Решение № 1061 от 16.09.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1061 гр. Варна, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20253110201571 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „Вент Инженеринг“ ООД гр. Шумен, ЕИК 205262138, срещу Електронен фиш серия Г, №0071202, издаден от ОД МВР Варна, с който за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекс на застраховането (КЗ), на въззивника е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 2000.00 лв.

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.189, ал.8 ЗДвП, приложим по препращане от чл.647, ал.3 КЗ.

Въззивникът счита оспорения ЕФ за неправилен и незаконосъобразен като излага доводи за това и моли същият да бъде отменен като претендира и присъждане на сторените разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В представено становище оспорва жалбата като навежда твърдения за правилност и законосъобразност на оспореното НП.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 11.11.2024 г. в 12:33 ч. в гр. Варна, по бул. „Осми Приморски полк“, до пътен възел с бул. „Христо Смирненски“, посока към бул. „Васил Левски“, било установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, №120c511, управление на л. а. „БМВ Х5 Х-Драйв 40Д“, рег.№В4205ВХ, регистриран в Република България и не спрян от движение, за който няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. При тази констатация спрямо въззивното дружество „Вент Инженеринг“ ООД, ЕИК 205262138, в качеството на собственик на превозното средство бил издаден процесния ЕФ за допуснато нарушение по чл.483, ал.1, т.1 КЗ с наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 2000 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства: ЕФ серия Г, №0071202, ведно със 1 снимков материал, протокол от проверка №039-СГ-ИСИС от 25.03.2024 г., протокол рег.

№819р-45722 от 13.11.2024 г., справка от АИС АНД, справка за регистрация на л. а. рег.

№В4205ВХ, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – ОД МВР Варна.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.

Процесното НП съдържа всички законово изискуеми реквизити и отразените фактически констатации изцяло кореспондират с твърдяната като нарушена правна норма на чл.483, ал.1, т.1 КЗ.

Санкцията е наложена за това, че е установено управление на МПС, за което няма сключен договор "ГО", а не за това, че не е сключен такъв договор, затова и дата на нарушението е именно датата, на която по време на проверката е засечено управлението на такова МПС. Предвид фактическото описание на нарушението в АУАН и НП съдът намира, че волята на АНО е ясна и категорична, като фактите напълно кореспондират с приложената санкционна норма. Нарушението е описано достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа страна, посочени са датата на извършване, мястото на извършване, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поради което не е било ограничено по никакъв начин правото на защита на нарушителя и възраженията в тази насока не се споделят.

Съдът счита за неоснователно становището на въззивника за неяснота, дали санкционирано лице се явява въззивното дружество или неговия управител П. К., доколкото в процесния ЕФ е посочено, че МПС е собственост на „Вент Инженеринг“ ООД като лицето Пламен Иванов К. е посочено единствено като представител на дружеството, а в заключителната част на електронния фиш е отразено, че се налага имуществена санкция в размер 2000.00 лв на основание чл.638, ал.1, т.2 КЗ, с която норма се регламентира, че спрямо физически лица се налага наказание глоба, а на юридически лица и еднолични търговци се налага наказание имуществена санкция, при което е повече от ясно, че е санкционирано юридическото лице „Вент Инженеринг“ ООД, с наказанието, предвидено за юридически лица – „имуществена санкция“.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Не е спорен между страните и е установен по несъмнен начин от приобщените документи, факта на липсваща регистрирана и валидно действаща към 11.11.2024 г. застраховка „Гражданска отговорност“ за притежавания от въззивното дружество автомобил.

Липсата на валидна застраховка "Гражданска отговорност" за дадено МПС към определена дата се установява чрез справка по електронен път в "Гаранционния фонд", т. е. установяването на този факт не е поставено на преценката на контролните органи, а се извлича от данни от официална информационна система, като същата е общодостъпна за всички граждани и държавни органи.

Съдът счита за неоснователно становището на въззивника за неяснота относно санкционирания субект - дали това е въззивното дружество или неговия управител П. К., 2 доколкото в процесния ЕФ е посочено, че МПС е собственост на „Вент Инженеринг“ ООД като лицето П.И. К. е отразено единствено като представител на дружеството, а в заключителната част на ЕФ е вписано, че се налага „имуществена санкция“ в размер 2000.00 лв на основание чл.638, ал.1, т.2 КЗ, която норма регламентира, че спрямо физически лица се налага наказание „глоба“, а на юридически лица и еднолични търговци се налага наказание „имуществена санкция“, при което е повече от ясно, че е санкционирано юридическото лице „Вент Инженеринг“ ООД, с наказанието, предвидено за юридически лица – „имуществена санкция“.

Разпоредбата на чл.461 КЗ подробно визира всички задължителни застраховки, като в т.1 като такава е включена именно застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите по т.10.1, раздел II, б."А" от приложение №1, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство. Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 КЗ вменява задължение за сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на лицето, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение. В този смисъл правилно нарушението е било устновено и квалифицирано като такова по чл.483, ал.1, т.1 КЗ, а санкцията е била наложена на основание чл.638, ал.1, т.2 КЗ, която норма предвижда съответното наказание за юридическо лице, което не е изпълнило задължението си по чл.483, ал.1, т.1 КЗ.

Без значение за съставомерността на нарушението е обстоятелството, кога е възникнало задължението за сключване на ГО, по какви причини е било преустановено действието на вече сключена застраховка (които биха могли да се дължат включително на неплащане на дължима вноска), тъй като към 11.11.2024 г. безспорно това задължение не е изпълнено.

Съдът счита за неоснователно становището на въззивника, че от съдържанието на процесния ЕФ не става ясно, дали дружеството е санкционирано за осъществено действие или бездействие, с което да е нарушено правото на защита на санкционираното лице.

Нормата на чл.638, ал.4 КЗ предвижда, че само при автоматично установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, следва да се ангажира отговорността на собственика на моторното превозно средство чрез налагане на глоба или имуществена санкция по чл.638, ал.1 КЗ. В този случай законодателят се дезинтересира от конкретния водач на автомобила и дори изрично изключва в тази хипотеза, предвидената за другите видове електронни фишове възможност по чл.189, ал.5 ЗДвП, собственикът да се освободи от предвидената отговорност като посочи лицето, управлявало автомобила. И това е така не поради невъзможност водачът да бъде установен, а защото законодателят е счел това за ненужно, доколкото съобразно чл.483, ал.1, т.1 КЗ, именно регистрираният и категорично, автоматично и лесно установим притежател на превозното средство, е основен адресат на задължението за сключване на задължителната застраховка „гражданска отговорност“ за същото и това негово задължение не се променя в случай, че той предостави собственото си превозно средство за управление на трето лице. Напротив, именно поради факта, че той е адресат на задължението за сключване на изискуемата застраховка, той носи отговорност за допуснатото управление на превозното средство, без да е изпълнено това негово задължение. При това, в процесния случай, собственикът е юридическо лице и съобразно чл.83, ал.1 ЗАНН същото е санкционирано с изрично предвидената имуществена санкция по чл.638, ал.1 КЗ, при което от значение е единствено обективният факт на неизпълнение на съответното задължение и не подлежи на установяване, дали нарушението е осъществено виновно чрез нечие действие или бездействие.

Съдът счита за неоснователно становището на въззивника за незаконосъобразност 3 на процесния ЕФ, защото нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП не предвижда възможност с електронен фиш да се налага наказание „имуществена санкция“. Налице е специалната норма по чл.647, ал.3 КЗ, препращаща към чл.638 ал.4 КЗ, с което е регламентирано наказание „имуществена санкция“ за установеното нарушение от юридическо лице, при което е без значение факта, че разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДвП предвижда налагане чрез ЕФ само на наказание „глоба“. В случая препращането от КЗ към чл.189 ЗДвП не е пълно и абсолютно, а само относно реда на издаване на електронния фиш, с различна постановка за налаганите наказания. За установеното нарушение, когато е извършено от физическо лице, се предвижда наказание глоба, а когато е извършено от юридическо лице – наказание имуществена санкция.

При така изтъкнатите съображения съдът счита, че законосъобразно е ангажирана административно-наказтелната отговорност на въззивника като при определяне на размера на наказанието наказващият орган е съобразил вида и характера на нарушението и е наложил санкция в регламентирания абсолютния размер 2000.00 лв съобразно чл.638, ал.1, т.2 КЗ.

Не е налице и основание за квалифициране на процесното нарушение като маловажен случай, доколкото участието на всяко едно МПС в движението по пътищата е потенциална предпоставка за пътни инциденти, при които евентуалните щети за трети лица, задължително следва да се обезщетяват по реда на застрахователен договор за "Гражданска отговорност" и неизпълнението на съответното задължение може пряко да засегне всеки един участник в движението по пътищата. При това, нарушението е формално, а не резултатно и защитения от закона обществен интерес е бил засегнат в степен не по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения от същия вид.

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че процесния ЕФ следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на делото и въз основа на разпоредбите на чл.63, ал.3 ЗАНН и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на въззиваемата страна ОД на МВР Варна следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер 80.00 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия Г, №0071202, издаден от ОД МВР Варна, с който за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 КЗ, на „Вент Инженеринг“ ООД гр. Шумен, ЕИК 205262138, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 2000.00 лв.

ОСЪЖДА „Вент Инженеринг“ ООД гр. Шумен, ЕИК 205262138, ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР Варна сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН.