Решение № 454 от 19.12.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 454 гр. Благоевград, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20241210201057 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. Л. Д. с местоживеене в с.С , ОбщинаБлагоевград, подадена чрез адв.Е.

Х., против

НП№24-1116002490/19.06.2024г., издадено от Началник Група при ОДМВР – Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер общо на 1060лв., във връзка с нарушение чл.100, ал.1, т.2 , чл.177, ал.4, т.2 и чл. 147, ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се твърди, че атакуваният акт е незаконосъобразен, тъй като при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения.

Алтернативно се застъпва, че не е доказано извършването на твърдените нарушения. Иска се отмяна на обжалвания акт .

Административно-наказващият орган, надлежно призован, не се явява и не ангажира процесуален представител по делото. В придружително писмо с преписката до съда, се изразява становище за неоснователност на жалбата и се прави възражение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя на неговият 1 защитник.

Районна прокуратура –Благоевград, редовно призована, не ангажира представител и не изразява становище по делото.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона установи следното:

Жалбата е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по ЗАНН, поради което и жалбата е процесуално допустима./НП е връчено на жалбоподателя на 08.08.2024г. срещу подпис и с нарочна разписка, а жалбата срещу него е подадена на 12.08.2024г./

Разгледана по същество, жалбата е частично основаятелна, поради следните аргументи:

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че на 09.06.2024г., длъжностно лице при сектор „Пътна полиция“ на ОДМВРБлагоевград-св.В. М. /като младши автоконтрольор/, в присъствието на колегата си –св.П. К., е съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение №1295229 за това, че същият е управлявал на 09.06.2024г. в 10.45 часа по път граница-Р , В , М -В -М -С -Б -К -граница Г /ПП1, Е-79, в района на км.361/, с посока на движение от бензиностанция „Ш “ до ПВ-П , товарен автомобил с марка“В “ с рег.№, собственост на „А “-Б , като извършвал обществен превоз на товари /пясък/, който не е покрит /липсвало покривало, съгласно изискванията на Приложение №1, т20.5 от Наредба №7 от 2018г. на МТИТС/. Това деяние е квалифицирано от проверяващите лица като административно нарушение с акта по чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП. На място била извършена и проверка на водача и при нея е констатирано, че водача не носи Свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, като същото МПС не било представено и на технически преглед.

Тези констатации на проверяващите лица били квалифицирани с акта като други извършени нарушения от жалбоподателя по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП и съответно по чл.147, ал.1 от ЗДвП. Във връзка с извършената проверка са направени на място и снимки на управлявания от жалбоподателя автомобил и превозвания с него неукрепен товар . Акта е връчен лично на дееца срещу подпис на датата на съставянето му.

Въз основа на АУАН, на 19.06.2024г., Началникът на група при ОДМВРБлагоевград, сектор“Пътна полиция“, е издал обжалваното НП №24-11162 002490, с което за описаните в акта нарушения, на основание чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000.00лв, за нарушението по чл. 147, ал.1 э от ЗДвП, във вр. с чл.181, т.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание“Глоба“ в размер на 50.00лв. и за нарушението по чл. 100, ал.1, т.2, на основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП, на Д. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10.00лв. НП е връчено лично на жалбоподателя чрез разписка на 08.08.20204г.

Изложените в АУАН фактически твърдения се потвърждават с документите към преписката и снимков материал, както и с показанията на свидетелите М. и К.. Двамата са категорични, че лично са възприели управлението на процесния автомобил от жалбоподателя на процесната дата и място, превозваният от него неукрепен /непокрит/ товар от пясък, както и неносенето на документ за регистрация на управляваното МПС от страна на Д. и документ за преминат технически преглед на процесното МПС.Тези документи са поискани от жалбоподателя в хода на проверката, но не са представени от негова страна, тъй като не са носени от него.

По делото е представена Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, с която се делегират правомощия на издателя на обжалваното НП за контрол по спазването на ЗДвП и издаване на такива санкционни актове при констатирано нарушение.

Видно от Справката за нарушител/водач, изготвена за жалбоподателя, същият е санкциониран многократно за нарушения по ЗДвП .

Изложените фактически дадености се извеждат от посочените гласни и писмени доказателства, които кореспондират по между си и съдът ги кредитира като годни за изясняване на обективната истина в процеса.

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното НП законосъобразно е санкциониран жалбоподателя за административни нарушения по чл.100, ал.1, т.2, и по чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП.

НП е издадено от компетентен орган и в тази насока се представи изрична Заповед на министъра на вътрешните работи за делегирани правомощия на процесният издател на НП, изготвена преди датата на твърдяното нарушение. АУАН и НП са съставени и в сроковете по чл.34 от 3

ЗАНН, като двата документа са и надлежно връчени на жалбоподателя /лично/. В НП и в АУАН се съдържат и всички изискуеми се за тях реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН /дата и място на съставянето им, орган, който ги издава, дата и място на твърдените нарушения, фактически обстоятелства относно извършването на всяко от твърдените нарушения, тяхна правна квалификация и доказателства, с които се установяват./ В НП коректно е посочена и санкционната норма за всяко от твърдените нарушения. Ето защо, съдът намира , че обжалваното НП процесуално законосъобразно и възраженията на жалбоподателя в обратна насока са неоснователни.

Съгласно нормата на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП, в одачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке.

В конкретният казус от обективна страна се установи, че при извършената му проверка на процесното място и дата, жалбоподателят е бил водач на МПС, но не е носел и за това не е могъл да представи на проверяващите лица – свидетелите М. и К., Свидетелство за регистрация на процесния автомобил. С това си поведение несъмнено е извършил от обективна страна това вменено му нарушение с обжалваното НП по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Съгласно нормата на чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП, който управлява пътно превозно средство с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4, се наказва с глоба от хиляда лева - при констатирани значителни неизправности при укрепването на товара. Такава е НАРЕДБА № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари . С тази Наредба са материализирани множество задължения и изисквания за укрепване на превозвани товари с МПС, както и различни видове неизправности при извършването на въпросното укрепване на товари. Самите неизправности са разделени и на отделни видове и групи в зависимост от степента си на риск, като съгласно чл.9, ал.4 от Наредбата, правилата, по които се извършва оценка дали са спазени изискванията за обезопасяване на превозвания товар и видовете неизправности, свързани с укрепването на товарите, са определени в приложение № 1. В т.20.5.2 от това Приложение е посочено, че е значителна неизправност, когато превозван насипен товар не е подходящо обезопасен . Отделно от това, в чл.9, ал.5, т.2 от Наредбата е прието, че неизправностите, свързани с укрепването на товари по ал. 4, се 4 класифицират в три групи според степента на риска, както следва и се касае за „значителна неизправност“ при превозване на товара, когато той не е бил обезопасен достатъчно и е възможно значителното му изместване или преобръщане на части от него.

В казуса безспорно се установи с разпита на свидетелите М. и К. и направеният по време на проверката снимков материал, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС на 09.06.2024г. на посоченото в НП място, с което е превозван товар /пясък/, който въобще не е бил покрит, т.е. не отговаря на изискванията на Наредбата по чл. 127, ал.4 от ЗДвП, а именно на чл. 9 от Наредба –№7/2018г. на МТИТС за обезопасяване и укрепване на товара, което по аргумент на чл. 9, ал.4 от Наредбата, вр. с т.20.5.2 от Приложение №1 към нея, следва да се квалифицира и правилно е квалифицирано като значителна неизправност както с АУАН, така и с обжалваното постановление. При тези аргументи съдът приема за доказано извършването от обективна страна и на нарушението по чл. 177, ал.4, т.2 от ЗДвП.

От субективна страна за страните е безспорно, че се касае за правоспособен водач/видно от справката за водач, с издадено СУМПС от 24.09.1997г.,/ а като такъв е бил запознат преди процесната дата със задълженията си при управление на МПС, в това число и с нормите на чл.100, ал.1, т.2 и чл. 177, ал.4, т.2 от ЗДвП , които обаче в казуса виновно и съзнателно е нарушил .

С НП за всяко от извършените нарушения е наложена санкция, както следва: по чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000.00лв/единствена алтернатива на санкцията, определена от законодателя/ , а за нарушението по чл. 100, ал.1, т.2, на основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП, на Д. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10.00лв./също единствена алтернатива на санкция за това нарушение според закона/.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното НП в тази му част и за ангажиране административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за посочените две доказани нарушения е материално законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Съгласно нормата на чл. 147, ал.1 от ЗДвП, р егистрираните моторни 5 превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност.

В случая се установи с разпита на свидетелите М. и К., че при извършената процесна проверка, управляваният от жалбоподателя товарен автомобил не е имал документ за преминат технически преглед/удостоверение/, респ. е управляван без да е преминал такъв преглед и се е движел по пътищата на страната към този момент в нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП. Наред с това обаче не се доказа, че управляваното от жалбоподателя МПС на процесната дата е било негова собственост /по-скоро има данни, че е собственост на дружеството „О “, със седалище в Б /. При тези доказателства и доколкото разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП, предвижда именно и само задължение за собствениците на автомобили да обезпечат преминаването на технически преглед на собствените си превозни средства, то съдът намира, че не може да се ангажира административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за това бездействие на собственика за процесното МПС. Все в този контекст е и приложената санкционна разпоредба на чл. 181, т.1 от ЗДвП, която предвижда налагането на санкция „Глоба“ от 50.00лв., именно и само на собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед, какъвто субект в казуса не се доказа, че е жалбоподателя Д. като ФЛ. Ето защо в тази му част НП се явява недоказано и материално незаконосъобразно, поради което и следва да се отмени.