Решение № 81 от 11.10.2023, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Златоград, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ив. Димчева при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело № 20235420100124 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от Д. А. К. срещу О.

Н., с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК за установяване правото на собственост на ищците, спрямо О.

Н., по отношение на: имот с идентификатор *** по КККР на гр. Н., одобрени със Заповед № РД-18-75/19.11.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес: област С., община Н., гр. Н. ул. „Б.“ № .вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м.), с площ от 822 кв.м., квартал 136, парцел VII, при граници и съседи имоти с идентификатори: ***; ***; ***; ***, придобит въз основа на давностно владение.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че е собственик на описания имот, като излага съображения, че го притежава по наследство от своите родители, като от още от 1980 г. го владее явно и необезпокоявана от никого, като свой. В имота ищецът построил жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 3, застроена площ 127 кв.м., построил е още гараж, брой етажи 1, застроена площ 46 кв. м, Постройка на допълващото застрояване, брой етажи 1, застроена площ 34 кв. м,; Гараж, брой етажи 1, застроена площ 45 кв. м, като всичките са в режим на търпимост съгласно Удостоверение по § 127 от ПЗР на ЗУТ изх. № 94-00339[1]/27.03.2023 г. издадено от главен архитект на О. Н..

В началото на 2023 г. във връзка с предприети действия за снабдяване с документи, които са необходими за издаване на нотариален акт и признаване 1 правото на собственост върху процесния имот по наследство и давностно владение, ищцата е установили че за собствения й имот с идентификатор ***, област С. о.Н., гр. Н., ул. Б. № ., бил съставен Акт за държавна собственост, като със Заповед № № 561/20.08.1987 г. като със Заповед № 46 ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на област С. , имотът бил отписан от актовите книги за недвижими имоти, които са държавна собственост, и е предаден на о. Н.. В Акт за държавна собственост касаещ процесния недвижим имот, било посочено, че на основание Заповед № РД-23 /12.01.1987 г., имотът е станал държавна собственост. Същата Заповед № РД-23 /12.01.1987 г., на ОНС касае одобряването на плана на град Н.. Предвид горното и наличието на акта за държавна собственост и впоследствие въз основа на него имота е предаден в собственост съгласно Заповед № 46 ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на област С. на община Н. , то последната оспорва правото на собственост на ищцата, въпреки че същата била собственик на описания имот по силата давностно владение от 1980 г.

Излагат се съображения, че Заповед № РД-23 /12.01.1987 г. не може да легитимира праводателя на о. Н., а именно държавата като собственик на имота, тъй като представлява административен акт за одобряване на плана на град Н., който няма вещно-правно действие, доколкото отразяването на имот в такъв план не рефлектира върху действително притежаваните вещни права и не води до промени в имуществената сфера на заинтересованите лица. Сочи се още, община Н., като и праводателя й в лицето на държавата не са придобили процесния имот на годно правно основание - за процесния имот никога не е била провеждана процедура по отчуждаване на същия, респективно не е заплащано и обезщетение, тоест не са налице собственически права по отношение на процесния имот, както за о.Н., така и за праводателя в лицето на държавата. В тази връзка се излагат съображения, че ищецът е собственик по наследство и давностно владение на процесния недвижим имот, доколкото го има в наследство и от 1980 г., имотът е владян от него явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого, показвайки на всички останали че считат същия имот за неин. Още от 1980 г. до настоящия момент в период по-дълъг от 10 години е упражнявал фактическата власт по отношение на процесния имот, като същия е ограден, в едната си част е дворно място към жилищната му сграда, а в другата си част е застроен с второстепенни постройки.

При тези твърдения ищецът Д. А. К. моли, съдът да признае за установено по отношение на ответника О.Н., че е собственик на описания и подробно индивидуализиран в исковата молба поземлен имот.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът О. Н. признава изцяло предявения иск, като основателен и доказан и моли същия да бъде уважен. Сочи се, че общината не е дала повод за завеждане на делото, тъй като не е упражнявала фактическа власт върху процесния имот, поради което моли разноските по делото да не бъдат възлагани в нейна тежест.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, редовно призован, ответникът не се представлява.

Ищецът, редовно призован не се явяват. Постъпила е молба от процесуалния му представител, който моли делото да се разгледа в негово 2 отсъствие, като съдът да се произнесе с решение по реда на чл. 237 ГПК, предвид заявеното признание от страна на ответната община. Претендира разноски за производството.

Съдът като съобрази процесуалното поведение на страните, заетата от същите позиция и събраните по делото доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Заявеното признание на исковата претенция е извършено надлежно, чрез пълномощник на ответната община, който видно от представеното по делото пълномощно (л. 31) е нарочно упълномощен от кмета на О. Н. при условията на чл. 34, ал. 3 ГПК, да признае иска по настоящото дело. Не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК, следва да постанови решение при признание на иска.

По разноските.

При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски възниква единствено за ищеца. С отговора на исковата молба, ответникът е направил искане за разпределяне отговорността за разноските в тежест на ищеца, по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК. Съдът намира същото за неоснователно, доколкото не е спорно по делото, че за процесния Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на Н. е съставен АДС, като впоследствие със Заповед № 46 - ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на област С., имотът е отписан от актовите книги за недвижими имоти, които са държавна собственост, и е предаден на о. Н.. Единственият ред, ищецът да защити правата си срещу съставения титул за собственост, е именно настоящият съдебен процес, поради което съдът приема, че общината е дала повод за завеждане на делото. Ищецът претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК в общ размер на сумата от 810 лв., от които:

50 лв. – платена държавна такса, 10 лв. – такса за вписване на ИМ и 750 лв. – адв. възнаграждение – заплатено изцяло в брой, съобразно представен ДПЗС.

Посочените разноски са действително направени от ищеца, поради което и с оглед изхода на делото, следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 237 ГПК и на основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, по отношение на О. Н., ЕИК ., с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ., че Д. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., общ. Н., обл. С., ул. „Б.“ № ., е собственик на имот с идентификатор *** по КККР на гр. Н., одобрени със Заповед № РД-18-75/19.11.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес: област С., о. Н., гр.

Н., ул. „Б.“ № ., вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м.), с площ от 822 кв.м., квартал 136, парцел VII, при граници и съседи имоти с идентификатори: ***; ***; ***; ***, придобит въз основа на давностно владение.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК О. Н., ЕИК .., адрес: гр. Н. обл. С., ул.

„А. С.“ №., да заплати на Д. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., общ. Н. обл. С., ул. „Б.“ №., сумата в общ размер на 810 лв. (осемстотин и десет лева) 3

– разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-С., в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Златоград: _______В.Д.________________ 4