Определение № 347 от 21.05.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 347 гр. Шумен, 21.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500184 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279, вр. чл. 274 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 2398/02.04.2024 г. /датно пощ. клеймо от 01.04.2024 г./ при НПРС, депозирана от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД гр. София, представлявано от Я.Б.Я., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Е.И., против разпореждане № 609/21.03.2024 г. по ч.гр.д. № 288/2024 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника С. Ю. С. за следните суми: в размер на 9000,00 лв., представляваща главница; в размер на 57,56 лв., представляваща договорна лихва, в размер на 160,00 лв., представляваща неустойка, в размер на 197,50 лв.,представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, в размер на 133,87 лв., представляваща лихва за забава, както и за направените разноски. Жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно. Излага, че в изпълнение на дадените му указания представил пред НПРС диск, съдържащ запис, от който се установявало сключването между страните на анекс към първоначалния договор по детайлно уреден ред. Именно по този начин бил увеличен размера на кредитния лимит, който длъжникът ползвал. Поради това счита, че изпълнил указанията на съда и представил договора, сключен с потребител, ведно с всичките му анекси. Освен това, сочи, че размерът на задължението следва да бъде установен в хода на бъдещото исково производство, но не и по време на заповедното такова.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени разпореждането като неправилно, като съдът се произнесе по същество и постанови издаване на заповед за изпълнение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за частично 1 основателна, поради следното:

Производството пред Районен съд – Нови пазар по ч.гр.д. № 288/2024 г. е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД гр.

София, представлявано от Я.Б.Я., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Е.И. срещу С. Ю. С. с ЕГН **********. Претендират се следните вземания: за сума в размер на в размер на 900,00 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 06.02.2024 г. до изплащане на задължението; за сума 57,56 лв., представляваща договорна лихва за периода 10.09.2021 г. – 06.10.2022 г. ; за сума в размер на 160,00 лв., представляваща неустойка за периода 06.10.2021 г. – 06.10.2022 г.; за сума в размер на 197,50 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране; за сума в размер на 133,87 лв., представляваща лихва за забава за периода 07.10.2022 г. – 30.01.2024 г., за сумата 228,98 лв., представляваща разноски по заповедното производство, от които платена държавна такса в размер на 28,98 лв. и 200,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Посочено е, че вземанията произтичат от неизпълнение на договорни задължения от страна на длъжника, явяващ се заемател по сключен между него и „Аксес файнанс“ ООД договор за кредит „Бяла карта“ № 813636/07.12.2019 г., като същите били прехвърлени на заявителя по силата на сключен между двете дружества договор за цесия от 25.04.2023 г.

Въз основа на сключен анекс към договора от 20.12.2021 г. кредитният лимит по договора бил увеличен на 900,00 лв.

Към заявлението са приложени цитирания договор за кредит, ведно с общи условия, анекс към договора от 18.03.2020 г. Видно от приложения договор за кредит „Бяла карта“ № 813636/07.12.2019 г. е, че „Аксес файнанс” ООД предоставило на С. Ю. С. револвиращ кредит в максимален размер на 100,00 лв. Ведно с подписването на договора, на заемателя бил представен платежен инструмент – кредитна карта. В чл. 3 от договора е посочено, че кредитополучателят може по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния кредитен лимит, като се задължава да плаща до всяко второ число на месеца текущото си задължение, дължимо за предходния месец. В ал. 4 е описано съдържанието на „общото задължение“, като срокът на договора бил – безсрочен. Подробно са вписани дължимата договорна лихва и годишния процент на разходите. Според чл. 21 при забава за плащане на което и да е парично задължение, кредитополучателят дължи законна лихва за всеки ден забава. В чл. 15, ал. 1 е предвидено, че в случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, същият се задължава в срок от 3 дни след падежа да предостави допълнително обезпечение – поръчител, отговарящ на определени условия. Според предвиденото в чл. 20, ал. 1 от договора, в случай на неизпълнени на това задължение, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница.

Съгласно алинея 4 от тази клауза, при забава на плащане кредитополучателят дължи плащане на разходи на кредитодателя за извънсъдебно събиране на задължението. В раздел IV на договора подробно е уредена процедура за сключване на анекси за увеличение на 2 кредитния лимит от разстояние, а именно – чрез мобилен телефон. На 18.03.2020 г. страните по договора подписали анекс към него, по силата на който предвидения кредитен лимит бил увеличен на 300,00 лева.

С разпореждане № 484/07.03.2024 г. съдът оставил заявлението без движение, като дал указания на заявителя да представи всички относими договори и анекси. В дадения му тридневен срок, „АКПЗ“ АД депозирало молба, ведно с диск, съдържащ анекс към договора от 20.12.2021 г., сключен от разстояние.

С разпореждане № 609/21.03.2024 г. по ч.гр.д. № 288/2024 г., НПРС отхвърлил изцяло заявлението срещу длъжника. Заповедният съд приел, че заявителят не е изпълнил указанията му за представяне на всички анекси към процесния договор за потребителски кредит. Освен това, посочил, че след като договорът е сключен в писмена форма, тя се отнася и за всички негови анекси.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а според т. 3 на същия текст/ заповед не се издава и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. В конкретният случай, искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен между праводателя на заявителя и длъжника договор за потребителски кредит и той има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Тоест, налице е договор с потребител и заповедният съд следва да изпълни вмененото му задължение. По отношение на същия са приложими нормите на Закона за потребителския кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В случая, заявителят представил сключения между страните договор в писмена форма, както и първия анекс към него, също в писмена форма. След указанията на заповедния съд, „АКПЗ“ АД представило диск, съдържащ сключения от разстояние между страните анекс към договора. Тоест, заявителят изпълнил дадените му указания. В разпореждането на НПРС не е посочено, че електронният документ следва да бъде представен възпроизведен на хартиен носител, поради което за заявителя не е възникнало задължение по чл. 184 от ГПК. Тоест, изводът на съда, че указанията му не са изпълнени е неправилен.

Поради това, въззивната инстанция следва да извърши проверка за наличие на неравноправни клаузи в представения договор, въз основа на който се иска издаване на заповед за изпълнение.

Установи се по делото, че праводателят на заявителя и С. С. сключили договор за кредитна карта, като същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на 3 чл. 9, ал. 1 от ЗПК. По силата на същия, заемодателят предоставил на С. платежен инструмент – кредитна карта и револвиращ кредит с кредитен лимит в размер на 100,00 лв.

Впоследствие, страните подписали анекс към договора, като размерът на кредитния лимит бил увеличен на 300,00 лв. „АКПЗ“ АД твърди, че надлежно бил сключен и втори анекс към договора, по силата на който лимитът бил увеличен на 900,00 лв., като това било извършено съобразно предвидена в основния договор процедура – чрез използване на телефон.

Действително, представения диск, съдържащ записан разговор между служител на „Аксес файнанс“ ООД и С. С. съдържа волеизявления на страните в съответствие с предвиденото в чл. 14 от договора. Според настоящият състав, обаче, този анекс към договора е недействителен. Според разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗПК, алинея 1 се прилага за всички изменения и допълнения към сключения договор, които се подписват от двете страни по договора, с изключение на случаите, когато договорът изрично предвижда възможност за промяна на лихвения процент едностранно от страна на кредитора. Тоест, сключвайки процесния договор за потребителски кредит в писмена форма, всички негови анекси също следва да бъдат в писмена форма. Действително, съгласно чл. 13, ал. 4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, правната сила на електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. В случая, обаче, в чл. 14 от договора от 07.12.2019 г. страните са придали такава сила не на електронен подпис, а на четирицифрен персонален код. Поради това, следва да се приеме, че сключения анекс от 20.12.2021 г. не е сключен в писмена форма.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, недействителен е договорът за потребителски кредит когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Чрез препращането на чл. 10, ал. 3 към ал. 1 от ЗПК, следва безспорно да се приеме, че анексът от 20.12.2021 г. е недействителен.

В отношенията между страните, обаче, действа валидният договор за потребителски кредит от 07.12.2019 г., изменен със сключения анекс от 18.03.2020 г. Поради това и предвид твърденията на заявителя за неизпълнение на задълженията на длъжника за връщане на главницата по договора за кредитна карта, искането на „АКПЗ“ АД за издаване на заповед за изпълнение за главница в размер на 300,00 лв. се явява основателно. Предвид изложеното, атакуваното разпореждане в частта му, в която заявлението е отхвърлено за сума в размер на 300,00 лв., представляваща претендирана главница е неправилно и следва да бъде отменено. В останалата му част, за горницата над 300,00 лв. до пълния претендиран размер 900,00 лв., представляваща главница, следва да бъде потвърдено.

Досежно искането за присъждане на договорна лихва: претендира се размер на уговорената в договора лихва, изчислена върху главница в размер на 900,00 лв. и поради невъзможността в това производство да бъдат извършени изчисления за дължимия размер на същата, то искането в тази му част се явява неоснователно и разпореждането на НПРС, в частта му, с която е отхвърлено следва да бъде потвърдено.

Касателно искането за издаване на заповед за изпълнение за сума в размер на 160,00 лв., представляваща неустойка: същата се претендира въз основа на предвиденото в договора задължение за заемополучателя да представи обезпечение под формата на 4 поръчителство в тридневен срок след падежа на неизпълненото задължение. Съдът намира тази клауза за неравноправна, респ. – недействителна. Същата предвижда задължение за потребителя да заплати неустойка, която е прекалено висока, както спрямо задължението, което не е изпълнено, така и с оглед вида и предмета на договора. Тази клауза противоречи на добрите нрави, тъй като осигуряването от длъжника на посоченото обезпечение е не само практически трудно осъществимо, но и логически безсмислено. Освен това, посоченото обезпечение, което не е предвидено предварително като условие за сключване на договора, всъщност представлява предварително, скрито и недобросъвестно определена от кредитора допълнителна договорна лихва и разходи, с които многократно се надвишава максимално допустимия ГПР по чл. 19 от ЗПК. По този начин обсъжданата уговорка в договора заобикаля изискването за максимален ГПР и се явява нищожна и на основание чл. 21 от ЗПК. Предвид гореизложеното, искането в тази му част се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Поради това, разпореждането на НПРС в тази му част също следва да бъде потвърдено.

Разпечатката съдържа 29 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3f5ff933-4391-464a-ab85-4419a32ffa6a