Решение № 1801 от 20.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1801 гр. Бургас, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря КАТЕРИНА В. Д.А като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20252120102859 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявен от Д. К. Д. срещу А. З. Р. иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът е изключителен собственик на Апартамент с идентификатор ********* по КККР на гр. Бургас, одобрени със Заповед РД-189/30.01.2009 г. на ИД АГКК, последно изм. засягащо обекта от 04.11.2024 г., с площ 60,92 кв. м., предназначение – жилище, с адрес гр. Б***, при съседи: на същия етаж ********, под обекта – няма, над обекта - **********, ведно с избено помещение №* с площ 3,13 кв. м. и 0,494 % от общите части в сградата, на основание чл. 23, ал. 1 СК.

Твърди се, че процесният апартамент е придобит по време на брака между страните, като цената за същия е заплатена със средства /29483,70 лева/, подарени лично на ищеца от родителите му. Поддържа се, че ответницата претендира собствеността върху половината от апартамента в производство по съдебна делба, спряно към настоящия момент, до приключване на настоящото производство.

Направено е искане за уважаване на предявения иск.

Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответницата по делото е депозирала отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва се твърдението на ищеца, че парите за заплащане на апартамента са дарени от неговите родители, с които той е в лоши отношения. В условията на евентуалност се оспорва твърдението, че цената за процесния апартамент е заплатена с парите, дарени от родителите на ищеца, като се твърди, че същата е заплатена със семейни спестявания и пари, дарени на семейството от родителите на ответницата. Изтъква се, че размерът на цената на апартамента не е посочената в нотариалния акт, а е 33500 евро, или 65520,29 лева.

Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.

1

Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа предявения иск. Депозирана е писмена защита от 02.07.2026 г.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа отговора на исковата молба. Депозирана е писмена защита от 06.07.2026 г.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Представен по делото е предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.12.2006 г., по силата на който са поети задължения за сключване на окончателен договор за продажба в полза на Д. К. Д. на апартамент, находящ се на адрес гр. Б***, за сумата от 32000 евро /л. 123/.

Със съдебния доклад е обявено за безспорно между страните, че Апартамент с идентификатор ********* по КККР на гр. Бургас, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД АГКК, последно изм. засягащо обекта от 04.11.2024 г., с площ 60,92 кв. м., предназначение – жилище, с адрес гр. Б***, при съседи: на същия етаж - ********, под обекта – няма, над обекта - **********, ведно с избено помещение №* с площ 3,13 кв. м. и 0,494 % от общите части в сградата е придобит по време на брака им. Това се установява и от представения по делото Нотариален акт № **** г. по нот. д. № *** г. на нотариус с рег. № 409 /л. 7/.

Представен е по делото препис от отговор на искова молба, депозиран от Д. К. Д. по бракоразводно гр. д. № 5619/2023 г. на РС – Бургас, в който същият е заявил, че семейното жилище на страните, находящо се на адрес гр. Б***, че продажната цена при закупуването на апартамента през 2007 г. е 33500 евро /л. 33/.

Приет по делото е банков документ от „Уникредит Булбанк“ АД, в който е посочено, че К. Д. К. и В. Д. К. имат открити сметки в банка „Хеброс“ АД /л. 75/.

Приобщени към делото са банков документ и извлечения от сметка от „Уникредит Булбанк“ АД, от който се установява, че на 08.02.2007 г. К. Д. К. и В. Д. К. са превели в полза на С. Д. К.а общо 20380 евро, или по 10190 евро, с основание „Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот“ /л. 115 – л. 121/.

Представени по делото са справки от НОИ за З. Т. Р. и А. З. Р., от които се установява, че за периода от 1997 г. до 1999 г. З. Т. Р. е получил общо 7696,68 лева трудови доходи от „ПБ“ ЕАД /л. 78 – л. 83/, а за периода 1997 г. – 2007 г. А. З. Р. е получила 2245,99 лева /л. 135/. Представена е по делото заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между З. Т. Р. и „ПБ“ ЕАД, считано от 23.02.2004 г. /л. 102/ и извлечение от трудова книжка на З. Т. Р. /л. 104/, от които е видно, че към 2004 г. същият е получавал трудово възнаграждение в размер на 338,50 лева. С разпореждане от 01.07.2025 г. на НОИ, в полза на З. Т. Р. е отпусната месечна пенсия в размер на 1294,66 евро /л. 106/. По делото са представени граждански договори от 2006 г. и 2007 г., от които се установява, че З. Т. Р. е поел работа, за което е уговорено да му бъде заплатено възнаграждение в размер на 1320 лева, съответно 1500 лева /л. 107 и л. 108/.

Ангажирани са от ищеца гласни доказателства чрез разпит на свидетелката В. К. – майка на ищеца /л. 60 гръб/, от чиито показания се установява, че през 2006 г. свидетелката и нейният съпруг са продали апартамента си и получените пари са дарили /по банков път, чрез банка „Хеброс банк“/ само на сина си Д. Д., за да има за спомен от родителите си, като същият през 2007 г. с тези пари е закупил апартамента в дванадесети блок.

Ангажирани са от ищеца гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Т. П. /л.

61/, от чиито показания се установява, че страните по делото първоначално са живели в апартамента на родителите на ищеца, като последният около 2007 г. е споделил на свидетеля, че родителите му ще продадат апартамента си, за да му дадат получените от продажбата пари за закупуване на друг апартамент. Установява се, че свидетелят познава ищеца и ответницата от дълги години и му е известно, че същите не са разполагали със 2 финансови средства, за да закупят апартамент. Установява се, че свидетелят е придружил ищеца и майка му в деня, в който същите са отишли до банката, за да бъдат преведени на ищеца парите от продадения апартамент от неговите родители.

Ангажирани са от ответницата гласни доказателства чрез разпит на свидетеля З. Р. – баща на ответницата /л.61 гръб/, от чиито показания се установява, че ищецът не е в добри отношения с баща си, което е наложило страните по делото да си закупят нов апартамент, за да живеят в него, като процесният апартамент е закупен за сумата от 33500 евро. Установява се, че свидетелят е предал безкасово спестените от заплати от работа като „***“ в ПБ, общо 26000 евро /първо 5000 евро, а останалите 21000 евро – пред нотариус/. Установява се, че страните по делото са живели сами в апартамента на бащата на ищеца, а последният, заедно със съпругата си, е живял в с. Л***.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта.

Съобразно разясненията на т. 4 от Тълкувателно решение № 5/29.12.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко–продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на осн. чл. 23, ал. 1 и 2 СК /чл. 21, ал.

1 и 2 СК, отм./. Придобиването на жилище на името на единия съпруг изключва трансформацията на лично имущество за другия, като въпросът е по основателността, а не по допустимостта на иска – Определение № 898/25.02.2026 г. по гр. д. № 1257/2025 г. на I г. о. на ВКС, решение № 347 от 15.10.2012 г. по гр. д. № 1071/2011 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 249 от 27.12.2011 г. по гр. д. № 1037/2010 г. на ВКС, II г. о., решение № 355 от 09.01.2012 г. по гр. д. № 430/2011 г. на ВКС, решение № 172 от 07.11.2019 г. по гр. д. № 71/2019 г. на ВКС, I г. о., решение № 45 от 31.03.2021 г. по гр. д. № 4551/2019 г. на ВКС, II г. о., решение № 818 от 26.11.2010 г. по гр. д. № 153/2010 г. на ВКС, I г. о. Съобразно Тълкувателно решение № 3/29.11.2018 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГК на ВКС, след като в утвърденото от бракоразводния съд споразумение по чл. 99, ал. 3 или чл. 101, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.), съответно чл. 49, ал. 4 или чл. 51, ал.1 СК от 2009 г., съпрузите са уговорили, че придобитият през време на брака имот остава съсобствен помежду им, без да са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността, е допустимо в последващ исков процес да се установява частична трансформация на личното имущество на един от съпрузите по чл. по чл. 21, ал. 2 СК от 1985 г. (отм.), съответно чл. 23, ал. 2 СК от 2009 г.

На съда е служебно известно, че бракът между страните по делото е прекратен чрез развод по взаимно съгласие на 16.05.2024 г., с което е прекратена и СИО, като по гр. д. № 5619/2023 г. на РС – Бургас е утвърдено споразумение, в което страните са изразили съгласие семейното жилище, с адрес гр. Б***, придобито по време на брака в режим на СИО, след прекратяване на брака да се ползва от Д. Д., а последният да заплаща на А. Д.а наем. Доколкото в утвърденото от съда споразумение е изрично посочено, че по време на брака процесният имот е бил СИО и не са уточнени дяловете на съпрузите след развода, предявеният иск е допустим, но би бил основателен само отчасти, с оглед постигнатата в бракоразводното споразумение уговорка между страните, която изключва възможността ищецът да е изключителен собственик на имота.

Съобразно изложеното, предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По същество.

Предявеният от ищеца иск е с правно основание чл. 23, ал. 1 СК. За успешното провеждане на иска по чл. 23 от СК е достатъчно да се установи произходът на средствата, чрез които е придобито имуществото - така в т. 4 от Тълкувателно решение № 5/29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, то другият съпруг няма принос в 3 придобиването - изцяло или за съответната част, макар да участва в придобивната сделка.

Бракът не е средство за неоснователно обогатяване. Тоест за разлика от иска за липса на съвместен принос по чл. 21, ал. 4 СК, при който се изследва приносът на съпрузите в цялата СИО, при иска, респ. възражението по чл. 23 СК се изследва единствено произхода на средствата /а не приносът на двамата съпрузи/, послужили за придобиване на конкретен имот или движима вещ /а не цялата СИО/, като ако се установи, че средствата принадлежат само на единия съпруг презумпцията се счита за опровергана, респ. че липсва принос на другия съпруг.

С неоспорения от страните доклад по делото е обявено за безспорно между страните, че Апартамент с идентификатор ********* по КККР на гр. Бургас, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД АГКК, последно изм. засягащо обекта от 04.11.2024 г., с площ 60,92 кв. м., предназначение – жилище, с адрес гр. Б***, при съседи: на същия етаж ********, под обекта – няма, над обекта - **********, ведно с избено помещение №* с площ 3,13 кв. м. и 0,494 % от общите части в сградата е придобит на името на двамата съпрузи по време на брака им. Това се установява и от представения по делото Нотариален акт № **** г. по нот. д. № *** г. на нотариус с рег. № 409, в който вписаната продажна цена е 25800 лева, изплатена по банков път на продавачите /л. 7/.

Спорен между страните е въпросът относно действителната продажна цена на процесния имот, като ответницата твърди, че размерът на цената на апартамента не е посочената в нотариалния акт, а е 33500 евро.