Определение № 979 от 19.01.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 979 гр. Варна, 19.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20253110107430 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано по молба с вх. № 106032/19.12.2025 г., депозирана от ответника ЗД „ Б.И.“ АД, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. – изпълнителни директори, чрез адв. Б. А. САК, с искане за изменение на решение № 4393/05.12.2025 г., постановено по гр.д. № 7430/2025 г. в частта за разноските.

Излага се в молбата, че съдът неправилно е възложил в тежест на ответника претендираните от ищеца разноски, в размер на адвокатско възнаграждение от 480 лева.

Причина за горното се обосновава, че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита на ищеца Н. И. не съответства на фактическата и правна сложност на делото и на действително извършената от адвоката работа. В тази връзка се посочва, че практиката на СЕС е константна, че Наредба 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Наредбата няма задължителен характер за съдилищата в Република България, съответно не е обвързваща за тях. Размерите на възнагражденията подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на работа и преди всичко - правната и фактическа сложност на делото. Предмет на делото е иск, който не се отличава с фактическа и правна сложност, тъй като е с акцесорен характер на главния иск по който е предмет по решеното гр.д. № 8584/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, ГО, 20 с-в, при който се доказват претърпени вреди, вина, причинна връзка и др. Оттук, производството е с предизвестен изход, с оглед факта, че е достатъчно да се установи размера на главницата и началния момент на забавата, които са установени по главния иск.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ищеца Н. В. И., чрез адв. Й. А. ВАК. Страната изразява становище за неоснователност на заявеното искане на ответното дружество, с аргумент, че съгласно т.3 на ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК, основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическа и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след която преценка, при несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява адвокатския хонорар. Минималния размер на възнаграждението за всеки вид адвокатска услуга е определен с издадената от ВАС на основание чл.36 от ЗА Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложими в отношенията между адвокат и клиент. Съдът при произнасяне по искане по чл. 78, ал.5 от ГПК има процесуалното правомощие да осъществи самостоятелна преценка за прекомерност и да намали дължимото като разноски адвокатско възнаграждение до размера, определен от чл. 78, ал.5 от ГПК, вр. с чл.36 от ЗА е по-малко от минимално определения в Наредбата размер и в случаят претендираният размер е в съответствие с Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

1

Съдът намира така депозираната от ищцовото дружество молба за процесуално допустима – предявена е в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от страна, притежаваща процесуална легитимация за това.

Разгледана по същество обаче същата се явява неоснователна по следните съображения:

С постановеното решение съдът на основание чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, е осъдил ЗД „Б.И." АД, ЕИК 831830482, със седалище гр. София район „Лозенец", бул. „Д.Б." № *, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да заплати на ищеца Н. В. И. ЕГН **********, сумата от 431.21 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.03.2024г. до 08.12.2024г. върху главницата от 4004.24 лева, представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение за щети по собствения на ищеца л.а. „Ауди А4” с ДК № СВ***СТ, настъпили при ПТП от 19.02.2024 г. реализирано по вина на водача на л.а.

„Мерцедес МЛ“, с ДК № СА******КА, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, за което ответното дружество е осъдено с влязло в сила Решение № 76/07.01.2025г., постановено по гр.д. №8584/2024г. на РС - Варна.

Ответното дружество с поведението си е дало повод за образуване на производството. От една страна е било наясно с размера на дължимото вземане, предвид факта на влязло в сила Решение № 76/07.01.2025г., постановено по гр.д.8584/2024г. на РС Варна, с което е определен същия. От друга страна поведението на дружеството е обосновавало образувано на производство, тъй като няма как след като е платена главница, представляващ застрахователно обезщетение за щети по влязло в законна сила решение, да не се налага плащане на лихва, както с оглед посоченото решение, така и с оглед чл. 429, ал.

2, т. 2 КЗ, а ответникът е застрахователно дружество.

На следващо място ответното дружество е осъществило защита с ОИМ по предявения иск по отношение на неговата допустимост, в условията на евентуалност в ОИМ, се посочва, че предявения иск е основателен и тъй като дружеството разбирало за задължението с ИМ, то впоследствие е изплатило по лична сметка на ищеца сумата.

В хода на процеса, след като съдът се произнесе по допустимостта на процеса, ответникът продължи да прави същото възражение, поради което се стигна до открито съдебно заседание. От което следва, че с поведението си ответникът е станал повод за образуване на делото.

Минималният размер на адв. Възнаграждение съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение за процесуално представителство по дела до 1000 лева е 400 лева + 20 % ДДС.

По отношение дължимостта на ДДС:

Съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от възнаграждението. Предвиденият в цитираната разпоредба начин, по който се формира минималният размер на адвокатското възнаграждение за регистрираните по ДДС адвокати, е приложим както за случаите, когато възнаграждението е предмет на договаряне между адвоката и неговия клиент, така и за случаите на оказано от адвоката безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 2 ЗА, в които размерът на възнаграждението се определя от съда. При отправено до съда основателно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, изхождащо от адвокат, регистриран по ДДС (факт, който може да бъде установен чрез справка в публичния регистър по чл. 80, ал. 1 ДОПК), в полза на адвоката следва да се присъди възнаграждение в приложимия за конкретното дело минимален размер по Наредба № 1/2004 г., изчислен върху защитения материален интерес, към който следва да се прибави 20 % ДДС. В този смисъл е и константата практика на ВКС, създадена по въпроса дължи ли се и при какви предпоставки ДДС върху адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА - напр. Определение № 306/06.06.2017 г. по ч.т.д. № 2559/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., Определение № 490/19.09.2017 г. по ч.т.д. № 1082/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., Определение № 91/31.01.2018 г. по ч.т.д. № 1700/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., Определение № 660/03.12.2018 г. по ч.т.д. № 2784/2018 г. на ВКС, ІІ т. о. В случаят се установява, че адв. Й. А. е регистриран по ДДС, въз основа на служебна справка.

Съгласно Решение от 25.01.2024 г., постановено по дело № C-438/22 на втори състав на СЕС, разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /сега Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/ противоречат на правото на ЕС, поради което и предвидените в нея такива не обвързва съда при валидно заявено възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съобразно мотивите на посоченото решение, при определяне справедливия размер на дължимия адвокатски хонорар, съдът следва да съобрази действителната фактическата и 2 правна сложност на делото, както и неговия характер и особености на производството, въведените възражения, защитавания от съответната страна интерес и всички други обстоятелства, имащи значение за спора.

В този смисъл, при съпоставяне на посочените критерии с конкретните особености на делото, настоящият съдебен състав намира, че претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно, поради което не следва да бъде редуцирано.

При така изложеното, искането на молителя следва да бъде оставено без уважение, поради неоснователността му както в частта, с която се моли за изменение на определението, чрез неприсъждане на разноски в полза на ищеца.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 106032/19.12.2025 г., депозирана от ответника ЗД „ Б.И.“ АД, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. – изпълнителни директори, чрез адв. Б. А. -САК, с искане за изменение на решение № 4393/05.12.2025 г., постановено по гр.д. № 7430/2025 г. в частта за разноските, в частта за разноските, на основание чл. 248, ал.

1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3