Определение № 3263 от 17.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3263 гр. София, 17.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20258002104763 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата И. И. Д. срещу въззивно решение № 5623 от 11.09.2025 год., постановено по в. гр. дело № 824/2025 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІІ-В с-в, с което, като е отменено решение № 22957 от 17.12.2024 год., постановено по гр. дело № 26865/2024 год. по описа на Софийски районен съд, ГО, 56 с-в, са отхвърлени предявените от И. И. Д. срещу Столичен инспекторат към Столична община искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено на основание чл.

330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед № ССИ24-РД15-476 от 25.04.2024 год. на директора на Столичен инспекторат към Столична община, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „старши инспектор в Районен инспекторат Младост“ при Столичен инспекторат към Столична община и за осъждане на ответника да заплати сумата от 11 100 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 25.04.2024 год. до 25.10.2024 год. /в брутен размер/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.05.2024 год. до окончателното й изплащане.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК/ и е спазен срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради 1 нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че мотивите на въззивния съд са противоречиви – от една страна било прието, че тежестта на доказване се носи от ответника, а от друга – че не следва да се обсъжда въпроса за предпоставките на чл.195 КТ, а именно дали заповедта за уволнение е мотивирана, дали е спазен срока за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 194 КТ, както и дали наказанието е съответно на нарушението. Така въззивният съд недопустимо бил разместил доказателствената тежест при оспорване на дисциплинарно уволнение. При предявен иск от страна на работника за отмяна на дисциплинарното уволнение като незаконно, който включвал всички основания за незаконност от процедурно или материалноправно естество включително, доказателствената тежест за установяване на вменените нарушения се носела от ответника-работодател. Неправилно въззивният съд бил приел, че заповедта е издадена от лице с дисциплинарна власт в законоустановения двумесечен срок, че същата е мотивирана, като в нея са посочени нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, доколкото в исковата молба и уточненията липсвали оплаквания по отношение на дисциплинарната власт на лицето, издало заповедта - чл. 192 КТ, срока за налагане на дисциплинарното наказание — чл. 194 КТ, и мотивираността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание – чл. 195 ГПК. Същевременно съдът следвало да следи служебно за спазването на императивни правни норми, каквито били чл. 195 КТ и чл. 194 КТ.

Отказал да обсъди и въпроса за съответствието на наложеното наказание с извършеното нарушение – чл. 189 КТ. Също така не бил обсъдил всички възражения и доводи на страните от значение за правния спор, както и всички събрани доказателства по делото относно релевантните факти в тяхната взаимна връзка и не бил изложил собствени мотиви. Неправилен бил изводът на въззивния съд, че процедурата по чл.193 КТ е надлежно осъществена, в т.ч. не бил зачел индивидуалното право на изслушване на служителя. Протоколът от 24.04.2024 год. не обективирал искане за даване на обяснения. Освен това на ищцата не бил предоставен разумен срок за даване на обясненията. Връчването на предварително изготвената заповед за уволнение непосредствено след като записът бил изгледан и задаването на общия въпрос относно наличие на коментар по него и последвалия отказ на служителя да направи такъв, не удовлетворявали изискванията за предоставяне на разумен срок и осигуряване на реална възможност за даване на обяснения. Претендира се и присъждането на направените разноски по делото.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл.

280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси:

1/ При предявен иск от страна на работника за отмяна на дисциплинарното 2 уволнение като незаконно, който включва всички основания за незаконност от процедурно или материалноправно естество, доказателствената тежест за установяване на законноостта на наложеното наказание „уволнение“, върху работодателят ли е разпределена, именно той ли следва да докаже, че са налице всички предпоставки на чл. 195 КТ, или както е приел СГС, щом няма конкретно оспорване, съдът приема че е законно уволнението?

2.1/ Когато ищецът е оспорил законността на заповед за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“, съдът длъжен ли е да установи наличието на реквизитите, посочени императивно в чл. 195 КТ, реквизити гарантиращи „законност“ на наложеното наказание „дисциплинарно уволнение“, извършено ли е претендираното деяние /действие или бездействие/, мотивирана ли е атакуваната заповед, съставлява ли вмененото нарушение на трудовата дисциплина, каква е неговата тежест и съответства ли му по тежест наложеното дисциплинарно наказание, или както СГС е приел, че след като не е изрично посочено в исковата молба, а чак в отговора на въззивната жалба, въпросите не следва да се обсъждат от въззивният съд?

2.2/ Длъжен ли е ищецът да посочи в какво се състои незаконосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ или е достатъчно да посочи в исковата молба, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна?

3/ За императивните норми на чл. 195 КТ и чл. 194 КТ съдът следи ли служебно за тяхното спазване и ако първоинстанционният съд не се е произнесъл, и има оплакване в отговора на въззивната жалба, че заповед за налагане на дисциплинарно наказание не е мотивирана, въззивният съд следва ли да откаже да разгледа този довод в отговора на въззивната жалба, поради това че същият довод не е посочен в исковата молба, или е длъжен да обсъди това възражение поради това че нормите са императивни и че спорът е пренесен пред СГС с отговорът на въззивната жалба?

4/ При оспорване на законността на дисциплинарно уволнение следва ли съдът да извърши контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, на първо място относно това дали работодателят преди налагането на дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189 КТ, т.е. като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя?

5 / Нарушил ли е въззивният съд основния принцип на ограниченото въззивно обжалване като е отрекъл/отказал да разгледа доводите на въззиваемия, изложени в отговора на въззивната жалба – че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е мотивирана и че наказанието не съответства на тежестта на нарушението, пренебрегвайки признатата от закона възможност, не само въззивникът, но и въззиваемият да се оплаче от пороци на обжалваното решение с отговора, с който той 3 упражнява право на защита срещу жалбата, а то е проекция на правото му на иск?

6/ Има ли задължение въззивната инстанция да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за правния спор, както и всички събрани доказателства по делото относно релевантните факти в тяхната взаимна връзка, както и да изложи собствени мотиви, при отмяната на решение на първоинстанционния съд?

7.1/ С предявяването на записа от работодателя /частично е бил показан/ и задаването на въпроса „ще коментирате ли“, може ли да се приеме че работодателят е изпълнил изискванията на чл. 193 КТ, като не е посочил релевантните обстоятелства – за кое поведение /действия или бездействия/ на работника се искат обяснения, както и времето, през което работникът може да бъде изслушан?

7.2/ Дадена ли е от работодателя реална възможност на работника да бъде изслушан, след като ме е показал запис на „телевизора“ и му е задал въпрос „ще коментирате ли“ и без да му даде разумен срок за даване на обяснение и едновремено с това му е връчена заповедта за уволнение, предварително подготвена? „Ще коментирате ли“, което предполага незабавно даване на обяснения, разумен срок ли е по чл. 193 КТ?

8/ При извършване на процедурата по чл. 193 КТ работодателят извършил ли е същата надлежно при групово изслушване на служителите или следва същото да е сторено самостоятелно, особено ако произтича от един и същ юридически факт?

Длъжен ли е работодателят да зачете индивидуалното право на служителя на изслушване, дадено и гарантирано от чл. 193 КТ, съобразявайки и факта че служителката Д. е само двадесет дни на тази работа и все още е обучавана?

Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, цитирана в изложението.

Ответникът по касационната жалба Столичен инспекторат към Столична община счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил съображения, като се е позовал на съдебната практика /която е цитирал/, че правото по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е потестативно право на работника за отмяна на уволнението, поради което в обстоятелствената част на исковата молба е необходимо да се посочат правопораждащите факти на правото, чиято защита се търси. Съдът не може да се произнесе по предмета на делото /потестативното право за отмяна на уволнението/, въз основа на други факти и обстоятелства, които не са въведени от ищеца и са извън предмета на доказване, и за които факти не е разпределяна доказателствена тежест и не е давано указание за сочене на доказателства, при липсата на такива. С иска за 4 признаване на уволнението за незаконно ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление.

Предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Следователно съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба в първото заседание по делото, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава.

Приел е за установено, че по силата на трудов договор № от 09.02.2024 год. и заповед № от 13.02.2024 год. ищцата е заемала длъжността „Старши инспектор, Районен инспекторат „Младост“. Със заповед № от 25.04.2024 год., издадена от директора на Столичен инспекторат към Столична община, на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ вр. с чл.

190, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 187, ал. 1, т. 8 и чл. 188, т. 3 КТ и чл. 7, ал. 3, т. 6 от Правилника за организацията и дейността на Столичен инспекторат към Столична община. В исковата молба и уточненията липсвали оплаквания по отношение на дисциплинарната власт на лицето, издало заповедта – чл. 192 КТ, срока за налагане на дисциплинарното наказание – чл. 194 КТ, и мотивираността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание – чл. 195 КТ, поради което следва да се приеме, че заповедта е издадена от лице с дисциплинарна власт в законоустановения двумесечен срок, както и че същата е мотивирана, като в нея са посочени нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Оспорването на мотивираността на заповедта е сторено едва с писмените бележки пред първата инстанция и е намерило отражение и в отговора на въззивната жалба, както и в писмените бележки, представени пред въззивната инстанция. Пороците на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание обаче следвало да бъдат посочени в исковата молба, съответно уточненията към нея, и не можело да бъдат въвеждани в последващ е т а п на процеса, поради което не следвало да бъдат обсъждани. Поради това въззивният съд е намерил, че възражението за немотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е преклудирано.