Решение № 256 от 23.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. София, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20251110213267 по описа за 2025 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано жалбата на Р. Б. Р. с ЕГН**********, живеещ в гр. ***, по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания представляван от адвокат С. Д. Т. от Софийската адвокатска колегия, против наказателно постановление №КПК-НП-119, издадено на 20. VIII. 2025 година от А. Т. С. в качеството му на председател на КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА с ЕИК по *** със седалище и адрес на управление в гр. ***

Пълномощницата на жалбоподателя оспорва процесното наказателно постановление.

Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Поддържа, че към момента, когато изтекъл срокът за подаване на ежегодна декларация за имущество и интереси по чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията за 2024 година, жалбоподателят вече не заемал длъжността Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове и конкурентоспособност“ в Министерството на иновациите и растежа, затова и за него не възникнало задължение да подава такава декларация. Жалбоподателят не знаел, че е длъжен да подаде такава декларация, затова и нарушението не било извършено виновно. Случаят бил маловажен по смисъла на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания. Възраженията, направени от жалбоподателя, били обсъдени формално в наказателното постановление.

Жалбоподателят не се явява в открито съдебно заседание. Надлежно упълномощената 1 му процесуална представителка се явява. Излага доводи за основателност на жалбата и иска от съда да отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно издадено.

Претендира присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс.

Председателят на КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА, ответна страна по жалбата, се представлява в съдебно заседание от надлежно упълномощена процесуална представителка – юрисконсулт Р. Р. Ц.. Същата в открито съдебно заседание навежда доводи за безспорна установеност на извършителя и нарушението и оспорва жалбата. Прави искане съдът да потвърди процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, СЪДЪТ ПРИЕ

СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

На 22. V. 2024 година Председателят на комисията за противодействие на корупцията издава представено по делото предупреждение по чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания №КПК-773-4, с което освобождава жалбоподателя от административнонаказателна отговорност по административнонаказателната преписка, образувана по акт за установяване на административно нарушение №КПК-АУАН-ПР-286 от 30. I. 2024 година.

На 24. I. 2025 година Главният секретар на Министерството на иновациите и растежа на Република България издава представена по делото Заповед №ЧР-МИР-21, с която прекратява служебното правоотношение жалбоподателя, дотогава заемащ длъжността «Главен директор на главна дирекция „Европейски фондове и конкурентоспособност“», считано от 27. I. 2025 година. Със заповедта е разпоредено на жалбоподателя да се изплати обезщетение за неизползван през 2024 година платен годишен отпуск, затова съдът приема, че служебното правоотношение е възникнало именно през посочената година.

На 28. II. 2025 година жалбоподателят подава Декларация за имущество и интереси по чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията, с която декларира имуществото си при освобождаване от длъжност. Декларацията е приета от административнонаказващия орган с входящ №Ф304 и представена по делото заедно с указания за попълване.

На 05. VI. 2025 година свидетелката Е. О. Б. с ЕГН********** извършва проверка в информационните масиви на комисията и установява, че жалбоподателят не е подал ежегодна Декларация за имущество и интереси по чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията за 2024 година. Във връзката с горното на жалбоподателя е изпратено представено по делото писмо от същата дата с изходящ №КПК-4314. Според представено по делото известие за доставяне, писмото е получено от жалбоподателя на 16.

2

VI. 2025 година.

На същата дата жалбоподателят подава ежегодна Декларация за имущество и интереси по чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията, с която декларира имуществото си за 2024 година. Декларацията е приета от административнонаказващия орган с входящ №15043 и представена по делото.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства: показанията на свидетелката Е. О. Б. с ЕГН**********, които съдът кредитира с доверие, доколкото изхождат от лице, даващо показания за непосредствено възприетото по време на изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото; приобщените по делото писмени доказателства: процесните акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, възражение на жалбоподателя, заповед за компетентност, писмо, известия за доставяне, декларации за имущество и интереси, заповед за прекратяване на служебно правоотношение, предупреждение, констативен протокол.

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 16. VI. 2025 година под №КПК-АУАН-ПР-370 от свидетелката Е. О. Б. с ЕГН**********, заемаща длъжността главна инспекторка в Дирекция „Публичен регистър“ на ответната комисия, компетентно длъжностно лице по силата на представена по делото Заповед №КПК-РД-06159, издадена от Председателя на Комисията за противодействие на корупцията на 15. V.

2025 година, в присъствието на двама свидетели.

При съставянето на акта жалбоподателят се възползва от възможността да подаде представено по делото възражение по чл. 44 от Закона за административните нарушения и наказания.

На 20. VIII. 2025 година Председателят на Комисията за противодействие на корупцията, компетентно длъжностно лице по силата на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията, издава въз основа на установеното в акта процесното наказателно постановление под №КПК-НП-119 като възпроизвежда в него изцяло описаната в акта фактическа обстановка, излага мотиви, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания, не приема на възраженията по направените в него констатации и налага на жалбоподателя административно наказание 3 глоба в размер на 1 000.00 лева на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2 от същия закон във връзка с чл. 49, ал. 1, т. 2 от закона.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 26. VIII. 2025 година, а жалбата e подадена чрез административнонаказващия орган на 05. IХ. 2025 година.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

По редовността на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление от външна страна:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно Закона за противодействие на корупцията и представената по делото Заповед №КПК-РД06-159, издадена на 15. V. 2025 година от Председателя на ответната комисия на основание чл. 14, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията във връзка с §7, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби от същия закон и чл. 120, ал. 1 от закона, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма.

Съдът приема, че са спазени и сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания. Срокът за изготвяне на акта за установяване на административно нарушение е започнал да тече едва на 15. V. 2025 година: последният ден, в който може да се подават декларации за имущество и интереси, затова е изтекъл на 15. VIII. 2025 година – след издаване на акта за установяване на административно нарушение.

Обжалваното наказателно постановление е издадено на 20. VIII. 2025 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, макар и след изтичането на инструктивния 1месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания, относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни за:

4 датата на извършване на нарушението, мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени.

В наказателното постановление е изложено становище за неоснователност на направеното от жалбоподателя възражение. Законът не урежда минимална дължина или съдържание на мотивите, а само задължава административнонаказващия орган да се запознае с възраженията на жалбоподателя преди да издаде постановлението си. Индикации за горното съществуват, затова съдът не приема, че липсата на подробни мотиви за отхвърляне на възраженията на жалбоподателя са опорочили издаването на обжалваното наказателно постановление.

По извършването на административно нарушение от обективна страна:

Ръководителите на бюджетни организации или други оправомощени длъжностни лица, които изпълняват функции на органи за финансово управление и контрол на средства от Европейския съюз и свързаното с тях национално финансиране или чужди средства съгласно Закона за публичните финанси, какъвто е и жалбоподателят, са лица, заемащи публични длъжности по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 43 от Закона за противодействие на корупцията. Съгласно чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията лицата, заемащи публични длъжности, подават декларация за имущество и интереси. Според чл. 52, ал. 1, т. 2 от същия закон декларация за имущество и интереси се подава в ежегодно до 15 май за предходната година.

От доказателствата по делото се изясни, че жалбоподателят е заемал публична длъжност през част от 2024 година и част от 2025 година – до 27. I. 2025 година. Така за него е възникнало задължение да подаде както ежегодна декларация за 2024 година, така и отделна декларация при прекратяване на служебното правоотношение през 2025 година.

Съдът стига до такъв извод, защото декларациите са за различни периоди от време – първата е за 2024 година, а втората – за времето от началото на 2025 година до приключване на служебното правоотношение. Обстоятелството, че срокът за подаване на ежегодната декларация е изтекъл след прекратяване на служебното правоотношение не освобождава жалбоподателя от задължението да я подаде: същата се подава за 2024 година, през което време жалбоподателят е заемал публична длъжност.