Решение № 114 от 09.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Пловдив, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330103500 по описа за 2025 година

Предмет на делото са обективно и субективно съединени искове по искове по чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК и чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК;

Ищец Е. Т. А. твърди, че с ответник „Фератум България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ..../15.07.2024г., който е нищожен на осн. чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК.

Твърди, че годишен лихвен процент в размер на 23 % не отговаря на размера на възнаградителната лихва от 230 лв. Счита, че същият е в по-висок размер от посочения, което води до не спазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и от там влече нищожност на целия договор за кредит.

Твърди, че процесният договор за кредит е нищожен на осн. чл. 22 ЗПК във вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. ГПР в договора не отговаря на реално приложения. В ГПР по договора е включено единствено възнаградителната лихва, като реално приложения е различен от посочения в договора за кредит. Това е така тъй като не е включено в ГПР възнаграждението за поръчителство към Multitude Bank в размер на 980 лв. по кредита.

Уговорената такса „гарант" - възнаграждение за осигуряване на дружество поръчител според ищеца е разход индикатор който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - на понятието за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 3ПК.

Този извод следва от дефиницията „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси в случая таксата за гарант не е включена в ГПК.

Иска се от съда да признае за установено, че Договор за предоставяне на потребителски кредит № ..../15.07.2024г. е недействителен поради неспазване на императивни изисквания на ЗПК. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответник „Фератум България“ ЕООД чрез юрк. Г.Г. оспорва предявения иск. Оспорва, твърдението, че поръчителството от Мултитуюд Банк (Малта) е задължително условие за 1 сключване на кредитен договор. Според ответника кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на „Фератум България", потребителят сам избира обезпечението. Следователно сключването на договор за гаранция не е задължително. Също така, исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна - Мултитуюд Банк, а не „Фератум България“ ЕООД. Мултитуюд Банк е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ. Договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което Фератум България не е страна. Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на Мултитуюд Банк и така няма да настъпи промяна в патримониума на Ищеца. Поддържа се, че ищецът е завел исковете за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради което същите следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими. Ищецът сам е избрал Мултитуюд Банк (Малта) като поръчител в електронния формуляр и, след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит.

Получил е преддоговорна информация по е-mail, която изрично посочва, че за сключването на договора за кредит „Фератум България" изисква поръчителство. Ищецът е получил и документи от Мултитуюд Банк, включително Договор за гаранция. След като е бил информиран, ищецът е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора. С оглед на това, не може да се говори за заблуждаваща търговска практика по чл. 68е от ЗЗП.

Ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищецът е бил информиран за последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на Мултитуюд Банк, ако избере нея за поръчител. Претенциите на ищеца не са подкрепени с убедителни доказателства. Исковата молба съдържа общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи, и не представя ясни доказателства за плащания, възникнали отношения или суми. Твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП са неоснователни. Чл. 5 от договора ясно посочва избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция са подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към Мултитуюд Банк, които ищецът е приел доброволно. Относно твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Твърдението на ищеца за допълнителни разходи е неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон. „Фератум България“ е предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил това си право. Иска се отхвърлянето на предявения иск.

Предявен е насрещен иск против Е. Т. А., която е получила потребителски кредит в размер на 1000 лв. по процесния договор № ..../15.07.2024г., сключен с „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Съгласно договора, кредитът е следвало да бъде погасен в срок до 12 месеца, но към момента потребителят е заплатил само 384.17лв.

С оглед на непогасяването на задълженията се иска осъждането на А. за сумата от:

615.83лв., представляваща неизплатена главница по договора ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на иска до окончателното и изплащане. Поради неизпълнението на договора от страна на кредитополучателя и на основание чл. 6 от договора и чл. 13, ал. 1 от Общите условия на „Фератум България“ ЕООД, всички вземания по кредита се обявяват за предсрочно изискуеми. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Отговор по насрещния иск не е постъпил.

Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК вр. с чл. 235 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

На 15.07.2024 г. между „Фератум България" ЕООД като кредитор и Е. Т. А.

/кредитополучател/ е сключен Договор за предоставяне потребителски кредит № .... от 2

15.07.2024 г. със следните параметри: размер на кредита: 1000.00 лв.; срок на кредита 12 месеца; брой погасителни вноски 12 (месечни); първа падежна дата: 14.08.2024 г. краен срок на кредита: 10.07.2025 г.; лихвен процент 23.00%; ГПР на кредита: 49.11%; Обща сума за погасяване: 1230.00 лв.; в т.ч. главница: 1000.00 лв., 230.00 лв. договорна лихва. Заемът се обезпечава с поръчителство по договор за гаранция, предоставено от „Мултитуд банк" срещу такса за гаранция в размер на 980.00 лв., дължима от потребителя, която се заплаща на 12 месечни вноски съобразно погасителен план;

Видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице К. И. извършените плащания по Договор за потребителски кредит № .... от 15.07.2024 г. и Договор за гаранция, погасените са в общ размер на 387,17 лева. Вещото лице констатира, че ГПР възлиза на 432.83 % при включването му на следните разходи по кредита: договорна лихва в размер на 230.00 лв. плюс такса „гаранция“ в размер на980.00 лв., общо разходи в размер на 1210.00 лв.;

Следователно, основателни са твърденията на ищеца че процесният договор за кредит е нищожен на осн. чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. ГПР в договора не отговаря на реално приложения. В ГПР по договора е включено единствено възнаградителната лихва, като реално приложения е различен от посочения в договора за кредит. Това е така тъй като не е включено в ГПР възнаграждението за поръчителство към Multitude Bank в размер на 980 лв. по кредита. Уговорената такса „гарант" - възнаграждение за осигуряване на дружество поръчител е разход индикатор който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - на понятието за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 3ПК. Този извод следва от дефиницията „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси в случая таксата за гарант не е включена в ГПК. Без да бъде включен този разход в ГПР потребителят е заблуден, заобиколена е императивната норма на чл. 19 ЗПК. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл: Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.;

Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.

Предвид на горното Договор за предоставяне на потребителски кредит № ..../15.07.2024г. следва да бъде обявен за недействителен, а в полза на ищеца по насрещния иск да бъде присъдена сумата от 615,83 лева, която представлява чистата стойност на неизплатената главница по договора ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на иска до окончателното и изплащане.

С оглед изхода на спора по делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 338,40 лева за държавна такса и съдебно-счетоводна експертиза, а в полза на адв. Р. Р. да се присъди сума в размер на 480 лева с ДДС за процесуално представителство и защита на ищцата по делото – така съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16, както и предвид практиката на СЕС от 2024г., установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС като определеният хонорар съответства на фактическата и правна сложност на делото.

В полза на ищеца по насрещния иск следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 150 лева за държавна такса и за юрисконсултко възнаграждение, които да се погасят чрез прихващане с насрещното вземане на А. до размера на сумата от 188,40 лева.

Така мотивиран съдът

3

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 ЗПК сключения между Е.

Т. А. с ЕГН ********** и „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК: 200599406, Договор за предоставяне на потребителски кредит № ..../15.07.2024г;

ОСЪЖДА Е. Т. А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК: 200599406 сумата от 615,83 лева, която представлява чистата стойност по Договор за предоставяне на потребителски кредит № ..../15.07.2024г на неизплатената главница ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на иска – 06.06.2025г. до окончателното й изплащане;

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК: 200599406 да заплати в полза на Е. Т.