Решение № 310 от 11.07.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Плевен, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20244400500292 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение на Районен съд – Плевен № 1610 от 16.11.2023 г., постановено по гр.д. № 3219/2023 г., П. И. М., с ЕГН **********, е осъден на основание чл. 52 от ЗЗД да заплати на А. Н. К., ЕГН **********, сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, резултат от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 18.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 19 500 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

Постъпила е въззивна жалба и уточняваща такава срещу постановеното от районния съд решение в осъдителната му част досежно присъденото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 6000 лв. до присъдената сума от 12 000 лв.

В жалбата са изложени оплаквания, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е силно завишено и неоправдано. Въззивният жалбоподател счита, че по делото няма данни ищцата да е страдала 1 прекомерно, извън разумно приетото страдание при подобни случаи. Счита също така свидетелските показания на майката на ищцата за лъжливи.

Въззивникът моли окръжния съд да отмени първоинстанционното решение в осъдителната му част досежно присъжденото обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 6000 лв. до присъдената сума от 12 000 лв. и да отхвърли исковата претенция за тази разлика.

Ответницата по въззивната жалба А. Н. К. изразява становище за нейната неоснователност чрез пълномощника си адв. Л. Ч., който е представил писмен отговор на жалбата.

По допустимостта на въззивната жалба настоящият съдебен състав се е произнесъл с постановеното по делото определение по чл. 267 ГПК от 30.04.2024 г.

Като взе предвид данните по делото и доводите на страните, въззивният съд намира по същество жалбата за неоснователна, предвид следните съображения:

Видно от приложеното по настоящото дело НОХД №353/2023 г. по описа на Районен съд - Плевен, същото е приключило с одобрено от съда споразумение между страните за прекратяване на наказателното производство, по силата на което подсъдимият П. И. М., с ЕГН **********, се признава за виновен в това, че на 18.10.2022 г., в гр.Плевен, причинил на А. Н.

К., от същия град, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст на две места, което е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за два-три месеца – престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК, като за извършеното деяние по споразумение на страните му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим.

Установява се от приложените по делото медицински документи, че на 19.10.2022 г. е бил извършен преглед на ищцата А. К. в отделението по „Съдебна медицина“ при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД гр. Плевен.

При прегледа били констатирани оток и кръвонасядане на брадата, счупване на долната челюст, кръвонасядане по дясното бедро. Пациентката била насочена за рентгеново изследване на лицеви кости /долна челюст/ и консултация с лицево-челюстен хирург. На 21.10.2022 г. ищцата постъпила в Клиниката по УНГ на същата болница, от където била изписана на 24.10.2022 2 г. Претърпяла хирургична интервенция, изразяваща се в закрито наместване на мандибуларна фрактура с поставяне на стандартни назъбни шини на горната и долната челюст и фиксиране на челюстите в захапка с помощта на ластици.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката И. К. – майка на ищцата А. К.. Същата е дала показания, че докато е била с шини в устата, дъщеря й не можела да се храни, нито да говори. Поемала течности със сламка. Освен физическата болка, това състояние било за нея и психически тормоз, тъй като не можела да отиде на училище, а и предстояли матури и балове. Не можела да се среща с други деца. Постоянно плачела. Била с шините около 20 дни, може и повече. Като ги махнали, започнала да поема пасирана храна.

Настоящият съдебен състав счита, че показанията на свидетелката следва да бъдат кредитирани, тъй като същите не са в противоречие със събраните по делото писмени доказателства и приобщените материали по наказателното производство.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:

Предявеният иск за неимуществени вреди срещу ответника П. И. М. намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД. За да бъде ангажирана отговорността на делинквента на това основание, следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта – противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента. В случая те се установяват въз основа на одобреното от съда споразумение, с което е приключило наказателното производство по обвинение за престъпление от общ характер по НОХД № 353/2023 г. по описа на Районен съд - Плевен, което съгласно чл. 383, ал.1 от НПК има силата на присъда и на основание чл. 300 от ГПК е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Следователно не е допустимо гражданският съд да установява различен фактически състав на престъплението или различен извършител.

В този смисъл предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е доказан по своето основание.

3

По принцип неимуществените вреди се изразяват в засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти, каквито са личността и достойнството на едно лице, търпенето на болки, страдания и негативни физически и психически преживявания.

В настоящия случай причинената в резултат на престъпното деяние на ответника средна телесна повреда на ищцата, изразяваща се в счупване на долната челюст на две места, което е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за два-три месеца, е била съпроводена с физически болки, които са били по-интензивни след хирургичната интервенция и в периода до свалянето на шините след около 20 дни, а също така и с негативни психически и емоционални преживявания и то в период, когато на ищцата е предстояла подготовка и явяване на матури и абитурентски бал.

Настъпилите неимуществени вреди са доказани и следва да бъдат репарирани от ответника, който е причинител на увреждането.

Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, като характерът на увреждането при телесните увреждания, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и др. /Пост. №4/23.12.68 г. на Пленума на ВС/.

При отчитане начина, по който е причинено физическото увреждане на ищцата в конкретния случай, преживения от нея стрес, механизма на възстановителния процес и последиците от изживяното, и като взе предвид визирания в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД критерий за определяне размера на дължимото обезщетение, настоящият съдебен състав намира, че сумата от 12 000 лв., определена от първоинстанционния съд, се явява справедливо обезщетение за претърпените от А. К. неимуществени вреди. Върху сумата на обезщетението се дължи и законна лихва от датата на увреждането – 18.10.2022 г.

Предвид гореизложените съображения, решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно в обжалваната му осъдителна част за разликата над сумата от 6000 лв. до присъдената на ищцата сума от 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и подлежи на 4 потвърждаване.

В частта, в която се иска изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на ищцата А. К., въззивната жалба има характер на молба по чл.248 ГПК, която следва да бъде разгледана от районния съд по компетентност.

Въззиваемият не е претендирал разноски за въззивната инстанция и с оглед изхода на спора, разноски в настоящото производство не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1610 от 16.11.2023 г. на Районен съд – Плевен, постановено по гр.д. № 3219/2023 г., в обжалваната му част.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ съдържащото се в подадената от П. И.

М. въззивна жалба искане по чл.248 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, присъдени в полза на А. Н. К. и ИЗПРАЩА същото за разглеждането му от Районен съд – Плевен по компетентност.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5