Решение № 169 от 15.10.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Пловдив, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20255000500301 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Е. Д. Д. чрез процесуалния й представител адвокат Л. Б. против решение № 594/14.12.2023 г., постановено по гр.д. № 256/2023 г. по описа на Софийския окръжен съд, в частта, в която са отхвърлени исковете й против Софийски градски съд за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от нарушение правото на разглеждане и решаване на гр. д. № 41/2019 г. по описа на Окръжен съд - Перник в разумен срок за разликата над 4 000 лв. до пълния предявен размер от 370 000 лв., в частта, в която са отхвърлени предявените от нея против Окръжен съд Перник, Софийския апелативен съд и Върховен касационен съд на Република България искове за осъждане на ответниците да й заплатят солидарно 370 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от нарушение правото на разглеждане и решаване на посоченото гражданско дело в разумен срок и в частта, в която е отхвърлен предявеният от нея против Софийски градски съд иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на законната 1 лихва за забава за периода 13.04.2020 г. - 19.07.2022 г. върху главницата от 12 000 лв., представляваща присъдено с влязло в сила решение № 951/09.08.2021 г. по в.гр.д. № 552/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд обезщетение за вреди от бавно правосъдие по гр.д. № 1400/2003 г. по описа на Софийския районен съд, за разликата над 2 759,98 лв. до пълния предявен размер от 9 129 лв. и за периода 20.01.2015 г. - 12.04.2020 г. Жалбоподателката счита, че решението в обжалваните части е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, за което излага подробни съображения, като моли съда да отмени частично обжалваното решение и да осъди Софийски градски съд, Окръжен съд – Перник, Софийския апелативен съд и Върховния касационен съд на Република България да й заплатят солидарно обезщетение за неимуществени вреди от нарушение правото на разглеждане и решаване на посоченото гражданско дело в разумен срок в пълния предявен размер от 370 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до изплащането й, както и да й заплатят солидарно обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва за забава за периода 13.04.2020 г. - 19.07.2022 г. върху главницата от 12 000 лв. в пълния предявен размер от 9 129 лв. Оспорва въззивните жалби на Върховния касационен съд на Република България и Софийски градски съд като неоснователни и недоказани. Претендира разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител по реда на чл. 38 от ЗА.

Счита, че на ответниците не следва да се присъждат разноски, дори да бъде отхвърлена жалбата й.

Постъпила е въззивна жалба от Върховния касационен съд на Република България против същото решение в частта, в която са осъдени Софийски градски съд и Върховният касационен съд на Република България да заплатят солидарно на Е. Д. 2 759,98 лв. законна лихва за периода 13.04.2020 г. - 19.07.2022 г. върху главницата от 12 000 лв., представляваща присъдено с влязло в сила решение по в.гр.д. № 552/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд обезщетение за вреди от бавно правосъдие, в частта, в която Върховният касационен съд на Република България е осъден да заплати на Е. Д. 6 369,02 лв. законна лихва за периода 20.01.2015 г. 12.04.2020 г. върху главницата от 12 000 лв., представляваща присъдено с влязло в сила решение по същото дело на Софийския апелативен съд обезщетение за вреди от бавно правосъдие, в частта, в която Върховният 2 касационен съд на Република България е осъден да заплати адвокатско възнаграждение на адвокат Л. Б. в размер на 1 212,90 лв. и в частта, в която Върховният касационен съд на Република България е осъден да заплати на Е.

Д. разноски в размер на 10 лв. Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваните части е неправилно по подробно изложените във въззивната жалба съображения, поради което моли съда да го отмени в тези части и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените против Върховния касационен съд на Република България искове като неоснователни и погасени по давност. Оспорва въззивната жалба на Е. Д. Д. като допустима, но неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а в случай, че я уважи, да присъди на Д. разноски за адвокат в намален размер, пропорционален на уважения иск. Претендира разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от Софийски градски съд против същото решение в частта, в която е осъден да заплати на Е. Д. Д. 4 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от нарушение правото на разглеждане и решаване на гр.д. № 41/2019 г. по описа на Окръжен съд - Перник, образувано по депозирана пред Софийски градски съд на 20.01.2015 г. искова молба, в разумен срок, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, в частта, в която са осъдени Софийски градски съд и Върховният касационен съд на Република България да заплатят солидарно на Е. Д. сумата 2 759,98 лв. законна лихва за периода 13.04.2020 г. - 19.07.2022 г. върху главницата от 12 000 лв., представляваща присъдено с влязло в сила решение по в.гр.д. № 552/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд обезщетение за вреди от бавно правосъдие, както и в частта за разноските. Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваните части е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, изводите на съда противоречат на установената фактическа обстановка и са вътрешно противоречиви, неправилно са приложени разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД, чл. 4 от ЗОДОВ и чл. 154, ал. 1 от ГПК, като съдът не се е произнесъл и относно това кога Софийски градски съд е изпаднал в забава и относно възражението за липса на основание за присъждане на законна лихва върху главницата. Предвид изложеното жалбоподателят моли съда да отмени решението в обжалваните части и да постанови друго, с което да бъдат отхвърлени предявените против него искове 3 като неоснователни и недоказани, евентуално да бъде намален размерът на обезщетението за неимуществени вреди съобразно с чл. 52 от ЗЗД, а искът по чл. 86 от ЗЗД да бъде отхвърлен за периода 13.04.2020 г. – 08.04.2022 г. и за разликата над 326,67 лв. до уважения размер от 2 759,98 лв. Оспорва въззивната жалба на Е. Д. Д. като неоснователна и недоказана и моли съда да я остави без уважение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемият Апелативен съд – София оспорва въззивната жалба на Е.

Д. Д. и смята, че атакуваното решение е законосъобразно, обосновано и правилно в обжалваните части и не са налице основания за неговата отмяна, за което излага подробни съображения, а на ищцата изобщо не се дължи обезщетение по чл. 2б от ЗОДОВ, като моли да бъде потвърдено атакуваното решение в тези части. Претендира разноски за двете съдебни инстанции под форма на юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на ЗПП в максимален размер.

Въззиваемият Окръжен съд – Перник счита, че въззивната жалба на Е.

Д. Д. е допустима, но е неоснователна и недоказана и моли съда да я остави без уважение и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендира разноски под форма на юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е частна жалба от Е. Д. Д. чрез процесуалния й представител адвокат Л. Б. против определение № 188/19.03.2024 г., постановено по същото гражданско дело, с което е уважена молбата на Софийски градски съд за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като счита, че то е неправилно и постановено в противоречие със закона по изложените в частната жалба съображения, поради което моли да бъде отменено определението и да бъдат намалени разноските на ответниците, както и да бъде увеличено определеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата за оказаната й безплатно правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА.

Ответникът по частната жалба Софийски градски съд оспорва същата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Контролиращата страна Прокуратура на Република България в качеството й на страна по чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ счита, че жалбата на Е. Д. Д.

4 е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а тази на Софийски градски съд е основателна и следва да бъде уважена, като бъде намален размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, който е завишен, тъй като забавянето на делото се е получило поради спазване на принципа за разглеждането му от безпристрастен и независим съд, което е наложило отвод на съдиите от Софийски градски съд, а процедурата пред Министерството на правосъдието не е завършена.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащи на обжалване съдебни актове от лица, имащи право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от Е. Д. Д. срещу Софийски градски съд, Окръжен съд - Перник, Софийския апелативен съд и Върховния касационен съд на Република България обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищцата твърди, че в периода 20.01.2015 г. - 08.04.2022 г. било нарушено правото й на разглеждане и решаване в разумен срок на производството, образувано по подадената от нея на 20.01.2015 г. пред Софийски градски съд искова молба, с която Д. предявила против Софийски районен съд, Софийски градски съд и Върховния касационен съд на Република България искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди поради нарушаване на правото й на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 1400/2003 г. по описа на Софийския районен съд, което имало за предмет иск за лишаване на бившия й съпруг от родителски права, приключило с определение от 08.04.2022 г. на Върховния касационен съд, т.е. продължило 7 години и 2 месеца. Първоначално било образувано гр.д. № 829/2015 г., но поради това, че ответник е Софийски градски съд, всички съдии се отвели от разглеждането му за периода 28.01.2015 г. - 30.11.2018 г. и с определение от 30.11.2018 г. делото било изпратено на Софийския апелативен съд за определяне на друг, равен по степен съд, компетентен да го разгледа. С определение от 16.01.2019 г. Софийският апелативен съд изпратил делото за разглеждане от Окръжен съд – Перник, като продължителността на 5 производството пред него била 1 месец и 12 дни, в Окръжен съд – Перник делото било образувано на 22.01.2019 г., но производството било прекратено, тъй като съдът приел, че предявените искове са недопустими, като против това определение на 10.05.2019 г. ищцата подала частна жалба и след администрирането й на 10.06.2019 г. делото било изпратено на Софийския апелативен съд, който след 6 месеца и 25 дни постановил определение от 06.01.2020 г., с което отменил определението на първоинстанционния съд и върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. С разпореждане от 20.01.2020 г. исковата молба била оставена без движение за отстраняване на констатирани нейни нередовности, което ищцата направила с молба от 25.02.2020 г., същия ден съдът разпоредил препис от исковата молба и приложенията към нея да се връчат на ответниците за подаване на писмен отговор, а след връчване на съобщенията на ответниците и подаване на отговор от тях, последният от Софийският районен съд на 24.06.2020 г., окръжният съд с определение от 03.07.2020 г. насрочил делото за разглеждане в съдебно заседание за 19.08.2020 г., впоследствие делото било отложено за 23.09.2020 г. за изготвяне на експертиза и още веднъж за 07.10.2020 г. поради непредставяне на заключението в срок, а с решение от 23.11.2020 г. съдът отхвърлил предявените искове, като производството пред този съд продължило 1 година, 10 месеца и 1 ден. Ищцата депозирала въззивна жалба срещу решението, която била оставена без движение и след като тя отстранила нередовностите й на 27.01.2021 г., същия ден било разпоредено преписи от въззивната жалба да се връчат на насрещните страни за отговор, а след постъпване на отговорите от тях делото било изпратено на Софийския апелативен съд, където било образувано в.гр.д. № 552/2021 г., насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.04.2021 г., в което бил даден ход на устните състезания, а с решение от 09.08.2021 г. съдът отменил частично обжалваното решение и уважил претенцията на ищцата против Софийския районен съд, Софийски градски съд и Върховен касационен съд да й заплатят солидарно 12 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.д. № 1400/2003 г. по описа на Софийския районен съд в разумен срок, а в останалата му обжалвана част решението било потвърдено, като въззивното производство продължило 5 месеца и 17 дни. Против решението в осъдителната му част Софийски градски съд и Софийският районен съд 6 подали касационни жалби, такава депозирала и ищцата против решението в отхвърлителната част, жалбите били администрирани и делото било изпратено на Върховния касационен съд на 05.11.2021 г., където било образувано гр.д. № 4479/2021 г., завършило с определение от 08.04.2022 г., с което въззивното решение не било допуснато до касационно обжалване, а касационното производство продължило 4 месеца и 29 дни. Общата продължителност на производството била 7 години, 2 месеца и 19 дни, без то да се отличава с правна и фактическа сложност или да се налагало събиране на много доказателства – били приети само писмени доказателства, изслушани двама свидетели и едно вещо лице, а ищцата и процесуалният й представител не допринесли по никакъв начин за забавяне на производството. На 26.09.2022 г. Инспекторатът към ВСС съставил констативен протокол, с който установил, че е налице забава на производството от Софийски градски съд и Окръжен съд – Перник, като на ищцата било предложено обезщетение от 1 900 лв. поради това, че времетраенето на производството надхвърлило разумния срок, което обезщетение тя отказала, доколкото размерът му не компенсирал притесненията, чувството на неудовлетвореност, безнадеждност, малоценност и несправедливост, което забавянето й причинило, тъй като повече от 20 години била страна по съдебни спорове - първоначално като ищец по дело за лишаване на бившия й съпруг от родителски права, продължило почти 12 години, а след това като ищец по дело за присъждане на обезщетение от Държавата за забавянето на предходното производство, продължило над 7 години. Всички негативни психически емоции, породени от забавянето на делото, допринесли за развитие на физически заболявания на Д. гинекологични, неврологични и кардиологични проблеми, нарушения в УНГ, хормонални нарушения, кръвоизливи в окото; сънят й бил нарушен от непрестанния стрес и притеснения заради забавянето на производството.