Решение № 159 от 07.10.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Бургас, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело № 20262000500251 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С Решение № 1001 от 17.12.2025 г. по гражданско дело № 20232100101528 по описа за 2023 г. Бургаският окръжен съд е отхвърлил иска на Н. Ю. О. с ЕГН ********** с адрес: гр. Н., ул. „Х. Б.“ № 14, със съдебен адрес гр. София, ул. „Триадица“ № 5Б, ет. 1, офис 101 – адв. Д. Н. против ответника „Zurich Insurance Europe“ АД, регистрирано в търговския регистър на Германия под № HRB 133359, със седалище и адрес на управление гр. Франкфурт на Майн 60327, Platz der Einheit № 2 за заплащане на обезщетение в размер на 60000 лева (30677,51 евро) за неимуществени вреди, причинени от смъртта на ********* с ЕГН ********** (брат на ищцата), загинал в Берлин на ******** год. в резултат на пътнотранспортно произшествие, допуснато от водач на товарен автомобил „МAN“ с немски регистрационен номер *******, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от ******** г. до окончателно изплащане.

Исковата молба е била подадена по пощата на 30.08.2023 г.

В решението дружеството е обозначено като „Zurich Insurance“ Public limited company с рег. № 13460 на търговския регистър на Република 1

Ирландия, действащо чрез клон в Германия. Това са идентификационни данни към момента на предявяване на иска. От приложените по делото справки от Европейския портал за електронно правосъдие е видно, че през 2024 г. дружеството е преместило седалището си от Ирландия в Германия, променило е фирменото си наименование и правноорганизационната си форма.

Дружеството е било надлежно призовано чрез немския си клон във Франкфурт.

Настоящото производство е образувано по въззивната жалба на ищцата Н. Ю. О., която атакува първоинстанционното решение като неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост.

Погрешни били изводите, че претенцията била погасена с изтичане на тригодишна давност. Давността била спряна, след като ищцата предявила застрахователната си претенция пред ответника. Нямало за надлежно приключване на производството по образуваната преписка (щета), поради което течението на давностния срок не било възобновено.

Нямало разногласие по въпроса, че ищцата била представлявана в производството пред застрахователя от адвокатска кантора. Обезщетение обаче не било платено нито лично, нито на пълномощника.

Претенцията била доказана по основание и размер. Вината на застрахования водач била установена с влязла в сила присъда на немски наказателен съд. Това ставало ясно от приложеното по делото писмо на Районен съд – Шьонеберг.

Ищцата като сестра на пострадалия попадала в кръга на лицата с право на обезщетение съгласно немското законодателство. От свидетелските показания ставало ясно, че тя се намирала в особено близки отношения с брат си.

Отговор на жалбата не е постъпил по реда на чл. 263 от ГПК.

Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на въззивната жалба с определение от 22.07.2026 г.

В хода на устните състезания, проведени на 10.09.2026 г. в насроченото открито съдебно заседание, ищцовата страна е изразила становище в подкрепа на жалбата си. Представителят на ответника е пледирал за потвърждаване на атакуваното решение. На ищцата вече било изплатено обезщетение за преживените болки и страдания в размер на 2500 евро, което било адекватно и съобразено със немското законодателство и съдебна 2 практика.

По съществото на спора съдът съобразява следното:

Ищцата Н. О. от гр. Н. е предявила пред ОС – Бургас иск по чл. 115, ал. 1 от немския Закон за застрахователните договори (VVG) вр. чл. 844, ал. 3 от Германския граждански законник (BGB) за осъждане на ответника „Zurich Insurance Europe“ АД да й заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени заради смъртта на брат й Д. О.. Той загинал в Берлин на ******** год. в резултат на пътнотранспортно произшествие, допуснато от водач на товарен автомобил „МAN“ с немски рег. № *******, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Компетентността на съда е определена по правилата на чл. 11, ал. 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета и е обоснована с настоящото местоживеене на ищцата.

По силата на чл. 4 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета приложимо е немското материално право, тъй като вредите са настъпили в Германия.

Няма преки доказателства кога точно е била застрахователната претенция. Със сигурност обаче такава е имало към 27.05.2019 г., тъй като ответникът сочи в отговора на исковата молба, че тогава страните са постигнали устно споразумение относно заплащането на застрахователно обезщетение. Ответникът се е позовал на пълномощно без регистрационен номер в деловодството му (л. 211-212 от делото на ОС), с което на 21.05.2019 г. ищцата е овластила адвокати от берлинската кантора „Епсилон“ да я представляват в производството по преписката. Преди 27.05.2019 г. кантората е изпращала само уведомления до застрахователя във връзка с представителство на ищцата по наказателното дело, водено срещу извършителя на деликта (виж пълномощното на л. 281-283).

Настоящият състав не споделя тезата, че застрахователната претенция била предявена на датата на деликта – ******** г., тъй като номерът на преписката по щетата бил оттогава. Преписката е образувана найвероятно след постъпила информация от собственика на застрахованото МПС в изпълнение на задължението му за предоставяне на информация по чл. 104 от VVG. Освен това по делото има доказателства, че са били предявени претенции и от Областна каса – Трептов, Берлин във връзка с разходи за погребението на пострадалия.

Ответникът не е доказал твърденията си, че е платил обезщетение на 3 упълномощената адвокатска кантора. Не са представени надлежни платежни документи. Допусната пред първата инстанция експертиза за установяване извършването на банкови трансфери не е била изпълнена заради неоказано съдействие именно от ответната страна.

С решение по наказателно дело № 235Js 4688/18/39/19 на РС Тиргартен (л. 364-369; 490-495 от делото на ОС) водачът на застрахования товарен автомобил – немският гражданин С. Ш. от гр. Берлин е признат за виновен в причиняването на смърт по непредпазливост на брата на ищцата Д. О..

Механизмът на произшествието е изяснен от изслушаната автотехническа експертиза, изпълнена въз основа на приложените по делото материали на пътната полиция в Берлин, които са били приобщени по наказателното дело:

На ******** год. около 11:18 ч., при сухо и слънчево време в Берлин, район Трептов – Кьопеник, немският гражданин Щ. Ш. управлявал товарен автомобил „MAN“ c рег. № *******, собственост на фирма за сметосъбиране.

Движел се в южна посока по ул. „Херман Дорнер Алея“. Престроил се в лентата за завиване надясно на кръстовището с ул. „Айзенхутвег“ и спрял на червен светофар. Успоредно вдясно на неговата лента имало обособена велоалея, по която към кръстовището приближавал велосипедистът Д. О., управлявайки шосеен бегач „Raleigh“. Когато светофарът светнал зелено Ш. започнал да завива надясно и навлязъл в кръстовището, развивайки скорост около 17 км/ч. При потеглянето не обърнал внимание, че отзад приближава велосипедистът О., който при подадения и за него зелен сигнал продължил уверено хода си напред, разчитайки на предимството си за преминаване. В кръстовището липсвала маркировка, разграничаваща лентата на автомобила от велоалеята. При завиването си надясно водачът Ш. нямало как от височината на кабината си да забележи велосипедиста, който попадал и в мъртвата зона на страничното дясно огледало за задно виждане. Така се стигнало до сблъсък, при който О. със скорост от около 20 км/ч се блъснал в предната дясна част на товарния автомобил, попаднал под гумите му и загинал на място. Ш. спрял, едва след като чул шума от удара, мислейки че има изпаднал товар. В този смисъл са и свидетелските му показания, снети по делегация от Окръжен съд – Шьонеберг (л. 659-662; л. 777-780 от делото на ОС). Окончателният доклад от разследването на пътната полиция в Берлин също съдържа констатации, че пострадалият е можел своевременно да реагира като намали скоростта си и се откаже от предимството си (л. 362; л.446 - гръб).

4

Той не е носил предпазно облекло и каска, но не е бил длъжен съгласно изискванията на немското законодателство. При изслушването на експертизата вещото лице е уточнило, че липсват достатъчно обективни данни за точно изчисляване на скоростта на велосипедиста. Не са установени неизправности по преводните средства (виж също цитирания по-горе окончателен доклад от разследването).

При така описания механизъм на пътния инцидент съдът приема за основателно релевираното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия до степента от 30 %.

Признатото за престъпление деликтно поведение на шофьора на товарния автомобил несъмнено има по-голяма тежест в каузалната верига.

Пострадалият обаче също е допуснал нарушения на правилата за движение.

Той не е спазил необходимата дистанция до намиращото се пред него МПС съгл. изискването на чл. 1, ал. 1 от немския Правилник за движение по пътищата (StVO). Като е бързал да премине преди завиващия пред него автомобил, той е действал в разрез с нормата на чл. 11, ал. 2 от цитирания правилник, регламентираща т. нар. „отказ от предимство“, в случай че това се налага от конкретната пътна обстановка.

Относно материалноправната легитимация на ищцата:

Видно от приложеното удостоверение за родствени връзки (л. 23 от делото на ОС) ищцата Н. О. е сестра на пострадалия Д. О..

Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите Ц. Б. и Г.

Ш., от чиито показания се установява изключително близката връзка между брата и сестрата. Б. е леля на ищцата, а Ш. - партньор, съжителстващ на съпружески начала.

Според показанията братът и сестрата били отгледани от майка им, която обаче страдала от сърдечно заболяване и имала проблеми с очите, довели на по-късен етап до слепота. Поради голямата разлика във възрастта на децата (8 г.) братът помагал активно при отглеждането на сестра си.

Двамата били като „скачени съдове“ – винаги заедно. Учили в едно училище в Панагюрище. През 2013 г. заминали за Германия, където живеели в обща квартира. Помагали си при ученето на немски. Имали обща месторабота като крупиета. Връщали се в България само по празници. Нито един от тях не създал свое семейство.

Свидетелят Ш. заживял с ищцата след инцидента, но се познавал с 5 нея и с брат й отпреди повече от 12 години. Ш. потвърждава изключително топлите отношения между брата и сестрата. Последната била потресена от новината за катастрофата. Тя сама уредила всички формалности по погребението на брат си, тъй като майка й била вече напълно сляпа.

Преживяла твърде мъчително загубата. Дълго време не можела да спи. Почти не се хранела. Отслабнала много. Не искала да общува с хора и ограничила значително социалните си контакти. Станала напрегната и нервна. Започнала да злоупотребява с алкохол. Избягнала зависимостта си благодарение на подкрепата на свидетеля. Спряла да работи за около година. Все още пазела лични вещи на брат си.

Ответникът не е ангажирал насрещни опровергаване на коментираните обстоятелства. доказателства за

При това положение съдът приема, че отношенията между брата и сестрата са надхвърляли като интензитет обичайната родствена близост.

Ищцата е загубила единствения си близък човек, на когото можела да разчита в ежедневието си и в дългосрочен план. Пострадалият загинал в разцвета на силите си – на 34 години.

Ето защо на ищцата Н. О. следва да бъде признато правото да получи обезщетение за неимуществени вреди по чл. 844, ал. 3 от Германския граждански законник (BGB).