Решение № 1012 от 07.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1012 гр. Пловдив, 07.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330103145 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК 831919536, против А. Й. Р., ЕГН **********, с която е предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал.

2 ТЗ.

Ищецът твърди, че на 15.02.2021 г. между ищцовата Банка и ответника е сключен Договор за банков кредит по Програма на МС на Република България за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемия от СОVІD- 19 с № ***, за сумата в размер на 2400 лева. Било уговорено върху предоставената заеман сума да не се начислява договорна лихва, съответно същият да бъде безлихвено използван от кредитополучателя. Кредитът следвало да бъде върнат на Банката, на 60 месечни погасителни вноски, с краен падеж: 15.02.2026 г.

Твърди, че ответникът на 21.03.2024 г. е преустановил плащането на дължимите вноски за главница, като е изпаднал в забава, като били просрочени вноски в периода от 21.03.2024 г. – 21.09.2024 г., поради което на основание чл. 25 от Договора, Банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем, с връчена Покана до длъжника, чрез ЧСИ М.К.

Поради липсата на изпълнение, ищецът подал заявление по чл. 417 ГПК против ответника. По образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 20699/2024 г. по описа на ПРС, била присъдена сумата от 466.69 лева – главница с настъпил падеж в периода от 21.03.2024 г. – 21.09.2024 г., като било отхвърлено заявлението за присъждане на сумите, претендирани в настоящото производство с предявените на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал.

1, т. 3 ГПК осъдителни искове.

С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1131.91 лева – главница, представляваща вноските с ненастъпил падеж за периода от 21.08.2024 г. – 15.02.2026 г. по 1

Договор за банков кредит по Програма на МС на Република България за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемия от СОVІD-19 с № *** от 15.02.2021 г.; сумата от 55.23 лева – обезщетение за забава за периода от 21.03.2024 г. – 27.11.2024 г., ведно с законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда – 18.02.2025 г.

Предвид изложеното, моли предявените искове да бъдат уважени. Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника А. Й. Р., на адреса на ответника, чрез пълнолетно лице от домашните му (*), съгласно чл. 46, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК, като в законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът А. Й. Р. е бил редовно призован за първото съдебно заседание, на адреса му, чрез пълнолетно лице от домашните му (*), съгласно чл. 46, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК, като в изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК рег. № 14231/05.11.2025 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание, проведено на 19.02.2026 г. ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК /л.38/ и доказателства за плащане в общ размер на: 401.47 лева, от които: 100 – държавна такса и заплатен адвокатски хонорар в размер на 301.47 лева, които следва да се възложат в тежест на ответника.

Предвид това, че решението се постановява след въвеждане на еврото в Република България /01.01.2026 г./, сумите следва да бъдат присъдени в евро, съобразно официалния валутен курс.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. Й. Р., ЕГН **********, да заплати на „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК 831919536, следните суми: сумата от 578.74 евро /петстотин седемдесет и осем евро и седемдесет и четири цента/, равняваща се на 1131.91 лева – главница, представляваща вноските с ненастъпил падеж за периода от 21.08.2024 г. – 15.02.2026 г. по Договор за банков 2 кредит по Програма на МС на Република България за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемия от СОVІD-19 с № *** от 15.02.2021 г.; сумата от 28.24 евро /двадесет и осем евро и двадесет и четири цента/, равняваща се на 55.23 лева – обезщетение за забава за периода от 21.03.2024 г. – 27.11.2024 г., ведно с законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда – 18.02.2025 г. до окончателното й погасяване, както и сумата в размер на 205.27 евро /двеста и пет евро и двадесет и седем цента/, равняваща се на 401.47 лева - представляваща разноски за настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Пловдивския окръжен съд в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3