Определение № 15193 от 11.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15193 гр. София, 11.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20251100506549 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Ал-Макс“ ЕООД срещу определение от 15.04.2025 г., постановено по гр.д. №52470/2024 г. на СРС, ГО, 54 състав, с което е прекратено производството по делото, като е върната исковата молба с вх. №281909/04.09.2024 г. на „Ал-Макс“ ЕООД срещу „Софийска вода“ АД. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят моли определението на СРС да бъде отменено и производството по делото да продължи.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, като същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на определението на СРС решаващи изводи, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Във връзка с доводите в жалбата, следва да се добави следното:

С осъдителния иск ищецът иска от съда да установи със СПН, че в негова полза срещу ответника съществува неудовлетворено гражданско притезание и да допусне принудително удовлетворяване на притезанието срещу ответника. Или предмет на осъдителния иск е претендираното от ищеца изискуемо притезание за определена престация от страна на ответника или претендирана от ищеца отговорност на ответника със своя вещ за чужд дълг. Притезание, или още наричано в теорията право на иск в материален смисъл, е облигационно право на кредитора, което може да се осъществи по принудителен ред, ако длъжникът откаже доброволно да престира.

Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.2 ГПК, може да се предяви осъдителен иск за повтарящи се задължения, макар и тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на осъдителното решение. Интересът от такъв осъдителен иск е в това, че длъжникът може да бъде неизправен относно всяко следващо плащане, така че да се наложи да се водят редица последователни осъдителни искове за всяко последващо плащане. Задължения, за които би могла да бъде предявена претенция по реда тази разпоредба, съставляват такива задължения, при които изискуемостта на следващите плащания зависи единствено от настъпването на обективни факти /напр. претенции за задължения за издръжка, за прехрана срещу 1 прехвърлен имот, за периодично дължимо обезщетение при непозволено увреждане, при които изискуемостта на следващите плащания зависи само от настъпването на срока/, но не и от предварително или едновременно изпълнение на насрещна престация на ищеца или от бъдещо поведение на ответника, т.е. възникването на задължението не трябва да зависи от волята или действията на една от страните по договора /така решение №320 от 04.06.2024 г. на ВКС по гр.д. №1348/2023 г., II ГО/. Подвид на иска по чл.124 ал.2 ГПК представлява осъдителния иск да се изоставят занапред такива действия, с които ответникът нарушава правото на ищеца /напр. да не преминава през имота на ищеца/. Решението по такъв осъдителен иск подлежи на изпълнение по реда на чл.527 ГПК.

В конкретния случай ищецът е предявил осъдителен иск срещу „Софийска вода“ АД за преустановяване отчитането на потреблението на вода за сочения поземлен имот по показанията на приходен водомер №2145002484, съответно начисляването на ищеца на суми за непотребено от ищеца количество вода в посочения имот. По същество с предявения иск ищецът оспорва начисляваните му количества за доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, като твърди, че дължи количествата само по индивидуалния му водомер на самия поземлен имот, но не и тези начислени като индивидуален дял по общ приходен водомер, монтиран на сградното водопроводно отклонение, съгласно чл.32 Наредба №4/2004 г., и иска за в бъдеще ответникът да не му начислява суми за доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води по сочения общ приходен водомер. Не е налице неудовлетворено притезание за определена престация от страна на ответника по соченото договорно правоотношение, което да може да се осъществи по реда на принудителното изпълнение, респ. . Защитата на ищеца като потребител на ВиК услуги срещу неправомерно начислени му според него количества за доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води е чрез предявяване на отрицателен установителен иск в случай на извънсъдебно претендиране на сумите от страна на кредитора или в хода на съдебното производство при предявен от доставчика иск за реално изпълнение за задълженията на потребителя по договора за ВиК услуги.

При съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №17700 от 15.04.2025 г., постановено по гр.д.

№52470/2024 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 54 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3