Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 298 от 15.07.2021, Административен съд - Стара Загора

Съд
Административен съд - Стара Загора
Дело
Административно дело 363/2021
Вид
Решение № 298
Подписан
15.07.2021
В сила
15.07.2021
Състав
РАЙНА ДИМОВА ТОДОРОВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 15.07.2021г. град Стара Загора

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Старозагорският административен съд,

V състав, в публично съдебно заседание на седми юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 363 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.13, ал.6 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/.

Образувано е по жалба на П.К.М. ***, против Заповед № ЗСП/Д-СТ/555 от 22.04.2021г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, потвърдена с Решение № 24-РД06-0050/ 20.05.2021г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Стара Загора. С оспорената заповед, на основание чл.13, ал.2 от Закона за социално подпомагане и чл.28, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, на П.М. е отказано отпускането на месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, в несъответствие с целта на закона и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и на основни правни принципи, регламентирани в АПК. Жалбоподателят поддържа, че в хода на проведеното административно производство не са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства от значение за произнасянето по заявеното искане за отпускане на целева помощ по чл.16б от ППЗСП, като събраните в хода на това производство доказателства са тълкувани и интерпретирани погрешно. Счита, че допуснатите нарушения при преценката на установените факти, са довели до неправилни и незаконосъобразни правни изводи досежно заявеното право на социално подпомагане. Твърди, че по отношение на него са изпълнени законово регламентираните материалноправни условия и предпоставки за получаване на месечна целева по чл.16б, ал.1 от ППЗСП, поради което неправилно решаващият административен орган е приел, че липсва основание за отпускане на помощта. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспорената заповед, като неправилна и незаконосъобразна, ведно с всички законни последици от това.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция

„Социално подпомагане” – Стара Загора, в представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателят в настоящото производство – П.К.М., е подал Заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-СТ/555 от 05.04.2021г. в Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, с искане за отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка. В заявлението е посочено, че П.М. е неженен, но е съвместно живеещ родител без сключен граждански брак с Л.Н.Н. - самоосигуряваща се, с три деца, като две от тях – П.П.М. и Б.П.М. – ученици съотв. във втори и в първи клас във Второ основно училище „П. Р. Славейков“, гр. Стара Загора, за периода от 22.03.2021г. до 31.03.2021г. не посещават училище поради въведените ограничения в училището във връзка с извънредната епидемична обстановка. Брутните доходи на семейството на П.М. през месеца, в който в училището е въведено ограничение във връзка с извънредната епидемична обстановка, са в размер на 3 089.72лв., в т.ч доходи от трудова дейност – 3 059.72лв. и стипендия – 30.00 лв. Към заявлението са приложени служебни бележки от работодателя „ЕВРОЕКСПРЕС“ ООД, удостоверяващи, че П.М. работи по постоянен трудов договор на 8 часа, считано от 05.03.2012г.; за периода от 22.03.2021г. до 31.03.2021г. ползва неплатен годишен отпуск, като не получава компенсации по реда на ПМС № 325/ 26.11.2020г.; няма право на платен годишен отпуск, тъй като това право е реализирано пропорционално на отработеното време от началото на годината; не получава парично обезщетение за временна неработоспособност и не е възможно работата да се извършва дистанционно от вкъщи. Приложени са и удостоверение „ЕВРОЕКСПРЕС“ ООД за получено от П. М. брутно възнаграждение за м. март 2021г. в размер на 1059.72лв. и Декларация от Л.Н., че за месец март 2021г. брутният й доход, в качеството й на самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия, е в размер на 2000лв. Въз основа на подаденото заявление и след извършена социална анкета, на 22.04.2021г. от Дирекция „СП” – Стара Загора е изготвен социален доклад. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на социалния доклад, заявителят живее на семейни начала с Л.Н. - самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия; родителите полагат грижи за три деца в учебна възраст, обучаващи се от разстояние за периода 22.03.2021г. – 02.04.2021г. При направена на 16.04.2021г. справка в Търговския регистър и в НАП било установено, че П.М. е управител/съдружник в „Глобални компютри“ ООД, която фирма е прекъснала дейността си от 2015г, както и че заявителят е управител и съдружник в „ЕВРОЕКСПРЕС“ ООД, чиято дейност е активна. Констатирано е, че М. е назначен на трудов договор като търговски директор в „ЕВРОЕКСПРЕС“ ООД, в която фирма М. е управител и съдружник и не е прекъснал/прекратил своята дейност. Прието е, че лицето не отговаря изискванията по чл.16б, ал.1, т.1 – т.4 от ППЗСП за отпускането на помощта, с оглед на което е предложено да му бъде отказано отпускане на месечна целева социална помощ по чл.16б от ППЗСП, тъй като е управител и съдружник в „ЕВРОЕКСПРЕС“ ООД и не е прекъснал/прекратил дейността си.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № ЗСП/Д-СТ/555 от 22.04.2021г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, на основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.28, ал.1 от ППЗСП, на П.К.М. е отказано отпускането на месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП. От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с обстоятелството, че семейството не отговаря на условията за отпускане на месечна целева помощ по чл.16б, ал.1 от ППЗСП, тъй като не попада в кръга от лицата, посочени в чл.16б, ал.1, т.1 – т.4 от ППЗСП. Семейството не попада в хипотезата на чл.16б, ал.1, т.3 от ППЗСП – самоосигуряващи се, които не могат да упражняват занятията си поради въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка. Посочено е, че П.М. не е прекъснал или прекратил своята дейност като съдружник и управител във фирма „ЕВРОЕКСПРЕС“ ООД, а е в неплатен отпуск като търговски директор във фирмата на трудов договор.

П.М. е обжалвал заповедта по административен ред. С Решение № 24-РД06-0050/ 20.05.2021г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Стара Загора, на основание чл. 97, ал.1 и чл.81, ал.1 от АПК и чл.13, ал.5 от ЗСП във вр. с чл.16б от ППЗСП, е отхвърлена като неоснователна подадената от П.М. жалба против Заповед № ЗСП/Д-СТ/555 от 22.04.2021г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора. Решаващият административен орган е приел, че за заявителя П.М. не е възникнало право на месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП, тъй като при направена служебна справка било установено, че лицето е съдружник и управител в две фирми - „ЕВРОЕКСПРЕС“ ООД и „Глобални компютри“ ООД. В „ЕВРОЕКСПРЕС“ ЕООД П.М. е назначен като търговски директор на трудов договор от 02.03.2012г., при представена служебна бележка, че ползва неплатен отпуск от 22.03.2021г. до 31.03.2021г. При направена служебна справка за историята на осигуряването на самоосигуряващите се лица в НАП било установено, че „г-н М. за фирма „ГЛОБАЛНИ КОМПЮТРИ“ ООД е със статус към този момент е активен“. По съображения, основани на регламентацията по чл.4, ал.3, т.2 от КСО и на статута и осигуряването на управителя на търговското дружество, е направен извод, че правилно и законосъобразно с обжалваната заповед на Директора на ДСП – Стара Загора е отказано отпускането на целева помощ по чл.16б от ППЗСП.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаването на оспорената Заповед № ЗСП/Д-СТ/555 от 22.04.2021г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора и на потвърждаващото заповедта Решение № 24-РД06-0050/ 20.05.2021г. на Директора на РДСП – Стара Загора. Като доказателства са приети и представените от жалбоподателя декларации, подадени в НСИ, за липсата на осъществявана от „Глобални компютри“ ООД дейност по см. на ЗСч за 2018г., 2019г. и 2020г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорената Заповед № ЗСП/Д-СТ/555 от

22.04.2021г. е издадена от материално и териториално компетентния административен орган – Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, при упражняване на законово регламентираните му правомощия по чл.13, ал.2 от ЗСП и чл. 28, ал.1 във вр. с чл.16б от ППЗСП.

Обжалваният административен акт е постановен в изискуемата от закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за неговото съдържание. Посочено е както правното основание за упражненото административно правомощие, така и обстоятелствата, възприети като релевантно фактическо основание за постановения отказ за отпускане на месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма, респ. следват ли се разпоредените правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗСП, социалните помощи са месечни, целеви и еднократни, като условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи, се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика /чл.12, ал.4 от ЗСП/.

В случая жалбоподателят П.М. е подал заявление-декларация за отпускане на месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП. Правото на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка за семейства с деца до 14-годишна възраст, е регламентирано с ПМС № 218 от 17.08.2020г. за допълнение на ППЗСП /обн.

ДВ бр.77/ 01.09.2020г./. В новосъздадената разпоредба на чл16б, ал.1 от ППЗСП е предвидено, че право на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато: т.1 двамата или единият от работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск или не получава парично обезщетение за временна неработоспособност; т. 2 двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал. 4; т. 3 двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка и т.4 двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, по т. 1, 2 или 3 не получават обезщетение за бременност и раждане. Съответно в чл.16б, ал.3 и ал.4 от ППЗСП нормативно са регламентирани и други условия за отпускане на месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП - децата да не са настанени извън семейството по реда на чл.