Присъда № 43 от 01.12.2025, Окръжен съд - Плевен

Мотиви към Присъда №43/1.12.2025 г. по ВНОХД № 757/2025 г. по описа на Окръжен съд – Плевен.

Въззивното производство е образувано по повод протест на прокурор от РП – Плевен против Присъда №24/14.05.2025 г., постановена по НОХД №63/23 по описа на Районен съд – Плевен.

В протеста и неговото допълнение прокурорът счита, че постановената оправдателна присъда е неправилна и иска нейната отмяна, вместо което да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен с налагане на наказание, предвидено в закона. В изложението си мотивира съществени нарушения на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 НПК, довели до неправилни фактически изводи и неправилно приложение на закона.

Прокурорът се позовава на показанията на полицейските служители, пред които подсъдимият признал, че е извършил деянието, а част от отнетите вещи се намирали в дома му. Прокурорът прави позоваване на оценителната и трасологичната експертиза, както и на всички косвени доказателства, които счита, че водят до единствения и логичен извод за участието на подсъдимия в престъплението.

Ето защо счита, че съдът е допуснал нарушения при оценката на доказателствата, която е рефлектирала и в неправилния му краен извод за невинност на подсъдимия, като поддържа искането си за постановяване на нова присъда, с която А. да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, в което е обвинен по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 195, ал.

1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК. Евентуално прави искане за преквалифициране на деянието в такова по чл. 215, ал. 2, т. 4, пр. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК.

В отговор на протеста подсъдимият А. А. лично и чрез защитника си адв.

И. А., излага насрещните си аргументи, че оспорената присъда е обоснована, а обвинението – недоказано, защото няма никакви доказателства за това, че подсъдимият е извършител на деянието. В тази връзка се изтъква липсата на очевидци, на следи от пръстови отпечатъци, записи от видеокамери или дори самопризнание.

При това положение счита, че присъдата е правилна и е постановена при пълна недоказаност на обвинението, въпреки всестранното, пълно и обективно изясняване на фактическата обстановка. Опровергава 1 убедителността на показанията на полицейските служители, които са намерили вещите в дома, в който живее подсъдимия, но нямат никакви възприятия от начина, внасянето им в дома му.

Позовава се на обстоятелството, че домът е на съжителката на подсъдимия – В. П., която прибрала инкриминираните вещи (приобщени като веществени доказателства), след като подсъдимият ги намерил изхвърлени в близкия дол. За това свидетелствали и Н.Н., Г.Н. и Х.Н..

Прави възражение и за това, че част от вещите не са били собственост на пострадалия Д.Д, което се установило в хода на разпита му и което обстоятелство следвало да доведе до отхвърляне на гражаданския иск.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът от ОП Плевен П. П. поддържа въззивния протест по оплаквания и искания, като счита, че обвинението е доказано от показанията на полицейските служители и от намирането на вещите в дома на подсъдимия.

Защитникът адв. И. А. поддържа становището си за правилност и законосъобразност на присъдата, повтаряйки съображенията от писмения отговор за липсата на доказателства. Възразява срещу изводите на прокурора за естеството на изявленията на подсъдимия в протокола за претърсване и изземване в рамките на предварителната полицейска проверка. Излага виждането си за фактическата обстановка, а именно: подсъдимият, прибирайки се към дома си, забелязал бял бидон в долчинка близо до пътя.

Надниквайки в същия, видял, че в него имало част от инкриминираните вещи.

Споделил за това, когато се прибрал вкъщи, където били съпругата му и нейните близки, които били на мнение, че тези вещи са непотребни. По-късно съпругата му решила сама да ги вземе и ги пренесла, за да ги предаде за битови отпадъци.

Подсъдимият А. моли присъдата да бъде потвърдена, заявявайки, че не е извършил престъплението, в което е обвинен.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в протеста и становището на защитата, събраните по делото доказателства и като провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, прие следното:

Настоящото производство е второ по ред пред въззивна съдебна инстанция.

2

С Присъда № 45/23.11.2022 г. по НОХД № 232/21 по описа на Районен съд – Червен бряг подсъдимият А. А. е признат за виновен по обвинението за извършено престъпление чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл.

194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК, за което му е наложено наказание в размер на четири години лишаване от свобода при строг режим. Заедно с това е бил уважен предявеният от пострадалия Д.Д граждански иск за сумата 912,00 лв., заедно със законната лихва от дата на деянието – 21.01.2021 г. С присъдата са били възложени всички разноски в тежест на подсъдимия, а веществените доказателства са върнати на пострадалия.

По повод въззивна жалба на подсъдимия и неговия защитник тази присъда е била отменена с Решение № 36/8.02.2023 г. по ВНОХД № 24/2023 г. по описа на Окръжен съд – Плевен и делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място поради липсата на мотивирани отговори на съда по повод защитните възражения за неяснота при описанието на инкриминираните вещи, посочени по различен начин при привличането като обвиняем и при изготвяне на обвинителния акт. Въззивният съд е посочил, че при формиране на мотивите първоинстанционният съд е нарушил чл. 14, ал. 1, чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК.

При повторното разглеждане на делото от Районен съд – Червен бряг с обжалваната Присъда по НОХД №63/23, новият съдебен състав е приел, че фактическата обстановка, изложена от прокурора не е доказана, по-специално няма доказателства за авторството на деянието. Позовал се е на разпита на полицейските служители: Н.Г., Н.К., С.С., Г.Т., които посетили произшествието и пред които подсъдимият А. признал, че той е извършил деянието. За първоинстанционния съд липсват доказателства за това кой е проникнал в процесния имот, има ли подсъдимият принос за това, по какъв начин е сторено отнемането на вещите. С лаконични мотиви съдът е приел, че няма доказателства за наличието на връзка между принудителното отваряне на заключващото устройство (катинара) и действия на подсъдимия, както и именно той да е участвал в отнемането на процесните вещи.

Заключил е, че единствено признанието на А. в хода на досъдебното производство не може и не следва да бъде кредитирано от съда за доказателство, особено при наличието на забраната присъдата да почива 3 единствено на признанието на подсъдимия или още по-малко - на предположения.

Затова е приел, че деянието е несъставомерно и изключва носенето на наказателна отговорност от подсъдимия, поради което го е оправдал по повдигнатото обвинение.

Въззивната инстанция, като обсъди насрещните аргументи, и като съобрази материалите по делото, прие, че оспорената присъда е валиден съдебен акт, но неправилен. Съображенията за това са следните.

Присъдата е постановена от законен съдебен състав, съгласно изискванията на закона – съдия и двама съдебни заседатели, без данни и оплаквания, които да поставят съмнение в безпристрастността на членовете му.

Мотивите към присъдата се отличават със схематизъм и неизчерпателност, както и липса на достатъчна яснота за това какви са самостоятелните фактически изводи на съда, след като не се споделя фактическата обстановка, изложена от прокурора в обвинителния акт. Тези пропуски при мотивиране на присъдата обаче не са толкова съществени, че да бъдат приравнени на пълна липса на мотиви, което би било „абсолютно“ процесуално нарушение. Именно в такава ситуация и съгласно правомощията, произтичащи от чл. 316 НПК, въззивният съд може да установи фактическа обстановка, каквато контролираният съд не е изградил. Това е в съответствие с разбирането в доктрината, че „въззивният съд притежава пълноценна заместваща компетентност на първоинстанционния съд по същество на делото“, застъпено от М.Ч., П.Р., И. Ц..

Първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствата, които са довели и до неправилност на решаващите му изводи.

Контролираният съд е игнорирал част от доказателствените източници, а други е изопачил, поради което е приел, че авторството на деянието не е доказано. Съдът напълно е игнорирал показанията на св. В. Н., който е бил разпитван още при първото разглеждане на делото, и е заявил, че подсъдимият му е предлагал да крадат от вила в местността „М.М.“. При правилни принципни съображения да не коментира самопризнанията на подсъдимия, направени пред полицейските служители без осигуряване на правото на 4 защита по чл. 55 НПК, първоинстанционният съд неправилно е избегнал да обсъди факта, че отнетите вещи са намерени именно в дома на подсъдимия.

Вместо да подложи на задълбочен и комплексен анализ цялата доказателствена съвкупност, първоинстанционният съд декларативно е посочил, че обвинението не е доказано.

Поради това въззивната инстанция извърши собствен анализ на доказателствата, които са събрани в досъдебното производство, в първа инстанция и непосредствено в хода на въззивното съдебно следствие, и прие за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Подсъдимият А. М. А. е роден на *** г. в гр. Т., със средно образование, живеел в с. Р., общ. Ч.Б. на ул. „Г.С.“***, заедно със съжителската си В. П. и детето им, не работел. Осъждан 30 пъти, търпял ефективни наказания, сред които и по Присъда по НОХД № 1331/2012 г. на Районен съд - Л. за престъпление по чл.196, ал. 1, т. 2 НК, с която бил наказан с 5 години и 4 месеца лишаване от свобода, увеличено с Протоколно определение от 06.06.2013 г. на Районен съд Л. по ЧНД № 539/2013 г. на 7 години и 4 месеца лишаване от свобода при „Строг“ режим. Освободен от затвора на 12.06.2017 г.

Пострадалият Д.Д обитавал вилния си имот в местността „М.М.“ на гр.

Червен бряг с административен адрес гр. Ч.Б. ул. „М.М.“ №1. В недвижимия имот били изградени вилна постройка и гараж, който пострадалият ползвал като работилница, в която извършвал ремонтни услуги на машини и инструменти, с което бил известен в общността. През месец януари 2021 г. в гаража Д. държал както свои инструменти, така и чужди, които били оставени за ремонт – ъглошлайфи, дрелки, къртач, зярядни, водни помпи, верижен трион и др., както и различни видове железария – пластини, винкели, болтове и др.

За да се предпази от кражби, пострадалият бил залостил входната врата на гаража откъм улицата. Влизал в работилницата откъм вътрешния двор през прозорец с пригодено стъпало, който бил защитен с метална решетка, която пострадалият заключвал с катинар.

На 20.01.2021 г. свидетелят В. Н., по прякор „Прасчо“, бил в дома на подсъдимия А. М. А. в с. Р., за да му помогне с ремонт на автомобила, когато подсъдимият му предложил заедно да отидат да крадат от вилата на 5 пострадалия в местността „М.М.“. Свидетелят отклонил предложението, което подсъдимият отново отправил малко по-късно, когато се намирали в близост до кафемашина на пътя между село Р. и гр. Червен бряг.

По-късно вечерта по неустановен начин подсъдимият отишъл до имота на пострадалия, разбил катинара на решетката, която предпазвала прозореца към гаража, влязъл в помещението и отнел част от вещите, които се намирали там: самоделно изработени монофазни електрожени – 2 бр., ъглошлайфи марка „Елтос – Л.“ – 3 бр., дрелка с марка „Елтос – Л.“, монофазна водна помпа с марка „Вида – 4“, монофазна потопяема водна помпа марка „Einhell“, къртач (канго) с марка „Бош“, зарядно устройство за акумулатор, електрически верижен трион и 10 кг. медни отпадъци, които отнесъл в дома си в с. Р., ул. „Г.С.“ ***, където живеел на съпружески начала със свидетелката В.

П..

На 21.01.2021 г. сутринта пострадалият Д.Д видял, че гаражът му е разбит и липсват гореописаните вещи, за което веднага съобщил в полицията.

По повод съобщението му на местопроизшествието веднага пристигнали полицейски служители и в условията на неотложност било образувано досъдебно производство с първото действие по разследването – оглед на местопроизшествието, в хода на който били фиксирани следите от взломна кражба – разбития катинар, отворения прозорец и решетка към гаража.