Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1807 от 02.08.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 485/2022
Вид
Определение № 1807
Подписан
02.08.2022
В сила
02.08.2022
Състав
Росица Желязкова Темелкова, Таня Ташкова Русева Маркова, Димитър Пенчев Стоянов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1807 гр. Бургас, 02.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20222100500485 по описа за 2022 година Производството по делото е образувано по повод на депозирана частна жалба с вх. № 24610 от 18.11.2021г. по описа на Районен съд – Бургас против Разпореждане № 7519/01.11.2021г., постановено по гр. дело № 2685/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е върната исковата молба на ищеца – Й. И. И. и е прекратено производството по делото.

Депозираната частна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване, от лице, което има правен интерес да го обжалва, дължимата държавна такса е заплатена и жалбата е постъпила в едноседмичния преклузивен срок за атакуване на постановеното разпореждане (съобщение за изготвеното разпореждане е връчено на ищеца на 11.11.2021г., а частната жалба е постъпила в съда на 18.11.2021г.), поради което и съдът счита, че същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С жалбата се претендира да бъде отменено атакуваното разпореждане и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Посочва се, че постановеното прекратяване на делото е незаконосъобразно, тъй като не са налице условията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, тъй като в исковата молба ясно са формулирани исканията и основанията по трите предявени иска. Изрично в частната жалба се посочва, че исковете са предявени против 1 майката на децата, тъй като средствата са получени по нейната банкова сметка, в нейния патримониум са и именно тя е кредитор по изпълнителното дело.

Ответната страна по депозираната частна жалба не изразява конкретно становище по основателността на жалбата и не депозира писмен отговор.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове от Й. И. И. от ***, със съдебен адрес – гр. Бургас, ул. „Сливница“ № 31 – адвокат Детелина Потерова против Д. Г. И. от ***, с които се претендира да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответната страна Д.И. суми по изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 2682/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, произтичащи от задължение за издръжка в общ размер от 4 394, 41 лева, включваща главница, лихви и разноски за изп. производство по изпълнително дело № 147/2021г. по описа на ЧСИ Делян Николов с район на действие – Окръжен съд – Бургас. Предявен е и иск от Й.И. против Д.И., с който се претендира на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца Й.И. следните суми – 3 600 лева, представляваща главница, 120, 37 лева – лихви, както и сумата от 26, 08 лева, неоснователно получени на отпаднало основание, ведно със законната лихва, считано от 16.04.2021г. – датата на подаване на исковата молба.

Предявен е и иск, с който се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца Й.И. сумата от 647, 06 лева, представляващи направени в изпълнителното производство разноски, ведно със законната лихва, считано от 16.04.2021г. – датата на подаване на настоящата искова молба.

В исковата молба се посочва, че Й. И. И. и Д. Г. И. са сключили граждански брак на 05.07.2003г. в гр. Бургас, който е прекратен с влязло в законна сила Решение от 03.08.2020г., постановено по гр. дело № 2682/2020г. по описа на Районен съд – Бургас. В исковата молба се посочва, че съдът е утвърдил постигнато между страните споразумение, по силата на което упражняването на родителските права по отношение на родените по време на брака две деца – Б. И. и Г. И. ще се осъществява съвместно от двамата 2 родители , като бащата се задължава да заплаща издръжка на своите деца, за периода, в който бащата е в командировка в чужбина като международен шофьор, а за периода, в който бащата ще упражнява родителските права по отношение на децата, майката не дължи издръжка на бащата за тях.

В исковата молба се посочва, че за периода от 02.07.2020г. до 16.03.2021г. Й.И. не дължи издръжка на своите деца, тъй като през този период от време той се е грижил и е осигурявал средства за тях – за своето непълнолетно дете – от момента на приключване на съдебното дирене по горепосоченото гр. дело и до момента на предявяване на исковата молба, а за през месец септември и втората половина на декември до средата на месец януари е полагал грижи и за двете деца едновременно.

С Разпореждане № 1225 от 21.04.2021г., постановено по гр. дело № 2685/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, исковата молба е оставена без движение, като е указано на ищеца, че следва в едноседмичен срок да отстрани нередовностите на исковата молба, като уточни интереса си от предявяване на отрицателен установителен иск за сумата от 4 394, 41 лева, за която се твърди, че вече е платена и как се отнася този иск към заявения такъв по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ГПК за сумата от 3 746, 45 лева, като съответно досежно последния да посочи дали плащането е извършено без основание или на отпаднало основание, в който случай, че посочи с какво отпада основанието за плащане, както и как първия иск се отнася спрямо последния такъв за сумата от 647, 06 лева по чл. 59 от ЗЗД, като има предвид, че не може досежно една и съща претенция да се заявява едновременно отрицателен установителен иск и осъдителен такъв, при все че наличието на правен интерес от воденето на осъдителен иск изключва наличието на правен интерес от воденето на отрицателен установителен такъв досежно същата парична сума, както и да представи доказателства за довнасянето на държавна такса по сметка на съда, като има предвид, че размерът на дължимата такава е в размер на 4% за всеки от исковете, но не по-малко от 50 лева.

След получаване на постановеното Разпореждане № 1225 от 21.04.2021г., постановено по гр. дело № 2685/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, ищецът е депозирал Молба с вх. № 4534/28.04.2021г. по описа на Районен съд – Бургас, в която се сочи, че с предявения иск по чл. 439 от ГПК оспорва изпълнение и дължимостта на събраните от ЧСИ суми и 3 евентуалното уважаване на отрицателния иск за недължимост на вземането, дава право да предяви осъдителните искове за снабдяване с изпълнителното основание за недължимо платените суми на взискателя и разходите на ЧСИ. С депозираната молба, ищецът посочва, че с евентуалното уважаване на иска по чл. 439 от ГПК следва да се приеме, че отпада основанието на което ответната страна – взискателя в изпълнителното производство е получила исковите суми и дължи връщането им.

Впоследствие - с Разпореждане № 6593 от 07.10.2021г., постановено по гр. дело № 2685/2021г. по описа на Районен съд – Бургас отново е оставена без движение исковата молба, като е указано на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, като уточни интереса си от воденето на иск против ответната страна, при все, че кредитор на вземането за издръжка е всяко от децата му, като малолетното такова действа чрез своя законен представител, а непълнолетното дете лично, но с негово съгласие, както и да обоснове повторно интереса си от воденето на отрицателен установителен иск и осъдителен такъв за едно и също вземане, като цитирането на съдебна практика в тази насока не обуславя сама по себе си наличието на твърдения правен интерес в конкретния случай, като в тази връзка уточни и дали образуваното изпълнително дело за принудително събиране на процесните вземания е приключило поради погасяването им.

Съобщение за постановеното Разпореждане № 6593 от

07.10.2021г., постановено по гр. дело № 2685/2021г. по описа на Районен съд – Бургас е получено от процесуалния представител на ищеца – адвокат Потерова на дата – 19.10.2021г., но в рамките на предоставения срок ищецът не е изпълнил дадените от страна на съда указания.

С Разпореждане № 7519 от 01.11.2021г., постановено по гр. дело № 2685/2021г. по описа на Районен съд – Бургас е върната исковата молба на ищеца Й. И. И. и е прекратено производството по делото. Съдът в своите мотиви е посочил, че срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл, но същите не са отстранени. За пълнота, съдът е посочил, че за ищеца липсва правен интерес от воденето на исковете против ответната страна, тъй като кредитор на вземанията за издръжка е всяко едно от децата му. Съдът е посочил, че тъй като се твърди, че сумата вече е платена по изпълнителното дело, липсва правен интерес от водене на установителен иск по чл. 439 от 4

ГПК.

На основание чл. 439, ал. 1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В конкретния случай и с оглед твърденията на ищеца в исковата молба се установява обстоятелството, че по отношение на него е осъществено вече принудително изпълнение и сумите, които са били предмет на изпълнение са изплатени изцяло от негова страна, поради което и съдът намира, че изводът на първоинстанционния съд, че ищецът няма правен интерес от предявяване на установителен иск, че не дължи тези суми е правилен. Установяването на недължимостта на сумите не би могло по никакъв начин да защити интереса, който той претендира, а именно – връщане на недължимо платените от негова страна суми. При положение, че е предявена и осъдителна претенция за връщане на заплатените от негова страна суми, то е безспорно, че при постановяване на своя краен съдебен акт, съдът ще следва да изложи и мотиви за дължимост или не на претенцията и по този начин да отговори и на тази заявена претенция, но не и като отделен иск. При това положение, настоящата инстанция намира, че в тази му част атакуваното разпореждане е правилно и депозираната частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

На основание чл. 55, ал. 1 от ГПК който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Както бе отбелязано по-горе ищецът в своята искова молба твърди, че за посочения в исковата молба период от време той се е грижил за своите деца и за този период от време не следва да дължи издръжка и като е заплатил тези суми – ответната страна се е обогатила неоснователно. В конкретния случай – сочената от страна на ищеца пасивна материалноправна легитимация е въпрос, на който съдът следва да отговори при разглеждане на спора по съществото му и в случай, че счете, че ответната страна не следва да отговаря по заявената претенция, то искът подлежи на отхвърляне, но не следва съдът да връща исковата молба и да прекратява произодството по делото по отношение на предявения иск само на основание, че искът е следвало да бъде предявен против друго лице. Касае се за основателност на 5 претенцията и в случай, че се претендира изпълнение на задължение от лице, за което съдът приеме, че такова задължение не е възникнало, то този извод не влияе на допустимостта на претенцията, а на нейната основателност. При това положение, настоящата инстанция намира, че депозираната частна жалба в тази й част е основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменено атакуваното разпореждане в частта, в която е върната исковата молба по отношение на предявения осъдителен иск и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

На основание чл. 274, ал. 4 от ГПК настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ (по жалбата на Й. И. И.) Разпореждане №

7519/01.11.2021г., постановено по гр. дело № 2685/2021г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в която е върната исковата молба на Й. И. И. против Д.

Г. И. и прекратено производството по гр. дело № 2685/2021г. по описа на Районен съд - Бургас по отношение на предявените искове от страна на Й.И., с които се претендира да бъде осъдена ответната страна – Д.И. да му заплати сумата от 3 746, 45 лева, включваща платената главница по изпълнително дело № 20218040400147 по описа на ЧСИ Делян Николов в размер на 3 600 лева, 120, 37 лева – лихви и 26, 08 лева – получени на отпаднало основание, както и сумата от 647, 06 лева – разноски в изпълнителното производство, с което неоснователно се е обогатила за негова сметка, по която искова молба е образувано гр. дело № 2685/2021г. по описа на Районен съд – Бургас.