Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 77 от 08.12.2025, Районен съд - Радомир

Съд
Районен съд - Радомир
Дело
Административно наказателно дело 233/2025
Вид
Решение № 77
Подписан
08.12.2025
В сила
26.01.2026
Състав
РОСЕН ПЛАМЕНОВ АЛЕКСАНДРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Радомир, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ

Административно наказателно дело № 20251730200233 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № . г. директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Перник е наложил на жалбоподателя „С. Ф. Р.“ АД административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 224, ал. 1, вр. чл. 228, ал. 3 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ.

Недоволен от така наложеното му наказание, жалбоподателят, по изложените в жалбата правни доводи, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, изпраща представител в съдебно заседание, който излага становище за неоснователност на въззивната жалба.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема следното:

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

По делото се установява, че на 10.07.2025 г. бил съставен акт № . за установяване на административно нарушение от свидетелката Т. С. Б. в присъствието на свидетеля П. Т. П., срещу „С. Ф. Р.“ АД, за това, че при извършена проверка на 10.07.2025 г. по документи в 1

Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник е установено, че със заповед № 9-П/27.05.2025 г., на основание чл. 71, ал. 1 КТ работодателят „С. Ф. Р.“ АД е прекратил трудовото правоотношение с лицето В. Д. К., считано от 28.05.2025 г., назначено на длъжност „т. д.“, но до приключване на проверката работодателят не е представил платежни документи (ведомости за заплати, банкови преводи, РКО и др.), с които да удостовери изплащането на обезщетение на В. Д. К. за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж.

Въз основа на съставения АУАН впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем НП, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 224, ал. 1, вр. чл. 228, ал. 3 от КТ.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства и събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства. Разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Т. С. Б. и П.

Т. П., първият актосъставител, а вторият свидетел по акта, изцяло поддържат фактическата обстановка, изложена в АУАН и в НП. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При извършване на служебна проверка за законосъобразност съдебният състав констатира допуснати съществени нарушения, свързани с процесуалните изисквания към съдържанието на акта и постановлението, обуславящи незаконосъобразност. Нарушени са нормите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не е извършено пълно и точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.

В обстоятелствената част на акта и наказателното постановление е отразена констатация, че жалбоподателят, в качеството си на работодател, не е изплатил парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 9-П/27.05.2025 г., считано от 28.05.2025 г. В АУАН и НП не е посочено какъв е бил размерът на платения годишен отпуск на лицето, каква част от него не е ползвана, в какъв размер е било дължимото и неплатено в срок обезщетение и платено ли е изобщо същото, макар и със закъснение. Съгласно чл. 224, ал. 2 КТ обезщетението по ал. 1 се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение, а съгласно чл. 228, ал. 3 КТ обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Липсва и констатация за наличието или липсата на колективен трудов договор и евентуално договаряне на друг срок за изплащане на обезщетението, съгласно възможността в чл. 228, ал. 3 КТ.

2

Касае се за съставомерни факти, пряко свързани с вмененото нарушение, очертаващи рамките на обвинението, в които нарушителят осъществява защита срещу него. Липсата на съответна конкретизация ограничава възможността работодателят да обори твърденията на наказващия орган относно броя дни неизползван платен годишен отпуск, относно размера на дължимото за него парично обезщетение, както и да релевира възражения, основани на представени доказателства за изплащане на такова. Позоваването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не санира тези недостатъци, тъй като в нея обезщетението също не е конкретизирано, нито по размер, нито са посочени дните неизползван платен годишен отпуск, за които то се дължи – така: решение № 207/28.12.2023 г. по к. а. н. д. № 185/2023 г. по описа на Административен съд - Перник.

Като не е взел позиция по въпросите по-горе - какъв е бил размерът на неизползвания платен годишен отпуск от В. К. към датата на прекратяването на трудовото правоотношение и какъв е бил конкретният размер на дължимото парично обезщетение за него, АНО е ограничил правото на защита на сочения като нарушител.

Както вече се посочи, в обстоятелствената част на акта и постановлението липсва констатация за наличие или липса на колективен трудов договор в предприятието на работодателя и за евентуално установен в него друг срок за изплащане на дължимите по КТ обезщетения при прекратяване на трудово правоотношение. Това обстоятелство предпоставя проверката за законосъобразно определяне датата на извършване на нарушението като императивен реквизит от съдържанието на акта и наказателното постановление по чл. 42, т.

3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В случая нито в констативния протокол от 10.07.2025 г., нито в АУАН от същата дата, е посочена дата на извършване на административното нарушение.

Такава е посочена единствено в НП, без да става ясно по какъв начин АНО е установил същата. Не е изпълнено и императивното изискване, произтичащо от същите разпоредби за означаване мястото на извършване на нарушението – такова не е отразено нито в акта, нито в НП.

Изложеното мотивира съдебния състав за отмяна на обжалвания административнонаказателен акт, като издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от последния разноски в размер на 500,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, което съдът намира, че е съобразено с фактическата и правна сложност на делото.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ наказателно постановление № . г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Перник, с което на „С. Ф. Р.“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Б.“ № ., офис ., на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева, за нарушение на чл. 224, ал. 1, вр. чл. 228, ал. 3 от КТ.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ - Перник, с адрес: гр. Перник, ул.

„Кракра“ № 1 да заплати на „С. Ф. Р.“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.

С., ул. „Б.“ № ., офис . сумата от 500,00 лева (петстотин лева), представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Радомир, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ

Административно наказателно дело № 20251730200233 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № . г. директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Перник е наложил на жалбоподателя „С. Ф. Р.“ АД административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 224, ал. 1, вр. чл. 228, ал. 3 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ.

Недоволен от така наложеното му наказание, жалбоподателят, по изложените в жалбата правни доводи, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, изпраща представител в съдебно заседание, който излага становище за неоснователност на въззивната жалба.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема следното:

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

По делото се установява, че на 10.07.2025 г. бил съставен акт № . за установяване на административно нарушение от свидетелката Т. С. Б. в присъствието на свидетеля П. Т. П., срещу „С. Ф. Р.“ АД, за това, че при извършена проверка на 10.07.2025 г. по документи в 1

Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник е установено, че със заповед № 9-П/27.05.2025 г., на основание чл. 71, ал. 1 КТ работодателят „С. Ф. Р.“ АД е прекратил трудовото правоотношение с лицето В. Д. К., считано от 28.05.2025 г., назначено на длъжност „т. д.“, но до приключване на проверката работодателят не е представил платежни документи (ведомости за заплати, банкови преводи, РКО и др.), с които да удостовери изплащането на обезщетение на В. Д. К. за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж.

Въз основа на съставения АУАН впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем НП, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 224, ал. 1, вр. чл. 228, ал. 3 от КТ.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства и събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства. Разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Т. С. Б. и П.

Т. П., първият актосъставител, а вторият свидетел по акта, изцяло поддържат фактическата обстановка, изложена в АУАН и в НП. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При извършване на служебна проверка за законосъобразност съдебният състав констатира допуснати съществени нарушения, свързани с процесуалните изисквания към съдържанието на акта и постановлението, обуславящи незаконосъобразност. Нарушени са нормите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не е извършено пълно и точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.