Решение № 2143 от 13.05.2026, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно дело 347/2026
- Вид
- Решение № 2143
- Подписан
- 13.05.2026
- В сила
- 13.05.2026
- Състав
- Галина Динкова
Други актове по делото
- Разпореждане № 1413 от 26.03.2026 · Галина Динкова
- Разпореждане № 1493 от 31.03.2026 · Галина Динкова
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2, предложение второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 23 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.171, т.1, б."б" · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 2143
Стара Загора, 13.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Стара Загора - II състав, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
ГАЛИНА ДИНКОВА
При секретар ИВА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 20267240700347 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от П. Л. Г. с адрес [населено място], [улица], вх.А, ап.5, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1919061/ 20.03.2026г., издадена от старши полицай в Районно управление /РУ/ К. към ОД на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС /СУМПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на заповедта като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Поддържат се оплаквания за недоказано наличето на материалноправната предпоставка по чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП за прилагане на обжалваната ПАМ. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед.
Ответникът по жалбата – Старши полицай в РУ К. към ОД на МВр – Стара Загора – Р. З. И., редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателката в настоящото производство – П. Л. Г., е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GА № 4215067 от 20.03.2026г., за това, че на 20.03.2024г. около 13:33 часа в [населено място], по [улица]до № 24, в посока запад-изток, управлява собствения си лек автомобил Мерцедес ЦЛК 320 с рег.№ [рег. номер], като при извършена проверка е установено, че водачът управлява след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство Д. Т. 5000 с фабр.№ ARRD-0016, който е отчел положителна проба на метамфетамин, № на проба: 278 в 14:46ч на 20.03.2026г. На водача е издаден Талон за медицинско изследване с бл.№ 120549 и седем броя холограмни стикери, отговарящи на номера на талона. Прието е, че с описаното деяние водачът виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ от ЗДвП.
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1919061/ 20.03.2026г., издадена от издадена от старши полицай в РУ К. към ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателката П. Л. Г. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл. 22 от ЗАНН вр. с чл.172, ал.1 от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу П. Г. АУАН серия GА № 4215067 от 20.03.2026г.
Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ, в т. ч. АУАН серия GА № 4215067 от 20.03.2026г.; Талон за изследване № 120549, връчен на Пл.Г. на 20.03.2026г., в който е отразено, че проверяваното лице желае да бъде изследвано чрез медицинско и химическо изследване.
По делото са представени протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, и медицинско направление за вземане на кръв и урина, от което се установява, че в 16:25 ч. на 20.03.2026г. е взета кръв и урина от лицето П. Л. Т.. Представено е и постановление УРИ: 2841-12295/ 20.03.2026г. за назначаване на химическа експертиза за установяване на наличие на наркотични вещества или техни аналози в кръвта на П. Г.. Експертизата е възложена на НИК-МВР София, като от ответника не са ангажирани доказателства, че същата е изпълнена и какъв е резултатът от изследването, въпреки дадените от съда указания в тази насока съгласно разпореждане [номер] от 31.03.2026г.
След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП № GPAM-1919061/ 20.03.2026г е издадена от материално и териториално компетентен административен орган, в рамките на предоставените му със Заповед № 394з-4619/ 19.11.2025г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото административно правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1919061/ 20.03.2026г на старши полицай в РУ К. към ОД на МВР – Стара Загора обаче е постановена при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:
По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).
В случая, като правно основание за издаване на оспорената ЗППАМ № GPAM-1919061/ 20.03.2026г е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Несъмнено в настоящия случай административният орган е възприел наличието на втората хипотеза на законовата норма, а именно управление на МПС след употребата на наркотични вещества.
От фактическа страна по делото не е спорно, че при извършената на 20.03.2026 г. на водача П. Г. проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Д. Т. 5000 номер ARRD-0016, проба № 278, е отчетен положителен резултат за употреба на наркотични вещества - мегамфетамин. На Г. е съставен и АУАН серия GА № 4215067 от 20.03.2026г., за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест с техническо средство. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, като в случая АУАН серия GА № 4215067 от 20.03.2026г. е част от административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ № GPAM-1919061/ 20.03.2026г и съдържа фактическите обстоятелства, на които се основава административният акт по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК. Действително АУАН серия GА № 4215067 от 20.03.2026г. е подписан без възражения от лицето, срещу което е съставен, но съдът приема, че съдържащите се в АУАН констатации за управление на ППС след употреба на наркотични вещества, не са потвърдени с надлежни доказателства в настоящото съдебно производство, поради следното:
В действащата нормативна регламентация – в Закона за движение по пътищата и в Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, начините за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози от водачите на МПС, са регламентирани алтернативно - чрез медицинско /химико-токсикологично лабораторно изследване/ или с тест. В приложимата Наредба 1 от 19.07.2017 г. е предвидено, че при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване, като при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи /чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП/. Следователно употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на теста, но единствено в случаите когато лицето приеме показанията на теста; при отказ да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване /чл. 6, ал. 10 от Наредба 1 от 19.07.2017 г., ред. ДВ, бр.81 от 2023г./.
За прилагането на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача на МПС, следва да е безспорно установена.
В случая обаче резултатът от теста – проба № 278, извършен с техническо средство Д. Т. 5000 номер ARRD – 0016, се явява оспорен, предвид направеното от П. Г. отбелязване в талон за изследване № 120549 от 20.03.2026г., издаден съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Към момента на постановяването на обжалваната заповед по административната преписка са били налице данни, потвърдени и с представените по делото доказателства, че даденото на лицето предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, е било изпълнено.
Доколкото при дадена биологична проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, законът в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП определя именно резултатът от това изследване да е определящ по отношение на констатацията за употреба на наркотични вещества, преди наличието на резултат от назначеното изследване, противоправното поведение на водача на МПС, като основание за прилагането на ПАМ от вида на процесната, се явява недоказано.
Разпечатката съдържа 30 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3f64a79c-eb73-4297-ac3e-790c408c00c1