Решение № 7756 от 01.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7756 гр. София, 01.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.А като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110163038 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 338954/24.10.2024 г. от М. С. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. Д** чрез адв. И. Н. И. от САК, с адрес: община Столична, гр. София, р-н Средец, ул.

,.Г*, п.к. 1142, тел. * срещу ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (ПРБ), гр. София, бул. Витоша № 2,с която са предявени осъдителни искове с правна квалификация чл.2, ал.1, т.1 вр. чл.5, § 2, б. „c“ и чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, с който се иска ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да бъде осъден да заплати на ищеца М. С. С. сумите:

1. 10 000,00 лв. /десет хиляди лева/, главница представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва считано от датата на привличането му като обвиняем 26.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането

2. 6 600,00 лв. /шест хиляди и шестстотин/ главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди ведно със законна лихва считано от датата на завеждане на исковата молба (24.10.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането

3. 1995,02 лв. /хиляда деветстотин деветдесет и два лева и две стотинки/и, представляващи мораторна лихва върху 6600.00 лева за периода от датата на последната направена вноска по втория договор за лизинг 15.05.2022г. до 24.10.2024 г. в размер на законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на 1 сумата. които вреди са получени в резултат, че ищецът е бил привлечен като обвиняем, в периода от 26.06.2021 г. до 14.12.2022 г., по досъдебно производство № 3383 ЗМК 638/2021 г. по описа на 08 РУ СДВР, пр. пр.

21394/2021 г. по описа на СРП за престъпление по чл.281, ал.2, т.1 и т.5 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК (квалифициран състав трафик на хора, каналджийство – на повече от едно лице и чрез МПС), което ДП е било прекратено, както и че е бил задържан за 72 часа за довеждането му пред съд, като не е внесено искане по чл.64 НПК.

В исковата молба се твърди, че с постановление от 26.06.2021 г. по досъдебно производство № 3383 ЗМК -638/2021 г. по описа на 08 РУ СДВР, пр. пр. № 21394/21 г. по описа на СРП, ищецът привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 281, ал. 2. тр. 1 и т.5 вр. ал.1 вр. чл.20, ал. 2 вр. ал. 1 НК (б. м. квалифициран състав трафик на хора, каналджийство – на повече от едно лице и чрез МПС). Сочи, че на 26.06.2021 г. е взета мярка 'Задържане за 72 часа" от органите на досъдебното производство.

Излага обстоятелства, че като веществени доказателства по ДП били иззети от него телефон Samsung S6, модел 2018г. и SIM карта към него и автомобил марка "*, модел „*“, с рег. № *. Автомобилът е лизингов, собственост на лизингодателя - "*" АД, ЕИК: * Датата на изземване била 25.06.2021 г.

Твърди се, че на 14.12.2022 г. Софийска районна прокуратура прекратила изцяло воденото срещу него наказателно производство (ДП). За времето от 26.06.2021 г. до 14.12.2022 г., бил с повдигнато обвинение за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК (б. м. квалифициран състав трафик на хора, каналджийство – на повече от едно лице и чрез МПС) и едновременно с това, считано от 26.06.2021 г. бях задържан с мярка за неотклонение -"Задържане за 72 часа".

По иска за неимуществени вреди

Твърди, че следствие от воденето срещу него ДП претърпял неимуществени вреди за ОБЩО ДНИ 537, обхващащ периода от 26.06.2021 г. до 14.12.2022 г. Твърди, че вредите е получил от това, че ДП срещу него било прекратено, а имал качеството обвиняем и му била взета мярка за неотклонение от 72 часа.

Като причинени вреди посочва: силен, непрекъснат стрес, страдания и депресивни състояния. Всеки изминал ден изпитвал все повече и повече притеснения, че може да стане грешка и да бъда осъден несправедливо. Това се отразило на здравословното му състояние, така и на социалните му контакти. Имал много нощи на безсъние, не спял спокойно. За периода от 26.06.2021 г. до 01.09.2021 г. бил изцяло безработен, и не могъл да упражнявам правото си на труд, за да бъде полезен на себе си, на обществото и на семейството му. Бял под постоянен стрес за това дали няма да бъда осъден несправедливо в резултат на посочените по горе факти. По време на 2 досъдебното производство, мислите му били насочени най-вече към това, какво ще се случи със семейството му, ако въпреки невинността му бъда осъден напълно несправедливо. Живеел в непрестанни притеснения за близките си и за собствената си личност. Загубил вяра във всички и във всичко. Много пъти убеждавал приятелите си и роднините си, че е жертва на несправедливост и че е невинен, въпреки че бил привлечен като обвиняем по посоченото производство. Бил под постоянен стрес за това дали няма да бъде осъден несправедливо в резултат на посочените по горе факти. Приятелите му се отдръпнали от него, жена му също била резервирана, докато не било прекратено производството и не му вярвала в началото че е невинен. Това се отразило и на общуването с дъщеря му

По иска за имуществените вреди

По отношение на колата, твърди, че има договор за финансов лизинг на МПС № ФОП-050/07/01/2020 като лизингополучател по същия е съпругата му - В* ЕГН: **********. Твърди, че лизингополучателят В* е упълномощила да управлява колата в страната и чужбина гореописаното МПС, да я представлява, да завеждам искове и да я представлява пред надлежните съдебни и административни органи и др. правомощия, описани в пълномощното.

Ищецът твърди, че си изкарвал прехраната като таксиметров шофьор, управлявайки МПС. Твърди, че изземвайки автомобила, същият останал без работа и прехрана за семейството си в периода от 26.06.2021 г. до 01.09.2021 г. и продължил да изплаща вноските за съответния лизинг. Твърди, че още същата година-2021 г. депозирал молба за връщането на иззетия като веществено доказателство автомобил марка "Ф*“, модел '"*", с рег. № *, но прокуратурата отказала да го върне. Едва м. 05.2022 г. таксиметровият автомобил бил върнат на лизингодателя.

Сочи, че не е могъл да прекрати първоначалния Договор за финансов лизинг на МПС № ФОП-050/07/01/2020, защото на първо място щях да претърпя по-големи финансови загуби:

1. съгласно чл.14, ал.10 в Раздел VIII от договора трябвало да предаде владението на автомобила на лизингодателя в срок от 24 часа в случаите на прекратяване на договора. Сочи, че това не е могло да стане, поради обективни причини, тъй като вещта била иззета като веществено доказателство.

2. съгласно чл. 22, ал.4, б. "б" от Договор за финансов лизинг на МПС № ФОП-050/07/01/2020 договорът се прекратява едностранно от

ЛИЗИНГОДАТЕЛЯ когато: ЛИЗИНГОПОЛУЧАТЕЛЯТ бъде признат по съответния предвиден от закона ред за виновен за извършено умишлено престъпление от общ характер, при което е използвал обекта на лизинга", а съгласно чл. 22, ал. 5 "В случаите на едностранно прекратяване на договора от страна на ЛИЗИНГОДАТЕЛЯ, ЛИЗИНГОПОЛУЧАТЕЛЯТ губи правото си да иска възстановяването на направените от него до този момент всякакви 3 вноски." Твърди, че към онзи момент не знаел, дали прокуратурата ще прекрати ДП или ще бъде признат за невиновен. По последния начин, щял да загуби много повече пари - всички направени до датата на привличането му като обвиняем (26.06.2021 г.) вноски - 35 на брой (10 вноски по 185,00 лв. + 25 вноски по 370,00 лв.).

Твърд, че изобщо е нямал как да прехвърли на друго лице, защото бил ограничен от клаузата на чл. 14, ал. 11 от Раздел VIII на цитирания договор и защото предметът на договора не се намирал в негово владение, за да може да го предостави на трети лица за ползване, макар същите да били одобрени от Лизингодателя. Поради тази причина бил в безизходица и нямал друг избор освен да продължи да изплаща първоначалния договор за лизинг, за да не претърпи още по-големи финансови загуби, тъй като финансовите средства били от изключителна важност за семейството му в този период.

Сочи, че поради факта, че автомобилът, чрез който упражнявал професията си на таксиметров шофьор и изхранвал семейството си бил иззет като веществено доказателство от прокуратурата, не могъл да упражнява правото си на труд, да бъде полезен на себе си и на обществото, за да продължил да издържа себе си и семейството си и да ни осигурява прехрана, бил принуден да сключи втори договор за лизинг, за да може да упражнява правото си на труд.

Твърди, че на 20.08.2021 г., заедно със съпругата си сключили втори Договор за финансов лизинг на МПС № ФОП-160-1/20/08/2021г. със същия лизингодател – „*“ АД, ЕИК: *като лизингополучател по него отново станала съпругата му - В*. Предмет на договора бил автомобил марка "*, модел "*", рег. № *. Първата вноска по него направили на 01.09.2021 г. като за периода от 01.09.2021 г. до 15.05.2022 г. включително - 255 дни, изплащали едновременно два лизинга, въпреки че автомобилът от първия договор за лизинг ("*, модел "*", с рег. № *), бил иззет като веществено доказателство от прокуратурата. За периода от 01.09.2021 г. до 15.05.2022 г. направил 18 парични вноски по описания втори договор за лизинг, съгласно Погасителен план към договор № ФОП-160-1. Твърди, че този втори договор за лизинг бил прекратен на 17.05.2022 г. Общо по него изплатил 6 600,00 лв. /шест хиляди и шестстотин лева/, като сума е получил от негови лични средства, които генерирал от таксиметровата си дейност с автомобила от втория лизинг докато автомобила от първия лизинг бил иззет от органите на досъдебното производство.

Сочи, че едновременно с вноските по втория лизинг с гореописаните продължил да прави вноски по първоначалния Договор за финансов лизинг на МПС № ФОП-050/07/01/2020. За периода 01.09.2021г. - 17.05.2022 г.

/датата на споразумението за прекратяване на втория договор за финансов лизинг № ФОП-160-1/20/08/2021г./ направил 14 вноски но 370,00 лв. по първоначалния Договор за финансов лизинг на МПС № ФОП-050/07/01/2020.

Твърди, че по първия договор за лизинг изплатил общо сумата: 5 180,00 лв.

4

/пет хиляди сто и осемдесет лева/. Твърди, че тази сума била заплатена от него с негови лични средства, а не със семейни такива, тъй като автомобилите били нужни именно на него - за упражняване на трудова дейност.

Твърди, че общо за двата договора за лизинг в периода 01.09.2021г. 17.05.2022 г. заплатил сумата 11 780.00 лв. /единадесет хиляди седемстотин и осемдесет лева/. Твърди, че сумата от 11 780,00 лв. надвишава с 6 600,00 лв. сумата, която щял да съм заплатил в този период за сключения първи договор за лизинг, което обстоятелство, като вредоносен резултат, е в пряка причинно-следствена връзка с действията на Прокуратура на Република България по излишното изземане и задържане на автомобила, предмет на първоначалния договор за лизинг.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Посочва банкова сметка, на която да се плати сумата IBAN – *, с титуляр адвокат И. Н. И..

В срока по чл.131 ГПК ответникът ПРБ подава отговор. Счита иска за неоснователен. Не оспорва образуваното ДП и че е прекратено срещу ищеца.

Оспорва да са настъпили вреди, оспорва причинно-следствената връзка между вредите и прекратеното ДП. Твърди, че не е доказано какво е било състоянието на ищеца преди ДП, за да се прецени дали има вреди от образуваното ДП. Счита, че първата дата, когато ищецът е могъл да търпи вреди е 26.06.2021 г., когато е привлечен в качеството му на обвиняем, а като крайна увреждаща дата – 24.10.2024 г., датата на постановлението на СРП за прекратяване на ДП. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. При условията на евентуалност счита, че претендираното обезщетение е завишено и да бъде присъдена сума, по-малка от претендираната. Счита, че разноски не се дължат. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от адв. И., в което от името на ищеца се поддържа исковата молба. В ход по същество процесуалният представител на ищеца моли предявените искове да бъдат уважени, както и на ищеца да бъдат присъдени сторените разноски.