Решение № 708 от 28.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 708 гр. София, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20221000502211 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 260152 от 12.01.2022 г., постановено по гр.д. № 11073/2019 г. по описа на СГС, съдът е осъдил на основание чл. 79, ал.1 вр. чл.

240, ал.1 ЗЗД, Т. Н. К., да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД сумата от 49 781,73 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от 17.04.2008 г. и допълнителни споразумения към него, ведно със законната лихва от 22.08.2019 г. до окончателното изплащане. Отхвърлил е иска за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 38 868,38 шв. франка, предявен като частичен от 51 643,01 шв. франка, както и за сумите от 529,38 шв. франка - банкови такси от 12.05.2015 г. до 20.08.2019 г., 413,96 лв. разноски по кредита от 29.03.2018 г. до 20.08.2019 г. и 15 лв.- такси от 29.10.2018 г. до 20.08.2019 г. С оглед изхода на спора е присъдил в полза на банката разноски за производството в размер на 6 264,29 лв. и в полза на бюджета на съда сумата от 258,04 лв. на основание чл. 78, ал.6 ГПК.

Недоволен от решението в неговата отхвърлителна част е останал 1 ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, който в законоустановения срок е подал въззивна жалба. В същата оспорва изводите на съда, че с предоставянето на заем на кредитополучателите в швейцарски франкове, върху последните е прехвърлен валутният риск, съответно, че това е основание да се приеме, че клаузите са неравноправни и в полза на банката следва да се върне неизплатения остатък от заемната главница в равностойността й в български лева към деня на първоначалното усвояване на кредита. Навежда, че страните са свободни да сключат договора в каквато валута пожелаят, като съответно валутата на договора определя правоотношението и заемът следва да се върне в същата валута, така както е договорено и в процесния договор. Излага подробно становище във връзка с валидността на всички клаузи от договора за кредит и намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че предявеният частичен иск е основателен в неговата цялост. Намира, че съдът напълно необосновано е приел за нищожни и договореностите от допълнителните споразумения, с които е направена капитализация на възнаградителна лихва. Сочи, че тези споразумения са сключени с цел да подобрят финансовото състояние на кредитопочателя, поради което не следва да бъдат обявявани за нищожни.

Евентуално сочи, че нищожни биха били единствено клаузите, с които се капитализират възнаградителни лихви, но не и тези, с които към главницата са добавени дължими суми за такси по договора за кредит. Представя подробно становище в подкрепа на възраженията си и претендира разноски за производството.

В законоустановения срок въззивна жалба срещу осъдителната част от решението е подала и ответницата Т. Н. К.. Със същата твърди неправилност на решението като посочва, че съдът необосновано е приел, че процесният договор за кредит е валиден. В тази връзка навежда, че по делото не е представено приложение № 2, предвидено в чл. 1 от договора, с което реално е следвало да се определи размерът на заема, поради което е налице празнота по отношение на основния предмет на договора и съответно последният се явява нищожен. Евентуално оспорва изводите на съда, че договорът за кредит е сключен за предоставяне на сума в български левове, като сочи, че правоотношението е възникнало за заемна сума в шв. франкове. Предвид това намира, че съдът неправилно се е произнесъл като е присъдил дължимите суми в български лева, при положение, че и договора, и претенцията на ищеца 2 са за суми в шв. франкове. Независимо от това оспорва изобщо дължимостта на исковата претенция за главница по процесния договор като твърди, че поради нищожност на клаузите от договора, с които валутният риск е прехвърлен в тежест на потребителя, както и на тези от допълнителните споразумения, с които са капитализирани вземания на банката за договорни лихви и такси, към датата на която се твърди да е налице забавяне на вноски по кредита всъщност е налице надплащане, поради което не са налице обективните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Евентуално твърди, че от доказателствата по делото се установява, че банката не е упражнила правомерно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем като намира, че уведомлението в тази насока не й е било връчено редовно. Във всички случаи оспорва правилността на направените от първоинстанционния съд изчисления и намира, че дори и да се приеме, че е налице дължимост на суми от нейна страна по процесния договор за кредит, то те не са в приетия в решението размер.

В законоустановения срок и двете страни са подали отговори на подадените въззивни жалби, с които са обосновали становища за тяхната неоснователност и са поискали решението да бъде потвърдено в съответните части.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивните жалби, за наличието на пороци на обжалвания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивни материалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по доводите за неговата неправилност намира следното:

Пред въззивната инстанция не се спори, че на 17.04.2008 г. банката е сключила с Т. Н. К., които има качеството на потребител по смисъла на ЗЗП, договор за потребителски кредит № HL 36137, от който се установяват следните постигнати договорености между страните:

3

Съобразно чл.1, ал. 1 от договора банката предоставя на кредитополучателя потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 54 075 лв., по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита, а кредитополучателите се задължават да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. В ал.2 е предвидено, че за деня на усвояване на кредита, за приложимия към същата дата търговски курс „купува“ за шв. франка на банката, както и за конкретно определения съобразно него размер на кредита в шв. франкове, страните подписват приложение № 1, което е неразделна част от договора.

Чл. 2, ал.1 от договора предвижда, че разрешеният кредит се усвоява по блокирана банкова сметка в швейцарски франкове, открита на името на кредитополучателя Т. Н. К., при условия за деброкиране, договорени с ал.3 и ал.4 – усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал.1 се превалутира служебно от банката в лева по търговския курс „купува“ на швейцарския франк към лева на банката за съответната валута в деня на усвояването като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя. С подписването на договора кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава банката за служебното извършване на горните действия. Съгласно ал.4 за превалутирането по ал.3, кредитополучателят не дължи на банката определените съгласно действащата Тарифа за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при операциите си (Тарифата), такси и комисионни.

В чл.6, ал.2 от договора за кредит е предвидено, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителната вноска по главницата и /или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал.1, но има средства в лева или евро в банката погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс продава на банката за швейцарския франк към лева/ евро, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменимо и 4 безусловно съгласие и оправомощава банката.

Съгласно чл. 23 кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, както и превалутирането по чл. 21 от договора може да има за последици включително и в случаите по чл. 6, ал.2 повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредити, изразени в лева/евро като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди ( вкл. и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви по превалутирания кредит. С втората алинея на същия член кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал.2 и чл. 21 до чл. 23 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им.

С чл. 3 о т договора е установено, че ГЛП по кредита се изчислява на базата на БЛП на банката да съответния период плюс договорна надбавка от 5.65 пункта като БЛП на банката към датата на сключване на договора е 4.5 %.

Съответно договорения начален ГЛП е в размер на 10.15 %.

С чл. 3, ал. 5 от договора страните са договорили, че действащия базов лихвен процент на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за жилищни кредити и датата, от която той е в сила чрез обявяването им на видно място в банковите салони.

В чл.6, ал.3 е установено, че в случай, че по време на действие на настоящия договор банката промени БЛП на БПБ АД за жилищни кредити в евро, размерът на погасителните вноски, определен в алинея 1, се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят, с подписването на настоящия договор, дава своето неотменимо и безусловно съгласие.

Клаузата на чл. 12 от своя страна предвижда, че банката запазва правото си по време на действие на настоящия договор да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които БПБ АД прилага при операциите си. Измененията в Тарифата влизат в сила от деня на приемането 5 им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по настоящия договор.

Съобразно чл.4, т.2 от договора кредитополучателите дължат на падежа на погасителните вноски и ежемесечна такса в размер на 0,04 % върху размера на непогасената главница по кредита към тази дата.

В чл. 3, ал.3 е предвидено, че „при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата на редовната главница, определена в ал.1 плюс наказателна надбавка от 10 пункта.“ В чл. 14, ал.3 от договора е уговорено, че банката ще застрахова от името и за сметка на кредитополучателя предоставения като обезпечение по кредита недвижим имот, както и ще подновява имуществената застраховка за срока на действие на договора като съобразно ал.4 ще събира дължимите суми от неговите сметки в банката. В случай, че по тях няма наличност за заплащане на задълженията по договора за застраховане, банката поема и изплаща необходимата сума като със същата сума увеличава задължението по кредита.

В чл. 18 от договора е предвидено, че при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. В ал.2 е посочено, че при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска. Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да било волеизявление на страните.