Решение № 1438 от 06.03.2018, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

София 06.03.2018 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав в публичното заседание на шести февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател : П.АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета

Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 3711 по описа за 2015 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от М.Д.М., починал в хода на настоящото производство и заместен на основание чл.227 от ГПК от наследниците си по закон В.Й.А. и Д.М.М. срещу З. „Б.И.” АД, с която е предявен иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че при ПТП, настъпило на 18.10.2014 г. са му причинени телесни повреди, както следва: счупване на лявата ключица, счупване от І до VІІІ ребра в ляво с хемопневмоторакс в ляво и в дясно, многофрагментно счупване на осми и девети гръдни прешлени на гръбначния стълб с притискане на гръбначния мозък, счупване на лява бедрена кост и двустранна долна парапареза. Твърди се, че вследствие на настъпилото ПТП ищецът търпи значителни и ежедневни физически и психически болки и страдания.

Поддържа се, че след престоя си в болничното заведение и извършените оперативни интервенции, ищецът е на легло неподвижен, а в резултат на получените тежки травми пострадалият е инвалидизиран, поради което той е в пълна невъзможност да се обслужва сам, не е в състояние да се изправя и да извършва каквито и да било движения на долната част на тялото си. Твърди се, че за всичките си ежедневни нужди той разчита на грижите и помощта на своето семейство. Твърди се, че към момента на увреждането М. е бил в разцвета на силите си, млад човек с бъдеще и планове за реализация. След увреждането той е загубил перспективата за нормален живот при значителни физически и морални страдания до края на живота си, чувства се отчаян, депресиран и е ограничил всякакви социални контакти.

Поддържа се, че ПТП е допуснато от водача В. Е. Я. при управление на л.а.м.

„Фолксваген голф“ с рег. № ******** по път ІІІ-204, км 49+937 от гр. Антоново в посока село Славяново, общ. Попово.

Твърди се, че вина за настъпилото ПТП има водача Я., както и че по отношение на увреждащото МПС е била налице застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника с полица № 02114001641773 валидна за периода от 18.06.2014 г. до 18.06.2015 г. Твърди се, че ищецът М.М. е претърпял и имуществени вреди в размер на 9 943 лв. за заплатени и поставени метални остеосинтези и заплатени медицински изделия и медикаменти на стойност 443 лв.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца М.Д.М. сумата от 500 000 лв., обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди и сума в размер на 9 943 лв. имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 18.10.2014 г. на път ІІІ-204, км 49+937 от гр. Антоново посока с. Славяново, общ. Попово, виновно причинени от водача В. Е. Я. при управление на л.а.м. „Фолксваген голф“ с ДК № ********, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Б.И.” АД с полица № 02114001641773 валидна за периода от 18.06.2014 г. до 18.06.2015 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на увреждането-18.10.2014 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото. Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил с твърдението, че не е платена първата вноска. Оспорва механизма на настъпилото ПТП, вината на водача Я.. Поддържа се, че същият е починал, а при смърт на деликвента липсва отговорност от негова страна и обект на застраховката, липсва и субект за вредите, за които да отговаря застрахователя. Твърди съпричиняване от страна на пострадалия, който е пътувал без обезопасителен колан, както и се е поставил в превишен риск, като се е качил в автомобил, управляван от неправоспособен водач и евентуално от водач употребил алкохол. Оспорва исковете по размер с твърдението, че претендираните суми са твърде завишени и не отговарят на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът М.М. е депозирал допълнителна искова молба, с която изцяло оспорва отговора на ответника.

В срока за допълнителен отговор ответникът заявява, че на 16.10.2015 г. е сключено споразумение с ищеца за сумата от 75 000 лв., по силата на което на 28.10.2015 г. по банковата сметка на ищеца М.М. е преведена сума в размер на 10 000 лв.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Подробни съображения излага в депозираната по делото писмена защита. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Оспорва сключеното на 16.10.2015 г. споразумение като твърди, че същото е недействително. Заявява възражение за действия от страна на представителя адвокат Н. без упълномощаване. Поддържа се, че ищецът не е давал съгласие за подписване на такова споразумение, както и че същото е подписано само и единствено с цел да бъдат увредени неговите интереси в качеството му на представляван. Поддържа се, че пълномощното представено при подписване на споразумението не е учредило валидна представителна власт на пълномощника и на това основание е нищожно и не е породило действието си. Твърди се, че на пълномощника не е предоставена неограничена представителна власт, не е посочен размера на обезщетението, за който същият да има право да подпише от името и за сметка на упълномощителя, поради което и същото, предвид това, че не изразява воля на упълномощителя относно основните параметри на споразумението не представлява израз на конкретно упълномощаване. Твърди се, че в процесното пълномощно не е налице изрично волеизявление за сключване на конкретно споразумение, а така също не са очертани конкретни параметри на същото, тъй като не е указано нищо относно съществените елементи от него, а именно размера на обезщетението. Твърди се, че споразумението е сключено от лице, действало извън пределите на дадената му представителна власт. Твърди се още, че пълномощникът Н.Д. със сключването на споразумението е нарушил добрите нрави и е действал във вреда на представлявания. Налице е нееквивалентност на престациите. Неморално е пълномощникът да уговаря двадесетократно по-нисък размер на застрахователно обезщетение за ищеца, при дадените му обещания за обезщетение в размер на над 2 милиона лева. При условията на евентуалност заявява унищожаемост на споразумението като сключено при крайна нужда и явно неизгодни условия, евентуално измама. Поддържа се, че съобразно трайната съдебна практика размерите на обезщетенията при такъв тип пожизнени увреждания, които са невъзстановими и водят до инвалидизация е в порядъка от 300 000 лв. до 500 000 лв.

Ответникът, в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли изцяло, предвид наличието на сключено споразумение, което не е нищожно, нито унищожаемо. Поддържа се, че между ответника и ищеца е сключено споразумение, като ищецът е представляван от пълномощник с валидно пълномощно. Споразумението е сключено чрез адвокат професионалист, поради което възраженията за нищожност, унищожаемост са изцяло неоснователни. Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Третото лице помагач, редовно призовано, не се явява, не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От протокол за оглед на ПТП от 18.10.2014 г., план-схема към него, фотоалбум, скица, както и от неоспореното от страните заключение на САТЕ, прието по делото се установява, че 18.10.2014 г. около 2,20 часа в посока от с. Славяново към с. Долец, общ. Попово, по път ІІІ-204 се движел л.а.м. „Фолксваген голф“ с ДК № Т ******, управляван от В. Е. Я.. В автомобила пътувал и пострадалия Д.М. на задната седалка в средата /показания на свидетеля А.М., също пътник в колата/. В района на местопроизшествието пътят преминава през широколистна гора с нападали по пътното платно есенни листа. Пътната настилка е била мокра. Следвал плавен ляв завой с лек наклон /изкачване/ след завоя. Автомобилът се движел на фарове и поради високата скорост на движение, на 37 метра след разклона за с.И., автомобилът излиза с десните ходови колела вдясно извън лентата за движение и се движи по този начин около 30 м. На разстояние 99 м от този разклон отново напуска лентата за движение вдясно и под остър ъгъл, преодолявайки канавка с широчина 1 м и дълбочина 0,4 м, завъртайки се спрямо вертикалната ос, минаваща през масовия център на автомобила, по посока на часовата стрелка, след 16,5 м се удря странично с лявата си страна в две дървета. Ударът е в лявата врата, почти на равно отстояние от предната и задната част на автомобила. Скоростта на движение преди удара е почти 105 км/ч. Вещото лице установява, че критичната скорост в завоя, съобразена с атмосферните условия и релефа на пътя е от порядъка на 92-93 км/ч, безопасната под 88 км/ч.

Основната причина за настъпване на ПТП е управлението на лекия автомобил със скорост, превишаваща критичната в този участък от пътя. С поведението си водачът не отчел обстоятелствата от значение за безопасността на движението, а именно: навлизане в ляв завой, мокра и покрита с нападнали на пътното платно листа, което го прави хлъзгаво и в комбинация с високата скорост, създава условия за напречно плъзгане и преобръщане.

От заключението на приетата по делото комплексна /основна и допълнителна/ СМЕ и САТЕ се установява, че задната средна седалка, на която е седял пострадалия ищец е била снабдена с двуточков заводски предпазен колан.

От представената справка от

Гаранционен фонд се установява, че отговорността на деликвента към датата на процесното ПТП-18.10.2014 г., е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № 02114001641773/18.06.2014 г., валидна от 18.06.2014 г. до 02.01.2015 ч., 00:00 г., когато е прекратена.

Във връзка с оспорването на ответника за липсата на валидно застрахователно правоотношение е прието заключение на ССчЕ, от което се установява, че на 18.06.2014 г. е издадена полица № 02114001641773 с осчетоводени две плащания по нея на 24.06.2014 г. в размер на 44,92 лв. и на 21.09.2014 г. в размер на 34,92 лв. Тези две плащания се осчетоводени при ответника. Като приложение към експертизата е представена и самата полица, от която се установява, че е уговорена застрахователна премия в размер на 139,69 лв., платима на четири вноски, първите две от които са платени, съобразно приетото заключение, както и че при неплащане на разсрочена вноска на застрахователна премия З. „Б.И.“ АД ще счита застрахователния договор за прекратен след изтичане на 15 дни от датата на падежа на разсрочената вноска.

От изслушаната и неоспорена от страните СМЕ се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания: контузия на главата, счупване на лявата ключица, счупване на І-VІІІ леви ребра, хемопневмоторакс в ляво, контузия на левия бял дроб, многофрагментно счупване на VІІІ и ІХ гръдни прешлени с пълна стеноза на гръбначно-мозъчния канал, счупване на лявото бедро, парализа на долните крайници, паралитичен илеус-парализа на червата, декубитална рана на седалището. Тези травматични увреждания са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Състоянието на ищеца е трайно и е налице парализа на долните крайници в резултат на прекъсването на гръбначния мозък на нивото на счупените VІІІ и ІХ гръдни прешлени. Не може да настъпи пълно излекуване, като парализата на долните крайници ще продължи до края на живота му.