Решение № 298 от 13.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Пловдив, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван М. Минчев при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Административно наказателно дело № 20245330204251 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-5697-000646/04.06.2024 г. на Началник Група при Сектор „Специализирани полицейски сили” при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Т. П. Н. с ЕГН ********** от *** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. за нарушение на чл.137А от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДВП, както и е постановено отнемането на 10 /десет/ контролни точки на основание Наредба № Із–2539/2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

Жалбоподателят Т. П. Н. не се явява в съдебно заседание, не се представлява и от процесуален представител. Чрез жалбата се иска от съда да 1 отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, с твърдения за постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Заявява се от жалбоподателя маловажност на случая по см. на чл.28 от ЗАНН, която маловажност да не е била обсъдена и мотивирана от административнонаказващият орган.

Въззиваемата страна Началник Група при Сектор „Специализирани полицейски сили” при ОД на МВР гр. Пловдив, не изпраща представител в съдебно заседание. Чрез писмено становище се иска оставяне на жалбата без уважение като неоснователна и потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от санкционираното лице, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят Т. П. Н. от *** е правоспособен водач на моторни превозни средства от 2019 г. с придобити категории С, В, М, СЕ, АМ, ТКТ. До м. април 2024 г. спрямо него били издадени 21 /двадесет и едно/ наказателни постановления и 21 /двадесет и един/ фиша за извършени от него като водач нарушения на правилата за движение по пътищата, включително и нарушения по см. на чл.137а ал.1 от ЗДВП – за неизползване на обезопасителен колан, въпреки задължението за това.

През деня на 10.04.2024 г. в 13:35 ч. жалбоподателят Т. Н. управлявал в гр. Пловдив по ул. „Васил Левски“ лек автомобил „Ланд Ровер“ с регистрационен № на Великобритания *** – моторно превозно средство от категория М1, без да ползва обезопасителният колан за водача, с който превозното средство е оборудвано. За неизпълнение на задължението си по чл.137а ал.1 от ЗДВП да ползва като водач на автомобила от категория М1 и в движение обезопасителен колан свидетелят Р. С. В. – *** в Сектор „Специализирани полицейски сили” при ОД на МВР гр. Пловдив, му съставил акт – АУАН серия G A с № 1068793/10.04.2024 г., в който това прието за извършено нарушение на правилата за движение било подведено като такова по см. на чл.137а ал.1 от ЗДВП. При предявяването на акта нарушителят не вписал възражения, не оспорил и констатациите по акта. Възражения против 2

АУАН не били подадени и в писмен вид в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление /НП/ № 24-5697-000646/04.06.2024 г.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. Р. С. В., АУАН, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед, справка с данни за постоянен и настоящ адрес, справка за задгранични пътувания.

Съдът кредитира показанията на св. В., макар и същите да са изключително ограничени откъм възпроизведени релевантни обстоятелства – само относно месторабота, длъжност и авторство по съставяне на АУАН.

По отношение на АУАН серия GA с № 1068793/10.04.2024 г. съставен от св. В. съдът счита същият за годно писмено доказателство – като редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от ЗДВП, чиито констатации не са били оспорени нито при предявяване на акта, нито чрез възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, нито пък в съдебната фаза пред настоящата инстанция се ангажираха от страната жалбоподател доказателства, опровергаващи или поне внасящи съмнение в достоверността на вписаните в АУАН обстоятелства на процесното нарушение.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че с поведението си на 10.04.2024 г. жалбоподателят Т. П. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДВП, тъй като на същата дата в 13:35 ч. като водач на моторно превозно средство от категория М1 – лек автомобил „Ланд Ровер“ с регистрационен № на Великобритания ***, е управлявал същия автомобил в гр. Пловдив по ул. „Васил Левски“ без да е изпълнил задължението си да използва при движението обезопасителен колан, с какъвто превозното средство е оборудвано.

Нарушението, което е изложено в НП, е подведено правилно от актосъставител в АУАН и от административно-наказващ орган в НП към уреждащата състава му разпоредба на чл.137а ал.1 от ЗДВП. При излагане на обстоятелствата на това нарушение са изложени всички такива, така че нарушителят да е наясно за какво му се търси административната отговорност 3 и да не бъде ограничаван в правото му да разбере пълния обем от вмененото му за осъществено административно нарушение. Самото управление на автомобила в посоченото в НП време и място и то без изпълнение на задължението за ползване на предпазен колан не се и оспорва от жалбоподателя с жалбата против атакуваното наказателно постановление.

Липсват по делото каквито и да било доказателства за жалбоподателя Н. да са налице някои от обстоятелствата, освобождаващи водачите на моторни превозни средства от задължението за използване на предпазен колан, предвидени в чл.137а ал.2 от ЗДВП.

Правилно според съда административно-наказващият орган е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба – на чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДВП. Относно размера на наложеното наказание глоба – 50 лв. – същият е толкова, колкото и законодателят е предвидил в тази санкционна разпоредба, и не би и могъл да бъде изменян от съда в насока евентуално на неговото намаляване.

В съответствие с изискванията на Наредба № Із – 2539/17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение – чл.6 ал.1 т.18, е било постановено от административно-наказващият орган в наказателното постановление отнемането на 10 контролни точки за нарушението по чл.137а ал.1 от ЗДВП.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН. В хода на административното производство съдът не констатира допуснати нарушения от категорията на съществените, които да опорочават в неговата цялост атакуваното наказателно постановление и да налагат неговата отмяна като незаконосъобразно.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, развити в жалбата му против НП, за неправилност и незаконосъобразност на последното заради маловажност на случая по см. на чл.28 от ЗАНН. Самото процесно административно нарушение не се характеризира с някаква по-ниска степен 4 на обществена опасност от всяко друго нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДВП, обществената опасност пък на дееца Н. като водач на моторни превозни средства е по-висока, предвид многократните му наказания за извършени други предишни нарушения на правилата за движение по пътищата – санкциониран десетки пъти – с 21 наказателни постановления и 21 фиша, до м. април 2024 г., липсват и многобройни или изключителни смекчаващи административната отговорност обстоятелства. Следва да се посочи и че законодателят е изключил прилагането на чл.28 от ЗАНН при извършени административни нарушения по ЗДВП /каквото е и процесното по чл.137а ал.1 от ЗДВП/ - съгласно чл.189з от ЗДВП /обн. ДВ бр.109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ „За нарушения по този закон не се прилагат чл.28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания.“.

По горните съображения съдът прие да потвърди НП изцяло като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното РС Пловдив ХХІІІ н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№ 24-5697000646/04.06.2024 г. на Началник Група при Сектор „Специализирани полицейски сили” при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Т. П. Н. с ЕГН ********** от *** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. за нарушение на чл.137А от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДВП, както и е постановено отнемането на 10 /десет/ контролни точки на основание Наредба № Із– 2539/2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Пловдив по реда на АПК.

5

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6