Решение № 4852 от 24.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4852 гр. София, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Мила Г. Димова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100501798 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

Образувано е по повод подадена въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, ищец в първоинстанционното производство, представляван от юрисконсулт А.Т., срещу Решение №21731/29.11.2024 г., постановено по гр. д.

№29693/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 166 с-в.

С обжалвания съдебен акт са отхвърлени предявените от въззивникаищец обективно съединени в условията на кумулативност искове срещу Областна администрация- Област София по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 9633,09 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул.

****, бл. ****, ет. ****, абонатен № 335852 топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. и сумата в размер на 8,86 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.06.2021 г., за които суми ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законна лихва за период от 06.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 2260,48 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва върху задължението за стойност на доставена топлинна енергия за период от 31.08.2021 г. до 27.02.2024 г., сумата в размер 1 на 2,70 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва върху задължение за предоставяне на услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2021 г. до 27.02.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.04.2024 г. по ч. гр. д.

№ 13194/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав като неоснователни.

Във въззивната жалба се застъпва становище за неправилност на обжалваното решение, като се моли същото да бъде отменено в цялост, а вместо него да бъде постановен нов акт по съществото на спора, с който предявените от дружеството- въззивник претенции да бъдат уважени.

Въззивникът поддържа, че доколкото между него и Областна администрация на област София не е подписан договор за продажба на топлинна съобразно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, то цената на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия се дължи на извъндоговорно основание. Излага, че ответникът е небитов клиент по см. на §1, т. 33а ДР ЗЕ (ред. ДВ, бр. 21 от 12.03.2021 г.), поради което законът изисквал сключването на писмен договор за продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, а при липсата на такъв, то единствената възможност дружеството да защити интересите си било по пътя на неоснователното обогатяване с предявяване на иск по чл. 59 ЗЗД. При тези съображения моли въззивната жалба да бъде уважена.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Областна администрация на Област София, представлявана от областния управител С.А., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. В останалата си част отговорът представлява буквален цитит на мотивите на първоинстанционното решение единствено чрез промяна на словореда.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

За да отхвърли така предявените искове, Софийски районен съд е приел, ч е топлоснабденият имот е частна държавна собственост и се управлява от областния управител. Приел е, че легитимиран да отговаря за задълженията за топлинна енергия се явява Областната администрация, която участва като процесуален субституент на държавата в производството. Намерил е, че по делото се доказва количеството и стойността на доставената от ищеца топлинна енергия, но тъй като последната не е била ползвана от ответника във връзка с осъществявана търговска дейност и доколкото чл. 153 ЗЕ има характер на специална норма спрямо чл. 149, ал. 1 ЗЕ, то от момента, в който 2 държавата е придобила собствеността върху процесния имот, между нея и ищеца било възникнало договорно правоотношение. С извод за наличие на облигационно правоотношение между страните е приел, че предявените на извъндоговорно основание искове следва да бъдат отхвърлени.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, постановени с Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира следното.

Установеното в чл. 269, ал. 2 ГПК процесуално правило предпоставя, че въззивният съд е ограничен да се произнесе само по оплакванията в жалбата, като не може да променя обективираните в мотивите на първоинстанционното решение фактически изводи, като приема за установени факти, които първата инстанция е приела за неосъществили се и обратното (така Решение №50191/26.04.2023 г. по гр. д. №2624/2021 г., IV г.о. на ВКС, Решение №97/15.09.2020 г. по гр. д. №2749/2019 г., IV г.о. на ВКС, Решение №122/06.06.2014 г. по гр. д. №6600/2013 г., I г.о. на ВКС). В случай, че в жалбата или в писмения отговор на въззиваемия няма позоваване на допуснатите от първата инстанция нарушения относно фактите и/или за необоснованост на направените в първоинстанционното решение фактически констатации, въззивната инстанция е длъжна да възприеме фактите по същия начин, по който го е направил първоинстанционния съд.

С оглед изложеното, на първо място, следва да бъде посочено, че м ежду страните във въззивното производство не се спори относно фактическите изводи на първоинстанционния съд относно обстоятелствата кой е управлявал процесния топлоснабден имот през исковия период, осъществената през последния доставка на топлинна енергия и използването й от ответника, както нейното количество и цена. Не се спори, че между страните няма сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия при общи условия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1 ЗЕ. Изброените факти като безспорни между страните във въззивното производство не следва да бъдат преразглеждани, като съставът ги възприема по същия начин.

Спорът между страните, пренесен пред въззивната инстанция се свежда до въпроса дали държавата, действаща чрез процесуалния си субституент Областната администрация- област София има качеството битов клиент по см. на §1, т. 2а ДР ЗЕ, или има качеството на „небитов клиент“ по см. на §1, т. 33в ДР ЗЕ (ред. ДВ, бр. 96 от 2023 г., предишна т. 33а, ред. ДВ, бр. 54 от 2012 г.) , което обуславя начина на учредяване на договорната връзка между страните.

Безспорно е между страните, а и от съвкупната преценка на събраните писмени доказателства (АДС №07160/05.06.2009 г., Протокол за приемане на недвижим имот- частна държавна собственост- л. 62) по делото се установява, че собственик на топлоснабдения недвижим имот, представляващ апартамент 3

№31, намиращ се в гр. София, район „Изгрев“, ул. ****, бл. ****, ****, с абонатен №335852, е държавата, като същият е бил предоставен за управление на областния управител на област София на основание чл. 14, ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 15, ал. 1 вр. чл. 18 ЗДС. Областният управител съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗАдм е териториален орган на изпълнителната и власт и при осъществяване на правомощията си се подпомага от областната администрация, която, от своя страна, е юридическо лице (чл. 57, ал. 2 ЗАдм). Предоставеното право на управление включва в себе си правото на владение и ползване на държавна вещ за сметка и на отговорност на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка, на които е поверена, поради което последните са процесуално легитимирани да участват като процесуални субституенти на държавата (чл. 26, ал. 2 ГПК) и материално пасивнолегитимирани да отговарят за задълженията й.

Видно от представения протокол за приемане на недвижим имот- частна държавна собственост, на 23.11.2018 г. процесният апартамент е бил предадена на представители на Областната администрация от наемателя сдружение „Национална асоциация за международни отношения“ поради прекратяване на договор за наем от 29.07.2009 г. Респективно за спорния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., следващ предаването на държането, тъй като няма данни имотът да е бил отдаван на трето лице, ползвател на последния се явява именно ответникът Областна администрация на област София.

Безспорно е, а от представените по делото протоколи за взети решения от ОС на ЕС (л. 74- л. 77), както и договори, сключени с „Техем Сървисиз“ ЕООД (л. 67- л. 69, л. 71- л. 73) се установява, че сградата, в която се намира имотът е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗЕ топлоснабдяването е процес на производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на топлинна енергия с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и небитови нужди. Легалните дефиниции на понятията „битов клиент“ и „небитов клиент“ се съдържат съответно в §1 ДР на ЗЕ, като съгласно т. 2а „битов клиент“ е клиент, който купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, а съгласно т. 33в (ред. ДВ, бр. 96 от 2023 г., предишна т. 33а, ред. ДВ, бр. 54 от 2012 г.) „небитов клиент" е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за небитови нужди. Въведеното разделение на клиентите е в изпълнение на целите на нормите на Директива 2009/72/ЕО на Евопейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и Директива 2009/73/ЕО от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ, с които са отменени Директива 2003/54/ЕО и Директива 2003/55/ЕО. Съгласно въведените с Директива 2003/54/ЕО дефиниции „битов клиент“ означава клиент, купуващ електроенергия за собствена битова 4 консумация, като се изключват търговски или професионални дейности (чл. 2, т. 10), а „небитов клиент" означава физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди, и включва производители и клиенти на едро (чл. 2, т. 11). В Директива 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г., с която се отменя Директива 2009/73/ЕО и към която е хармонизирано вътрешното законодателство, са въведени също легални дефиниции относно понятията „битов клиент“ и „небитов клиент“. Съгласно чл. 2, т. 4 „битов клиент“ означава клиент, който купува електроенергия за собствено битово потребление, като се изключват търговските или професионалните дейности, а съгласно т. 5 „небитов клиент“ означава физическо или юридическо лице, което купува електроенергия, която не е за собствени битови нужди, включително производителите, промишлените клиенти, малките и средните предприятия, предприятията и клиентите на едро.

В заключението на генералния адвокат по дело C-265/08 е изложено, че съгласно член 2, точка 25 от Директива 2003/55 „клиенти за битови нужди“ означава клиенти, които закупуват природен газ за потребление в дома си. По дело C-371/22 СЕС приема, че понятието „битов клиент“ означава „клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности, докато съгласно член 2, т. 11 понятието „небитов клиент“ означава „физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди, и включва производители и клиенти на едро“.