Решение № 1269 от 24.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1269 гр. София, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20221100900975 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран със субективно съединени отрицателни установителни искове искове по чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищците „П.“ ЕООД и З. А. Б. твърдят, че не дължат на ответника „ОПТ лизинг“ ЕООД /с предишно наименование „С.Б.“ ЕООД/ сумата от 33644.50 лева, представляваща неплатен остатък от сумата 35906.11 лева главница, ведно със законната лихва от 24.08.2010 г. до изплащането й, за солидарното осъждане на ищците за която главница е издаден изпълнителен лист от 27.08.2010 г., по ч. гр. д. № 1020/2010 г. на районен съд - Несебър.

Сочат, че по искане на ответника, първоначално е образувано изпълнително дело № 20127810400717 по описа на ЧСИ Г.Д., което е изпратено, по искане на взискателя, на основание чл. 427, ал. 2 от ГПК, за продължаване на изпълнителното производство по компетентност на ЧСИ И.Б., с район на действие – Окръжен съд Бургас, като изпълнително дело № 20127810400717 по описа на ЧСИ Г.Д. е преобразувано в изпълнителното дело №

20228000400153 по описа на ЧСИ И.Б.. Поддържат, че вземането, за което е издаден изпълнителният лист е погасено по давност, тъй като кредиторът не е поискал извършването на изпълнителни действия по изпълнително дело № 20127810400717 по описа на ЧСИ Г.Д. за период, многократно превишаващ предвидения такъв в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Посочват, че са плащани 1 доброволно на кредитора /след издаване на изпълнителния лист и преди образуване на изпълнителното дело през 2012 г./ суми в изпълнение на процесното задължение по запис на заповед, издадена като обезпечение на сключен между страните договор за кредит, като в първото съдебно заседание е уточнено, че плащанията в общ размер от 32 000 лева са извършвани, след издаването на изпълнителния лист, от ищеца юридическо лице директно на кредитора, както следва: на 17.10.2012 г. – 7000 лева; на 02.11.2012 г. – 5000 лева; на 16.07.2013 г. – 8000 лева и на 23.07.2014 г. – 4000 лева. В хода на устните състезания ищецът З. Б. се позовава и на изтекла абсолютна погасителна давност. Претендират направените по делото разноски.

Ответникът „ОПТ лизинг“ ЕООД оспорва предявените искове, като поддържа, че вземането му срещу ищците не е погасено по давност. Твърди, че изпълнителното дело № 20228000400153 по описа на ЧСИ И.Б. е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, с влязло в сила на 23.09.2022 г. постановление за прекратяване, като е образувано ново изпълнително дело при същия съдебен изпълнител, а именно 792/2022 г., по което е поискано извършването на изпълнително действие – вписване на възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжниците – ищци, с което действие е прекъсната давността. Иска от съда да отхвърли предявените искове, като му присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

На 27.08.2010 г. е издаден изпълнителен лист от районен съд – Несебър, въз основа на заповед за изпълнение № 862/25.08.2010 г., по ч. гр. д.

№ 1020/2010 г. на районен съд – Несебър. С този изпълнителен лист „П.“ ЕООД и З. А. Б. са осъдени да заплатят солидарно на „С.Б.“ ЕООД сумата от 35906.11 лева, представляваща частично неизплатено задължение по запис на заповед от 18.01.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 24.08.2010 г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 1527.18 лева.

Заповедта за изпълнение № 862/25.08.2010 г е издадена по реда на чл. 417, ал. 1 от ГПК, въз основа на запис на заповед, като с приетия по делото доклад е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че тази заповед е влязла в сила, тъй като длъжниците не са подали възражение 2 срещу нея по реда на чл. 414 от ГПК.

След извършена справка по електронното дело на ответника в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, се установи, че на 04.02.2019 г. в регистъра е вписана промяна в наименованието на ответника кредитор от „Сожелиз – България“ в „ОПТ лизинг“.

По молба на кредитора от 20.07.2012 г., въз основа на изпълнителния лист от 27.08.2010 г., е образувано изп. дело № 717/2012 г. по описа на ЧСИ Г.Д.. На 06.08.2012 г., по това изпълнително дело, е наложен запор върху вземания на длъжника „П.“ ЕООД по банкови сметки, разкрити в „Уникредит булбанк“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Прокредитбанк България“ АД. На същата дата до ОДП-направление „Пътна полиция - КАТ“ Бургас е изпратено уведомление, че с разпореждане от 03.08.2012 г. е наложен запор върху 2 броя МПС-та, собственост на длъжника З. Б.. На 09.10.2012 г. е насрочен опис на тези движими вещи. На 10.08.2012 г. „Уникредит Булбанк“ АД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД отговарят, че запор е наложен.

На 14.12.2012 г. е наложена възбрана върху недвижими имоти, собственост на „П.“ ЕООД, находящи се в гр. Несебър. Опис на един от тези недвижими имоти е насрочен за 28.02.2013 г. Опис на тази дата не е извършен, поради което нови описи са насрочени на 28.03.2013 г., на 29.04.2013 г. и на 30.10.2014 г.

На 13.02.2015 г. съдебният изпълнител налага запор върху вземанията на „П.“ ЕООД по банковите сметки, разкрити в „Обединена българска банка“ АД. На 05.05.2015 г. ЧСИ Д. е уведомен, че предстои служебно закриване на сметката на „П.“ ЕООД в „Обединена българска банка“ АД. На 12.06.2015 г. е наложена възбрана върху недвижими имоти, собственост на З. Б., находящи се в гр. Несебър.

На 15.12.2015 г. е насрочен опис върху един от тези имоти, като на 07.07.2016 г. е насрочен нов опис.

На 04.11.2015 г. е наложен запор върху вземанията на „П.“ ЕООД и З. Б. по банкови сметки, разкрити в „Юробанк България“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД.

На 17.05.2017 г. е наложен запор върху вземанията на З. Б. по банкови сметки, разкрити в „Токуда банк“ АД и „Обединена българска банка“ АД, като на 23.05.2017 г. съдебният изпълнител е уведомен, че запорите са наложени.

3

На 12.03.2019 г. е насрочен нов опис на имота в Несебър, който е собственост на З. Б., като предвид неосъществяването на описа на тази дата, е насрочен нов опис за 21.12.2020 г.

На 16.02.2022 г. взискателят подава молба до съдебния изпълнител, с която го уведомява за постъпили от длъжника „П.“ ЕООД /З. А. Б./ плащания в общ размер от 32 000 лева, както следва: на 17.10.2012 г. – 7000 лева; на 02.11.2012 г. – 5000 лева; на 16.07.2013 г. – 8000 лева; на 19.03.2014 г.

-8000 лева и на 23.07.2014 г. – 4000 лева. Иска от съдебния изпълнител да изготви справка за остатъка от задължението по изпълнителното дело, след като приспадне от сумата направените плащания в размер на 32 000 лева, както и да посочи точна сума, представляваща разноските, които са за сметка на длъжника. Видно от представените извлечения към молбата като лице направило плащанията е посочен З. Б., а основанието е „П.“ ЕООД дог. 599“ Взискателят подава молба от 24.02.2022 г., с която иска изпълнителното дело да се прехвърли при ЧСИ С.Н., с район на действие Окръжен съд Бургас, на основание чл. 427, ал. 1, т. 1 от ГПК.

На 11.03.2022 г. е подадена нова молба от взискателя, с която се иска изпълнителното дело да се прехвърли при ЧСИ И.Б.Б., с район на действие Окръжен съд Бургас, на основание чл. 427, ал. 1, т. 1 от ГПК. Делото е изпратено и преобразувано на 16.03.2022 г. С молба от 22.03.2022 г. взискателят възлага на съдебния изпълнител Б. извършването на действия по чл. 18 ЗЧСИ, в това число опис и публична продан на възбранените имоти на солидарните длъжници.

На 25.03.2022 г. е вписана възбрана върху недвижими имоти, собственост на „П.“ ЕООД, находящи се в гр. Несебър.

На 27.05.2022 г. З. Б. подава молба за прекратяване на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С протокол от 02.06.2022 г. насроченият опис и оценка на недвижими имоти на З. Б. е отложен за 21.07.2022 г.

С постановление от 05.08.2022 г. е прекратено изпълнителното производство против длъжниците, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК., като на 27.09.2022 г. са вдигнати наложените запори върху вземанията по банковите сметки на длъжниците и наложените възбрани върху недвижимите им имоти. С протокол от 27.09.2022 г. оригиналът на изпълнителния лист е върнат на кредитора, като въз основа на този изпълнителен лист е образувано 4 ново изпълнително дело, което е образувано след образуване на настоящето дело, съответно извършените по него действия не касаят предмета на доказване по настоящето дело.

Видно от удостоверение на „Банка ДСК“ ЕАД, архивите за касови вноски за периода от 2009 до 2014 г. са унищожени поради изтичане на срок за съхранение, поради което не могат да бъдат предоставени копия от касовите вноски, направени от З. Б. по сметка на „С.Б.“ ЕООД за периода от 2009 до 2014 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК, искът на длъжника за недължимост на принудително изпълняемото вземане на кредитора, може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищците се позовават именно на такива факти – изтекла погасителна давност след стабилизиране на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист от 27.08.2010 г. Съгласно разпределената от съда доказателсвена тежест, ищците следва да установят, че след издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е изтекла предвидената по закон погасителната давност за вземането, а ответникът следва да докаже наличието на основания за спиране и/или прекъсване на давността.

Погасителната давност е период от време, определен в закона, в течението на който легитимираният правен субект е оправомощен да осъществи правото си. С изтичането на този период правният субект изгубва правото да търси и получи съдействие от съд и съдебен изпълнител за реализиране на субективното си право. В случая вземанията, за принудително събиране на които е образувано изпълнителното дело, са присъдени с влязла в сила заповед за изпълнение на парично вземане въз основа на документ /влизането в сила на заповедта не е спорно между страните обстоятелство/, поради което така стабилизираната заповед се приравнява на влязло в сила съдебно решение и давността за всички установени с нея вземания е 5годишна – арг. от чл. 117, ал. 2 от ГПК. Съгласно решение № 50295/23.01.2023 г. на ВКС, ІV ГО, по гр. д. № 1030/2022 г., с лед влизане в сила на заповедта за изпълнение длъжникът трябва да основе отрицателния си установителен иск на факти, които са настъпили след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК /когато заповедта е влязла в сила поради неподаденото в срок или оттеглено възражение/. Съдът по иска по чл. 439 ГПК е длъжен да 5 отчете, че от момента, в който заповедта е влязла в сила, започва да тече нова давност, която всякога е пет години, доколкото заповедта за изпълнение влиза в сила и се ползва със стабилитет, за разлика от определението за изпълнителен лист по извънсъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК /отм./.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че приложимата по отношение на процесното вземане по изпълнителния лист давност е петгодишна и е започнала да тече от влизането в сила на заповедта за изпълнение. Въз основа на изпълнителния лист от 27.08.2010 г., на 20.07.2012 г. година е образувано изпълнителното дело по описа на Г.Д., като с това действие е прекъсната давността. Съгласно тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС, по тълк. дело № 3/2020 г., погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, съответно за периода от образуване на изпълнителното дело по описа на ЧСИ Д. до 26.06.2015 г. давност не е текла, съответно давността започва да тече от 26.06.2025 г., от която дата е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., с което постановление се приемаше, че докато трае изпълнителният процес относно вземането, давност не тече – арг. чл. 115, б. „ж” ЗЗД. След 26.06.2015 г., давността по отношение на процесните вземания се прекъсва с предприемане на всяко действие по принудително изпълнение – арг. от ч. 116, б. „в“ от ЗЗД. Според мотивите към т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, от значение за прекъсване на давността по чл. 116, б.