Решение № 521 от 28.04.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 521 гр. Варна, 27.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. П.

Членове:

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20213100501607 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и е образувано по въззивни жалби, както следва:

1.От П. В. П. И Ж. Й. П., чрез адв.З. /ВАК/, против Решение № 260638 от 24.02.2021 година, постановено по гр.дело № 12 169/2018 година, по описа на ВРС, с което въззивниците са били осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците Л. Н. П., ЕГН ********** и Ж. М. П., ЕГН ********** да упражняват правото си на собственост придобито в режим на СИО, чрез покупко-продажба обективирана в нот. акт № 159, том I, нот. дело № 137/2004г., върху идеална част от съсобствения с ответниците недвижим имот, находящ се в гр. Варна, СО "***", съставляващ ПИ с идентификатор № *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, с площ 807.00 кв.м., при граници: имот с идентификатор ***, ***, *** и път, като ПРЕМАХНАТ изградените в имота плоча, свързваща сградите на ищците и ответниците, очертана в зелен цвят, съобразно приложена окомерна скица /на л. 32-33 от делото/ на ПИ *** по КККР на гр. Варна, приложена към уточняващата молба вх. № 64381/03.10.2018г., както и стена с приблизителна 1 височина 1.80 м, изградена от бетонни блокчета и дървена ламперия пред вратата на източната страна на сградата на ищците, очертана в червен цвят съобразно приложената окомерна скица на л.53-54 от делото към уточняваща молба вх. № 81842/11.12.2018г., които скици от делото приподписани от съда, представляват неразделна част от настоящото решение, на основание чл.109 ЗС.

В жалбата се излага, че решението се явява неправилно и не почива на наличните по делото доказателства.Излагат се множество и различни съображения по тълкуването на закона.Искането е същото да бъде отменено и претенцията – отхвърлена.

Отговор по делото е постъпил от страна на адв.П., като процесуален представител на Л. и Ж. П.и, която намира решението за правилно и моли то да бъде потвърдено.

2.Втората жалба е частна жалба от Л. Н. П. И Ж. М. П., чрез адв.П. против Определение № 263744 от 20.04.2021 година, постановено по гр.дело № 12 169/20218 година на ВРС, с което е оставено без уважение искането за изменение на решението по реда на чл.248 от ГПК, в частта за разноските.

В тази жалба се излага, че определението е неправилно и не почива на законовите изисквания.Твърди се още, че към момента на прекратяването, ответната страна не е била представила списък с разноски, поради което и определението е незаконосъобразно.

Против тази жалба отговор не е постъпил.

3.Третата жалба е насрещна въззивна жалба и изхожда от адв.П., като процесуален представител на Л. и Ж. П.и против Решение № 260638 от 24.02.2021 година.С нея адв.П. намира, че съдът неправилно не се е произнесъл по искането за прогласяване нищожността на Удостоверенията за търпимост и моли въззивния съд да се произнесе по този въпрос.

Против жалбата е постъпил отговор от адв.З., с които той моли тя да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание пред ВОС, въззивниците, редовно призовани не се явяват, представляват се от адв.З., които моли съдът да уважи подадената въззивна жалба.

Въззиваемите П.и, чрез адв.П. настояват съдът да потвърди решението, 2 като правилно и законосъобразно.

За да се произнесе по спора, като съобрази предмета му и застъпените от страните становища, ВОС установи следното:

Пред ВРС, съдебното производство е било образувано по предявени от Л. Н. П., ЕГН ********** и Ж. М. П., ЕГН ********** против П. В. П., ЕГН ********** и Ж. Й. П., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 109 З С за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост придобито в режим на СИО, чрез покупко-продажба обективирана в н.а. акт № 159, том I , нот. дело № 137/2004г., върху идеална част от съсобствения с ответниците недвижим имот, находящ се в гр. Варна, СО "***", съставляващ ПИ с идентификатор № *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-1873/23.06.2008г. на ИД на АГКК, с площ 807.00 кв.м., при граници: имот с идентификатор ***, ***, *** и път, к а т о ПРЕМАХНАТ изградените в имота плоча, свързваща сградите на ищците и ответниците, очертана в зелен цвят, съобразно приложена окомерна скица /на л. 32-33 от делото/ на ПИ *** по КККР на гр. Варна, приложена към уточняващата молба вх. № 64381/03.10.2018г., както и стена с височина около 1.80 м, изградена от бетонни блокчета и дървена ламперия пред вратата на източната страна на сградата на ищците, очертана в червен цвят съобразно приложената окомерна скица на л.53-54 от делото към уточняваща молба вх. № 81842/11.12.2018г.

В исковата си претенция ищците твърдят, че заедно с ответниците са съсобственици на имот, находящ се в гр. Варна, СО "***", съставляващ ПИ с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със заповед №РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК с площ 807 кв.м., при граници: имот с идентификатор ***, ***, *** и път, както и че те самите са придобили собствеността върху 400 кв.м. ид.ч. от имота в режим на СИО по договор за покупко - продажба, обективиран в н.а. №159, том I, н.д. №137/2004г.

Ответниците от своя страна са придобили ид.части от имота също в режим на 3

СИО. Според исковата молба ответниците са изградили в имота стена, която ограничава достъпа им в източната част от имота, като отделно от това са изградили още и плоча, свързваща постройките на ищците и ответниците, като последната напуква, руши и застрашава конструкцията на тяхната сграда. Същите не желаят доброволно да преустановят неправомерните си действия, поради което се моли за тяхното осъждане да премахнат изградените строежи. Молят по пътя на инцидентния контрол съдът да се произнесе по валидността и законосъобразността на Удостоверение за търпимост с рег.№АУ049566ВН_001ВН от 05.07.2016г. и Удостоверение за търпимост с рег.№АУ063706ВН-001ВН от 28.07.2016г. на Гл. архитект на Община Варна, като считат, че не отговарят на изискванията на § 127, ал.1 ПЗР на ЗУТ. Твърдят, че не са участвали в административното производство.

По изложените съображения ищците молят съдът да постанови решение, с което да уважи предявените искове.

ВРС е установил от фактическа страна и това не се спори от страните, че ищците са придобили в режим на СИО, чрез договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 159, том I, нот. дело № 137/20.05.2004г., собствеността върху 400 кв.м. ид.ч. от имот № 1335, целият с площ 807 кв.м., по ПНИ на местност „***", землище Галата, гр. Варна, заедно с построената в имота в северозападната част жилищна постройка.техни праводатели са И. Г. К. и Т.

А. К., които са придобили собствеността върху имота чрез трансформация на предоставеното им право на ползване в право на собственост по реда на Пар.

4а ПЗР на ЗСПЗЗ, за което е съставен н.а.№ 125/24.01.1994г.От своя страна ответниците се легитимират чрез н.а.№ 9/18.01.1994г., върху недвижим имот: място с площ 440кв.м., по Оценителен протокол от 19.10.1993г. на Община Варна, предоставено за ползване с Удостоверение № 152/06.03.1986г. на ИК на ОбНС Варна, представляващо имот пл. № 1335 в кв. 51 по проекто кадастралния план на м-ст „***", при граници на целия имот: имоти пл. №№ 1336, 1334, 1386 и път.Също не е спорно, че имотът представлява ПИ с идентификатор № *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКТ, с площ 807-ООкв.м., при граници: имот с идентификатор ***, ***, *** и път.

От Декларация с нотариална заверка на подписите от 28.02.2002г. се установява, че съсобствениците на вилни имоти П. В. П. и И. Г. К. в м-ст 4

„***, кв. Галата, са постигнали съгласие за ограда и порта между двата имота, през която И. К. да влиза в имота на П.П., за да ползва своята метална стълба за таванския етаж. Постигнали са съгласие и, при продажба, прехвърляне, дарение или смърт на един от двамата съсобственици, според изготвен проект съставен от архитект, портата между двата имота да се отстрани и затвори, а металната стълба, която води до таванския етаж на И. да се измести в неговия парцел. Съгласно декларацията то този начин двата имота се обособяват съвсем самостоятелно и независимо един от друг.

Представени са още и Удостоверения търпимост с p e r . № АУ049566ВН_001ВН от 05.07.2016 година и № 063706ВН_001ВН от 28.07.2016 година.

Пред ВРС са били изслушани свидетелите П. и М. И..Спэъред показанията на първия свидетел П. става ясно, че той се познава с П.и от детската си възраст. Живее в кв. Галата и посещава дома на ищеца често. По къщата на П.и имало напуквания. Имало плоча с голяма цистерна до която ищецът нямал достъп и не можел да си ремонтира пукнатините. Пукнатината била от плочата и още съществувала. Отвътре подмазвал, ремонтирал, но не можела да се скрие, даже се увеличила. След като подал молба, ищецът си направил врата за достъп, но не можел да я отвори, тъй като ответникът я затворил с блокчета отвън. Ищецът си направил вратата в собствения имот преди две - три години, за да може да си обслужва имота. В момента вратата не функционирала, защото комшията му изградил блокчета и отгоре сложил дървени плоскости. От 2004г. до 2017г. в тази стена имало прозорец. След като се премахнала вратата и сега имало прозорец -малък.

Втория свидетел излага, че също познава П.и ; той знае, че в момента те живеят в м-т ***; че познава имота и че в източната част на постройката на П.и съществуват пукнатини, като причината била плочата на П. за гаража, която била врязана в стената на П..Според свидетеля П.П. е изградил изградил плочата, която свързвала двата имота, за да ползва пространството отдолу.По отношение на самата плоча излага, че е много дебела, като навлиза в имота на П. и отгоре имало цистерна с вода.

Сочи още, че тази плоча стърчала 1.20 от главното ниво на улицата и влизала в улицата 1.20 навътре.

5

Свидетелства, че ищците нямат достъп до тази част на сградата, защото имало изградена бетонна ограда от блокчета. П. направил отвор, сложил си врата, за да може да преминава към източната част на имота си, но в момента нямал достъп, защото като се отвори вратата отпред имало иззидана стена с блокчета и с дървени орнаменти.

За ответниците е била разпитана също свидетелка – касае се за Т. П.

/дъщеря на ответниците/.Тя сочи, че е започната със споразумението между К. и нейното семейство; че П.П. придобил целия имот и след това преотстъпил част от имота на К. без заплащане че по – късно направили разпределението и се съгласили да си разделят границите с декларация от 2001г.-2002г. Всичко в имота било построено от баща й и К.. През 2004г. П. закупил имота в съгласие с нотариалната декларация за преразпределението, с изградените огради и плочи. След като П. придобил имота, не са извършвали строителни дейности в техния имот. Частично в началото на техния вход, стената от къщата на П., служела за разделение на имотите. Имало междинна плоча, която държала двата имота. Била направена по искане на К. за здравина на двете вили. Виждала е П. да стои на тази плоча и да си прави ремонти.

Пред решаващия съд е била изслушана и неоспорена Съдебно техническа експертиза, дадена от в.л. Ц. А..От нея се установява, че съобразно Протокол за контрол на материалите и документите при изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри от 03.11.2016г. изготвен от инж. И. Б., на длъжност мл. експерт от Служба по геодезия, картография и кадастър - Варна, е направена констатация „не е заснета коректно северната граница на имота и сградата частично попада в улицата." При оглед вещото лице е констатирало наличие на пукнатина в северната фасада на сградата на П., в резултат от изградената плоча от сградата на П.П. към сградата на П.и; тя сочи, че ищцовата страна няма достъп до източната фасада на сградата, въпреки че в проекта за узаконяване на сградата от 1989 година изготвен от арх. М. и одобрен от Община Варна, отдел „Архитектура и благоустройство" на 08.01.1990г. е посочено отстояние от 1,5 м. до имота на П. В. П. ответник по делото, което не е спазено.Експерта обръща внимание, че не са били спазени и отстоянията по Наредба №5 за правила и нормативи за устройство на територията от 2001 г., така и тази от 1998г. Дадено е 6 предложение за предаване на площ по регулация при съществуващо положение за лице на частта на И. К. от 9,80 м. и лице за И. П. от 10.80 м.