Решение № 495 от 12.04.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 495 гр. Русе, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20224520103165 по описа за 2022 година

Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.

Ищецът “Топлофикация Русе” АД, представляван от изп. директор Севдалин Желев чрез процесуалния си представител твърди, че ответникът е купувач на доставяна от дружеството топлинна енергия в имот в гр. *******, с абонатен №03040400180, като по 24 бр. фактури за периода от 31.08.2020г. до 22.11.2021г. му дължи общо сумата 409.32 лв. Ответникът дължи и лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставката до 25.01.2022г. в размер на 30.24 лв. За събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №474/2022г. на Русенски районен съд.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което моли да се признае за установено по отношение на М. Х. М., че му дължи сумите 409.32 лв за доставена и разпределена топлинна енергия по 24 бр. фактури за периода от 31.08.2020г. до 22.11.2021г., заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.01.2022г. до окончателното изплащане, 30.24 лв лихва за забава. Претендира направените разноски по заповедното производство, както и разноските по настоящото дело.

1

Ответницата М. Х. М. чрез назначения й по реда на чл.47 ГПК особен представител оспорва изцяло предявения иск. Заявява, че липсват доказателства да е канена да изпълни доброволно задължението си, както и да има просрочени плащания. Моли искът да бъде отхвърлен.

По делото са представени писмени доказателства, прието е заключение на техническа експертиза и е приложено ч. гр. дело №474/2022г. на РРС.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Видно е от ч. гр. дело №474/2022г., че в производство по чл.410 и сл.

ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №200/27.01.2022г. срещу М. Х. М. за сумите 409.32 лв главница за доставена топлинна енергия по 24 бр. фактури за периода от 31.08.2020г. до 22.11.2021г. в имот на длъжника в гр. *******, аб. №03040400180, заедно със законната лихва от 26.01.2022г. до окончателното изплащане, 30.24 лв лихва за забава от падежа на всяка фактура до 25.01.20221г. и за 77 лв разноски. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът е предявил иска в установения в закона едномесечен срок.

От представените по делото сметкофактури за доставена топлинна енергия за периодите 31.08.2020г.-24.09.2020г., 25.09.2020г.-27.10.2020г., 28.10.2020г.- 24.11.2020г., 25.11.2020г.-21.12.2020., 22.12.2020г.-22.01.2021г., 23.01.2021г.-22.02.2021г., 23.02.2021г.-26.03.2021г., 27.03.2021г.-26.04.2021г., 27.04.2021г.-26.05.2021г., 27.05.2021г.-30.06.2021г., 01.07.2021г.-26.07.2021г., 27.07.2021г.-27.08.2021г., 28.08.2021г.-27.09.2021г., 28.09.2021г.-21.10.2021г., 22.10.2021г.-22.11.2021г., както и от приложеното на л.33 извлечение от сметка по партида №03-04-04-0-0180 за дължими суми от М. Х. М., се вижда, че ответницата дължи на ищеца за доставена топлинна енергия за обект в гр.

***********, за исковите периоди общо сумата 409.32 лв.

От заключението на техническата експертиза, потвърдено и допълнено устно от вещото лице инж. М. Т. Д в съдебно заседание на 14.03.2023г., се установява, че имотът с административен адрес гр. *******, е присъединен към градската топлопреносна мрежа на гр. Русе, чрез групова абонатна станция, както и че в сградата, в която същият се намира, е въведено дялово 2 разпределение на топлоенергията, като през исковия период услугата “дялово разпределение на топлинната енергия” за отопление е извършвано от ”ДикейЛ“ ООД гр. Русе, а на топлинната енергия за БГВ е извършвано от “Топлофикация Русе” АД. В жилището има едно отоплително тяло (радиатор) с индивидуален разпределител на топлинна енергия за отопление и два водомер за битова гореща вода, монтирани вътре в имота. Периодът, посочен в исковата молба (31.08.2020г.-22.11.2021г.), включва два неотоплителни месеца от 2020г., шест отоплителни месеца от отоплителен сезон 2020/2021г., шест неотоплителни месеца от 2021г., един отоплителен месец от отоплителен сезон 2021/2022г. Претендираната в исковата молба сума е формирана от стойност на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, стойност на топлинната енергия за отопление в имота, стойност на топлинната енергия за БГВ и стойност на услугата “Дялово разпределение на топлинна енергия”. При спазване правилата за дялово разпределение, съгласно Закона за енергетиката, Наредба №Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.25 от 20.03.2020г.) и Методиката за дялово разпределение, за имота следва да се разпредели общо 4.1713 MWh топлинна енергия на стойност 381.95 лв с ДДС. С отчитане на таксите за услугата “Дялово разпределение на топлинната енергия” - 26.16 лв с ДДС, дължимата сума общо е 408.11 лв с ДДС, като при отчитане на изравнителна сума – годишно изравняване 2019/2020г. дължимата сума общо е 414.09 лв с ДДС.

Вещото лице инж. Д, който е извършил и самостоятелни изчисления въз основа наличните доказателства, устно в съдебно заседание потвърждава, че ищецът правилно е формирал задължението на ответницата.

Заключението на експертизата е прието от съда без възражения от страните.

В исковата сума 409.32 лв не са включени лихви за забава на плащанията. От цит. по-горе извлечение от сметка по партида №03-04-04-00180 се вижда, че размерът на лихвата за забава от падежа на всяка от фактурите до 25.01.2022г. възлиза на 30.24 лв общо. Съгласно чл.182 ГПК същото има доказателствено значение за отразените в него факти.

Ответницата не е представила доказателства, че е изпълнила задължението си да заплати на ищеца стойността на доставената топлоенергия за исковите периоди.

3

При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се уважи съобразно петитума на исковата молба или като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумите 409.32 лв стойност на доставена топлинна енергия за периода 31.08.2020г.-22.11.2021г., тъй като е недопустимо да присъди повече от поисканото, заедно със законната лихва от 26.01.2022г. до окончателното изплащане и 30.24 лв лихва за забава за периода до 25.01.2022г. Ответницата дължи на “Топлофикация Русе” АД и сумата 77 лв разноски по ч. гр. дело №474/2022г. на РРС.

Възраженията на особения представител на ответницата, че не дължи сумите за доставена и разпределена топлинна енергия за периода 31.08.2020г.-22.11.2021г., тъй като нямала просрочени плащания е недоказано – не е представила доказателства за постъпили дължими суми в касите на ищеца или по банков път по негова сметка за доставената й топлинна енергия в исковите периоди.

Неоснователно е и възражението, че през същия период не е била уведомена за паричните й задължения, което изключвало отговорността й и обуславяло неоснователност на иска. Съгласно чл.47, ал.1 и ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от системата на “Топлофикация Русе” АД, продавачът на топлинна енергия издава и изпраща фактури на купувачите, съгласно Приложение 2 към ОУ, като неполучаването на фактурите не е основание за неплащане на задълженията.

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да заплати на ищеца 629.60 лв разноски по настоящото дело, от които 75 лв за държавна такса, 302.30 лв за експертиза, 152.30 лв за особен представител и 100 лв за юрисконсултско възнаграждение, съобразно представен списък на разноските.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на “Топлофикация Русе” АД, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул.

“ТЕЦ Изток”, представлявано от изп. директор Севдалин Желев Желев, ЕИК 4

117005106, към М. Х. М. от гр. ************* ЕГН **********, за сумите 409.32 лв стойност на доставена топлинна енергия по 24 бр. фактури за периода от 31.08.2020г. до 22.11.2021г., заедно със законната лихва, считано от 26.01.2022г. до окончателното изплащане, 30.24 лв лихва за забава за периода до 25.01.2022г.

ОСЪЖДА М. Х. М. да заплати на “Топлофикация Русе” АД сумите 77 лв разноски по ч. гр. дело №474/2022г. на Русенски районен съд, както и 629.60 лв разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5