.3 ГПК – договор с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за плащане на парични суми, срещу ЕТ „И.

74 – И. К.“, И. Ж. К. и Ж. К. К.. Издадена е заповед за изпълнение № 246 от 31.01.2023 г., с която е разпоредено незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист.

Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 ГПК, за да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съдът следва да провери дали документът по чл. 417 ГПК е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение - надлежно индивидуализирано и изискуемо вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 419, ал. 2 ГПК частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основе само на съображенията, извлечени от актовете по чл. 417 ГПК. Самата заповед за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските – чл.413, ал.1 ГПК.

В случая представеният със заявлението документ по чл. 417, т. 3 ГПК е договор с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за плащане на предоставени в заем пари. Проверката на съда в настоящото производство включва само дали този акт е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение (изискуемо) вземане спрямо длъжника. Именно, при тази проверка въззивният съд намира, че процесният договор е редовен от външна страна, тъй като има задължителния според закона реквизит - нотариална заверка на подписите на страните по договора. Също така този договор съдържа задължение за плащане на пари, 3 което е изискуемо, видно от нотариалната покана до длъжниците, с която кредиторът обявява задължението по договора за предсрочно изискуемо.

Неоснователно е оплакването в частната жалба относно обстоятелството, че не се установявало сумата по договора да е била предадена на длъжниците. Както бе посочено по-горе, обхватът на дължимата от съдилищата проверка е за редовността от външна страна на документа, установяващ подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу ответника по заявлението. Съдът не може да преценява по същество основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В съответствие с изискванията на закона той следва да обсъди предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист единствено с оглед изискванията на чл. 417, т. 3 ГПК, т. е. налице ли е редовен от външна страна акт, установяващ подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу ответника по заявлението. При преценката на това основание са ирелевантни други документи, установяващи изпълнението на задълженията по договора, независимо дали заявителят се е позовал на тях или не. Съществуването на претендираното вземане се установява именно от договора за заем, а не от други документи. В случая договорът съдържа задължение за заплащане на парична сума, което по правната си същност съставлява уговорено по вид и размер право на кредитора, което да подлежи на принудително изпълнение. Притезанието е изискуемо към датата на подаване на заявлението, което не е оспорено от жалбоподател.

Неоснователно е възражението относно обстоятелството, че по същия договор е издаден изпълнителен лист по друго дело. В заповедното производство съдът няма право да проверява дали вземането действително съществува и дали длъжникът е изпаднал в забава и кога. За производството по чл.418 ГПК документът по чл.417 има обвързваща съда доказателствена сила относно удостовереното в него изпълняемо право. Затова какво са платили жалбоподателите, какво е погасено от задълженията им и в какъв размер е неиздълженото е въпрос, който трябва да бъде решен в исковото производство.

Неоснователно частните жалбоподатели претендират, че договорът е сключен с физическото лице, а не с едноличния търговец и затова по отношение на него следва да се прилагат разпоредбите на ЗКНИП. Тези аргументи са свързани с правилността на издадената заповед за изпълнение, което също не може да бъде проверявано в това производство, тъй като изначално заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване. Друг е въпросът, че със заявлението не се претендира неустойка или обезщетение за забава, а главницата и договорна лихва за определен период. Дали договорът представлява търговска сделка или не и дали длъжниците са сключили договора за заем на пари, предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, респ. кой от тях е потребител, ще се реши в исковото производство.

4

С оглед на горното съдът намира, че процесният договор е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, съобразно изискванията на чл. 418, ал. 2 ГПК. Поради това подадената жалба против разпореждането за незабавното изпълнение на заповед е неоснователна.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 31.01.2023 г., с което е допуснато незабавно изпълнение на заповед № 246 от същата дата, издадена по ч.гр.д.

411/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5